Р Е Ш Е Н И Е

211/5.4.2017г. , гр.Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и шести януари , през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Зара Иванова

при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2287 по описа за 2016г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.79 , ал.1 , предл. последно от ЗЗД

Депозирана е искова молба от А.А.М. , ЕГН:********** , адрес *** , съдебен адрес *** срещу „ Корона 2013“ ЕООД , ЕИК:*** , седалище и адрес на управление : гр.Шумен , ул.*** , в която посочва , че през м. септември 2015 г. решил да извършва ремонт на жилището в което живее, собственост на родителите му, като за целта след проучване от негова страна се свързал с представител на ответника, уточнили ремонтните дейности, както и сумата, която трябвало да заплати. Твърди, че на 21.09.2015 г. между страните бил сключен договор за извършване на СМР, като в приложение № 1 били уточнени дейностите които трябвало да бъдат извършени в апартамента, както и срока в който трябвало да бъдат заплатени СМР. На 14.09.2015 г. баща му дал капаро в размер на 1000 лв., като за това плащане ответникът издал документ във вид на Приложение към договор, като в договора от 21.09.2015 г. уточнената сума от 10500 лв. включваща всички материали и труд. На 05.01.2015 г. между страните било подписано ново приложение към договора от 21.09.2015 г. в което било обективирано, че изпълнителя следвало да монтира кухненско обзавеждане с котлони, фурна и аспиратор, които ищецът твърди, че бил заплатил предварително, заедно с другите подробно описани в приложението СМР и като крайна цена на ремонта била определена сумата от 10100 лв., включваща всички материали и труд, а крайния срок бил определен на 28.02.2016 г. Ищецът заявява, че след започване на ремонтните работи работата протичала мудно, работниците ходели рядко, ремонта видимо бил некачествен, като в същото време ответникът изисквал постоянно определени суми, които му били предоставяни и въпреки това, ремонтните дейности в апартамента се извършвали все по-рядко, като в един момент същия бил преустановен, като представителя на фирмата К. П. започнал да не отговаря на обажданията им и в последствие разбрали, че е заминал за Германия. Ищецът претендира заплащане от страна на ответника на сума в размер на 6950 лв. представляваща разликата от заплатени суми по договор от 21.09.2015 г. и реално извършените от ответника СМР, ведно със законната лихва , считано от датата на заплащане на исковата молба , както и направените деловодни разноски .

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор в който заявява, че искът е недопустим в този му вид. От исковата молба не ставало ясно какво точно се искало от възложителя по договора, като това поставяла защитата му в обективна невъзможност да бъде разгърната в пълна степен. Заявява, че искът е изцяло неоснователен и го оспорвал изцяло както по основание, така и по размер. Твърди, че не отговаряло на действителността твърдението на ищеца, че в заплатената сума от 9500 лв. влизали платените електродомакински уреди – котлони, печка, аспиратор и кухненски мебели. Твърди, че в нито един от посочените писмени документи не били индивидуализирани подобни движими вещи,никога не били влизали цени на дребно на каквито и да било домакински уреди и кухненски мебели. Твърди, че имало поет ангажимент единствено за монтаж и вграждане на въпросните уреди и мебели, но не и закупуване. Във въпросната цена недвусмислено било уговорено, че влизат материали и труд по извършените СМР. Твърди, че пълномощникът на ответника К. П. бил в тежко здравословно състояние, и бил в обективна невъзможност да изпълнява функциите си.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно и се установява от приетите като доказателство документи , че на 14.09.2015г. между ищеца , като „възложител“ и ответника , като „изпълнител“ е подписано Приложение №1 към Договор , в който са посочени СМР , които ответникът е поел задължение да извърши за сумата от 7 000 лева . Приложението съдържа и разписка за получена от изпълнителя сума от 1 000 лева . На 21.09.2015г. е сключен Договор за СМР , в който са изброени основни задължения и права на страните . На същата дата е подписано Приложение №1 към договор , изброени са видовете СМР , които следва да извърши изпълнителя , коригирана е общата сума , която му дължи възложителя , а именно на 10 500 лева . В това приложение страните са удостоверили , че възложителят за заплатил суми на изпълнителя , както следва : на 03.10.2015г.- сума от 1 500 лева , на 02.11.2015г. – сума от 1 500 лева , на 02.12.2015г. – сума от 1 500 лева , на 05.01.2016г. – сума от 1 000 лева , на 04.02.2016г. – сума от 2 000 лева и на 03.03.2016г. – сума от 1 000 лева . На 05.01.2016г. е подписано последващо Приложение към Договор , в което за пореден път са посочени видовете СМР , уточнена е отново тяхната стойност – 10 100 лева , уточнен е крайният срок за извършването им – 28.02.2016г. На 17.06.2016г. е сключен Анекс към Договора от 21.09.2015г. Съществените уговорки в анекса , касаещи настоящият спор са , че страните са приели , че срокът за изпълнение на СМР е изтекъл на 28.02.2016г. и от страна на възложителя са заплатени 9 500 лева . Описаните документи не са оспорени , поради което съдът приема за доказано , че между страните е възникнала валидна облигационна връзка , по силата на която ответникът е следвало да извърши уговорените СМР , за което е заплатено авансово възнаграждение от 9 500 лева .

Ищецът твърди , че ответникът е изпълнил само част от уговорените СМР , а именно такива на стойност 2 550 лева , поради което претендира като обезщетение за неизпълнение , разликата от общо заплатената сума , т.е. 6 950 лева . За установяване на стойността на извършените СМР е назначената първоначална и допълнителна СТЕ , според която са извършени СМР на обща стойност 3 806 ,69 лева , описани подробно в приложената към заключението количествено-стойностна сметка . Съдът възприема за обективна допълнителната СТЕ , в резултат на което приема за доказано , че ответникът не е изпълнил в пълен обем уговорените СМР и стойността на сумата която не е използвана съобразно договора е в размер на 5 693,31 лева .

Следва да се коментира възражението на ответника , че съобразно уговорките по Договора за СМР , той не е следвало за закупува електродомакински уреди , а само да ги монтира . Съдът намира , че действителната уговорка между страните , няма да промени правното положение , относно неизвършените СМР . Ако уредите са били закупени , въпросът дали цената им следва да се включи в изпълнените СМР , съответно да се приспадне от неизпълнените би бил актуален , но т.к. не са доставени , съотношението между стойността на изпълненото по договора – труд и материали и сумата , която е останала „неизразходвана „ е като посоченото по-горе .

Въпросът чие е задължението да закупи ел.уредите обаче е важен , ако се коментира евентуална забава на възложителя , каквито възражения са наведени . От всички подписани между страните договори и и анекси към тях , съдът приема , че задължението за снабдяване и заплащане на кухненското оборудване , вкл. и ел.уредите е било на възложителя . Формулировката във всички договори е „монтиране на заплатени от страна на възложителя ел.уреди и корпусна кухненска мебелировка“ , което не води до недвусмислен извод , че е в стойността на договора е включена и цената на ел.уредите . Това тълкуване на договорите не води до забава на кредитора , респ. основание за приложение на чл.96 от ЗЗД. В коментирания по-горе Анекс към договор от 17.06.2016г. , страните са заявили , че срокът за изпълнение на уговорените СМР , включително и монтаж на ел.уредите е изтекъл на 28.02.2016г. , т.е. възложителят е оказал необходимото съдействие - да ги предостави , но изпълнителят не ги е монтирал .

На последно място е необходимо да се коментират възраженията на ответника свързани със здравословното му състояние . Твърди , че влошаването на здравето му представлява обективна причина за неизпълнение на задълженията по договора или по същество счита , че е налице хипотезата на чл.81 , ал.1 от ЗЗД . Съдът намира възражението за неоснователно , действително от представената от ответника медицинска документация се доказва , че е имал здравословни проблеми , поради които е бил хоспитализиран за периода от 12.02.2016г. до 16.02.2016г. или четири дни . Не са постъпили доказателства , че преди този период или след него , е бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията си по договора . През юни и юли отново е имал престой в болница , но тези факти са ирелевантни , т.к. вече е бил в забава .

В обобщение съдът намира претенцията за основателна основателна до размера от 5 693,31 лева , т.к. ищецът е доказал всички обстоятелства установяващи задължението на изпълнителя за заплати обезщетение за неизпълнение (частично) на договорно задължение , доказан е размерът на обезщетението , в случая съставляващо претърпяната загуба , по арг. на чл.82 от ЗЗД , не са налице причини които да освободят от отговорност изпълнителя .

На основание чл.78 , ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца извършените деловодни разноски , съразмерно на уважената част от иска , а именно 1 256,69 лева

На основание чл.78 , ал.3 от ГПК , ищецът дължи на ответника деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от иска , в размер на 150,08 лева .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „ Корона 2013“ ЕООД , ЕИК:*** , седалище и адрес на управление : гр.Шумен , ул.*** да заплати на А.А.М. , ЕГН:********** , адрес *** , съдебен адрес *** , обезщетение по чл.82 вр. чл.79 , ал.1 , предл. последно от ЗЗД , за неизпълнение на Приложение №1 към Договор от 14.09.2015г. , Договор за СМР от 21.09.2015г. , Приложение №1 към договор от 21.09.2015г. , Приложение към Договор от 05.01.2016г. и Анекс към Договора от 21.09.2015г. , в размер на 5 693,31 (пет хиляди шестстотин деветдесет и три лева и тридесет и една ст.) лева , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба – 08.09.2016г. , до окончателното и изплащане .

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79 , ал.1 , предл. последно от ЗЗД , за разликата от 5 693,31 лева до пълния предявен размер от 6950 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА „ Корона 2013“ ЕООД , ЕИК:***, да заплати на А.А.М. , ЕГН:********** , сумата 1 256,69 ( хиляда двеста петдесет и шест лева и шестдесет и девет ст.)лева - деловодни разноски , съразмерно на уважената част от иска .

ОСЪЖДА А.А.М. , ЕГН:********** да заплати на „ Корона 2013“ ЕООД , ЕИК:*** , сумата 150,08 (сто и петдесет лева и осем ст.) лева – деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от иска .

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: