Р Е
Ш Е Н
И Е
104/16.2.2017г.
Шуменският
районен съд, ІV състав
на осми февруари
2017 година,
в публично
заседание, в следния състав:
Секретар: Д. Х.
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2403/2016 г. по описа на ШРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда, ищецът „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С.-
членове на УС, излага, че ответникът Д.С.В.
ЕГН **********, е адрес: *** е клиент на ищцовото дружество, като е ползвала
електроенергия в недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, бул. „Велики Преслав” №52,
ет.1, ап.1, заведен при търговеца под абонатен номер: 0107005028 и клиентски №
1300032528. Сочи се в молбата, че поради неплащане на възникнали задължения,
ищецът инициирал образуване на заповедно производство. По ч.гр.д.№1669/2016 г.
на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника, за следните суми: 297, 63 лв.,
представляваща стойността на потребена и незаплатена от ответника ел. енергия
за обект на потребление, находящ се в ***, заведен под абонатен номер:
0107005028 и с клиентски № 1300032528, за което вземане са издадени фактури в
периода 06.11.2015 г. – 05.02.2016 г.; 10, 40 лв., представляваща сбор от
мораторната лихва върху главницата от всяка фактура, считано от датата след
падежа на фактурата до 23.06.2016 г., ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане
на задължението, като са присъдени и извършените в заповедното производство
разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 от
ГПК, длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и
ищецът предявява настоящите искове. Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 308, 03 лв., от която 297, 63 лв., представляваща стойността
на потребена и незаплатена от ответника ел. енергия за обект на потребление, находящ
се в ***, заведен под абонатен номер: 0107005028 и с клиентски № 1300032528, за
което вземане са издадени фактури в периода 06.11.2015 г. – 05.02.2016 г.; 10,
40 лв., представляваща сбор от мораторната лихва върху главницата от всяка
фактура, считано от датата след падежа на фактурата до 23.06.2016 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който
заявява, че признава иска по основание и размер. В съдебно
заседание се явява лично и отново заявява, че признава исковете, като излага
възражения срещу размера на юрисконсултското възнаграждение.
В първото по делото съдебно заседание, ищецът
отправя искане за произнасяне с решение при признание на исковете.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна
досежно направеното искане за произнасяне с решение при признание на исковете,
по следните съображения:
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи,
че когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В случая съдът
счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на
исковете, като не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК. Признатото от
ответника право не противоречи на закона и добрите нрави, а освен това е
такова, с което страната може да се разпорежда. Съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК,
съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 от
ГПК, а указва, че решението се основава на признанието на исковете от
ответника. Ето защо, исковете следва да бъдат уважени съобразно направеното
признание.
На основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, включително и тези в заповедното производство.
Касателно размера на юрисконсултското възнаграждение, за да се произнесе,
съобрази следното:
По отношение на юрисконсултското възнаграждение за защита в заповедното
производството, съобрази следното: Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ. Съгласно текста на нормата на чл.37, ал.1 от ЗПП,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
За защита в заповедни производства максимално предвидения в закона размер е
150.00 лева /чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ/. Безспорно в
случая молителят е юридическо лице, представляващо се от
юрисконсулт, но с оглед спецификата на производството, вида и количеството на
извършената дейност по подготовка и подаване на заявление по чл.410 от ГПК, и
съобразно материалния интерес, заключава, че справедлив размер на
възнаграждение е сума от 50.00 лева.
Досежно размера на юрисконсултското
възнаграждение за защита в исковото производство, съдът, с оглед разпоредбата
на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, според която норма за защита по дела
с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., заключава,
че за настоящото исково производство справедлив размер на юрискуносултско
възнаграждение е сума от 100.00 лева. За да определи този размер, съдът се
съобрази с фактическата и правна сложност на делото, размера на исковете, както
и развитието на производството. Ето защо, заключава, че на ищеца следва да се
присъдят общо разноски, включващи държавни такси и разноски, в това число
разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300.00 лв. /75.00 лв. –
в заповедното производство и 225.00 лв. – в исковото./.
Водим от горното и на
посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от
Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С.- членове на УС, че Д.С.В.
ЕГН **********, е адрес: ***, дължи на търговското
дружество сумата от 308, 03 лева /триста и осем лева и три стотинки/, от която
297, 63 лева /двеста деветдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща стойността на потребена и незаплатена от ответника ел. енергия
за обект на потребление, находящ се в *** заведен под абонатен номер:
0107005028 и с клиентски № 1300032528, за което вземане са издадени фактури в
периода 06.11.2015 г. – 05.02.2016 г.; 10, 40 лева /десет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща сбор от мораторната лихва върху главницата от всяка
фактура, считано от датата след падежа на фактурата до 23.06.2016 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК-06.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, присъдени по
ч.гр.д. №1669/2016 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА
Д.С.В. ЕГН **********, е адрес: ***, да заплати на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С.-
членове на УС, сумата от 300.00 лева
/триста лева/, представляваща
извършените по делото разноски, включително и тези в заповедното производство /75.00
лева – в заповедното производство и 225.00 лева – в исковото/.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок, считано от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: