Р Е Ш Е Н И Е
78/8.2.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито заседание на втори февруари през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Б.Бойн
при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2237 по описа за 2016г.
на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№2237/2016г. по описа на ШРС е образувано по повод
предявени брачни искове, с правно основание чл.49, ал.1 от СК от Н.А.А. *** срещу З.Ш.А.. Твърди се дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, който се иска да бъде прекратен и се предявяват
съединени брачни искове относно фамилно име.
Ответникът е представил писмен
отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, представляван от особен
представител, в който взема становище по допустимостта и основателността на
исковите претенции.
От събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен
граждански брак, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак с Акт№*** от 04.01.1990г. на Община Шумен, обл.Шумен.
От брака си имат родени деца, които са пълнолетни към момента. Първоначално
бракът между страните протичал без проблеми и двамата се устроили да живеят в
Република Турция. От показанията на свидетеля се установи, че преди много години
страните се разделели и от 2008г., ищецът се прибирал сам в Република България.
От тогава датира тяхната фактическа раздяла.
По
делото се установи липсата на разбирателство, търпимост, взаимно уважение и
привързаност между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните
отношения, което не може да бъде преодоляно. С оглед гореизложеното, съдът
намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува
само формално, запазването му не е в интерес на съпрузите. Относно ползването
на семейното жилище: претенции за ползването му не се предявяват от страните. Установи се, че същото е било
напуснато от двамата съпрузи и се намира в друга държава. Съдът не следва да се
произнася относно предоставянето му за ползване.
По отношение на фамилното име, искане за
неговото възстановяване е направил ищецът, като ответникът чрез особения
представител се е противопоставил, на основание липсата на съгласие на
съпругата. Разпоредбата на чл.53 от новия СК, предвижда различна регулация на
този задължителен обективно съединен иск спрямо отменения СК,като е установен принцип на запазване на брачната фамилия, ако съпругът приел новата
брачна фамилия не заяви желание за възстановяване на предбрачната си фамилия. Съгласието или противопоставянето на съпруга–
титуляр на фамилното име е без правно значение. Поради което в настоящия казус, жената следва да запази брачното си фамилно име- А..
По делото следва да бъде определена
окончателна държавна такса в размер на 50 лв., които предвид липсата на
произнасяне за вината за разстройството на брака следва да бъде заплатена от
двете страни, като се приспаднат внесените от ищеца 25 лв. при завеждането на
делото.
На основание чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски остават
в тежест на всяка от страните, както са ги направили.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА граждански брак, сключен с Акт №*** от 04.01.1990г. на Община Шумен,
обл.Шумен между Н.А.А. с
ЕГН:********** *** и З.Ш.А. с ЕГН:**********
***, като
ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
Отхвърля искът за възстановяване на предбрачното фамилно име на
съпругата, като неоснователен.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50 лв., като ОСЪЖДА З.Ш.А. с ЕГН:********** да заплати
такава в размер на 25 лв./ петнадесет
лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: