Р Е Ш Е Н И Е
92/14.2.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, девети състав, в публично съдебно
заседание проведено на седми февруари, две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 2445/2016 г., по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Н. Е. М., срещу М.Г.Р., с
правно основание чл. 127, ал. 2 СК. С насрещна искова молба от майката, като
законен представител на малолетното дете Н. Н. М., са предявени, в условията на обективно кумулативно
съединение, както следва: иск, с правно основание чл. 143, ал. 2 СК за
присъждане издръжка на детето Н. Н.
М., в размер на 150 лева месечно,
считано от предявяване на насрещната искова молба – 21.11.2016 г., с падеж
10-то число на месеца за който се дължи, до настъпване на обстоятелства,
налагащи изменение или прекратяване задължението за плащане на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, както и иск, с правно
основание чл. 149, ал. 2 СК, за осъждане на бащата Н. Е. М. да плати на детето Н. Н. М., издръжка за минал период от 10.05.2016 г. до
21.11.2016 г., в размер на по 130 лв. месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Ищцата обосновава насрещната си исковата претенция на следните фактически
твърдения.: Страните били родители на
роденото извън брак малолетно дете Н. Н. М., като от 10.05.2016 г. са се
разделили. От момента на раздялата досега единствено майката полагала грижи за
детето, като бащата се е дезинтересирал от него и не бил участвал по никакъв
начин в издръжката му. Майката живеела в едно домакинство с трите си деца, като
другите две, за които са й предоставени родителските права, били от предишна
връзка. Твърди че работи и получава месечно възнаграждение в размер на 427 лв..
Детето посещавало детска градина. Моли ответникът да бъде осъден да плаща
ежемесечна издръжка на детето в размер на 150 лв., чрез неговата майка и
законен представител, считано от датата на завеждане на исковата молба –
21.11.2016 г. с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи, както и да бъде
осъден да плати издръжка за минало време, по 130 лева месечно, за периода от
10.05.2016 г. до 21.11.2016 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска. Претендира разноски.
В предоставения по чл. 131 ГПК срок, с молба
рег. № 16780/07.12.2016г. ищецът оттегля исковата молба, а като ответник по
насрещната искова молба не е депозирал отговор, не е изразил становище по
допустимостта и съществото на предявените насрещни искове; по обстоятелствата,
на които се основават; не е изложил възражение срещу насрещните искови претенции
и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, не е
представил писмени доказателства, с които разполага. На основание чл. 133 ГПК и
предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че
ответникът по насрещните искове е загубил възможността да упражни тези си права
в хода на предстоящото разглеждане на спора.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните нямат сключен граждански брак. Живели са на съпружески начала в
гр. Шумен в дома на родителите на ищцата, като от съвместното им съжителство
имат едно родено дете Н. Н. М., родена на *** г. - Удостоверение за раждане на Н.
Н. М., издадено въз основа на акт за раждане № 1591/30.10.2013 г. на Община
Шумен. По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля
Д. Й. Д. – майка на ищцата. От показанията се установява, че на 10.05.2016 г. бащата
на детето е напуснал семейното жилище след пореден скандал и заживял на
квартира, като непосредствени грижи за детето осъществява майката, подпомагана
от свидетелката според възможностите й.
От приетите по делото справки за осигурителния доход на страните изх. № 1175-1/31.01.2017 г., със приложена справка от НАП гр. Варна,
офис Шумен, за дохода на ищцата; писмо изх. № 1175-2/31.01.2017 г., по описа на
ТД на НАП Варна, офис Шумен и писмо изх. № 548/07.02.2017 г. от ТД на НАП Варна,
офис Търговище, за дохода на ответника, се установява, че в периода от 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. за Н. Е. М. няма
данни за социално осигуряване, а М.Г. е осигурявана върху доход в размер на 430
лв.
От приетият по делото социален доклад изх. № ПР /Д-Н/17-001/03.02.2017 г., по описа на Д ”СП” – гр. Шумен, се установява, че детето живее
с майката в жилище на нейната майка. Детето ходи на детска градина. Жилището е в добро състояние, обзаведено с всички
необходими вещи и ел. уреди за едно домакинство. Хигиенно – битовите условия са
добри. Ответникът живее на квартира в кв. Тракия, като не плаща наем. Работел
като строител и получавал месечно възнаграждение в размер на 1000 лв.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношеН., преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи – арг. чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят от обикновените условия на техния
живот, а общественото положение на задълженото лице и размерът на доходите му
не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към
обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване средствата за
цели извън издръжката. СК не съдържа други ограничения
или условия, които да се спазват при определяне размера на издръжката – в този
смисъл са разяснеН.та в ППВС 5/30.XI.1981
г., т. 1. С
ПМС № 296/30.10.2015 г. е определен праг на бедност за 2016 г. в размер на 300
лв. месечно. От този размер нагоре следва да бъде определен размерът на
издръжката за едно дете, съобразно Конвенцията
за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана
с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр.
55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. В същата е признато правото на
всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо,
умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. 27 ал. 2 от същата е
посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето.
Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на
задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение
задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности,
във връзка с осигуряване на развитие на детето.
Съдът намира, че
постановлението за определяне на праг на бедност, макар да не може да служи,
като база за определяне на количеството средства, нужни на едно дете, тъй като
този показател не е съобразен с изискваН.та на Конвенцията за правата на детето, все пак е минимума, необходим за едно
лице за физическото му оцеляване.
От събраните по делото писмени доказателства не се установява размерът на
получаваните от ответника доходи, но независимо от липсата на регистрирани
трудови правоотношения, бащата е в трудоспособна възраст и не страда от
заболявания, които да го възпрепятстват да осъществява обичайните трудови
дейности. По данни от социалния доклад бащата получавал месечни доходи около
1000 лв. Нуждите на детето, съобразно твърденията в исковата молба, са в
рамките на нормалните за възрастта на детето разходи. Детето Н. е на три
години. За да определи размера на
месечната издръжка за детето, съдът прецени потребностите съобразно неговата възраст от средства за прехрана,
облекло, занимателни пособия и други консумативни разходи от
първостепенна необходимост за правилното му отглеждане
и възпитание.
Съдът намира, че задължение и
на двамата родители е да гледат и издържат децата си, а когато гледането се
осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият
родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката.
При така преценените потребности на детето и възможностите на страните, съдът определя обща месечна издръжка на детето в размер на 250.00 лв, от която бащата следва да плаща 150.00 лв, като разликата следва да се поеме от майката. Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от факта, че в тежест на майката е самостоятелното непосредствено
полагане на грижите за отглеждането и възпитанието на детето и осигуряване на елементарните им жилищно-битови
потребности. Началният момент на дължимост на издръжката е датата на подаване на исковата
молба – 21.11.2016 г., тъй като се касае за определяне на първоначална издръжка. Ето защо предявеният иск за издръжка се явява
основателен.
По иска с правно основание чл. 149 СК.
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да
се претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при първоначално
определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била престирана такава,
съобразно право по закон. Възможността да се търси издръжка „за минало време“
обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като законодателят е
ограничил този период до една година преди предявяване на иска за определяне на
издръжка. От събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е осигурявал
издръжка на детето през процесния минал период – 10.05.2016 г. – 21.11.2016 г. (датата на завеждане на исковата молба). За установяване на това обстоятелството ответникът дължи пълно и главно
доказване, което същият не е провел в настоящото производство. В хода на
производството се установи, че ответникът в този период не е живял с детето и
не е полагал за него грижи. По делото не бяха оспорени и твърденията на ищцата,
че грижите по отглеждането на детето са били поети от нея. При тези доказателства
съдът приема за установено липса на престирани издръжка и грижи, дори и чрез
фактически действия, от страна на ответника за целия период – от 10.05.2016 г.
до 21.11.2016 г., поради което счита, че искът за издръжка за минало време се
явява основателен до претендирания размер от 130 лева месечно или общо 910
(деветстотин и десет) лева.
Съдът отчете обстоятелството, че ответникът няма
алиментни задължения към други лица, както и, че за процесния период
социално-икономическите условия в страната са се променили, но не особено,
поради което детето е имало необходимост от издръжка в размер на 200 лв., от която бащата следва да плаща 130.00 лв, а разликата
следва да се поеме от майката.
Относно разноските
В процесния случай исковете са два и при този изход на делото,
относно искът, с правно основание чл. 142, ал. 1 СК, предвид, че е иск за
периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в
размер на 4 % върху сборът на платежите за
три години – арг. чл. 69,
ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК или 216 лева, а относно искът, с правно основание чл. 149 СК
- 4
% върху цената на иска, но не по – малко от 50 лева - арг. чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или 50
лева. Следователно в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с
IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо
сумата 266 лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителни
листи, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Искането на ищцата,
за присъждане на разноски по делото, придружено с доказателства за действително
реализирани такива под формата на платено
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат,
е основателно, поради което следва да бъде уважено в претендираН. размер от 400 лв., за което има представен списък по чл. 80
ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 предл. 1-во ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като дължи
служебно произнасяне, дори и да не е направено искане в тази насока.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Н. Е. М.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, да плаща в полза на малолетното дете Н. н. М., с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител М.Г.Р., с ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 21.11.2016 г. с падеж десето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, на основание
чл. 143, ал. 2 СК.
Осъжда Н. Е. М.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати в полза на малолетното дете Н. н. М., с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител М.Г.Р., с ЕГН ********** сумата от 910 (деветстотин и десет) лева
представляваща издръжка за периода от 10.05.2016 г. до
21.11.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 21.11.2016
г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 149 СК.
Осъжда Н. Е. М., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати в полза М.Г.Р., с ЕГН **********, и адрес: ***, разноски за платено
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат,
в размер от 400 (четиристотин) лева, за което има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда Н. Е. М., с ЕГН ********** с адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, общо сумата 266 (двеста шестдесет и шест) лева, представляваща държавна такса по
исковете за издръжките, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК от Тарифа за държавните
такси събирани от съдилищата по ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Постановява
предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените
издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните заедно
със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: