Р Е Ш Е Н И Е
15/13.1.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
заседание, на двадесет и първи декември две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2352 по описа за 2016 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са
обективно съединени конститутивни искове,
с правно основание чл.58 от ЗК.
В исковата си молба
до съда ищецът Д.Д. Ж., ЕГН
**********, с адрес: ***, излага, че на 30.06.2016 г. било проведено общо
събрание на ответника Кооперация
“Шуменска заря”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на което били взети следните решения: 1.Решение за
приемане отчета на управителния съвет на Кооперация „Шуменска заря“ за 2015 г.;
2. Решение за приемане отчета на Контролния съвет на Кооперация „Шуменска заря“
за 2015 г.; 3. Решение за приемане финансовия отчет за 2015 г. на кооперацията
и 4. Решение за освобождаване от отговорност на председателя на кооперацията
и членовете на управителния и контролния съвет за дейността им през 2015 г. Ищецът твърди, че е узнал за съществуване на протокола за събранието от
фирменото дело на ответника на 16.09.2016 г., като има основания да счита, че
такова събрание не е провеждано, а ако е проведено, то е станало в нарушение на
закона и устава на кооперацията. Твърди, че е член на ответната кооперация и като
такъв има право да атакува взетите решения, които в случая са порочни. На първо
място сочи, че решенията са взети при липса на кворум, а на следващо- при липса
на покана за провеждане на събранието, разгласена лично срещу подпис на всеки
един от членовете на кооперацията, т.е. така, както е предвидено в устава. Поради
изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да
бъдат признати за незаконосъобразни и да бъдат отменени взетите решения на
проведено на 30.06.2016 г. общо събрание на Кооперация „Шуменска заря“, а
именно: 1.Решение за приемане отчета на управителния съвет на Кооперация
„Шуменска заря“ за 2015 г.; 2. Решение за приемане отчета на Контролния съвет
на Кооперация „Шуменска заря“ за 2015 г.; 3. Решение за приемане финансовия отчет
за 2015 г. на кооперацията и 4. Решение за
освобождаване от отговорност на председателя на кооперацията
и членовете на управителния и контролния съвет за дейността им през 2015 г.
Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок,
предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, действащ чрез
председателя П.Г.Й., депозира отговор, в който изразява аргументи за
недопустимост и неоснователност на исковете.
По отношение
направените от ответника възражения за недопустимост на иска, съдът е изложил
мотиви в определението си, постановено по реда на чл.140 от ГПК, като и към
настоящия момент счита, че така направените от ответника възражения за
недопустимост на иска са неоснователни.
При
повторна преценка допустимостта на иска, съдът съобрази следното: Съгласно
разпоредбите на чл.58, ал.1 и ал.2 от ЗК, решенията
и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на
устава, могат да се отменят чрез иск, предявен пред районния съд по седалището
й, като искът може да се предяви от всеки член на кооперацията, от контролния
съвет, от кооперативния съюз, в който членува кооперацията, или от прокурора.
Ето защо, ищецът, в качеството си на член–
кооператор в ответната кооперация, който факт,
предвид ангажираните по делото преди първото съдебно заседание доказателства е
безспорен между страните и се удостоверява с представените по делото
документи, е активно легитимиран да оспори решенията, взети
от орган на кооперацията, какъвто е общото събрание, на основание чл. 58, ал.2,
пр. І-во от ЗК.
Относно преклузивния срок за предявяване на иска: Съгласно,
чл. 58, ал.3 и ал. 5 от ЗК, искът се предявява в двуседмичен срок от
узнаването, но не по-късно от три месеца от приемане на решението или
извършване на действието. Имайки предвид датата, на която е взето атакуваното решение и датата, на
която е депозирана настоящата искова молба в съда, счита, че този преклузивен
срок е спазен. Поради изложеното заключава, че така предявеният иск е допустим
и следва да се разгледа по същество.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
Видно
от представения по делото частно заверен препис от Протокол №69, се установи,
че на 30.06.2016 г., в 10.00
часа, в офиса на ответната кооперация, е било проведено годишно отчетно
събрание на член-кооператорите, при следния дневен ред: Отчет на управителния
съвет за дейността на Кооперация „Шуменска заря“ за 2015 г.; 2. Отчет на
Контролния съвет за дейността на Кооперация „Шуменска заря“ за 2015 г.; 3.
Приемане на годишния финансов отчет за 2015 г. и 4. Освобождаване от
отговорност на председателя на Кооперацията и членовете на управителния и
контролния съвет за дейността им през 2015 г. В същия документ е отразено, че
на събранието са присъствали осем член- кооператори от общо единадесет, като е
констатирано, че е налице необходимия кворум за провеждане на събранието. На
това събрание единодушно са приети следните решения: 1.Решение за приемане
отчета на управителния съвет на Кооперация „Шуменска заря“ за 2015 г.; 2.
Решение за приемане отчета на Контролния съвет на Кооперация „Шуменска заря“ за
2015 г.; 3. Решение за приемане финансовия отчет за 2015 г. на кооперацията и
4. Решение за освобождаване от отговорност на председателя на кооперацията и
членовете на управителния и контролния съвет за дейността им през 2015 г. От
заверен препис на учредителен протокол,
се установи, че ответната кооперация е учредена на 18.12.1992 г. и като учредители
са вписани лицата Ѝ. Ѝ., З. В., Д. Ж., С. П., И.Р., Б. Б., С. Я., Р.
Г., М. Т., В. К.. От заверен препис на Протокол №4/21.02.1995 г., се установи,
че на 21.02.1995 г. са приети следните нови членове на кооперацията: Г. К. М.,
М. И. М., С. Х. В., В. Д. М., Д.Д. Т. и Е. И. М.. С решение на събранието,
взето на 21.11.1995 г. са били приети още осем члена на кооперацията, а именно:
К. М. К., С. В. Д., С . Н. П.а Н. Д. А., Ц. В. Е., Д. В. Р., М. Р. И. и П.
Т. Н. /заверен препис от протокол №5 от 21.11.1995 г./. В същото решение е
отразено, че С.Я. е напуснала кооперацията по свое желание, като с решение на
събранието е освободена като член на УС. С решение на общото събрание на
кооперацията, взето на 26.04.2002 г., са приети за членове на кооперацията В. Д.
и Н. М.. Видно от представените частно заверени препис от заявление с вх.
№9/27.12.2012 г. и вх.№10/27.12.2012 г., се установи, че двама от членовете- Д.
Р. и Р. Г., са подали заявление за напускане, като членове- кооператори на
кооперацията, в което е отразено, че заявленията се считат за едномесечно
предизвестие за напускане на кооперацията. От протокол №68 от 30.03.2016 г., се
установи, че с решение на общото събрание на ответника е прекратено членството
на Ѝ. М. Ѝ., Н. Д. А. и Е.И. Ф., поради изключването им от
кооперацията. На последното събрание е взето решение за приемане на нови
членове на кооперацията, а именно- напусналата преди това Д. В. Р. и Е. Н. Т..
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.2 от ЗК , членството в кооперацията възниква от
решението на управителния съвет. То подлежи на утвърждаване от общото събрание
и се разглежда на следващото заседание като първа точка от дневния ред.
Кандидатът за член няма право да гласува. При неутвърждаване на решението,
членството се прекратява от деня на решението на общото събрание. Видно от
устава на кооперацията- чл.6, членове на кооперацията по право са нейните
учредители, като нови членове се приемат от УС въз основа на писмена молба, ако
са работили две години. Решението на УС подлежи на утвърждаване от ОС. При
неутвърждаване на решението, членството се прекратява от деня на решението на
общото събрание. Както в ЗК, така и в устава на ответната кооперация е
предвидено учредителите и новоприетите членове да се вписват в книгата на
кооперацията. Съгласно чл. 12, ал.1 от ЗК, членството в
кооперацията се прекратява при напускане на кооперацията; изключване; смърт. Втората
алинея на чл.12 предвижда, че членството се прекратява и при заличаване на
кооперацията, освен в случаите на преустройство. Разпоредбата на чл.12, ал.3 от
ЗК гласи, че напускането на кооперацията се извършва с едномесечно писмено
предизвестие до управителния съвет, освен ако в устава е предвидено друго.
Според чл.9 от устава на кооперацията, членството на кооперацията се прекратява
при напускане по собствено желание, изключване, смърт и заличаване на
кооперацията с ликвидация, освен в случаите на преустройство. Напускането на
кооперацията по собствено желание се осъществява с едномесечно писмено
предизвестие до УС. Имайки предвид изложеното, съдът стига до извода, че по
делото са ангажирани доказателства, че членове на кооперацията са З.В., Д. Ж.,
С.П., И. Р., Б. Б., М. Т., В. К., Г. К. М., М.И.М., С.Х.В., В. Д. М., Д.Д. Т.,
К. М. К., С.В.Д., С. Н. П., Ц. В.Е., М. Р. И., П.Т.Н., В. Д., Д. В. Р. Е.Н. Т.
и Н.М.. За тези лица има ангажирани надлежни писмени доказателства за
възникване на членствено правоотношение с кооперацията, като няма безспорни
доказателства за прекратяване членството при ответника. Безспорно съгласно
закона и устава лицата З.В., Д. Ж., С. П.,
И.Р., Б. Б., М. Т. и В. К. са станали членове на кооперацията по право, в
качеството им на учредители. По отношение на останалите лица има ангажирани
надлежни и неоспорени от насрещната страна писмени доказателства /протоколи от
провеждани общи събрания на кооперацията/, от които се установява възникване на
членствено правоотношение с кооперацията. В представения от ответника заверен
препис от книга на кооператорите на ответната кооперация е отбелязано, че по
отношение на лицата Б.Б., П. Т. Н. В. К., Ц. В. Е. е прекратено членственото
правоотношение, като в графата „основание за прекратяване“ е отразено
„пенсиониране, пенсионер“. Ищецът изрично оспори горепосочения, представен
документ, като предвид тежестта на доказване релевантните по делото факти,
изцяло в тежест на ответника е да установи твърдените от него обстоятелства
относно прекратяване членството на посочените лица. Ответникът не представи
някакви други надлежни доказателства, установяващи по безспорен и категоричен
начин прекратяване на членството на посочените лица. Нещо повече, както е
посочено по-горе, основанията за прекратяване на членството в кооперацията са
лимитативно изброени в закона и устава на кооперацията, като нито в закона,
нито в устава има предвидено основание за прекратяване на членството, поради
пенсиониране. На следващо място, касателно лицата В.Д. и С. В. Д. в книгата на член-
кооператорите е отбелязано, че членството им е прекратено, поради преместване в
друго предприятие, смяна на месторабота. Сочените основания също не са надлежни
основания за прекратяване на членственото правоотношение. Нещо повече, за С. Н.
П. е отбелязано в книгата на кооператорите, че е с прекратени членствени права,
но видно от ангажираните от ответника други писмени доказателства, се
установява, че същото лице е участвало в събранието, на което са взети
атакуваните с настоящата искова молба решения. Ето защо счита, че с този документ
/книга на член- кооператорите/, ответникът не установи по безспорен и
категоричен начин, прекратяване на членството на посочените от него лица.
Съгласно чл.17, ал.1 от ЗК, общото събрание е законно и може да взема решения, ако
присъстват повече от половината членове (пълномощници), а за изменение или
допълнение на устава, за преустройство и за ликвидация на кооперацията, за
избор на председател и на членове на управителния и на контролния съвет и за
придобиване и разпореждане с недвижими имоти и с вещни права върху тях - ако
присъстват повече от две трети от членовете /пълномощници/. Текстът на ал.2 от
същата норма гласи, че ако не се явят необходимият брой членове, събранието се
провежда един час по-късно, независимо от броя на присъстващите. Според устава
на кооперацията /чл.22, ал.1/, общото събрание е законно, ако присъстват повече
от половината членове, а за изменение и допълнение на устава, за преустройство
и ликвидация на кооперацията- ако
присъстват повече от 2/3 от членовете. В разглеждания случай, се установи, че
на процесното общо събрание са присъствали осем от общо двадесет и двама
член-кооператори на кооперацията, т.е. в случая се установи, че събранието е
проведено при липса на предвидения в закона и устава кворум. Няма данни
събранието да е проведено при предвидените в чл.17, ал.2 от ЗК и чл.22, ал.2 от
устава условия /ако не се явят необходимият брой членове, събранието да се
проведе един час по-късно, независимо от броя на присъстващите/. Ето защо и
само на това основание, съдът счита, че решенията, взети на общото събрание,
проведено на 30.06.2016 г. са незаконосъобразни. Същите са приети при
нарушаване на предвидените в закона и устава разпоредби за провеждане на
събранието, поради което следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни. На
следващо място, при провеждане на процесното общо събрание са нарушени и правилата
за свикване на събранието, предвидени в устава на кооперацията /чл.20, ал.1, 2
и 3/. От твърденията на ответника става ясно, че не са пращани писмени покани за
събранието на всички член- кооператори, поради обстоятелството, че същият е
считал, че горепосочените лица нямат членствени правоотношения с кооперацията. Поради
изложеното заключава, че така предявените искове са основателни и следва да се
уважат.
На
основание чл.78, ал.1, от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените
от него деловодни разноски съразмерно уважената част от исковете, в размер на 880.00
лв. Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, предвид обстоятелството, че
същото е определено съобразно предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер. Съгласно
чл.7, ал.1, т.10 от наредбата, за процесуално представителство и защита в
производства по Търговския закон по иск на съдружник или акционер срещу
дружеството, минималният размер е 800.00 лева. Този текст следва да намери
приложение и при разглеждания казус, с оглед спецификата на настоящите искове,
като разпоредбата се прилага по аналогия /арг. от § 1 от ДР на Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решенията на
Кооперация “Шуменска заря”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***,
взети на проведено на 30.06.2016 г. общо събрание на кооперацията, както
следва: 1.Решение за приемане отчета на управителния съвет на Кооперация
„Шуменска заря“ за 2015 г.; 2. Решение за приемане отчета на Контролния съвет
на Кооперация „Шуменска заря“ за 2015 г.; 3. Решение за приемане финансовия
отчет за 2015 г. на кооперацията и 4. Решение за освобождаване от отговорност
на председателя на кооперацията и членовете на управителния и контролния съвет
за дейността им през 2015 г., като
незаконосъобразни.
ОСЪЖДА Кооперация
“Шуменска заря”, ЕИК 1***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати
на Д.Д. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 880.00 лв. /осемстотин и осемдесет лева/, представляваща
направените от ищеца деловодни разноски съразмерно уважената част от исковете.
Решението
може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: