Р Е Ш Е Н И Е  

163/10.3.2017г.                       Гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми  състав

На седми март през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                            Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.Кръстева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2461  по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:          

  Производство по чл. 239 от ГПК.

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ.

В исковата молба ищецът „П. - М.“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С., ул. “О.“ №* чрез адв. В.Д. при ПАК заявява, че е в търговски отношения с „Ф. *ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул.“Ж. С. „№* вх.* ет.* ап.**свързани с покупко-продажба на стоки, произведени от  „П. - М.“ ООД  с ЕИК ***. Сочи, че на ***г. и на ***г. били предадени стоки от ищеца „П. - М.“ ООД на стойност 3957,12лв. и 3275,77лв. и приети от ответника „Ф. *“ЕООД, ЕИК ***, за което били съставени фактури с № *** от ***г. и № *** от ***г. и стокови разписки, подписани от ответното дружество . Стоката по всяка от фактурите била предадена и получена от ответника на ***г. и на ***г. , като падежът за плащане бил посочен във всяка от фактурите – едномесечен, след датата на изготвяне на съответната фактура . По фактура № *** от ***г. ответникът извършил плащане на ***г., на сума в размер на 1957лв. От тази фактура останала незаплатена част от 2000,10лв . Твърди, че към момента на подаване на исковата молба, няма други постъпили плащания от ответника. Сочи, че за обезпечение на описаните вземания, ищецът е подал молба за допускане на обезпечение пред РС гр. П., като било образувано ч.гр.д. № ***/2016г. по описа на ПРС и на ***г. е издадена обезпечителна заповед, с която е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск, предявим от „П. - М.“ ООД срещу „Ф. *“ЕООД, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху всички банкови сметки на „Ф. *“ЕООД, ЕИК ***, до размера на претендираното вземане -5 275,87лв.

  Моли, за решение, с което ответникът „Ф. *“ЕООД, ЕИК ***, да бъде осъден да заплати на „П. – „М.“ ООД, сумата от 5 275,87лв., представляваща общ размер неплатени задължения по данъчна фактура № *** от ***г. за 2000,20лв. и по фактура № *** от ***г. -3275,77лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба от ***г., до окончателното й плащане; направените по делото разноски и тези, направени по ЧГД № ***/2016г. по описа на РС- П. по повод издаването на обезпечителна заповед в общ размер от 460лв - 40 лв. държавна такса и 420лв. адвокатско възнаграждение.

            Ответникът не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.

            С депозирана молба преди първо по делото  съдебно заседание, пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

            В първото по делото заседание на *** г., съдът, с определение, е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК-по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК: ответникът не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 21.10.2016 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.В подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: фактура № *** от ***г. и фактура № *** от ***г. , стокови разписки от ***г и ***г . ,авизо за превод от ***г., обезпечителна заповед от ***г .; Определение по ч.гр.д. № ***/2016г . на РС- П.; фактура № *** от ***

г .; отчет по сметка от ***г ; молба до ЧСИ Р.Р., рег № *** ОС -П. ; фактура № *** от ***г ; протокол № *** от ***г ; платежно нареждане от ***г ; квитанция към приходен касов ордер № ** за 58лв .

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното: Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 327, ал. 1 от ТЗ и обосновават наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. Налице са сключени между ищеца и ответното дружество търговски сделки – договори за търговска продажба. Ищецът е изпълнил задълженията си по същия, но ответникът не изпълнил основното си задължение – не платил изцяло уговорените между страните продажни цени.Предвид гореизложеното, съдът приема, че исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 5 275,87лв./ пет хиляди двеста седемдесет и пет лева и 87 стотинки /, представляваща общ размер неплатени задължения по данъчна фактура № *** от ***г. - 2000,20лв. и по фактура № *** от ***г. - 3275,77лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба от ***г., до окончателното й плащане.

Ответникът, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден също да заплати на ищеца и сума в размер 518лв., представляваща разноски в обезпечително производство по ЧГД № ***/2016г. по описа на РС- П. /включваща 40 лв. държавни такси , 420 лв. адвокатско. възнаграждение ,58 лв.  такси към ЧСИ/ .

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по делото в размер на 811,03 лева лева, /от които 211,03лв. държавна такса; 600лв. адвокатско възнаграждение с ДДС. /

            Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът  

Р   Е   Ш   И :

 

            ОСЪЖДА „Ф. *“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул.“Ж. С.„ № **, вх.*, ет.*, ап.*, на основание чл. 327, ал.1 от ТЗ, да заплати на П. - М.“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“О.“№* чрез адв. В.Д. при ПАК, сумата в размер от 5 275,87лв./ пет хиляди двеста седемдесет и пет лева и 87 стотинки / представляваща общ размер неплатени задължения по данъчна фактура № *** от ***г. - 2000,20лв. и по фактура № *** от ***г. - 3275,77лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба от ***г., до окончателното й плащане.

            ОСЪЖДА „Ф. *“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул.“Ж. С.„ №*, вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на П. - М.“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“О.“№*, чрез адв. В.Д. при ПАК, сума в размер от 518лв. /петстотин и осемнадесет лева/, представляваща разноски, направени от ищеца в обезпечително производство по ЧГД № ***/2016г. по описа на РС- П.; както и сумата 811,03 лева / осемстотин и единадесет лева и 3 стотинки/- разноски по делото.

            Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

            В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.  

                                                                             Районен съдия: