Р Е Ш Е Н И Е

87/13.2.2017г. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На седми февруари през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 2196 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д № 2196 по описа на ШРС за 2016г. е образувано по повод предявен установителен иск, с правно основание чл.415, ал.1, във връзка с чл.422, от ГПК, във връзка с чл.327 от ТЗ и чл.294 от ТЗ, от „ Б. **“ ЕООД, гр. Шумен, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен , ул.“С.“ № * ,вх. *, ап. * , представлявано от А. Н. А., срещу „Н.“ ООД, ЕИК ***, гр. Шумен , ул.“Л.“ № * ,ет. *, ап. **, представлявано от В. И. К..

Ищецът сочи, че във връзка с облигационни отношения, съществуващи между търговците, ответникът „Н.“ ООД, ЕИК *** гр. Шумен, останал задължен по фактура № 0000000197 от ***г. за продажба на семена рапица, издадена на основание договор за продажба от дата ***г., поради което дружеството- ищец се е снабдило със Заповед за изпълнение ***г. по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. № ***г. по описа на ШРС.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който излага становище по неоснователността на исковите претенции. Оспорва иска по основание и размер. Представената фактура не била подписана от лице, което представлява дружеството. Оспорва твърдението за осъществена покупко-продажба. Претендира разноски.

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „ Б. **“ ЕООД, гр. Шумен, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен , ул.“С.“ № * ,вх. *, ап. * , представлявано от А. Н. А. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника „Н.“ ООД, ЕИК ***, гр. Шумен, представлявано от В. И. К., ул.“Л.“ № *, ет. *, ап. *, в качеството на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №*** г.. по ч.гр.д. № *** г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта.

Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

От фактическа и правна страна съдът намира следното:

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № *** г. на ШРС, представените в настоящото исково производство писмени документи и заключението по изготвената ССЕ. Настоящата искова молба има за предмет установителен иск за сумата от 3520 лв., представляваща главница по договор за покупко-продажба на семена рапица между страните, за което е съставена фактура № 0000000197 от ***г., приложена по делото. От приложения първичен счетоводен документ съдът приема, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба. Издадената от ищеца Фактура № 0000000197 от ***г. била осчетоводена от ответното дружество.

За установяване на размера на дължимите вземания по делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която посочва, че фактура № 0000000197 от ***г. е осчетоводена от двете дружества, за нея няма извършени плащания от страна на ответника и размерът на мораторната лихва върху неплатената главница е 688,71лв. за периода от 12.08.2014г. до ***г. В съдебно заседание конкретизира, че фактурата е осчетоводена от дружеството на ответника на ***г., като в експертизата е допусната техническа грешка относно посочената година на осчетоводяване.Експертът сочи, че по отношение процесната фактура, счетоводството на ищеца и ответника е водено редовно. На основание чл.55, ал.1 от ТЗ, редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.

С оглед на така събрания доказателствен материал по делото, съдът приема за доказан факта, че ищцовата страна е изпълнила своите задължения по доставка на стоки, а ответната не е извършила плащане по издадената фактура, съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ. Направеното от ответника възражение по отношение на положен подпис на процесната фактура от неупълномощено лице, респективно липса на валидни договорни отношения, съдът намира за недоказано в процеса от страна на ответника. С оглед на заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, установяваща осчетоводяване на фактурата от ответника, съдът приема, че поради липса на незабавно противопоставяне, ответникът е бил обвързан от фактурите по силата на чл.301 от ТЗ.

Поради изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал.1 от ТЗ, се явява основателен и доказан. Същевременно съдът приема, че се дължи законната лихва върху главницата от депозиране на заявление за издаване на заповедта за изпълнение- ***г. до датата на заплащане на задължението.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото производство и тези по заповедното производство разноски, съобразно списък на разноски, а именно сумата от 684,18лв. разноски по настоящото дело за държавна такса-84,18лв., адвокатско възнаграждение -500лв и депозит за експертиза-100лв и сумата 534,18 лв.- разноски по заповедното производство ,деловодни разноски – 84,18лв и за адвокатско възнаграждение -450лв./ общ дължим размер от 1218,36лв /

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на „ Б. **“ ЕООД гр. Шумен, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен , ул.“С.“ № * ,вх. * , ап. * , представлявано от А. Н. А. СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от „Н.“ ООД, ЕИК ***, гр. Шумен, ул.“Л.“ № * ,ет. *, ап. **, представлявано от В. И. К., в размер от 3520 лева /три хиляди петстотин и двадесет лева /, представляваща неплатена главница по фактура № 0000000197 от ***г. за продажба на семена рапица, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр. д. № ***г. ***г; както и сума в размер от 688,71 лв./шестстотин осемдесет и осем лева, седемдесет и една ст./представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 12.08.2014г. до ***г.; за които вземания е издадена Заповед за изпълнение ***г. по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № ***г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК ***, гр. Шумен , ул.“Л.“ № * ,ет. *, ап. **, представлявано от В. И. К., да заплати на „ Б. **“ ЕООД, гр. Шумен, седалище и адрес на управление: гр. Шумен , ул.“С.“ № *, вх. * ,ап. *, представлявано от А. Н. А. сумата 684,18лв. (шестстотин осемдесет и четири лева и осемнадесет ст.) представляваща разноски по исковото производство за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза .

ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК ***, гр. Шумен , ул.“Л.“ № * , ет. *, ап. **, представлявано от В. И. К., да заплати на „ Б. **“ ЕООД, гр. Шумен, седалище и адрес на управление: гр. Шумен , ул.“С.“ № *, вх. * ,ап. *, представлявано от А. Н. А., сумата 534,18лв.(петстотин тридесет и четири лева и осемнадесет ст.), представляваща разноски по заповедното производство, държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: