Р
Е Ш Е Н И Е
499/3.8.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
06 (шести) юли Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2216 по
описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
за делба на недвижими имоти във фазата по допускане на делбата.
Във
вписаната искова молба, ищецът Ш.Ю.А. твърди, че с ответницата Ф.Х.А. са
наследници на Х.А.Х. и З.А.Х.. След смъртта на същите, двамата наследници
придобили правото на собственост на четири недвижими имота, представляващи
земеделски земи, находящи се в землището на с. Друмево, обл. Шумен. Освен това,
наследодателите им били собственици на 1/2 идеална част от правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място, ведно с
построената в него жилищна сграда и стопански постройки, находящ се в с.
Друмево. На 19.02.1992 г., обаче, З. Х. се разпоредила със същия, като
действаща и като пълномощник на съпруга си, прехвърлила на ответницата правото
на собственост срещу поето от последната задължение за издръжка и гледане. А.
счита, че така извършената сделка е нищожна поради липса
на предписана от закона форма – неназначаване
на преводач на лице, невладеещо български език. Твърди, че майка му и баща му
не владеели български език и нотариусът следвало да назначи преводач на З. Х. в
хода на нотариалното производство.Моли
съда да постанови решение, по силата на което договор за продажба, извършен с
нот. акт № *** на нотариус при ШРС да бъде признат за нищожен по отношение на Ф.А. и З.А.М.; както и да допусне до делба четирите недвижими имота,
представляващи земеделски земи и имота, предмет на атакуваната сделка, при
следните делбени квоти: 1/2 ид. част за Ш.А. и 1/2 ид. част за Ф.А..
В срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците подават отговор на исковата молба. Считат
претенцията за делба на земеделски земи за основателна. Излагат, че искането за
прогласяване на нищожност на нотариално удостоверяване е неоснователен и молят
да бъде отхвърлен. Молят, делбата на земеделските земи да бъде допусната при
претендираните в исковата молба квоти, а искането за делба на поземления имот –
отхвърлено.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното: видно от приложеното по делото удостоверение за наследници № 70/21.05.2012
г., изд. от Кметство Друмево, обл. Шумен е, че Х.А.Х. с ЕГН ********** починал
на 17.02.1993 г., а З.А.Х. с ЕГН ********** – на 29.01.2007 г., като двамата оставили
за свои наследници низходящите си от първа степен Ш.Ю.А. и Ф.Х.А.. Съдът
констатира от представените решения №№ 18-2/04.02.1999 г. и 18-2/30.01.2002 г.,
издадени от Поземлена комисия (понастоящем Общинска служба по земеделие) Шумен,
че на Х.Х. било възстановено правото на собственост върху следните недвижими
имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. Друмево,
обл. Шумен: 1. Нива с площ 13,000 дка, трета категория, в
местността „Солник”, съставляваща имот
№ 054007 по плана за земеразделяне; 2. Нива с площ 12,000
дка, от които 2,907 дка четвърта категория и 9,293 дка шеста категория, в
местността „Пещера”, съставляваща имот
№ *** по плана за земеразделяне; 3. Нива с площ 1,320
дка, шеста категория, в местността „Кавака”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне;
4. Нива с площ 3,474 дка, шеста категория, в местността „Каваклъ”,
съставляваща имот № *** по плана
за земеразделяне. По делото са приложени скици на поземлени имоти №№ ***,
всички от 30.03.2016 г., изд. от СГКК гр. Шумен, от които се установява, че
понастоящем, по кадастралната карта на с. Друмево, одобрена със заповед №
РД-18-24/05.06.2007 г. на изп. директор на АГКК, имотите съставляват, както
следва: 1. Поземлен имот с
идентификатор *** с площ 12998 кв.м, адрес на поземления имот – местност „Солник“,
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива, съседи: ***; 2. Поземлен имот с идентификатор *** с площ 12198 кв.м, адрес
на поземления имот – местност „Пещера“, трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, съседи: ***; 3. Поземлен имот с идентификатор *** с
площ 1320 кв.м, адрес на поземления имот – местност „Кавака“, трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
съседи: ***; 4. Поземлен имот
с идентификатор *** с площ 3473 кв.м, адрес на поземления имот – местност
„Каваклъ“, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, съседи: ***.
По делото е представен нотариален акт № ***.
на ШРС, от който се установява, че Х. А. Х. /Х.Х./ и З. А. Х. /З. Х./ продали
на Ф.Х. Я. /Ф.А./ следния недвижим имот: 1/2 идеална част от дворно място от
около 2065 кв.м, за което е урегулиран парцел Х*** от кв. *** по плана на с.
Друмево. Съдът констатира от нотариален акт № ***. на ШРС, че общите
наследодатели на страните прехвърлили и другата 1/2 идеална част от имота на
ответницата срещу платена сума и срещу поето от последната задължение за
гледане и издръжка. Не се спори между страните, а и в материалите по
приложеното гр.д. № 2917/2011 г. по описа на ШРС се съдържат удостоверения за
семейно положение, от които се установява, че към датата на сключване на
описаните договори Ф. А. и З.А.М. били съпрузи. На 14.07.2010 г. двамата
сключили с дъщеря си М.З. К. договор за продажба, обективиран в нотариален акт
№ *** на нотариус рег. № *** на НК с предмет описания недвижим имот, който
представлявал УПИ *** от кв.*** по плана на с. Друмево – поземлен имот с
идентификатор *** по КК на с. Друмево, с адрес на имота – с. Друмево, ул. ***,
с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване
– ниско застрояване, ведно с построените в имота: еднофамилна жилищна сграда
със застроена площ 63,00 кв.м, на един етаж с идентификатор ***, еднофамилна
жилищна сграда със застроена площ 103,00 кв.м, на един етаж с идентификатор ***.
Разпитаните
в съдебно заседание свидетели И. В. и А.В. /първа братовчедка на страните/
излагат, че Х. и З. Х. не можели да говорят на български език, като последната
била неграмотна. З. Х. общувала със съселяните си на турски език, като
свидетелите никога не видели същата да говори с българи, независимо, че в
населеното място населението било смесено.
Свидетелите
Е. Б.и Н. Ф. сочат, че познавали родителите на ищеца и ответницата, като свои
съселяни. И двамата заявяват, че З. Х. общувала с българите в селото на
български език, както и че съседи на семейство Х. били няколко български
семейства, с които си говорили на български език.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
С
настоящото решение, постановено в първата фаза по извършване на съдебната
делба, същата следва да бъде допусната. Съдът следва да се произнесе между кои
страни следва да се допусне делба, за кои имоти и каква е частта на участие в
прекратяваната съсобственост на всеки от съделителите. По този начин следва да
се установи правото на делба на всяка от страните. Именно поради това, на първо
място съдът следва да се произнесе по депозирания установителен иск.
По иска с правно основание
чл. 26, ал. 2, пр. 3 вр. чл. 472 вр. чл. 478 от ГПК /отм./:
Установи се по делото, че на 29.02.1992 г. З.А.Х.,
действаща лично и като пълномощник на съпруга си, сключила с Ф.А. договор за
продажба на 1/2 идеална част от описания
по-горе недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в с.
Друмево. Сделката е извършена с нотариален акт № ***. на ШРС, като в
нотариалния акт е отразено, че нотариусът прочел същия на страните.
Ищецът се позовава на нищожност на сделката поради липса
на предписана от закона форма – неназначаване на преводач на лице, невладеещо
български език – на З. Х..
Формата на сделките представлява установени от закона изисквания
относно начина на извършване на волеизявленията при определени сделки и
неговото правно значение. За някои видове сделки, между които и процесната,
законът е предвидил нотариалната форма за действителност на сделките.
Изискването, въведено в разпоредбата на чл. 478 от ГПК /отм./ за назначаване на
преводач на участник в нотариалното производство, който не знае български език
е императивно. Нарушаването на цитираната норма води до нищожност на
нотариалното действие, а когато то е такова, нищожна е и сделката, оформена в
опорочения нотариален акт, поради неспазване на предвидената в закона форма. В
случаите на предявен иск за нищожност на сделката, съдът следва да изследва
въпроса за действителността на нотариалното действие.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира, че не бе оборена материалната доказателствена
сила, с която се ползва атакувания нотариален акт в частта му, отразяваща
изявление на нотариуса. Напротив, от показанията на свидетелите Е. Б.и Н. Ф. се
доказа, че наследодателката на ищеца и ответницата е знаела български език,
като именно по този начин е общувала със съселяните си – българи. Настоящият
състав кредитира изложеното от посочените свидетели, тъй като показанията им са
житейски логични и същите не са заинтересовани от изхода на делото. Свидетелите
И. В. и А. В. освен, че са заинтересовани от изхода на делото, предвид
обстоятелството, че са насрещни страни в други производства пред съд с
ответницата, описват начина на комуникация от З. Х. единствено с хора от турски
произход, като сочат, че не са наблюдавали такава с българи. Предвид всичко
изложено, съдът намира, че З. Х. е знаела български език, поради което не е
било необходимо да ѝ бъде назначаван преводач и по този начин не са
нарушени изискванията на цитирания текст на отменения ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът счита,
че искът за обявяване на нищожността на договора за продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № ***. на ШРС следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По претенцията
за делба на недвижимия имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
23813.501.308 по КК на с. Друмево:
Именно 1/2 идеална част от правото на собственост върху
този имот е предмет на атакуваната от ищеца сделка. Предвид обстоятелството, че
претенцията за нищожността на договора е неоснователна и съобразявайки, че
целия имот е собственост на трето, неучастващо по делото лице, съдът намира, че
иска за делба на същия следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Доказа се,
че по силата на сключения през 2010 г. договор М. З. К. придобила собствеността
върху имота, като нито Ш.А., нито Ф.А. са съсобственици на същия.
Касателно претенцията
за делба на недвижимите имоти, представляващи земеделски земи:
Доказа се по
делото, че на починалия през 1993 г. Х.А.Х. – бивш жител ***, по реда на ЗСПЗЗ,
през 1999 г. и 2002 г., било възстановено правото на собственост върху описаните
в исковата молба недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в
землището на с. Друмево. Наследници по закон на починалия са двете му деца,
като съпругата му З. Х. починала през 2007 г. Съгласно разпоредбата на чл. 5,
ал. 1 от Закона за наследството, децата на наследодателя получават по равни
части от наследственото имущество. По този начин, всеки от Ш.А. и Ф.А., с
откриване на наследството на горепосочения им общ наследодател, станал
собственик на по 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост върху
имотите, описани в пунктове от 1 до 4. Тоест, в съответствие с правилата на
наследяване, описаните в пунктове от 1 до 4 на исковата молба четири недвижими
имота, представляващи земеделски земи, са съсобствени между страните по делото
при следните квоти на участие в съсобствеността: 1/2 идеална част за Ш. А. и 1/2
идеална част за Ф. А..
По делото е безспорно, че
имотите, по отношение на които следва да се допусне делба, представляват четири
недвижими имота, находящи се в землището на с. Друмево, обл. Шумен, подробно
описани по-горе.
Касателно
частите на съделителите в правото на собственост върху делбените имоти:
Установи се по делото, че чрез наследяване по закон, страните по делото са
съсобственици на недвижимия имот при равни делбени квоти.
Или,
делбата на недвижимите имоти следва да бъде допусната при посочените квоти.
На основание
чл. 115, ал. 2 от Закона за собствеността, на съделителя Ш.А. – предявил иска
за делба, следва да бъде даден шестмесечен срок, считано от влизане в сила на
настоящото решение, да извърши отбелязването му в Служба по вписванията гр. Шумен.
При
съобразяване с принципа на служебното начало, на осн. чл. 7, ал. 1 от ГПК, с
оглед обезпечаване пълноценното упражняване на правото на защита на
имуществените права на всяка от страните в първото заседание след допускане на
делбата и за нуждите на доклада по делото във втората му фаза, следва да бъде
постановено след
влизане в сила на настоящото решение, делото да се докладва за назначаване на
експертиза по въпроса за поделяемостта на имотите при насрочване на открито
първо заседание след допускане на делбата.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш.Ю.А. с ЕГН **********,***
против Ф.Х.А. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** и З.А.М. с ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. 3-то от Закона за задълженията и договорите вр. чл. 472, вр. чл. 478 от
ГПК /отм./, за прогласяване на нищожността на сключения на 29.02.1992 г. с
нотариален акт № *** по описа на ШРС, договор
за продажба на недвижими имоти поради липса на предписана от закона форма, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш.Ю.А. с ЕГН ********** против Ф.Х.А. с ЕГН **********, иск
за делба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в с.
Друмево, общ. Шумен, обл. Шумен; със съседи:***, с площ 2080 кв.м; с трайно
предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до
На основание чл.
344, ал. 1 от ГПК ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между:
Ш.Ю.А. с ЕГН
********** и
Ф.Х.А. с ЕГН
**********,
на следните недвижими имоти, описани в скици №№ ***, всички от *** г., издадени от
Агенция по геодезия, картография и кадастър – Служба по ГКК гр. Шумен по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Друмево, обл. Шумен, одобрени със Заповед № РД-18-24/05.06.2007
г. на Изпълнителния директор на АГКК:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с площ 12998 кв.м, адрес на поземления
имот – местност „Солник“, трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – нива, съседи: ***
2. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *** с
площ 12198 кв.м, адрес на поземления имот – местност „Пещера“, трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
съседи: ***
3. Поземлен имот с идентификатор *** с
площ 1320 кв.м, адрес на поземления имот – местност „Кавака“, трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
съседи: ***
4. Поземлен имот с идентификатор *** с
площ 3473 кв.м, адрес на поземления имот – местност „Каваклъ“, трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
съседи: ***
ПРИ КВОТИ НА УЧАСТИЕ В ПРЕКРАТЯВАНАТА СЪСОБСТВЕНОСТ: 1/2 (една втора) идеална част за
Ш.Ю.А. и 1/2 (една втора) идеална част за
Ф.Х.А.,
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ДАВА шестмесечен срок на съделителя Ш.Ю.А., считано от влизане в сила на настоящото
решение, постановено по вписана искова молба, да извърши отбелязването му в
Служба по вписванията гр. Шумен.
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се
обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на настоящото решение, делото ДА СЕ
ДОКЛАДВА за назначаване на експертиза по въпроса за поделяемостта на имотите и
за насрочване в открито първо заседание след допускане на делбата.
Районен съдия: