Р Е Ш Е Н И Е

12/12.1.2017г. Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 15 (петнадесети) декември Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2211 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.

В исковата молба ищецът Н.П.К. твърди, че с ответницата Д.Д.П. са родители на две малолетни деца – Н. и А. С Решение № 860/19.11.2014 г. по гр.д. № 1745/2014 г. по описа на ШРС, К. бил осъден да плаща издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, чрез тяхната майка и законен представител, считано от 25.06.2014 г. През периода от 20.10.2014 г. до 26.08.2016 г. ищецът плащал редовно издръжки в размер общо на 300,00 лв. месечно. На 29.08.2016 г., обаче, К. установил, че следвало да плаща месечна издръжка за двете си деца в общ размер – 150,00 лв., а не по 150,00 лв. на всяко дете. По този начин, през процесния период същият плащал разликата от 150,00 лв. месечно на ответницата без основание. Последната употребила плащаните ѝ парични суми за свои нужди. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответницата да му заплати сума в размер на 3900,00 лв., представляваща предоставена ѝ от ищеца сума в периода 20.10.2014 г. – 26.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и плащане на деловодните разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, чрез пълномощника си подава отговор на исковата молба. Същата оспорва претенцията, като сочи, че по гр.д. № 1745/2014 г. по описа на ШРС е постановено решение, по силата на което била поправена очевидна фактическа грешка, а и видно от мотивите на първоначално постановеното решение било видно, че решаващият орган е присъдил издръжка в полза на двете деца на страните в размер на 150,00 лв. за всяко дете. Освен това, плащането на издръжка от ищеца било и изпълнение на нравствен дълг. Поради това, платените от К. суми имали своето основание. Моли, предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като ѝ бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото Решение № 860/19.11.2014 г., постановено по гр.д. № 1745/2014 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 09.12.2014 г. е, че по силата на същото било определено местоживеене на малолетните деца Н. Н. К. с ЕГН ********** и А.Н.К. с ЕГН ********** при тяхната майка – Д.Д.П., на която било предоставено упражняването на родителските права спрямо тях. Съдебният състав е осъдил „Н.П.К. да заплаща издръжка на малолетните си деца в размер на 150,00 лв. месечно, считано от 25.06.2014 г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законните основания за изменение или прекратяване на същата.“. В мотивите си съдът посочил: „имайки предвид нуждите на децата и тяхната възраст, възможностите на родителите, както и действащата нормативна база, уреждаща размер на издръжката, съдът счита, че нейният общ такъв, за двете деца, следва да се определи на 220 лв., от които по-голямата част, като паричен еквивалент, да се поеме от бащата, а именно 150 лв. за всяко дете. . . . . Равния размер на издръжка за двете деца, въпреки разликата във възрастта им. . . . .“. По делото е представено Решение № 668/03.10.2016 г. по същото гражданско дело, с което на основание чл. 247 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в цитирания по-горе съдебен акт, както и в издадения въз основа на него изпълнителен лист, като осъдителния диспозитив се чете „Осъжда Н.К. да заплаща издръжка на малолетните си деца в размер на 150 лева за всяко дете“. Не се спори между страните, а и видно от представената жалба рег. № 15005/04.11.2016 г. на ШРС е, че това решение по***стоящем не е влязло в сила. Съдът констатира от приложените 23 броя вносни бележки и преводни нареждания, че в периода 20.10.2014 г. – 26.08.2016 г. ищецът плащал по банкова сметка на Д.П. месечна сума в размер на 300,00 лв., като основание за извършените преводи е посочено: „издръжка на Н.К. и А.К.“.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на внесените от ищеца суми, представляващи плащане на издръжки на ненавършилите пълнолетие негови деца за процесния период възлиза на 7800,00 лева.

От показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка В.П. /майка на ответницата/ се установява, че до м. август 2016 г. К. плащал по 300,00 лв. месечно за издръжка на децата си, а след това – по 150,00 лв. месечно общо за двете деца. И преди, а и понастоящем посочените парични суми били крайно недостатъчни за отглеждането на двете деца, като Д. П. използвала целия размер на получените издръжки изцяло в полза на децата си.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Ищецът твърди, че в негова полза се е осъществил института на неоснователното обогатяване. За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, ищецът следва да докаже: наличност на обедняване на ищеца и обогатяването на ответницата, начална липса на основание за имущественото разместване, и обеднелият да не разполага с друга възможност за правна защита.

Доказа се, че страните по делото са родители на две малолетни деца – Н. и А., съответно на четири години и на две години. По силата на съдебно решение, постановено по предявен иск от Д.П. срещу Н.К., родителските права по отношение на децата били предоставени на майката, като бащата бил осъден да им плаща месечна издръжка. Чрез съдебната намеса, били определени размерите на задължението на ищеца като родител, визирано в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от СК. Касае се за част от правоотношението родител – дете, в случая две правоотношения родител – дете. Според чл. 3 от ЗЛС, лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни, като вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители. В конкретния случай, поради предоставяне на родителските права по отношение на децата Н. и А. на майката, именно тя извършва правни действия от тяхно име. Тези действия обхващат и получаване на издръжката на всяко от децата, дължима от другия родител, независимо дали това е вписано в диспозитив на съдебно решение. Установи се, че през периода 20.10.2014 г. – 26.08.2016 г. Н.К. платил по банкова сметка *** Д.П. сума в общ размер 7800,00 лв., като ежемесечно посочвал, че същата представлява плащане на издръжки на малолетните деца. Чрез показанията на разпитаната свидетелка се доказа, че плащаните от ищеца суми били използвани от ответницата изцяло за задоволяване на нуждите на децата.

Предвид горното, съдът счита, че получавайки претендираните суми като законен представител на децата си, Д.П. не е увеличавала собствената си имуществена сфера, тоест, не е налице обогатяване на същата. Поради липсата на тази предпоставка за възникване на института на неоснователното обогатяване, претенцията на ищеца се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Независимо от горното, следва да се отбележи и следното: ищецът твърди, че дължи месечна издръжка на всяко от децата си в размер на 75,00 лв., изхождайки от отразеното в диспозитива на постановеното решение № 860/19.11.2014 г. по гр.д. № 1745/2014 г. по описа на ШРС. Решението, обаче, като акт на съда представлява единство от мотиви и диспозитив, като видно от мотивите към цитираното по-горе решение е, че решаващият състав е определил обща месечна издръжка за всяко от децата в размер на 220,00 лв., като К. следва да заплаща по 150,00 лв. за всяко дете. В тази насока, ирелевантно за настоящия състав е обстоятелството, че и самият ШРС впоследствие е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в същия смисъл. Категорично и в съответствие с установения в СК минимален размер на дължимата от родител на дете издръжка е, че ищецът по делото дължи по силата на обсъжданото съдебно решение, на всяко от малолетните си деца месечна издръжка в размер на по 150,00 лв. Ето защо, плащайки през претендирания период именно такъв размер на двете издръжки, К. не е обеднял, като за тези плащания е налице основание.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не бе доказано наличието на предпоставките, необходими за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во, поради което същият се явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените разноски по настоящото дело, в размер на 650,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.К. с ЕГН **********,*** срещу Д.Д.П. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Д.Д. *** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во за сумата 3900,00 лв. (три хиляди и деветстотин лева), представляваща предоставена от Н.К. на Д.П. сума през периода 20.10.2014 г. – 26.08.2016 г. при начална липса на основание, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н.П.К. да заплати на Д.Д.П. направените деловодни разноски по настоящото дело, в размер на 650,00 лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: