Р Е Ш Е Н И Е
151/6.3.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
02 (втори) март Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2330
по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
В предявената на 20.09.2016 г. искова молба ищцата Ж.Н.Н.
твърди, че работила във „Фулмакс” ЕООД гр. Варна. При прекратяване на трудовото
правоотношение на 06.04.2016 г. – на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, работодателят
останал задължен спрямо ищцата за парично обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 45 дни, в размер на 821,74 лв. Въпреки отправената покана, дружеството
и понастоящем не платило дължимата сума. Моли съда да постанови решение, по
силата на което да осъди ответното дружество да ѝ заплати: сума в размер
на 821,74 лв., представляваща неплатено парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск при работодателя-ответник към деня на прекратяване на
трудовото правоотношение – 06.04.2016 г.; 38,12 лв., представляваща законната
лихва за периода от 07.04.2016 г. до предявяването на иска – 20.09.2016 г.,
върху размера на дължимото парично обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва върху претендираното главно парично задължение
по чл. 224, ал. 1 от КТ, считано от предявяване на иска – 20.09.2016 г., до
окончателното изплащане, както и направените разноски по делото.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Счита, че претендираното обезщетение от ищцата следва да
ѝ бъде заплатено от НОИ. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Впоследствие, в хода на производството, признава предявения иск, без да сочи
кой и моли да не бъде осъждан за направените разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото трудов договор №***/25.09.2008
г. е, че между „Фулмакс” ЕООД гр. Варна и Ж.Н.Н. възникнало трудово
правоотношение, по силата на което последната изпълнявала длъжността „продавач-консултант”
с място на работа – магазин
в гр. Шумен. Със заповед № 76/06.04.2016 г. на управителя на дружеството, това
трудово правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ
– по взаимно съгласие. Със заповедта е наредено да се изплати в полза на ищцата
обезщетение по чл. 224 от КТ за 45 дни. Съдът констатира от представената
нотариална покана рег. № ***, том 2, № 180 от 09.08.2016 г. на нотариус рег. №
024 на НК, че Н. поканила ответната страна в седемдневен срок да ѝ плати
дължимото обезщетение. Поканата е получена на 10.08.2016 г.
Съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, брутният размер на следващото се обезщетение на
ищцата за неизползван платен годишен отпуск за 45 (четиридесет и пет) работни
дни възлиза на 821,74 лв. Вещото лице посочва, че размерът на законната лихва
върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ е, както следва: за периода
07.04.2016 г. – 20.09.2016 г. – 38,14лв., а за периода 18.08.2016 г. –
20.09.2016 г. – 8,90 лв.
Досежно иска с правно основание чл.
224, ал. 1 от КТ:
Съгласно непротиворечащата на Конституцията на Република
България част от разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е
погасено по давност. Тоест, компенсирането
на неизползван платен годишен отпуск с парично обезщетение е допустимо само при
прекратяване на трудовото правоотношение и то в случай, че правото за
ползването на отпуска не е погасено по давност. По предмета на настоящото дело
се доказа наличието на първите две горепосочени положителни предпоставки, като
чрез обсъденото заключение по ССЕ се установи и изчисленият съобразно правилото
на чл. 224, ал. 2 от КТ по реда на чл. 177 от КТ размер на обезщетението към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а именно – 821,74 лв. за
неизползвания в размер на четиридесет и пет работни дни платен годишен отпуск
при работодателя-ответник. Поради това, съдът приема, че претенцията
е изцяло основателна и като такава следва да бъде уважена чрез осъждане на
ответника да заплати на ищцата парично обезщетение в размер на 821,74 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 20.09.2016
г. до окончателното изплащане на сумата. Относно претенцията с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно приложимия текст на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. Отговорността
за плащане на тези обезщетение е договорна, поради което обезщетението при
неизпълнение на задължението не може да се търси на основание непозволено увреждане, тъй като
договорната отговорност изключва деликтната. Тоест, правилото на чл. 84, ал. 3
от ЗЗД относно началния момент за присъждане на лихва, е неприложимо в случая.
Задължението за обезщетение е парично и поради договорния характер на
отговорността на работодателя и липса на уредба в КТ относно началната дата, от
която се дължи лихва върху обезщетението, се прилагат общите правила на ЗЗД
относно неизпълнение на задълженията. При безсрочните задължения, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Вземането за обезщетение,
в случая по чл. 224 от КТ, става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение, като с оглед неговия характер – парично и безсрочно в рамките
на договорна отговорност, лихва върху същото се дължи при отправена покана от
кредитора. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС (вкл. ТР №
3/19.03.1996 г. по гр.д. № 376/2010 г. на ВКС). Установи се по делото, че Ж.Н.
отправила покана до ответника за плащане на цитираното обезщетение, като му предоставила
седемдневен срок за доброволно изпълнение. Поканата е получена от дружеството
на 10.08.2016 г. Тоест, „Фулмакс“ ЕООД гр. Варна изпаднало в забава от
18.08.2016 г. и дължи обезщетение за това за периода от тази дата до
предявяване на иска. Чрез заключението на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза се установи размера на същото – 8,90 лв. Ето защо, ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати цитираната сума на ищцата, а претенцията за
периода 07.04.2016 г. – 20.09.2016 г. и за целия размер – 38,12 лв. следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По разпределението на
разноските по делото:
Ищцата прави искане за присъждане на направените по
делото разноски, като не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Искането на ответната страна да бъде освободена от
отговорност за разноски се явява неоснователно. Според нормата на чл. 78, ал. 2
от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая, обаче, ответната
страна не само е дала повод за завеждане на делото, но и с отговора на исковата
молба оспорва претенциите и прави неоснователни искания.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в общ размер 185,02
лв., съразмерно с уважената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71,
ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавната такса
за всеки от двата предявени иска в общ размер 100,00 лева (по 50,00 лв. за
всеки), както и направените разноски, представляващи определено и платено от
бюджета на съда възнаграждение за вещото лице в размер на 180,00 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде
постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъденото
обезщетение за работа.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ФУЛМАКС”
ЕООД с ЕИК ***, със седалище: гр. Варна, адрес на управление: гр. Варна 9000,
общ. Варна, обл. Варна, район Одесос, ул. „***” № 18, вх. Б, ет. 2,
представлявано от Д.Д.В. , да
заплати, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, на Ж.Н.Н. с ЕГН **********,***
сумата 821,74 лв. (осемстотин двадесет и един лева и 74 стотинки),
представляваща парично обезщетение за
неизползвания към 06.04.2016 г. платен годишен отпуск в размер на четиридесет и
пет работни дни, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на предявяване на иска – 20.09.2016 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
„ФУЛМАКС” ЕООД гр. Варна, да заплати, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на Ж.Н.Н. с ЕГН **********, сумата 8,90 лв.
(осем лева и 90 стотинки), представляваща лихва върху неизплатено през периода
от 18.08.2016 г. до 20.09.2016 г. обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен за периода 07.04.2016 г. – 20.09.2016 г. и за сумата
над 8,90 лв. до 38,12 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „Фулмакс” ЕООД гр.
Варна, да заплати на Ж.Н.Н. направените разноски по делото в общ размер 185,02
лв. (сто осемдесет и пет лева и 02 стотинки), съразмерно с уважената част от
исковете.
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71,
ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „Фулмакс” ЕООД гр. Варна, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Шумен,
държавни такси по делото върху всеки от предявените искове в общ размер 100,00
лв. (сто лева) и разноски по делото в размер на 180,00 лв. (сто и осемдесет
лева).
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъденото обезщетение за работа.
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от
връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: