Р Е Ш Е Н И Е

58/2.2.2017г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, девети състав, в публична заседание на седемнадесети януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Д. Димитров

при секретаря Т.Т., като разгледа ГД № 2240/2016 г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство, по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по искова молба, от И.Й.И., против „Вилокс груп“ ЕООД гр. София, в която, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, са предявени както следва: 1/конститутивен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване, като незаконосъобразно, дисциплинарното наказание „Уволнение“ наложено на ищеца и отмяна на Заповед № 470/04.07.2016 г. на Управителя на ответното дружество, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено; 2/конститутивен иск, с правно основание чл. 344, ал. 2, т. 2 КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Управител на игрални автомати“ в игрална зала в гр. Шумен.

Ищецът обосновават исковата си претенция на следните фактически твърдения: По силата на сключен между страните трудов договор от 23.10.2006 г. бил назначен на длъжност „Управител на игрални автомати“ в „Астра клуб“, сега игрална зала „Адмирал“, гр. Ш., ***, за неопределено време. На 17.05.2016 г, била извършена вътрешна ревизия на игралната зала, на която не присъствал, тъй като от 16.05.2016 г. до 16.06.2016 г., поради заболяване, бил в отпуск за временна неработоспособност. На 06.07.2016 г. му била връчена Заповед № 470/04.07.2016 г., за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, за злоупотреба с доверието на работодателя, на основание чл. 188, ал. 1, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, предложение първо КТ. Със същата заповед трудовото му правоотношение било прекратено и било разпоредено ищецът да плати сумата 1626,00 лв. - обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, на основание чл. 221, ал. 2 КТ. Счита, че тази Заповед е незаконосъобразна - издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ и е основана на писмени доказателства, с които не бил запознат, като оспорва истинността на два цитирани в нея отчетно-сменни листа, изготвени на 14.05.2016 г. от 2-рата и 3-тата смяна, в частта на подписите за управител. Заповедта била мотивирана с това, че ищецът, в качеството на управител на игралната зала, като не изпълнил задълженията си по т. IV.2 и т. IV.4, б. “б“ от Длъжностната характеристика, не упражнил необходимия контрол по отношение работата на крупиетата при отчитане на електроните и механични броячи и при инкасиране на постъпилите залози, е злоупотребил с доверието на работодателя. Твърди, че не е давал никакви разпореждания и указания на крупиетата за „демо-игри“ и/или за „разиграване“ на пари от автоматите, както се твърди в заповедта. Счита, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8, предл. първо КТ: „злоупотреба с доверието на работодателя“, както и, че за работодателя не са настъпили твърдените вредни последици от имуществен характер - липса на парични средства в размер на 59 984,09 лв. - такава сума реално не била постъпвала в игралната зала, поради което и нямало как да бъде отчетена, като налична, а ако е увреден престижът на работодателя пред останалите служители във фирмата, то не е поради неизпълнение на трудовите задължения на ищеца, в частност поради не упражняването на необходимия контрол от негова страна по отношение работата на крупиетата. Намира, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено без да се отчете тежестта на допуснатото дисциплинарно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено - нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ. Иска, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, да се признае за незаконно уволнението, обективирано в Заповед № 470 от 04.07.2016 г., и да бъде отменено, както и, на основание чл. 344. ал, 1. т, 2 КТ да бъде възстановен на длъжността, заемана преди уволнението - „управител на игрални автомати“ (т. е. на предишната работа). Претендира разноски.

В писмен отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва изцяло исковете, навеждайки доводи за неоснователност. Твърди, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено при спазване изискванията на Кодекса на труда. Иска претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, както и в представените по далото писмени защити, по реда и в срока по чл. 149, ал. 3 ГПК, страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразените становеща.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните писмени доказателства се установява, че ищецът е бил страна по валиден трудов договор от 23.10.2006 г. с „Вилокс груп“ ЕООД, по силата на който е заемал длъжността „Управител на игрални автомати“ в „Астра клуб“, сега игрална зала „Адмирал“, на адрес: гр. Ш., ***, за неопределено време. С Допълнително споразумение № 5/18.09.2013 г., /лист 8 от делото/ считано от 01.10.2013 г., работното време на ищеца, от редовно работно време, било определено на 8 - часов работен ден, при сменен режим на работа. Съгласно приетата по делото Длъжностна характеристика за длъжността „Управител на игрална зала на „Астра клуб“ /лист 9 и 10 от делото/, Управителят на игралната зала, упражнава общ контрол и носи отговорност по отношение законосъобразното провеждане на играта и правилното функциониране на игралните автомати - т. IV.2, както и осъществява контрол върху действията на крупиетата при отчитане на електроните и механични броячи и при инкасиране на постъпилите залози - т. IV.4, б. “б“. Със Заповед № 470/04.07.2016 г. на Управителя на ответното дружество, връчена на ищеца на 06.07.2016 г., трудовото правоотношение между страните е прекратено.

От събраните гласни доказателства се установява, че игралната зала на ответника, била с непрекъснато работно време от 0.00 ч. до 24.00 ч.. Крупиетата в игралната зала работели на три смени по месечен график. Първата смяна застъпвала в 06.00 часа на съответния работен ден, а третата смяна била с работно време от 22.00 до 06.00 часа. При сдаване/приемане на смяната крупиетата попълвали и подписвали Отчетно-сменни листи за касовата наличност - по образец. Такива отчетни листи били попълнени и подписани и на 14.05.2016 г., като трета смяна, в периода от 22.00 часа на 14.05.2016 г. до 06.00 часа на 15.05.2016 г., работели свидетелите Г.Д.Г. и А.М.А.. При поемане на смяната те приели касовата наличност от предишната смяна, за което бил съставен Отчетно-сменен лист /лист 104 от делото/, които бил подписан от свидетеля А. в качеството на „Приел“. Съгласно отразеното в този Отчетно-сменен лист крупиетата започнали смяната с касова наличност от 8 177 лева, по време на работа извадили от машините 9 940 лева в брой, а при приключване на смяната касовата наличност, която предали на следващата смяна била в размер на 14 615 лева, за което свидетелят А., подписал отчетно – сменния лист в качеството на „Предал“, а свидетелят Д. Н. в качеството на „Приел“.

От показанията на свидетеля А. М. се установява, че информацията от показанията на броячите на игралните автомати, инсталирани в игралната зала се предавала в реално време по електронен път на сървър, намиращ се в офиса на работодателя в гр. София – система „Октавиан“. По този начин ръководството на ответното дружество установило, че дневният оборот на залата в гр. Шумен за периода от 06.00 часа на 14.05.2016 г. до 22.00 часа на 15.05.2016 г. следва да е в размер на доста по - голяма сума от отчетената, а именно 66 880 лева.

По този повод на 17.05.2016 г. от комисия на работодателя, в игралната зала била извършена проверка. В състава на комисията бил включен и свидетелят С. И. П., който със Заповед № 117/26.03.2013г., по описа на „Вилокс груп“ ЕООД /лист 47 от делото/, на основание чл. 192, ал. 1 КТ, бил упълномощен да осъществява процедури по откриване на дисциплинарни нарушения и изслушване на провинили се работници и служители. Управителят И.И., както и част от крупиетата работили на 14.05.2016г. в игралната зала, били запознати с посочената заповед срещу подпис /лист 48 от делото/. При проверката е установена касова наличност /в касата на крупиетата и в касата на управителя/, в общ размер на 17 695.00 лева, за което е съставен Протокол, подписан от управителя И.И. и С. П. /лист 40 от делото/. Установената касова наличност, в размер на 17 695.80 лева, е предадена от И.И. на Г. С., за което е съставен Приемо – предавателен протокол от 17.05.2016 г. /лист 101 от делото/. Комисията установила и несъответствие между приходите по броячите на игралните автомати и общата касовата наличност в игралната зала - общата сума на постъпилите залози за периода от 06.00 часа на 14.05.2016 г. до 22.00 часа на 15.05.2016 г. била в размер на 95 051 лева, а общата сума на изплатените печалби – 28 171 лева, като оборотът на залата, представляващ разлика между получените залози и изплатените печалби възлизал на 66 880 лева. След цялостен анализ на приходи/разходи и извършено прихващане комисията установява липса в размер на 59 997.00 лева. Констатираното несъответствие между приходите по броячите на игралните автомати и общата касовата наличност в игралната зала е отразено в съставения от комисията Протокол за извършена ревизия /лист 36 от делото/. По време на ревизията в раздел: „Обяснения /неработещи машини/“ на Отчетно-сменен лист на крупиетата - трета смяна /лист 104 от делото/, свидетелят А. писмено отразил, че сумата „69 940 лева е извадена от банкомати и пуснати по време на смяната. Липсата на сумата от 60 000 лева се дължи на разиграването им“. Между страните по делото, не се спори че това вписване е извършено след първоначалното попълване на Отчетно-сменния лист при предаване на смяната - в по-късен момент. В показанията си дадени в настоящото производство свидетелите Г.Г. и А.А. твърдят, че по време на нощна смяната от 22.00 ч. на 14.05.2016г. до 6.00 ч. на 15.05.2016 г. Управителят И. на 12 пъти поискал от тях пари, които крупиетата вадили от машините - по 5 000 лв. всеки път, общо около 60 х. лв., които предавали или на управителя, който ги давал на редовен клиент в залата – Б. или по нареждане на управителя ги предавали лично на същия клиент, който ги разигравал на игралните машини. За сумите, които крупиетата предавали или на управителя или лично на Б., управителят обяснил, че ще се играе демоигра, т. е. демонстрация на самата игра как се държи машината на високи канали - парите се пускали в машината, разигравали се, а след като свършели на екрана, крупиетата пак вадили от банкомата на машините и ги давали на Б., за да ги вкарва вътре и така 12 пъти.

За констатираната от комисията липса в размер на 59 997.00 лева на 17.05.2016 г. С. П. поискал писмени обяснения от крупиетата: Г.Г. и Д. Н., за което съставил Протокол № 370/17.05.2016 г. /лист 42 от делото/. и Протокол № 371/17.05.2016 г. /лист 43 от делото/. В деня на проверката - 17.05.2016 г., писмени обяснения от И.И., С. П. не е поискал, въпреки, че от свидетелските показания на Г.Г., А.А., Д. П. и А. М. се установява, че при пристигне на комисията, както и през цялото време на проверката, управителят И.И. присъствал в залата. Нещо повече – свидетелят А. твърди, че сутринта имали събрание, след което управителят ги предупредил, че пътуват хора от София и да чакат да им се обадят. От представените по делото от ищеца, неоспорени от ответната страна, писмени доказателства – три болнични листа /лист 12, 13 и 14 от делото/ се установява, че в периода 16.05.2016 г. – 16.06.2016 г. И.И. бил временно неработоспособен, поради общо заболяване. В свидетелските си показания С. П. пояснява, че във връзка с установената липса, от управителя - И.И. е поискал обяснения при третото си поред идване в Шумен. Твърди, че когато пристигнал, заедно с две управителки на игрални зали във Варна, управителят И. бил в залата. Свидетелят С. П. му обяснил, че идват във връзка с липсата и следва да поговорят и да попълнят определени документи. Управителят И. се сопнал, казал, че иска да говори с адвокат и си тръгнал. Свидетелят С. П. и двете управителки от Варна го чакал 15 мин., П. се обадил на И. по телефона, който му отказал да се върна на работното си място. В приложения от ответната страна Протокол № 434/20.06.2016г. /лист 41 от делото/, съставен от С. П., в присъствието на Г. П. С. - управител игрална зала Варна и С. Б. Б., е отразено, че на 20.06.2016г. служителят е отказал да даде обяснение.

По повод констатираната на 17.05.2016г. липса със Заповед за дисциплинарно наказание № 470/04.07.2016 год., на основание чл. 188, ал. 1, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. първо КТ, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание – уволнение за „Злоупотреба с доверието на работодателя“ и трудовото правоотношение прекратено за това, че в качеството си на Управител на игралната зала, като е бил длъжен да осъществява общ контрол върху действията на крупиетата при отчитане на електронните и механичните броячи и при инкасиране на постъпилите залози, не е изпълнил задълженията си произтичащи от т. IV.2 и т. IV.4, б. “б“ от Длъжностната си характеристика, както и за това, че в нарушение на тези свои задължения е допуснал с негово знание и дори в негово присъствие да бъдат неправомерно разходвани суми от постъпили залози в резултат на което е причинена вреда на работодателя изразяваща се в разликата между отчетените приходи от броячите на игралните съоръжения и реално наличните парични средства в залата, която разлика възлиза на 59 985.09 лева. Алтернативно е посочено, че дори тази вреда да е причинена от крупиетата и това да не е ставало по „негова заръка“, той не е упражнил необходимия контрол.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава, както от събраните по делото писмени доказателства, така и от гласните такива и по-специално от разпитите на свидетелите: Г.Г., А.А., Д. П., А. М., С. П. и Д. Н..

Доколкото показанията на тези свидетели относно механизма на работа в игралната зала, задълженията на ищеца, начина за отчитане на игралните автомати и функциониранета на система за управление на казино „Октавиан“, са непротиворечиви и взаимно допълващи се, почиват на техни преки впечатления и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че в съвкупност следва да бъдат кредитирани изцяло. Относно обстоятелствата по извършване и установяване на дисциплинарното нарушение и по – точно относно въпросите бил ли е Управителят И. в залата на 15.05.2016 г. сутринта и присъствал ли по време на ревизията на 17.05.2016 г. показанията на Г.Г., А.А., Д. П. и А. М. се различават от показанията на Д. Н. и С. П.. По първия въпрос показанията на Н. са колебливи – твърди, че когато сутринта на 15.05.2016 г. отишъл на работа не е видял управитялят И. да е в залата или, че не се сеща, поради което съдът не ги кретитира в тази част. По втория въпрос показанията на С. П. са противоречиви – от една страна твърди, че на 17.05.2016 г. управителят И. не е бил в залата, каквото е и твърдението на ищеца в исковата молба, а от друга страна, че по време на предаване на касовата наличност е бил. От писмените доказателства /Протокол - лист 40 от делото и Приемо – предавателен протокол - лист 101 от делото/ се установява, че двете действия са извършени в един и същи ден - 17.05.2016 г., което се потвърждава и от показанията на останалите свитетели, поради което съдът не кретитира твърдението на ищеца, че не е присъствал по време на ревизията.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от приетото по делото Заключение по изготвената в хода на производството съдебно-техническа експертиза, съгласно което не са установени ръчна синхронизация за процесния период, изтривания /заличавания/ и/или промени на информацията в система „Октавиан“, които да са извършени след 17.05.2016г., от което съдът извежда извод, че представените разпечатки от системата са с коректно отразени данни.

На осн. чл. 193 ГПК, по искане на ищеца е открито производство за оспорване истинността на представени от ответната страна, с отговора на искавата молба, писмени доказателства: Отчетно-сменен лист за първа смяна на 14.05.2016 г. - с крупие Д. Н. /лист 44 от делото/; Отчетно-сменен лист за втора смяна на 14.05.2016 г. - с крупие Д. Б. /лист 45 от делото/; Отчетно-сменен лист за трета смяна на 14.05.2016 г. - с крупие А.А. и Г.Г. /лист 46 от делото/ и Дневен отчет за игрални автомати в игрална зала за 14.05.2016 г. /лист 38 от делото/, в частта относно положения подпис за „управител И.Й.И.“. От заключението на допуснатата съдебно-графична експертиза, прието и неоспорено от страните, се установява, че почеркът, с който са положени инкриминираните подписи от името на управителя, не принадлежат на ищеца И.Й.И..

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното:

Относно обуславящият иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, в тежест на ищеца е да установи, сключване на трудов договор с ответника е че трудовото правоотношение е прекратено с обжалваната заповед. В тежест на ответника е да установи, че законосъобразно е упражнил право за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца: че заповедта му е законосъобразна, както и че са спазени всички процедурни правила за прекратяване на трудовото правоотношение.

В настоящото производство е прието за безспорно между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че преди прекратяване на трудовото правоотношение И.Й.И. е бил страна по валиден трудов договор от 23.10.2006 г. с „Вилокс груп“ ЕООД, по силата на който е заемал длъжността „Управител на игрални автомати“ в „Астра клуб“, сега игрална зала „Адмирал“, гр. Шумен, за неопределено време, както и, че трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено с обжалваната Заповед № 470/04.07.2016 г., за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 188, ал. 1, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, предложение първо КТ - „злоупотреба с доверието на работодателя“.

Разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. първо КТ предвижда възможност, при допуснато нарушение, изразяващо се в „злоупотреба с доверие“ работодателят да ноложи на работника дисциплинарно наказание „уволнение“. Съгласно трайно установената съдебна практика „злоупотреба с доверието на работодателя“, по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ, е умишлено нарушение на трудовите задължения, изразяващо се в използване оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена облага за работника/служителя или за другиго или за увреждане на работодателя. То е съставомерно само тогава, когато е извършено умишлено, предпоставя преднамереност в извличането на облагата или в увреждането на работодателя - в този смисъл е Р. № 232/02.05.1995 г., ГД № 1209/94г. III г. о. на ВС. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е именно злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Злоупотреба с доверието е налице не само когато работникът е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и когато без да е извлечена имотна облага, също възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие – пример в Р. № 516/28.06.2.10 г., ГД 94/1909 г., III г. о. на ВКС.

В настоящия случай съдът намира, че по делото категорично се установява ищецът да е извършил посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение, по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. първо КТ – „Злоупотреба с доверието на работодателя“. Съгласно длъжностната характеристика на ищеца и по-конкретно т. IV.2 и т. IV.4, б. “б“, същият в качеството си на Управител на игралната зала е следвало да упражнява общ контрол по отношение законосъобразното провеждане на играта и върху действията на крупиетата при отчитане на електроните и механични броячи и при инкасиране на постъпилите залози. В този смисъл по делото се установи, че за периода от 22.00 часа на 14.05.2016 год. до 06.00 часа на 15.05.2016 год. ищецът е нарушил посочените по-горе задължения, като е допуснал, с негово знание и в негово присъствие, и дори по негова заръка, от крупиетата на смяна: Г.Г. и А.А., да бъдат неправомерно разходвани суми от постъпили залози, които били предоставяни на редовен клиент в залата – Б., който да ги разиграва на игралните машини, в резултат на което е причинена вреда на работодателя изразяваща се в разликата между отчетените приходи от броячите на игралните съоръжения и реално наличните парични средства в залата, която разлика възлиза на 59 985.09 лева.

Преценявайки длъжностната характеристика на ищеца и вписаните в нея задължения, който е изпълнявал заеманата длъжност в игралната зала близо 10 години, съдът намира, че е бил абсолютно нясно, че игрите следва да бъдат осъществявани единствено чрез реален залог, че е недопустимо провеждани на „демо игри“ и предоставяне заеми на клиенти, както и да се пуска кредит на машините, преди да се получат пари от клиент. Следователно ищецът е действал умишлано - същият е бил наясно, че извършените от негова страна действия са нередни, незаконосъобразни, водещи до нанасяне вреда за работодателя, респективно облагодетелстване на трето лице и че същите съставляват нарушение на трудовата дисциплина, изразяваща се в злоупотреба с доверието на работодателя. Както от гласните доказателства – разпитите на крупиетата Г.Г. и А.А., които еднозначно твърдят, че когато отишли на работа управителят бил в залата и до сутринта стоял там, така и от отразеното вписване № 4 в „Консолидиран отчет за смяна от 14.05.2016г. до 15.05.2016г.“ /лист 50 от делото/, съгласно което от 01.18 часа до 01.32 часа на 15.05.2016 г. от работното място на ищеца и с неговата парола в система „Октавиан“ е потвърден оборот, поради което съдът не кредитира твърденията на ищеца, че на 14.05.2016 год. отишъл в игралната зала около 21.30 часа /преди смяната на крупиетата Г.Г. и А.А./, след което отишъл до гр. Търговище и не е довол никакви разпорежданиая и указания на крупиетата за „демо – игри“ и/или разиграване на пари от автоматите.

От събранита по делото докзателства се установи, че на основание чл. 192, ал. 1 КТ, работодателят със Заповед № 117/26.03.2013г., по описа на „Вилокс груп“ ЕООД /лист 47 от делото/, е упълномощил свидетеля С. И. П. да осъществява процедури по откриване на дисциплинарни нарушения и изслушване на провинили се работници и служители. Проверяваните лица: ищецът И.И. и крупиетата Г.Г. и А.А. са били запознати с посочената заповед срещу подпис /лист 48 от делото/.

С. П., като член на комисията извършила ревизия в игралната зала на 17.05.2017г., пряко е участвал в проверката на касовата наличност /Протокол - лист 40 от делото, подпис № 1/ и откриване на дисциплинарното нарушения /Протокол - лист 36 от делото, подпис № 3/.

Дисциплинарното нарушение е извършено на 14.05.2016 г. и 15.05.2016 г. и е установано е на 17.05.2016г.. Дисциплинарното наказание е наложено от работодателя на 04.07.2016 г., като заповедта за уволнение е връчена на 06.07.2016 г. /лист 6 от делото, подпис № 3/ – следователно преклузивните сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ са спазени.

Преди налагане на наказанието упълномощеният от работодателя служител - С. П., на 20.06.2016г. поискал на обяснения от уволнения служител, като пристигнал в гр. Шумен, срещнал ищеца в игралната зала, обяснил му, че идва във връзка с липсата и че трябва да поговорят и попълнят определени документи. Служителят поискал време за среща с адвокат, напуснал мястото и не се върнал. По същество отказал да даде обяснение /Протокол № 434/20.06.2016г. - лист 41 от делото/. В този смисъл възражението, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ, се явава неоснователно.

Обжалваната Заповед № 470/04.07.2016 г., с която на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ е в писмена форма и е мотивирана - съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ съдържа подробно описание на фактите, при които е било извършено нарушението, времето на извършване на нарушението, вида на наказанието и правното основание, като работодателят е преценил и законовите критерии по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението, значимостта на неизпълнените задължения, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя. С издаването на обжалваната заповед работодателят законосъобразно е упражнил правото си на уволнение, поради което съдът намира, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” е съответно на извършеното нарушение. В процесната заповед работодателят се е позовал на оспорените, в частта относно положения подпис за „управител И.Й.И.“, по реда на чл. 193 ГПК, писмени доказателства, както следва: Отчетно-сменен лист за първа смяна на 14.05.2016 г. - с крупие Д. Н. /лист 44 от делото/; Отчетно-сменен лист за втора смяна на 14.05.2016 г. - с крупие Д. Б. /лист 45 от делото/; Отчетно-сменен лист за трета смяна на 14.05.2016 г. - с крупие А.А. и Г.Г. /лист 46 от делото/ и Дневен отчет за игрални автомати в игрална зала за 14.05.2016 г. /лист 38 от делото/, както и на неоспорения Протокола за извършената на 17.05.2016г. ревизия /лист 36 от делото/. Ищецът твърди, че тъй като не бил присъствал на ревизията и не бил запознат с нито едно от тези доказателства, то не бил наясно с оборотите, касовата наличност и дефицитите посочени в тези документи, поради което счита, че в обжалваната заповед описаното нарушение е посочено по неразбираем за работника/служителя начин. В проведеното производство по оспорване на посочените документи е установено, че почеркът, с който са положени инкриминираните подписи от името на управителя, не принадлежат на ищеца, но доколкото от събраните доказателства категорично е установено, че И.Й.И. е присъствал при извършване на ревизията 17.05.2016 г. и дори участвал при установяване и предаване на касовата наличност, настоящият състав на ШРС не кредитира твърденията му, че не бил наясно с установените липси, поради което с оглед на всичко изложено намира, че наложеното на ищеца наказание „дисциплинарно уволнение“ се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а главният иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.

Относно искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Предвид акцесорния характер спрямо обуславящия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ този иск също се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Относно разноските по делото:

Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не плащат такси и разноски по производството, то ищецът не дължи държавна такса и разноски, които следва да останат за сметка на държавата. В същото време безплатността на производството за работника/служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна, когато тя е спечелила делото и е била защитавана от адвокат, какъвто е настоящия случай. Другата страна претендира сумата от 1 440 лева, с ДДС, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представени списък по чл. 80 ГПК и писмени доказателства. В последно съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави възражение за прекомерност. По правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение по всеки един от предавените искове, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по двата обективно съединени искове минималното възнаграждение възлиза на общо 840 лева, без ДДС. Предвид наличието на задължителна практика, разрешаваща основните спорни въпроси предмет на настоящото производство и определяща сложност на делото в по-ниска степен, по смисъла на ТР № 6/6.11.2013 г., ТД № 6/2012 г., т. 3 ОСГТК, настоящия състав намира, че платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно и над минималните размери, посочени в разпоредбата, поради което са налице условията за намаляване до минималния такъв. Доколкото са представени доказтелства, че клиентът дължи ДДС, т. е. процесуалният представител на ответника извършва независима икономическа дейност и е лице регистрирано по ЗДДС, както и че начисленият ДДС е платен по банков път, то към така определената сума за адвокатско възнаграждение, в размер на 840.00 лв., следва бъдат присъдени допълнително 168.00 лв. - дължим и платен ДДС. Поради изложеното ищецът следва да бъде осъден да плати на ответното дружество общо 1008. 00 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Отхвърля предявеният от И.Й.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, против „Вилокс груп“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Цар Борис III”, № 136, ет. 12, конститутивен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване, като незаконосъобразно, дисциплинарното наказание „Уволнение“ наложено на ищеца и отмяна на Заповед № 470/04.07.2016 г. на Управителя на ответното дружество, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено, като неоснователен.

Отхвърля предявеният от И.Й.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, против „Вилокс груп“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Цар Борис III”, № 136, ет. 12, конститутивен иск, с правно основание чл. 344, ал. 2, т. 2 КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност: „Управител на игрални автоматив игрална зала - Шумен“, като неоснователен.

Осъжда И.Й.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати на „Вилокс груп“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Цар Борис III”, № 136, ет. 12 общо сумата 1008. 00 /хиляда и осем/ лева представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 и доказателства, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Останалите разноски по делото остават за сметка на Държавата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от 07.02.2017 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.

Районен съдия: