Р Е Ш Е Н И Е
5/5.1.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание, на четиринадесети
декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л.
Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2282
по описа за 2016 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС.
В исковата си молба, ищецът- А. – М." АД, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Д.Т.Т., излага, че е собственик на ½
ид.ч. от недвижим имот, с административен адрес: ***, представляващ сграда с
идентификатор № 83510.87.4.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Шумен, община Шумен, област Шумен, одобрени със Заповед № РД-18-52/
25.11.2005 г., на ИД на АГКК, последно изменение със заповед № КД -14-27-128
/25.03.2011 г. на Началника на СГКК — Шумен, със застроена площ от 538.00
кв.м., брой етажи - 3 (три), разположена в поземлен имот с идентификатор
83510.87.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, община
Шумен, област Шумен, одобрени със Заповед № РД-18-52/ 25.11.2005 г. на ИД на
АГКК, ведно с правото на строеж, с предназначение: курортна, туристическа
сграда. Твърди се в молбата, че в изпълнение на съвместно решение на
Секретариата на ЦК на БКП и МС №475/19.06.1973 г., посоченият имот е преустроен
в детско заведение- ССДГ №29 „С.“. Предвид, че не ползва имота, ищецът, с писмо
от 05.01.2007 г., адресирано до ответника Община Шумен, *** по Регистър Булстат
***, представлявана от Л.Д.Х., обективирал молба за
освобождаване от дължимите за имота данъци и такси. В отговор дружеството било
уведомено, че Общината се е декларирала като ползвател на имота. Твърди се в
молбата, че считано за периода от 19.06.1973 г. до 21.07.2016 г. имотът се
ползва от ответника, като считано от началото на 2010 г., същият не се ползва
като детско заведение. Въпреки, че между страните са водени разговори за
предаване владението върху имота, последното било предадено на 22.07.2016 г.
Предвид посоченото, ищецът счита, че за периода от 01.10.2013 г. до 21.07.2016
г., имотът се полза от ответника без правно основание, като по този начин последният
лишавал ищеца от припадащите му се ползи от имота, които счита, че се равняват
на сума от 15 350.00 лева /средният месечен пазарен наем, по 500.00 лева
на месец/. Ищецът бил заплатил и местни данъци и такси за имота за периода от
2011-2016 г., равняващи се общо на сума от 4 077, 79 лева. Поради
изложеното моли съда да се постанови решение, по силата на което да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата от 3 000.00 лв., представляваща част от
дължимо обезщетение, цялото в общ размер на 15 350.00 лв., /частичен иск/,
за лишаване на ищеца от правото му да ползва собствения си недвижим имот,
описан по- горе, считано за периода от 01.10.2013 г. до 21.07.2016 г., по
500.00 лв. на месец, като се претендира и обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й заплащане. Ищецът, в исковата си молба, обективира и искане да
бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 4 077, 79 лв.,
представляващи заплатени от него на ответната община, без правно основание,
местни данъци и такси за гореописания имот, считано за периода от 2011 г. до
2016 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
заплащане. Претендира и разноски. Касателно втората претенция, производството
по делото е прекратено, като недопустимо и определението е влязло в законна
сила. По отношение на първата претенция е допуснато изменение размера на иска,
като същият е увеличен и се счита предявен за сума от 12 126, 50 лева,
представляваща пълният претендиран от ищеца размер на обезщетение за лишаване
от ползването на собствения му имот, считано за процесния период.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, редовно уведомен, представя писмен отговор, в който изразява аргументи
за недопустимост на иска за заплащане на платените от ищеца данъци и такси за
имота, както и аргументи за неоснователност на другата претенция. Моли иска за
заплащане на обезщетение да бъде отхвърлен, като претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, съдът от фактическа страна намира за установено следното:
Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото
писмени доказателства, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от недвижим
имот, с административен адрес: ***, представляващ сграда с идентификатор №
83510.87.4.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, община
Шумен, област Шумен, одобрени със Заповед № РД-18-52/ 25.11.2005 г., на ИД на
АГКК, последно изменение със заповед № КД -14-27-128 /25.03.2011 г. на
Началника на СГКК — Шумен, със застроена площ от 538.00 кв.м., брой етажи - 3
(три), разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.87.4 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, община Шумен, област Шумен,
одобрени със Заповед № РД-18-52/ 25.11.2005 г. на ИД на АГКК, с предназначение:
курортна, туристическа сграда, ведно с правото на строеж. Няма спор, а се
установява и от приетите по делото документи, че през 1973 г. имотът е
преустроен за ползване като детско заведение, стопанисвано от ответната община.
Видно от писмо, изходящо от Община Шумен, с дата 19.03.2007 г., адресирано до ищцовото
дружество, последното е уведомено, че с Декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ
Община Шумен се е декларирала като ползвател на процесния имот, в този смисъл
като данъчно задължено лице. От Заповед №209/18.07.2016 г. на Директора на
Общинския детски комплекс в гр. Шумен, става ясно, че е наредено да се предаде
сградния фонд на бившата ССДГ №29 на Шуменското плато, предадена за управление
на Общинския детски комплекс в гр. Шумен от Кмета на Община Шумен със Заповед
№РД-25-1543/02.09.2009 г., на съсобствениците й „К.Б.“ АД и „А.М.“ АД. Със
същата заповед е разпоредено да се засекат показанията на електромера и
водомера, като се изпратят уведомителни писма до Енерго- про Мрежи“ и В и К за
закриване партидите на сградата, да се предадат ключовете на бившата ССДГ №29
от домакина на ОДК на съсобствениците „К.Б.“ АД и „А.М.“ АД. В изпълнение на
заповедта, на 22.07.2016 г. Община Шумен, в качеството й на ползвател на имота,
е предала владението върху имота на съсобствениците „К.Б.“ АД и „А.М.“ АД.
Видно от приемо- предавателен протокол от горепосочената дата, става ясно, че
Община Шумен, в качеството й на ползвател на имота, е признала обстоятелството,
че до датата на подписване на протокола /22.07.2016 г./, е ползвала имота за
свои нужди, които са отпаднали и желае да предаде владението върху същия. В
приемо- предавателния протокол е посочено още, че до 22.07.2016 г. Общината се
задължава да заплати цената на изразходваната до този момент електроенергия и
вода, както и дължимия местен данък и съответните такси за битови отпадъци. От
заключението по извършената СТЕ, по отношение на което съдът няма основания да
се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че месечният пазарен
наем за ½ ид.ч. от имота се равнява на сума от 395.00 лева.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл.73 от ЗС
урежда правоотношенията между собственика на недвижимия имот и недобросъвестния
владелец, след прекратяване на владението като постановява, че той дължи на
собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и
обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за
това разноски. Основанието за връщане на добивите се корени в правилото на
чл.93 от ЗС, според което добивите от вещта /естествени и граждански/
принадлежат на собственика. Само добросъвестния владелец не дължи връщането на
добивите, защото той владее имота на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че
предписаната от закона форма е опорочена /чл.70 от ЗС/. Когато владението не
съдържа тези признаци, владелецът е недобросъвестен и дължи на собственика не само
реално получените добиви, но и тези, които е могъл да получи, както и
пропуснатите ползи. Предвид наведените и от двете страни факти и обстоятелства
по спора, съдът счита, че правната квалификация на предявения иск е чл.73, ал.1
от ЗС. Безспорно, според правната доктрина и съдебната практика, вземането по
чл.73, ал.1 от ЗС на собственика срещу недобросъвестния владелец за обезщетение
за ползите, от които е бил лишен, се основава на принципа на неоснователното
обогатяване. За уважаване на тази претенция е необходимо ищецът да докаже, че е
собственик на вещта /безспорно установен по делото факт/, че за периода, за
който се търси обезщетението, ответникът е упражнявал фактическа власт върху
вещта, както и размерът на пропусната полза. В разглеждания казус, предвид
установената фактическа обстановка, съдът приема за доказано, че за процесния
период /01.10.2013 г.-21.07.2016 г./, ответникът е упражнявал фактическа власт
върху вещта. За да стигне до този извод, съдът се съобрази с ангажираните от
ищеца и коментирани по – горе писмени доказателства, които съдържат ясни и
изрични изявления на ответната община за ползването на имота през процесния
период. Тези писмени изявления съдът възприема като извънсъдебно признание на
факта на ползване на имота до датата на фактическото му предаване на
съсобствениците. Недоказани останаха твърденията на ответника, че след 2009 г.
Община Шумен не е била във владение на имота, като не го е ползвала за каквито
и да било нужди. Както стана ясно от изнесената по- горе фактическа обстановка,
сам ответникът признава факта на ползване на имота до датата на предаване
владението върху същия на съсобствениците- 22.07.2016 г., като поради факта на
ползване признава и дължимостта до този момент на направените в имота разходи
за електроенергия и вода. От показанията на разпитаните в полза на ответника
свидетели, също се установява, че водене на някакви преговори с представители
на ищцовото дружество е започнато едва през 2014 г., като е предприета
процедура по оформяне на документи за предаване владението върху имота на
съсобствениците, което предаване е станало през 2016 г.- факт, установяващ се и
от документите по делото. От показанията на свидетеля Н.К. отново става ясно,
че след закриване на детското заведение през 2009 г., сградата е била предадена
за ползване на едно от звената на администрацията, а именно на Общински детски
комплекс, т.е. имотът е продължил да се ползва от общинската администрация,
респ. от ответната община. Касателно размерът на пропусната полза, съдът се
съобрази с приетата по делото СТЕ, която дава обосновано и непротиворечиво
заключение относно размера на пазарния наем на имота. Предвид изложеното
заключава, че в случая са налице всички предвидени в закона предпоставки,
обуславящи уважаване на претенцията за заплащане на обезщетение за ползите, от
които е бил лишен ищецът за ползването на имота от ответника през исковия
период. Ето защо счита така предявеният иск за основателен и доказан, поради
което същият следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците следва да се присъдят
разноски съразмерно уважената част от иска, в размер на 565, 06 лева
Водим от горното,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Шумен, ***, представлявана от Л.Д.Х., да заплати на „А.-
М." АД, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Т.Т. , сумата от 12 126, 50 лева / дванадесет хиляди сто двадесет и шест лева и петдесет
стотинки/, представляваща обезщетение по смисъла на
разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗС, за лишаване на ищеца от правото му да ползва
собствения си недвижим имот, с административен адрес: ***, представляващ
½ ид.ч. от сграда с идентификатор № 83510.87.4.17 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Шумен, община Шумен, област Шумен, одобрени със
Заповед № РД-18-52/ 25.11.2005 г., на ИД на АГКК, последно изменение със
заповед № КД -14-27-128 /25.03.2011 г. на Началника на СГКК — Шумен, със
застроена площ от 538.00 кв.м., брой етажи - 3 (три), разположена в поземлен
имот с идентификатор 83510.87.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Шумен, община Шумен, област Шумен, одобрени със Заповед № РД-18-52/
25.11.2005 г. на ИД на АГКК, ведно с правото на строеж, с предназначение:
курортна, туристическа сграда, считано за периода от 01.10.2013 г. до
21.07.2016 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 16.09.2016 г. до окончателното й заплащане, както и
сума, в размер на 565, 06 лева /петстотин
шестдесет и пет лева и шест стотинки/, представляваща извършените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: