Р
Е Ш Е Н И Е
183/23.3.2017г.
Шуменският
районен съд,
в открито заседание, на осми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното
от съдията гр. д.№2302 по описа за 2016 г. на ШРС, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са обективно съединени искове
за собственост, с правно основание чл.108 от ЗС.
В исковата си молба до съда ищецът – „Р.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С.З.Б.,
излага, че с постановление за възлагане от 03.02.2014 г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП Варна, след проведена публична продан, придобил собствеността
върху недвижим имот с идентификатор №*** по кадастралната карта на гр. Шумен,
представляващ втори етаж от сграда в местността „Т.“. Третият етаж от сградата
е придобит от „М.- СФК“ ООД, ЕИК *** също след проведена публична продан. Преди
продажбите имотите са били собственост на ответника „С. М“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от М. Й. Д., който се легитимирал като собственик с НА за
покупко- продажба №163, т. IV,
д.№313/2005 г. на нотариус с рег. №19 на НК. Ответникът е придобил втория и третия
етаж от сградата, като самостоятелни обекти, заедно с трите южни избени
помещения в нея, както следва: № 20 с
граници: абонатна станция, двор, изба 21 и общ коридор; № 21 с граници: изба
20, двор, изба 22, асансьорна клетка и общ коридор и № 22 с граници: от две
страни двор, общ коридор, асансьорна клетка и изба 21. При горепосочените
публични продажби на етажите, в предмета на прехвърляне правото на собственост
не са включени изрично трите избени помещения. Избите нямали самостоятелен
характер и по смисъла на чл.98 от ЗС са принадлежност към етажите и ги следвали
при извършените продажби, независимо, че не са описани в постановленията на
публичния изпълнител. Ответникът не притежавал друг самостоятелен обект в
сградата, за да се счита, че тези помещения са прилежаща част към този
самостоятелен обект. Поради обстоятелството, че липсвала каквато и да е
идентификация кое избено помещение към
кой от двата етажа е прилежащо, следвало да се приеме, че и трите помещения, в
равни идеални части са прилежащи едновременно към двата етажа, единият,
придобит от ищеца, а другият, придобит от „М.- СФК“ ООД. Ответникът не желаел да
освободи помещенията и предаде владението върху тях, позовавайки се на
обстоятелството, че същите не са описани в постановленията за възлагане. Поради
изложеното за ищеца възниквал правен интерес да предяви настоящия иск за
собственост, като моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде
прието за установено, че е собственик на 1/2
ид.ч. от следните недвижими имоти: три броя южни
избени помещения, както следва: № 20 с граници: абонатна станция, двор, изба 21
и общ коридор; № 21 с граници: изба 20, двор, изба 22, асансьорна клетка и общ
коридор и № 22 с граници: от две страни двор, общ коридор, асансьорна клетка и
изба 21, прилежащи части към притежавания от ищеца недвижим имот с
идентификатор №83510.656.329.3.2 по кадастралната карта на гр. Шумен,
представляващ втори етаж от сграда в местността „Т.“, като бъде осъден
ответникът да му предаде владението върху горепосочените идеални части от така
описаните недвижими имоти. Претендира и разноски.
Ищецът прави и искане, на основание
чл.219 от ГПК, за привличане в настоящото производство на трето лице помагач- „М.-СФК“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес в ***, адм.
сграда с управител В.С.С., което искане е уважено и посоченото дружество е
конституирано в производството като трето лице помагач на ищеца.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който
сочи, че счита претенциите за недопустими и неоснователни. В съдебно заседание
изразява аргументи за неоснователност на исковете, твърдейки, че ищецът не е
станал собственик на процесните избени помещения на нито едно от предвидените в
закона основания.
Третото лице- помагач изразява аргументи
за основателност на предявените искове.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на иска по
чл.108 от ЗС е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните
предпоставки: ищецът да е собственик на имота; имотът да се намира във владение
на ответника и последният да го държи без правно основание.
Не се спори между страните, а се
установява и от приложения по делото официално заверен препис от Постановление
за възлагане на недвижим имот от 03.02.2014 г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП Варна, че въз основа на извършена публична продан, ищецът е придобил
собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, местност „Т.“,
представляващ втори етаж, със застроена площ от 586 кв.м., нива – 1, състоящ се
от производствени помещения, склад и ОВ помещения до северното стълбище,
коридора между тях и асансьорите с дължина 7м., приемно помещение в северозападната
част на етажа, с помещение за вентилация, сервизни помещения до южното стълбище
с целия коридор пред тях и стълбищната клетка, и складово помещение в
югозападната част етажа, с помещение за вентилация, с идентификатор
83510.656.329.3.2 по кадастралната карта на гр. Шумен. От приложения официално
заверен препис на Постановление за възлагане на недвижим имот от 15.04.2014 г.
на ЧСИ, с рег. №877 на КЧСИ, се установява, че третото лице- помагач „М.-СФК“ ООД е придобил собствеността върху недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 83510.656.329.3.3 по кадастралната карта на гр. Шумен, обл.
Шумен, одобрена със Заповед № РД-18-52/25.11.2005 г. на ИД на Агенция по
кадастъра, последно изменение със Заповед №
1877/09.08.2006г. на Началник на СК – гр. Шумен, находящ се в сграда №3, разположена в поземлен имот с
идентификатор № ***, с адрес на имота: ***; предназначение: друг вид
самостоятелен обект в сграда; брой нива на обекта – 1; площ по документ: 586
кв.м.; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта
83510.656.329.3.2, над обекта 83510.656.329.3.4, който имот съгласно Нотариален
акт № 163, том IV, рег. № 2709,
дело № 313 от 2005 г. на Нотариус с рег. №019 в регистъра на НК, с вх. рег. №
2262 от 30.03.2005 г., акт № 117, том V, дело № 1122 в
АВ Служба по вписванията – Шумен, представлява: трети етаж, със застроена площ
от 586 кв.м., състоящ се от: производствени помещения, склад и ОВ – помещение
до северното стълбище, коридора между тях и
асансьорите с дължина 7 м., приемно помещение – склад в северозападната
част на етажа, с помещение за вентилация, сервизни помещения до южното стълбище
с целия коридор между стълбището и складовото помещение в югозападната част на
етажа, с помещение за вентилация, при граници от изток и запад – двор, от юг –
двор и стълбище, от север – двор и стълбище,
отдолу – втори етаж, отгоре – четвърти етаж, находящ се в масивна пететажна
производствена сграда със застроена площ
от 664,60 кв.м., построена в дворно място
от 1652 кв.м., съставляващо УПИ – I,
в квартал 574 по плана на гр. Шумен, в местността „Т.“, при граници: улица, УПИ
– V, заедно с
19 335/100 000 ид. ч. от общите части на сградата и правото на
строеж. Няма спор, а се установява и от приложения Нотариален акт за покупко-
продажба № 163, том IV, рег. № 2709,
дело № 313 от 2005 г. на Нотариус с рег. №019 на НК, че преди публичните
продажби имотите са били собственост на ответното дружество. От същия документ
става ясно, че заедно с двата етажа в сградата ответникът е придобил
собствеността и върху процесните избени помещения.
От така изнесената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Право на собственост според разпоредбата
на чл.77 от ЗС, се придобива чрез правна сделка, по давност или по други
начини, определени в закона. В разглеждания казус безспорно се установи, че ищецът
е собственик на самостоятелен обект на собственост, подробно индивидуализиран
по- горе. Съдът приема и за безспорно установено, че процесните три избени
помещения не са самостоятелни обекти по смисъла на закона, тъй като съгласно §,
т.1 от ЗКИР, „самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на
техническата инфраструктура" е обособена част от сградата
или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално
предназначение. В разглеждания казус, съдът приема за установено, че трите
избени помещения нямат самостоятелен характер. В документа, обективиращ
сделката, по силата на която ответникът е придобил собствеността върху двата
етажа от сградата, е отбелязано, че същият придобива собствеността и върху
трите южни помещения, без последните да са индивидуализирани като самостоятелен
обект на собственост. Нещо повече, в същия документ за собственост, са отразени
по идентичен начин и съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, които следват отделните самостоятелни два етажа от сградата.
Предмет на придобиване на вещни права могат да бъдат само самостоятелно
съществуващи движими и недвижими вещи. Съгласно чл.98 от ЗС, освен ако не е
постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ
и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на
главната вещ. Когато вещта е недвижим имот, самостоятелно може да се придобива
само такава част от нея, която по силата на архитектурен /инвестиционен/
проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена
като самостоятелен имот. В разглеждания казус не се ангажираха някакви
доказателства, че трите избени помещения, по силата на архитектурен проект, са
обособени като самостоятелни помещения, годни да бъдат отделен обект на
собственост. Напротив ангажираните доказателства сочат противното, а именно, че
избите са прилежаща към отделните два етажа част. Този извод следва най- вече
от самия документ за собственост, с който се е легитимирал като собственик
ответникът. Съдът счита за неоснователни и неподкрепени с доказателства доводите
на ответника, направени в писмената му защита, че процесните избени помещения
могат да бъдат собственост на собственика на земята или на други собственици на
самостоятелни обекти в пететажната сграда, тъй като, както е посочено по- горе,
от ангажираните по делото доказателства, безспорно се установява, че като
праводател на ищеца и третото лице- помагач, ответникът е притежавал
собствеността върху втория и третия етаж от сградата, ведно с процесните три
южни избени помещения, ведно със съответните идеални части от общите части от
правото на строеж, като му е определено и право на ползване на общия вход,
стълбищната клетка и асансьорите именно поради притежаваното от него право на
собственост върху двата етажа. Ето защо заключава, че дори и да не са изрично
описани в постановленията за възлагане на ищеца и третото лице- помагач,
избените помещения, като принадлежност към двата етажа, следват последните. Поради
изложеното заключава, че ответникът, с оглед приключилите публични продажби е
загубил собствеността върху избите, като последните са станали собственост на
ищеца и третото лице-помагач при равни дялове, доколкото не е постановено
друго. Няма спор, че избите се владеят от ответника, като същият отказва да
предаде владението върху съответните идеални части на ищеца. С оглед на
гореизложеното съдът стига до извода, че така предявените искове са изцяло
основателни и доказани и следва да се уважат.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца извършените
по делото разноски, равняващи се на сума от 730, 00 лева.
На основание чл.70, ал.3 от ГПК, с оглед
приетата по делото повторна съдебно оценителна експертиза, съдът определя
цената на исковете, както следва: за иска досежно избено помещение № 20 с граници: абонатна станция, двор, изба 21 и общ коридор-
800, 50 лева; за изба № 21 с граници: изба 20, двор, изба 22, асансьорна клетка
и общ коридор-1 546, 50 лева и за изба № 22 с граници: от две страни двор,
общ коридор, асансьорна клетка и изба №21- 878.00 лева. Предвид
обстоятелството, че размерът на държавната такса в случая се определя върху
една четвърт от цената на иска, съдът с оглед разпоредбата на чл.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, счита, че в случая
внесената от ищеца сума от 150.00 лева, представляваща сбор от държавна такса
за трите обективно съединени иска е и дължимата държавна такса за разглеждането
им. В този смисъл счита, че не са налице основания за довнасяне или връщане на
суми от и на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „С.М“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от М. Й. Д., че „Р.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С.З.Б.,
е собственик на 1/2 ид.ч. от
следните недвижими имоти: три броя южни
избени помещения, както следва: № 20
с граници: абонатна станция, двор, изба 21 и общ коридор; № 21 с граници: изба №20, двор, изба №22, асансьорна клетка и общ
коридор и № 22 с граници: от две
страни- двор, общ коридор, асансьорна клетка и изба № 21, прилежащи части към
притежавания от ищеца недвижим имот с идентификатор №83510.656.329.3.2 по
кадастралната карта на гр. Шумен, представляващ втори етаж от сграда в
местността „Т.“.
ОСЪЖДА
„С.-М“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от М. Й. Д., да предаде владението
на „Р.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от С.З.Б., върху 1/2 ид.ч. от следните недвижими имоти:
три броя южни избени помещения, както
следва: № 20 с граници: абонатна
станция, двор, изба №21 и общ коридор; №
21 с граници: изба № 20, двор, изба № 22, асансьорна клетка и общ коридор и
№ 22, с граници: от две страни двор,
общ коридор, асансьорна клетка и изба № 21, прилежащи части към притежавания от
ищеца недвижим имот с идентификатор №83510.656.329.3.2 по кадастралната карта
на гр. Шумен, представляващ втори етаж от сграда в местността „Т.“.
ОСЪЖДА „С. М“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от М. Й. Д., да заплати на „Р.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.З.Б., сумата от 730, 00 лева /седемстотин и тридесет лева/,
представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на
трето лице- помагач „М.-СФК“ ООД, ЕИКсъс седалище и
адрес ***, адм. сграда с управител В.С..С..
Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: