Р Е Ш Е Н И Е

440/10.7.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На четвърти юли две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2292 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК.

Исковата молба е депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Г.Б., чрез Д.Т.срещу И.Л.П. с ЕГН ********** ***. Ищецът обосновава правния си интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения в исковата молба: Ответника бил потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от Закона за енергетиката, в качеството му на собственик на имот, находящ се в гр.*****. Топлинната енергия била отчитана от „Техем сървисис“ ЕООД, с които етажната собственост, в която се намирал имота, сключили договор за дялово разпределение, действал през процесния период. Видно от извлечение от сметки за абонатен № 290715 използвал предоставяната от дружеството топлинна енергия през периода 01.07.2013г. – 30.04.2015г. Задължението на ответника да заплаща дължимите суми, посочвани в ежемесечно издаваните и получаваните фактури било 30 – дневно от датата на публикуването им в сайта на ищцовото дружество. Лихвите са начислявани след изтичането на 30 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поради неизпълнението му било инициирано заповедно производство пред СРС на 15.04.2016г. чрез депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 1048.87 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за горепосочения период и сума в размер на 155.60 лв., представляваща лихва за забава от 31.08.2013г. – 12.04.2016г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по заповедното производство. Делото било изпратено по подсъдност на ШРС и било образувано ч.гр.д. № 1755/2016г., по което било издадена заповед № 965/19.07.2016г. В срока по чл.414 от ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. Поради това е налице правен интерес от предявяване на исковете в настоящото производство. Ищцовото дружество моли за уважаването на исковете, както и присъждане на направените разноски в настоящото и заповедното производства.

В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, в който заявява че е изплатил всички свои задължения към дружеството, като дори има за възстановяване сума от 283.91 лв. В заключение моли исковата молба да бъде оставена без уважение изцяло и да му бъдат присъдени направените разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представляващия лично, не изпращат и представител, депозират се становища по хода на делото, в които се моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответника не се явява лично, депозират се писмени молби.

За третото лице – помагач не се явява представител, не депозират становище по исковете.

Съдът преценявайки поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.04.2016г. е депозирано заявление за издаване на заповед за парично изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред Софийски районен съд, като производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на ШРС.

От приложеното по делото ч.гр.д. № 1755/2016г. по описа на Шуменски районен съд, се установява, че на основание чл.410 от ГПК съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 965/19.07.2016г., съгласно която е разпоредил длъжника – ответник да заплати на кредитора – ищец сума в размер на 1048.87 лв. главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия по фактури № 0046025811/31.07.2013г., № **********/31.07.2013г., № 0046025813/31.07.2013г. и № 0046025815/31.07.2013г., издадени за периода от 01.07.2013г. до 30.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.*****, абонатен № 290715, както и лихва в размер на 155.60 лв. за периода от 31.08.2013г. до 12.04.2016г., ведно със законната лихва от 15.04.2016г. до изплащане на вземането, както и 325 лв. разноски по делото. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК своевременно е направено възражение срещу заповедта, като ищецът е предявил иск в месечния срок по закон, като в него е посочено, че всички задължения били заплатени и нямат никакви други към ищцовото дружество.

По делото не се спори, а и видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, том I, рег.№ 998, дело № 12 от 18.02.2005г. на Нотариус вписан под № 447 на Нотариалната камара е, че ответника е собственик на апартамент № 48, находящ се в гр.*****, заедно с избено помещение № 21 и 1.691% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. Ответника подал заявление – декларация от 28.03.2013г. за откриване на партида на негово име по отношение на собствения му имот.

От Протокол на Общото събрание на етажните собственици (стр.22 от делото) и приложения към него списък на собствениците се установява, че е взето решение за сключване на договор с „Техем сървисис“ ЕООД за доставка и монтаж на индивидуални разпределители, отчитане на водомерите и разпределение на топлинна енергия. Приложен е договор № 450-Л от 26.09.2002г. сключен между „Техем сървисис“ ЕООД и етажната собственост, както и Договор от 01.11.2007г. между „Техем сървисис“ ЕООД и ищцовото дружество, в качеството на възложител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост. Представени са документи, отразяващи дяловото разпределение в топлоснабдения имот на ответника за процесния период. От извлечение от сметка за абонатен № 290715 се установява, че за периода от м.31.07.2013г. – 31.07.2015г. задълженията за доставена енергия на абоната са размер на общо 1204.47 лв.

Изслушано е заключение по съдебно-техническа експертиза, като вещото лице приема, че дяловото разпределение през процесния период е извършено в съответствие с нормативната уредба.

Изслушана е и съдебно-счетоводна експертиза, която заключава, че въз основа на събраните по делото доказателства сумите за топлинна енергия за процесния период, които не са платени от ответника са в следните размери - 401.30 лв. главница и 46.60 лв. лихви. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че по повод на претендираните неплатени фактури от страна на „Топлофикация“ ЕАД били издадени кредитни известия, които обаче не били взети под внимание. При разглеждане на счетоводната документация и взетата информация вещото лице установява, че е налице разлика между претендираното от дружеството и това което експертизата установява, като разликата се дължала на това, че фактурите били отнесени към графа „съдебни спорове“, а е следвало да бъдат коригирани с издадените кредитни известия. Така направените от ответника плащания не били отразявани, а фигурирали като неплатена сума по първоначалната фактура. По поставен от ответника въпрос какви задължения има към ищеца към датата на писмения отговор е назначена и допълнителна експертиза, като е разширен обхвата на проверката на документите, предвид спецификата на отчитане на доставената топлинна енергия. Заключението на вещото лице, е че към датата на подаване на писмения отговор ищеца освен задълженията установени с първоначалната експертиза дължи още и сума за потребена енергия в размер на 269.63 лв. и лихви 5.53 лв. към датата на подаване на писмения отговор – 23.11.2016г.

Съдът кредитира заключенията по съдебните експертизи, като пълни и обосновано дадени. Страните не оспорват заключенията и приемат изготвените експертизи.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, в което е депозирано възражение от длъжника.

По съществото на исковете: Предмет на иска с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК е установяване на вземането на кредитора, за което е издадена заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК. За уважаването на иска следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу насрещното задължение да се заплаща стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения, като е доставил съответното количество топлоенергия, начислявайки го в съответствие с нормативните изисквания, като за ответника е възникнало задължения да заплати същото и е изпаднал в забава при изпълнението.

По делото не се спори, че между страните е съществувало към процесния период валидно облигационно правоотношение и че ответника е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ, в която се сочи, че потребител е физическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги използва за собствени нужди. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, присъединен към абонатна станция. Или в случая наличието на облигационно правоотношение в процесния период между страните е доказано.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по системата на дяловото разпределение. Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, като количеството топлинна енергия за отопление е сумата от количеството топлинна енергия, отдадена на сградната инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на отделните имоти. Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. От представените дялови разпределения се установява, че фирмата за дялово разпределение е отчитала данните на индивидуалните разпределители и е предоставяла информацията на ищеца. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът приема за установено, че данните са въведени в счетоводната система на ищеца, като от представените от него и от ответника документи е установено, че ответника дължи задължение за доставена топлинна енергия в общ размер на 401.30 лв., като претенцията до пълния предявен от ищеца размер от 1006.50 лв. е неоснователна, тъй като не е приспадната заплатена от ответника сума от предходни прихващания.

Предвид събраните доказателства, съдът намира за доказано, че ответника дължи на ищцовото дружество сума в размер на 401.30 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за процесния период, както и сума за дялово разпределение.

Относно вземанията за лихви: Съгласно чл.32 от Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД купувачите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. Съдът приема, че задължението на потребителите да заплатят сумата става изискуемо в 30 – дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Съгласно установеното в експертизата общия размер на лихвата за забава върху главницата, считано от 31.08.2013г. до 12.04.2016г. възлиза на 46.82лв. или предявената претенция следва да се уважи в този размер, като се отхвърли до пълния предявен размер от 155. 60 лв., като неоснователна и недоказана.

По отношение на разноските: По делото са направени искания и от двете страни за присъждане на направените от тях разноски. Така ищеца е заплатил държавна такса в общ размер на 100 лв. за образуване на делото, 180 лв. за възнаграждение за съдебно-техническата експертиза, 240 лв. за съдебно – счетоводната експертиза, като претендира и юрисконсулско възнаграждение от 300 лв. По отношение на размера на юрисконсулското възнаграждение: Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица, ако те са защитавани от юрисконсулт се определя възнаграждение в размер определен от съда, като същото се определя от Наредбата за заплащане на правната помощ. В чл.25, ал.1 от Наредбата е посочено, че по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В настоящия случай не е налице фактическа и правна помощ в настоящото производство, което да наложи определяне на юрисконсулското възнаграждение над минимума посочен в закона. Поради това съдът определя възнаграждение за представителството на юрисконсулта в размер на 100 лв. Съдът намира, че следва да бъде намален и размера на юрисконсулското възнаграждение присъдено и в хода на заповедното производство, предвид действащата към момента разпоредба на чл.78, ал.8 от ГПК. Така следва да се определи възнаграждение в размер на 50 лв. за представителството в заповедното производство, като мотивите са същите – липса на правна или фактическа сложност по делото, което да наложи присъждане на възнаграждение в максималния размер, поискан от заявителя в заповедното производство.

Съответно ответника е заплатил общо 120 лв. за заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза по поставения от него въпрос.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника дължи на ищеца направените по делото разноски, съобразно с уважената част, в общ размер на 249.29 лв., представляващи разноски в настоящото и в заповедното производство за заплатена държавна такса, депозит за експертизи и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът дължи на ответника направените от него разноски за възнаграждение по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, съобразно отхвърлената част в размер на 75.35 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Л.П. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Г.Б., сумата от 401.30 лв.(четиристотин и един лева и тридесет стотинки), представляваща стойността на доставената, но незаплатена топлинна енергия за период 01.07.2013г. – 30.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.*****, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението пред СРС – 15.04.2016г., както и сума в размер на 46.85 лв. (четиридесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща стойността на лихвата за забава върху главницата за периода от 31.08.2013г. до 12.04.2016г., за които суми има издадена заповед за парично вземане по реда на чл.410 от ГПК № 965 от 19.07.2016г. по ч.гр.д.№ 1755/2016г. по описа на ШРС, като отхвърля предявения иск за незаплатена топлинна енергия над уважената сума от 401.30 лв. до пълния му предявен размер от 1048.87 лв., като неоснователен и недоказан, както и иска за мораторната лихва върху главницата над уважения размер от 46.85 лв. до пълния му предявен размер от 155.60 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА И.Л.П. с ЕГН ********** да заплати на “Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 сумата от 249.29 лв. ( двеста четиридесет и девет лева и двадесет и девет стотинки), представляващи направените от ищеца разноски в настоящото и в заповедното производство, съобразно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА“Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 да заплати на И.Л.П. с ЕГН ********** сумата от 75.35 лв. ( седемдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки), представляващи направените от ответника разноски в исковото производство, съобразно с отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК 130036512, със седалище и адрес на управление гр.*****.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: