Р Е
Ш Е Н
И Е
34/20.1.2017г.
Шуменският
районен съд, ІV състав
на единадесети
януари 2017 година,
в публично
заседание, в следния състав:
Секретар: Д.
Х.
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2284/2016
г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен
установителен иск,
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл. 535 и сл. от ТЗ.
В исковата си молба до съда, ищецът Н.Д.Д., ЕГН **********,***, излага, че по ч.гр.д.№1941/2016 г. по описа
на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника Д.С.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***3, за сумата от 4 500 лева - главница съгласно запис на заповед, издаден на 10.01.2015
г. с падеж 11.06.2015 г. Ответникът бил подал възражение срещу
заповедта по реда на чл.414 от ГПК. Ищецът твърди, че по силата на
горепосочения запис на заповед, ответницата се е задължила да му заплати на
падежа сума от 4 500 лева, което не е сторила. Предвид изложеното моли
съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че в негова полза, на основание
запис на заповед, издаден на 10.01.2015 г. с падеж 11.06.2015 г.,
съществува парично вземане в
размер на 4 500.00 лв., ведно със законната лихва за забава върху това
вземане, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в ШРС - 08.08.2016
г., до окончателното му заплащане. Претендира и разноски.
В срока
за отговор на ИМ, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.
В съдебно заседание, страните редовно
призовани, ищецът чрез процесуалния си представител, в писмена молба прави
искане, за произнасяне с неприсъствено решение. Ответникът не се явява в
съдебно заседание, като не изпраща и представител.
Така предявената молба се явява допустима,
разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1
и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са
указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в
съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства, и представени доказателства, или направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените
искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от
неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани.
Представените писмени доказателства сочат наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните в посочения от ищеца смисъл. Установен е и размерът на дължимото
плащане.
На основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените както в заповедното, така и в исковото производство разноски, в общ
размер на 1 081, 85 лева /91, 85 лева, разноски, извършени в заповедното
производство и 990.00 лева, разноски, извършени в исковото производство/.
Водим от
горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***3, дължи на Н.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата от 4 500.00
лева /четири хиляди и
петстотин лева/, представляваща главница съгласно запис на заповед, издаден на 10.01.2015 г., с падеж 11.06.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2016
г. до окончателното изплащане на задължението, присъдени по ч.гр.д. №1941/2016
г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***3, да заплати на Н.Д.Д., ЕГН **********,***, сума
в общ
размер на 1 081, 85 лева /хиляда осемдесет и един лева и осемдесет и пет
стотинки/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно уважената
част от иска, от която 91, 85 лева, разноски, извършени в заповедното
производство и 990.00 лева, разноски, извършени в исковото производство.
Решението, на основание чл. 239, ал. 4
от ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :