Р Е
Ш Е Н
И Е
124/22.2.2017г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесети
февруари 2017 година
В публично
заседание в следния състав:
Секретар: С. Л.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 2162/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на В.Б.Т.,
ЕГН : **********, с адрес ***, срещу “****” ЕАД, ЕИК : ****, с адрес за
призоваване – гр. ****, с посочено правно основание чл. 254 ГПК/отм./ и цена от
2287,30 лева.
Ищцата сочи, че срещу нея бил издаден
изпълнителен лист на 09.08.2007г., в полза на ответников цедент. Въз основа на
него било образувано изпълнително дело, след изтичане на предвидената в закона
давност. Считайки, че тя е изтекла, а и не била уведомена за цесията, иска да
се признае за установено, че не дължи на ответника, сумите по изпълнителния
лист.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и
неоснователен, като иска отхвърлянето му. Твърди, че са провеждани изпълнителни
действия от цедента му, а образуваното изпълнително дело, от него, след
прехвърляне на вземането е преди изтичане на давността.
В съдебно заседание, страните редовно
призовани, чрез представители, ищцовият, поддържат заявеното в исковата молба и
отговора.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е неоснователна,
по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните, а и приложените
писмени доказателства установяват твърдените в исковата молба факти – издаване
на изпълнителен лист, срещу ищцата – 09.08.2007г., в производство по чл. 242 от
ГПК(отм.), в полза на
„ОББ“ АД. По нейна молба било водено изпълнително дело срещу ищцата, последното
извършено плащане по което било на 02.11.11г.. След съобщение за прекратяването
му, банката прехвърлила вземането си на настоящия ответник/договор от
04.12.2015г./, по чиято молба било образувано изпълнително дело въз основа
споменатия изпълнителен лист. По него бил насрочен опис на движими вещи на
31.08.2016г., за който ищцата била уведомена.
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето
на вземането има действие по отношение длъжника от деня на съобщаването му от предишния
кредитор. Няма пречка той да упълномощи за това новия, какъвто е случая. Той
обаче, преди депозиране отговор по настоящото дело, към който е приложено
уведомление за цесия – безспорно получено от ищцата с призовката за първото
заседание, не я е съобщил на длъжника. Така, към датата на посоченото
изпълнително действие, цесията, не е имала действие за ищцата, но изхождайки от
постановката, че съществуването, или не на правото, се установява към датата на
устните състезания, съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, съобщаването следва да се
вземе в предвид.
Според чл. 116, б. “в” ЗЗД, давността се
прекъсва с предприемане на действия на принудително изпълнение. Изпълнителният
лист е издаден на 09.08.2007г., а първото изпълнително действие по ИД №
442/2007г. по описа на ЧСИ № 876, с район на действие този на ШОС, което прекъсва
давността е от 01.05.2010г.. Тъй като последното
е от 02.11.2011г., то давността би изтекла на 02.11.2016г.. Съгласно чл. 117,
ал. 1 ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова давност, която
предвид вземането, в случая, по договор за кредит, не е 3, а 5 годишна,
съгласно чл. 110 ЗЗД. От прекъсването на давността по чл. 116, б. “в” ЗЗД, с
подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание, срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД, съвпада с
давностният срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, не намира приложение. В настоящият случай,
обаче давността е прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД на 31.08.2016г. с
опис на движими вещи, преди изтичане посочения срок – ТР № 2/26.06.2015г. на
ОСГТК ВКС.
Изложеното сочи неоснователност на
предявения иск.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника, сумата от 100 лева, разноски
в производството – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Б.Т.,
ЕГН : **********, с адрес ***, срещу “****” ЕАД, ЕИК : ****, с адрес за
призоваване – гр. ****, да се признае за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 2287,30 лева, посочена като главница в изпълнителен лист от
09.08.2007г., издаден по ЧТД № 2217/2007г., по описа на ШРС, като
неоснователен.
ОСЪЖДА В.Б.Т., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на “****” ЕАД, ЕИК : ****, с адрес за призоваване – гр.
****, сумата от 100 лева разноски в производството юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :