Р Е
Ш Е Н
И Е
48/27.1.2017г.
Шуменският
районен съд, ІV състав
на двадесет и
пети януари 2017 година,
в публично
заседание, в следния състав:
Секретар: Д. Х.
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2405/2016 г. по описа на ШРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.367 и сл. от ТЗ.
В
исковата си молба до съда, ищецът „М. 2011“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Н. М.Д., излага, че по
силата на сключени с ответника „Грийн трейд
2009" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от П.Н.Г., договори за
превоз, извършил услуги на ответното дружество, като е транспортирал товари,
предоставени му от ответника. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по
договорите, но ответникът не бил изпълнил изцяло насрещните си задължения за
заплащане цената на транспортната услуга. Поради изложеното моли съда да
постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати следните суми:
3595,49 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извършен превоз, за
което е съставена фактура № 190/31.08.2015 г., ведно с обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата; 3997,08 лева, с ДДС, представляваща
неизплатено възнаграждение за извършен превоз, за което е съставена фактура №
199/22.10.2015 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата; 619.07 лева, с ДДС, представляваща неизплатено
възнаграждение за извършен превоз, за което е съставена фактура №
206/14.12.2015 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Претендира и разноски, включително и тези, извършени в
обезпечителното производство.
В срока за отговор на ИМ ответникът,
редовно уведомен, не подава отговор.
В съдебно заседание страните са редовно
призовани, като ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа
исковете и прави искане за произнасяне с неприсъствено решение. За ответника не
се явява представител.
Така
предявената молба се явява допустима,
разгледана по същество е основателна по следните съображения:
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1
и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са
указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в
съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените
искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от
неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани.
Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения
между страните – сключени договори за превоз, като е установена и изискуемостта
на вземанията. Установени са и размерите на дължимите плащания.
На основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
2 465, 90 лева, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно
уважената част от исковете /1 633, 70 лева- разноски, извършени в
настоящото исково производство и 832, 20- разноски в производствата за
обезпечаване на иска/.
Водим от горното
и на посочените основания, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Грийн трейд 2009" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П. Н. Г., да заплати на „М. 2011“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н. М. Д., следните суми: 3 595,49 лева /три хиляди петстотин деветдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща неизплатено възнаграждение за извършен превоз, за което е съставена фактура № 190/31.08.2015 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; 3 997,08 лева /три хиляди деветстотин деветдесет и седем лева и осем стотинки/, с ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение за извършен превоз, за което е съставена фактура № 199/22.10.2015 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; 619.07 лева /шестстотин и деветнадесет лева и седем стотинки/, с ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение за извършен превоз, за което е съставена фактура № 206/14.12.2015 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати сумата от 2 465, 90 лева /две хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и деветдесет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.
Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :