Р Е Ш Е Н И Е

113/20.2.2017г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, девети състав, в публична заседание на седемнадесети януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Д. Димитров

при секретаря Т.Т., като разгледа ГД № 2395/2016 г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД - София, в която са предявени установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, обективно съединени, в условията на евентуалност, с осъдителни искове, с правно основание чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, против С.А.И. и П.А.И..

Ищецът обосновават исковата си претенция на следните фактически твърдения: По силата на договор за цесия придобил вземане, в общ размер 5 620.24 лева, от които: 4 794,82 лева - главница и 825,42 лева - лихва за просрочие, за периода от 04.01.2011 г. до 28.09.2011 г., произтичащо от Договор за текущо потребление № 11/16408515 от 12.11.2008г., между Банка ДСК ЕАД и наследодателя на ответниците - А. П. И.. Твърди, че по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на Заявление от ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, е било образувано ЧГД 3451/2011 г., по описа на ШРС, и в полза на заявителя, срещу ответниците, била издадена Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, въз основа на който било образувано ИД № 725/2016г, по описа на ЧСИ А. В., с рег. № 850 и район на действие СГС срещу С.А.И. и П.А.И.. В законоустановения срок длъжниците подали възражения по реда на чл. 414 ГПК, от което ищецът извежда правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Иска се, на основание чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, да бъде признато за установено, че в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД съществува вземане в претендирания размер от 5 620.24 лева срещу всеки един от двамата ответниците. В условията на евентуалност, ищецът иска всеки един от двамата ответниците да бъде осъден да плати, както следва: сумата 4 794,82 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление № 11/16408515 от 12.11.2008г., ведно със законната лихва от датата на подаване на Заявлението до окончателно и пълно погасяване на вземането и сумата 825,42 лева - лихва за просрочие върху главницата за периода от 04.01.2011 г. до 28.09.2011 г.. В този случай, моли исковата молба да се счита за уведомление за предсрочна изискуемост на задължението на С.А.И. и П.А.И. по Договора за кредит от 12.11.2008г. Претендира разноски.

В сроковете по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответниците са постъпили отделни, но с еднакво съдържание, писмени отговори на исковата молба, с които оспорват изложената в обстоятелствената част фактическата обстановка, като считат исковете за допустими, но неоснователни и молят да бъдат отхвърлени. Твърди се че не били уведомени по надлежния ред за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Позовават се на изтекла погасителна давност. Претендират разноски.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, както и в представената по делото от процесуалният представител на П.А.И., писмена защита, по реда и в срока по чл. 149, ал. 3 ГПК, страните поддържат изразените становища.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.11.2008 г. между А. П. И., с ЕГН **********, като длъжник и Банка ДСК ЕАД, като кредитор, бил сключен Договор № 11/16408515, /лист 38 от делото/, за предоставяне на кредити за текущо потребление на ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, при Общи условия /лист 40 от делото/ и Погасителен план /лист 42 от делото/, неразделна част от договора, като е отпуснат кредит за текущо потребление от 4 200 лева, който длъжникът се задължил да погаси на 48 месечни вноски, при размер на всяка от 116.78 лева. С Допълнително споразумение от 03.02.2010 г. /лист 44 от делото/, страните предоговорили условията, като са удължили срока за погасяване на 120 месеца, считано от 03.02.2010 г. т. е. крайният падеж на задължението е договорен до 01.02.2020 г.. Длъжникът А. П. И. преустановил редовното обслужване на кредита, като не платил всички вноски – последната вноска, съгласно т. 2 от Заключението на допуснатата по делото ССчЕ, е от 19.05.2011 г.

На 10.07.2011 година длъжникът починал /лист 19 от приобщеното ЧГД 3451/2011 г., по описа на ШРС/. Негови наследници по закон са С.А.И. и П.А.И. /лист 18 от приобщеното ЧГД 3451/2011 г., по описа на ШРС/. По Заявление на ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, рег. № 17359/29.09.2011г., /лист 2 от приобщеното ЧГД 3451/2011 г., по описа на ШРС/, е образувано ЧГД 3451/2011 г., по описа на ШРС, и в полза на банката, срещу наследниците на починалия длъжник, е издадена Заповед за незабавно изпълнение /лист 21 от приобщеното ЧГД 3451/2011 г., по описа на ШРС/ и Изпълнителен лист /лист 24 от приобщеното ЧГД 3451/2011 г., по описа на ШРС/, с който ответниците в настоящото производство, в качеството си на правоприемници и законни наследници на длъжника А. П. И., са осъдени да платят, както следва: С.А.И. - главница в размер на 2397.41 лева и лихва за просрочие за периода от 04.01.2011 г. до 28.09.2011 г., в размер на 412.71 лева и П.А.И. - главница в размер на 2397.41 лева и лихва за просрочие за периода от 04.01.2011 г. до 28.09.2011 г., в размер на 412.71 лева.

Ищецът счита, че поради просрочие плащанията на задълженията с повече от 90 дни, на основание чл. 19.2 от Общите условия, дългът бил обявен от кредитора – ТБ Банка ДСК ЕАД за предсрочно изискуем считано от 04.01.2011 г.. Доказателства, че така обявената предсрочна изискуемост е била обявена на длъжника преди подаване на Заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение от банката- кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 Закона за кредитните институции, не са представени.

На 12.06.2012 г., между ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, като продавач и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като купувач, е сключен Договор за цесия /лист 22 от делото/, с който дължими на продавача вземания по просрочени потребителски кредити, посочени в „Приемо - предавателен протокол“ по смисъла на чл. 1.7 от Договора, са цедирани на „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Съгласно т. 2.6, изр. последно от Договора, страните се съгласяват, че уведомлението за цесията до длъжниците ще бъде изпращано от продавача, а съгласно т. 5.4 продавачът се съгласява да упълномощи изрично купувача, от негово име да изпраща писмени уведомления до длъжниците за прехвърленото вземане, като за целта в тридневен срок от датата на прехвърлянето се задължава да снабди купувача със съответно пълномощно. Доказателства, от ищеца за това че цедентът по договора за цесия - ТБ „Банка ДСК“ ЕАД е изпратил уведомления за цесията до длъжниците С.А.И. и П.А.И. или да е упълномощил изрично купувача, от негово име да изпраща такива уведомления, по делото не са представени.

На 15.12.2015 г., между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, е сключен Договор за цесия /лист 17 от делото/, с който процесното вземане е включено като цедирано на ищеца - „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, което е потвърдено с писмо изх. № F8 – 049/21.12.2015г., по описа на ТБ „Банка ДСК“ ЕАД /лист 13 от делото/, към което е приложен списък по т. 5. 3 от Договора - съгласно този списък процесното вземане е сред цедираните на купувача вземания /лист 15 от делото/. С изрично пълномощно /лист 12 от делото/, ОТП Факторинг България“ ЕАД упълномощава „Фронтекс Интернешънъл“ да уведоми длъжниците в качеството си на цесионер, за настъпилата смяна на кредитора, според изискванията на чл. 99. ал. З ЗЗД.

С Известие за доставяне /лист 5 от делото/, обр. 243 на „Български пощи“ ЕАД „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД изпратил до длъжника А. П. И. уведомление за цесия. В приложената към исковата молба и приета по делото Обратна разписка, с пощенско клеймо от 17.02.2016 г. /лист 4 от делото/, се установява отбелязване, че получателят е починал.

Към исковата молба е приложено Уведомление за извършено прехвърляне на вземания с адресат С.А.И. /лист 6 от делото/ и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания с адресат П.А.И. /лист 9 от делото/. Доказателства за връчване на тези уведомления от ищеца не са представени.

Въз основа на Изпълнителният лист, издаден на 30.09.2011 г. в полза на ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, по ЧГД 3451/2011 г., по описа на ШРС, срещу ответниците - С.А.И. и П.А.И., е образувано ИД № 725/2016г, по описа на ЧСИ А. В., с рег. № 850 и район на действие СГС. С Покани за доброволно изпълнение /лист 31 и лист 51 от приобщеното ЧГД 3451/2011 г., по описа на ШРС/, връчени на 27.05.2016 г. /лист 49 от приобщеното ЧГД 3451/2011 г., по описа на ШРС/, длъжниците П.А.И. и С.А.И. са уведомени, че са осъдени да платят всеки, както следва: олихвяема сума за главница в размер на 2 397.41 лв. ведно със законовата лихва от 29.09.2011 г. която до момента е 1 133.81 лв. неолихвяема сума за лихва за просрочие включително такси и зак. в размер на 412.71 лв. неолихвяема сума за разноски по делото в размер на 214.76 лв. неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на 567.80 лв. неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на 666.00 лв. както и дължима сума по т.26 в размер на 477.74 лв. както и всички бъдещи такси и разноски а така също присъединените публични държавни вземания по чл.458 от ГПК в полза на държавата.

На 13.06.2016 г., в двуседмичния срок по чл. 428, ал. 1 ГПК, длъжниците подали до ШРС възражения по смисъла на чл. 414 ГПК /лист 26 и лист 28 от приобщеното ЧГД 3451/2011 г., по описа на ШРС/, с които зявяват, че не дължат посочените в Заповед за незабавно изпълнение № 17359/29.09.2011г., по описа на ШРС, вземания.

С молба рег. № 8244/13.06.2016г. /лист 30 от приобщеното ЧГД 3451/2011 г., по описа на ШРС/ П.А.И. поискал, по реда на чл. 420 ГПК, от заповедния съд спиране на принудителното изпълнение, който с Определение рег. № 2026/04.08.2016г. /лист 62 от приобщеното ЧГД 3451/2011 г., по описа на ШРС/ е уважил искането. На 15.08.2016г. заповедният съд е дал указания по смисъла на чл. 415, ал. 1 ГПК, за предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК. Съобщението е връчено на ТБ „Банка ДСК“ ЕАД на 30.08.2016 г. /лист 72 от приобщеното ЧГД 3451/2011 г., по описа на ШРС/. С молба рег. № 12928/29.09.2016г., по описа на ШРС, /лист 73 от приобщеното ЧГД 3451/2011 г., по описа на ШРС/ заповедният съд е уведомен за предявения иск.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното:

Относно искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК за установяване на вземането по издадената Заповед за незабавно изпълнение № 17359/29.09.2011г.

С предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца на вземане, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като особен иск, протичащ след като се е развило друго, „проверовъчно” производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен с общите изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни специални положителни предпоставки за допустимост. Съгласно утвърдилата се съдебна практика съдът, пред който е висящо исковото производство, трябва задължително да извърши проверка за допустимостта на иска, като изследва въпросите: издадена ли е заповед за изпълнение; подадено ли е от длъжника, в рамките на законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповед за изпълнение, възражение по чл. 414 ГПК; спазен ли е едномесечният срок по чл. 415 ГПК за предявяване на иска – в този смисъл е Опр. № 163/04.02.2011 г., ЧТД № 901/2010 г., ІІ т. о. на ВКС. Една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл. 422 ГПК е да има идентичност между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно както от субективна, така и от обективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК. В заявлението заявителят задължително следва да опише в достатъчна степен от какво произтича „вземането“ му. Когато заявлението за издаване на заповед за изпълнение е предявено срещу наследниците на длъжник, поради универсално правоприемство настъпило преди подаване на заявлението, както е в процесния случай, заявителят трябва да разграничи поотделно дължимите от всеки наследник суми в съответствие с размера на наследствения дял /чл. 60, ал. 1 ЗН/, а в хипотезата на чл. 417, т. 2 ГПК тези обстоятелства трябва да бъдат отразени в извлечението от сметка. Целта е длъжникът да може да формира виждане кое вземане се претендира, за да може да прецени да го оспорва или не. „Вземането“ трябва да бъде индивидуализирано по начин, който да позволява да се установи, дали заявителят по заповедното производство предявява иск за същото вземане. Недопустимо е след като е извършена проверка за оспорването на „едно вземане“ в заповедното производство, впоследствие да се допуска исково производство по чл. 422 ГПК между същите страни относно „друго вземане“. В този смисъл, всеки иск по чл. 422 ГПК, който по основание или размер се различава от заявеното пред съда „вземане“ по заповедното производство, би се оказал недопустим поради липса на правен интерес. Следователно цената на иска, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. 415 ГПК, следва да съответства на размерът на „вземането“ по смисъла на чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК, за което зявителят е получил заповед за изпълнение. Ако има частично несъвпадане - допустимост ще е налице само за припокриващата се част. В процесния случай се иска да бъде признато за установено, че в полза на ищеца съществува вземане за сума в общ размер 5 620.24 лева, от който 4 794,82 лева - главница и 825,42 лева - лихва за просрочие върху главницата за периода от 04.01.2011 г. до 28.09.2011 г., а доколкото не е разграничено поотделно дължимите от всеки наследник суми в съответствие с размера на наследствения дял /чл. 60, ал. 1 ЗН/ исковете са предявени в пълен размер срещу всеки един от двамата ответниците. Със Заповед за незабавно изпълнение № 17359/29.09.2011г. и Изпълнителният лист от 29.09.2011 г. ответниците, в качеството си на правоприемници и законни наследници на длъжника, са осъдени да платят всеки по 2 397.41 лева - главница и 412.71 лева - лихва за просрочие за периода от 04.01.2011 г. до 28.09.2011 г.. Предвид установеното несъвпадане между цената на предявените искове и веманията по Заповед за незабавно изпълнение № 17359/29.09.2011г., съдът намира исковете за частично недопустими, поради липса на идентичност от обективна страна между заповедното и исковото производство, при което счита, че са налице предпоставките да се постанови частично прекратяване, поради липса на правен интерес от провеждане на особеното исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, за сумите предявени над признатите от заповедния съд вземания.

Според установаното от фактическа страна „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД се легитимира като ищец с Договор за цесия, сключен на 15.12.2015 г. с „ОТП Факторинг България“ ЕАД, който на 12.06.2012 г. е придобил вземането по Договор за цесия с банка - ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, която по реда на чл. 417 т. 2 ГПК е получила на 29.09.2011 г., Заповед за незабавно изпълнение № 17359/29.09.2011г., по описа на ШРС. Изправени сме пред частно правоприемство на страната на заявителя настъпило в периода след издаване на Заповед за незабавно изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422, респ. 415, ал. 1 ГПК - прехвърляне на вземането, чрез договор за цесия, от заявител – банка на цесионер, който няма качество банка. По въпроса за процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство след издаване на Заповед за изпълнение, и кои са легитимираните страни в производството отговор е даден с ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013г., т. 10б, ОСГТК, в което е прието, че при частно правоприемство на страната на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на Заповед за изпълнение, легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, е и цесионерът при спазване на срока по чл. 415 ал. 1 ГПК - това е общият принцип. Съгласно същото ТР, но в т. 4г, ОСГТК приема, че в хипотезата на чл. 417 т. 2 ГПК, при която възможността за снабдяване със Заповед за изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора (банка, държавно учреждение, община), то и неговият правоприемник - универсален или частен - трябва да притежава същото качество, за да получи Заповед за незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му документ; противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на Заповед за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в него, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на вземанията им. Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т. 4г от посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, това ограничение, за специалното качество на кредитора, следва да се приложи и в исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на издадените Заповедта за незабавно изпълнение и Изпълнителният лист. Поради това когато Заповед за незабавно изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417 т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на Заповедта за незабавно изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422 ал. 1 ГПК – т. е ищецът - цесионер, който не е банка, на когото заявителят след издаване в полза на банка на Заповедта за незабавно изпълнение на основание чл. 417 т. 2 ГПК е прехвърлил вземането с договор за цесия, няма активна легитимация да предяви иска за установяване на вземането, тъй като няма специалното качество „банка“ по смисъла на чл. 417 т. 2 ГПК и не може да се ползва от този ред за принудително изпълнение спрямо длъжника. При прехвърляне на вземането, след издадена Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК по заявление на кредитор банка на друг кредитор, който не е банка, легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК е само цедентът, но не и цесионерът - в този смисъл е Решение № 1/01.02.2017 г., ТД № 3228/ 2015 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Предвид изложеното производството по искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК предявен от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД - София, за установяване на вземането по издадената в полза на ТБ „Банка ДСК“ ЕАД Заповед за незабавно изпълнение № 17359/29.09.2011г., следва да се прекрати изцяло, поради липса на активна легитимация на ищеца делото.

Относно исковете по чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени заедно с иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК в условията на евентуално при първоначално обективно съединение и съвместно разглеждани доколкото с ТР № 4/18.06.2014г., ТД № 4/2013 г., т. 11б, ОСГТК на ВКС прие, че в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца - чл. 210, ал. 1 ГПК, насрещен иск - чл. 211 ГПК, инцидентен установителен иск - чл. 212 ГПК, ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. Исковете са за осъждане на всеки от ответниците да плати на ищеца по 4 794.82 лв. – главница и 825.42 лв. - лихва за просрочие, за периода от 04.01.2011 г. до 28.09.2011 г. – парични задължения, произтичащи от Договор за банков кредит от 12.11.2008 г. - № 11/16408515, сключен между Банка ДСК АД и наследодателя на ответниците - А. П. И., починал на 11.07.2011 г., прехвърлени с договор за цесия на „Факторинг България“ ЕАД на 15.12.2015 г., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 29.09.2016 г. до окончателното плащане.

Както бе посочено по – горе исковите претенциии се основанат на Договор за цесия сключен на 15.12.2015 г. с цесионер – ищецът и цедент - „ОТП Факторинг България“ ЕАД, който на 12.06.2012 г. е придобил вземането по Договор за цесия с предходен цедент - ТБ „Банка ДСК“ ЕАД. Законово регламентирано е, че цесията за да породи действие спрямо длъжника следва да му бъде съобщена. Съобщението е едностранно изявление за прехвърлянето. То е неформално и със свободно установено съдържание, но трябва да бъде направено от цедента, а не от цесионера. Това ясно личи от разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно която предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне. Следователно цесията поражда действие за длъжника от момента на уведомяването му, т. е. до момента на уведомяване кредитор на длъжника остава цедента, независимо, че вече е извършена цесията и до момента на уведомяването длъжникът не само може, но е длъжен да изпълни на стария кредитор. Това положение важи не само за изпълнението, но и за останалите погасителни способи, напр. новация, опрощаване. До момента на получаване на уведомлението длъжникът не може да отказва на стария кредитор под предлог, че вземането вече не му принадлежи. След уведомлението обаче длъжникът трябва да изпълни на цесионера, т. е. цедентът престава да бъде кредитор. Установеното в тази разпоредба задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника, и стария кредитор (цедента), напълно логично с въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано.

В процесния случай, както бе посочено по – горе, доказателства по делото, от ищеца за това, че цедентът по Договора за цесия от 12.06.2012 г. - ТБ „Банка ДСК“ ЕАД е изпратил уведомление до длъжниците С.А.И. и П.А.И. за цесията с „ОТП Факторинг България“ ЕАД или да е упълномощил изрично цесионера, от негово име да изпраща такива уведомления, не са представени. Отделно от това подадената в настоящото производство искова молба, за присъждане на прехвърленото от „ОТП Факторинг България“ ЕАД вземане, изхожда от новия кредитор /втори по ред цесионер/, като същата няма характер на съобщение за самото прехвърляне, т. е. исковата молба не представлява уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД и няма за последица действие на цесията спрямо длъжниците С.А.И. и П.А.И., а доколкото приложените към искова молба Уведомления до ответниците са относно извършено прехвърляне на вземания между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД по Договорът за цесия от 15.12.2015 г. и като изхождащи от последния по ред цесионер, а не от първият цедент - ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, следва да се приеме, че нито първата нито втората цесии са породила действие за длъжниците С.А.И. и П.А.И.. В този смисъл за разясненията дадени с цитираното и от двете страни Решение № 123/24.06.2009 г., ТД № 12/2009 г., II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, но в този случай към исковата молба е имало приложено уведомление за цесията, изхождащо от цедента, каквото в процесния случай не е налице. С оглед изложените съображения следва да се преме, че договорът за цесия, с който ищецът - Фронтекс Интернсшънъл ЕАД се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответниците, поради което предявеният иск само на това основание и е неоснователен и следва да се отхвърли.

При този изход на спора възражението от ответника П.А.И. за погасяване на исковата претенция по давност и свързания с него въпрос за предсрочната изискуемост на вземането, съдът намира за неотносими.

Относно разноските по делото:

Ищецът дължи на ответната страна разноски, за адвокатско възнаграждение, в размер на 600.00 лв., за които има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед броя на предявените искови претенции, фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Прекратява производството по искът, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, предявен от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД - София, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. Хенрих Ибсен, № 15, против С.А.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, поради недопустимост, като в тази му част решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред ШОС, считано от датата на получаване на съобщението за изготвяне на решението.

Прекратява производството по искът, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, предявен от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД - София, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. Хенрих Ибсен, № 15, против П.А.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, поради недопустимост, като в тази му част решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред ШОС, считано от датата на получаване на съобщението за изготвяне на решението.

Отхвърля предявените от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД - София, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. Хенрих Ибсен, № 15, против С.А.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, осъдителни искове, с правно основание чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.

Отхвърля предявените от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД - София, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. Хенрих Ибсен, № 15, против П.А.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, осъдителни искове, с правно основание чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.

Осъжда „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД - София, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. Хенрих Ибсен, № 15, да плати на П.А.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 600. 00 /шестстотин/ лева представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 и доказателства, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решенето подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: