Р Е Ш Е Н И Е
26/18.1.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, девети състав,
на десети януари, две хиляди и седемнадесета година, в открито заседание, в
състав:
Районен съдия:
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията ГД № 2462/2016 г., по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от “ЕОС Матрикс“ ЕООД, против М.И.Т., в която е предявен положителн
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 240 ЗЗД за признаване, като установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува парично вземане против ответника, за което има
образувано заповедно производство – ЧГД № 1976/2016 г. по описа на ШРС, в
размер 246.15 лв., произтичащо от Договор за паричен заем № 08/003148, ведно
със законната лихва от датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК, до
окончателно плащане на сумата.
Ищцовата страна основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения:
Между „Оптимал Кредит“ ЕООД и М.И.Т.
бил сключен Договор за паричен заем № 08/003148/24.01.2014 г., по силата на
който на длъжника е отпусната сумата 400 лв. за срок от 13 седмици, при
седмична вноска в размер на 43 лв., първата от които дължима на 06.02.2014 г. а
последната на 01.05.2014 г. Длъжникът преустановил обслужването на кредита,
като не изпълнил всички поети задължения. На 01.09.2014 г. кредиторът „Оптимал
Кредит“ ООД прехвърлил вземанията си на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (с
предишно наименование „ЕОС Матрикс ООД“), чрез договор за
продажба на вземане. Твърди се, че длъжникът бил уведомен за извършената цесия
чрез писмено съобщение връчено му на 29.09.2016 г. По заявление от ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 1976/2016 г., по описа на ШРС и в негова полза била издадена Заповед за изпълнение срещу ответника,
който в срока на чл. 414 ГПК възразил писмено и това обуславя правният интерес
от предявяване на иск за установяване на вземането в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ищецът иска
постановяване на решение срещу ответника,
с което да бъде признато за установено, че в негова полза съществува вземане, по издадената заповед за изпълнение за сумата 246,15 лева – главница. Претендира законната лихва върху
главницата от датата на подаване на Заявление по чл.410 ГПК - 10.08.2016 г. до окончателно плащане и разноски по заповедното и исковото
производства.
В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок,
ответникът не подава писмен отговор на исковата молба. В писменото си
възражение, по реда и в срока по чл. 414 ГПК,
твърди, че не дължи претендираната сума без да конкретизира или да изложи
доводи.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, в писмено становище, поддържа исковата молба, излага
становище по основателността на иска.
Ответникът, редовно призован за съдебно
заседание не се явява и не се представлява.
По делото са допуснати и приети писмени
доказателства и е приложено ЧГД № 1976/2016 г., по описа на ШРС.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.01.2014 г.
между „Оптимал кредит“ ООД, като заемодател и М.И.Т., като заемател бил сключен
Договор за паричен заем № 08/003148 от 24.01.2014 г. (л. 5), по силата на
който от „Оптимал кредит“ ООД е отпуснат на ответника паричен заем в размер на 400
лв., за срок от 13 седмици. Договорът е подписан при общи условия, които са в
сила от 12.12.2012 г. /лист3 от делото/. Заемателят се задължил да възстанови
получения заем, ведно с дължимата договорена /възнаградителна/ лихва в размер
на 159 лв. или общо 559 лева, на 13 равни седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 43,00 лв., като падежите за всяка вноска са конкретно определени
считано от 06.02.2014 г. /първа вноска/ до 01.05.2014 г. /последна вноска./
Заемодателят изпълнил задълженията си, като е предоставил договорената сума, за
което заемателят е подписал декларация, като част от съдържанието на
Погасителен план към Договора /лист 4 от делото/. Съгласно отбелязаното в същия
за периода от 06.02.2014г. до 06.03.2014г. заемателят върнал част от заетата
сума – пет месечни вноски по 43 лева, общо 215 лева.
На 01.09.2014 г.,
между заемодателят „Оптимал кредит“ ООД и ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, на
основание чл. 99 ЗЗД, било подписано Приложение № 1 /лист 16. 17 и 18 от
делото/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.09.2014
г., /лист 10, 11, 12 и 13 от делото/, по силата на който първото дружество
прехвърля на ищцовото дружество вземането по посочения договор за паричен заем
№ 08/003148, съгласно което остатъкът към 01.09.2014 г., е в размер на 344.00
лв.. С уведомително писмо и покана за доброволно
изпълнение от 11.07.2016 г. /лист 8 от делото/ заемателят е уведомен за извършената цесия, както е че задължението му не е
погасено Според приложеното известие за доставяне /лист 9 от делото/,
уведомлението било връчено на адресата на 29.09.2016 г.
От приложеното ЧГД № 1976/2016 г., по
описа на ШРС, се установява, че същото е образувано въз
основа заявление от ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, като в полза на заявителя е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1074/11.08.2016 г., с която е разпоредено длъжникът /ответник по
настоящото дело/ да заплати на кредитора „ЕОС Маткиркс” ЕООД гр. София, сумата 344.00
лева, от която 246.15 лева - непогасена главница; договорна лихва в размер
324.21 лева, за период от 20.01.2014г. до 23.06.2014г.; лихва за забава в
размер на 97.85 лева, за периода от 24.01.2014 г. до 01.09.2014 г.; такса
разходи в размер на 435.40 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.08.2016
г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. разноски за държавна такса.
В срока по чл. 414 ГПК постъпило писмено
възражение от длъжника, което обусловило правния интерес на ищеца от завеждане,
в срока по чл. 415, ап. 1 ГПК, на настоящия
установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.
Представени
са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз
основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира
за установено от правна страна следното:
По допустимостта на иска, с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД:
Искът е предявен от „Еос матрикс” ЕООД гр. София по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, след
издаване, по заявление на ищеца, в качеството му на кредитор, срещу ответника М.И.Т.,
в качеството му на длъжник, на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК № 1074/11.08.2016 г. по ЧГД № 1976/2016 г., по описа на ШРС, и
след направено от длъжника възражение срещу заповедта. В настоящото производство се претендира установяване съществуване на
вземане на ищеца, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
като се твърди, че главното вземане е породено от неизпълнено от ответника към „Оптимал
кредит“ ООД задължения по сключен помежду
им договор за кредит, като впоследствие заемодателя е прехвърлил това свое
вземане на ищеца. Правното
основание на така предявения иск е чл. 422 ГПК. Искът е предявен при спазване
на особените процесуални изисквания на чл. 415 вр. чл. 414 ГПК. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
предвид единството на настоящото и заповедното производство, настоящият състав
приема, че искът е допустим.
По основателността на иска, с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за
признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу
ответника, произтичащи от договор за паричен заем от 24.01.2014 г. Основателността на така заявената претенция зависи от
това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване сключването
на договор за цесия между него и заемодателя, по силата на който му е
прехвърлено конкретно (индивидуализирано по основание и размер) вземане срещу
ответника, както и надлежното уведомяване на длъжника за цесията.
Предявяването на иск по реда на 422, ал. 1 вр чл. 415,
ал. 1 ГПК във връзка с издаването на Заповед за изпълнение на парично
задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно –
съществуването на посочените в исковата молба вземания по Заповедта за
изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 ГПК, е върху
ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по
приложеното заповедно производство по ЧГД № 1976/2016 г., по описа на ШРС и
представените писмени документи в настоящото исково производство.
Наличието на сключен между „Оптимал
кредит“ ООД, като заемодател и М.И.Т., като заемател, Рамков договор за
потребителски паричен заем № 08/003148 от 24.01.2014
г., не се
оспорва от ответната страна. Страните не оспорват и обстоятелството, че
заемателят е платил по заема общо сумата 215.00 лева. Ответникът – длъжник
оспорва дължимостта на сумите.
Доказа се, че на 24.01.2014 г. между „Оптимал кредит“ ООД
и ответника М.И.Т. бил сключен договор за паричен заем, като бил уговорен срок
за погасяване на кредита – 13 седмици. Според цитираната по-горе клауза от
договора, в хипотезите на неизпълнение на каквито и да е задължения по същия от
страна на заемателя, целия дълг става предсрочно изискуем.
Доказа се, че ответника не е изпълнил задълженията си
по договора, като не е плащал дължимите от него седмични вноски. Видно от
приложения погасителен план е, че дължимата от ответника главница възлиза общо
на 246.15 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. При този вид договори, цесионерът придобива
вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на сключване на
договора. Вземането преминава от първоначалния кредитор върху новия такъв от
момента на сключване на договора, като правото на вземане на цесионера все още
е неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор –
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Цитираната норма вменява в задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне с цел да защити последния срещу
ненадлежно изпълнение. Доказа се по делото, че „Оптимал кредит“ ООД и „Еос Матрикс“
ЕООД са сключили валиден договор за прехвърляне на вземания, между които и
вземането срещу ответника по процесния договор за паричен заем. Установи се, че
цедентът е изпратил уведомление до ответника, като е видно, че същото е
получено от него на 29.09.2016 г. В съответствие с уговореното в процесния
договор за заем, следва да се приеме, че ответникът е бил надлежно уведомен от
цедента за сключения договор за цесия.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД се явява основателен. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „Еос матрикс” ЕООД от М.И.Т. за парична сума в размер на 246.15 лв.
/претендирания размер/, представляваща задължение за връщане на заета сума по
договор за паричен заем № 08/003148 от 24.01.2014 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 10.08.2016 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с уважената част от иска, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено, по отношение на “Еос матрикс”
ООД, гр. София, с ЕИК: 131001375, седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, кв. Малинова долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, че М.И.Т.,
с ЕГН ********** и адрес:
***, дължи на търговското дружество
сумата 246.15 лева (двеста
четиридесет и шест лева и петнадесет стотинки), ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.08.2016
г. до окончателното плащане, което вземане произтича от Договор за паричен
заем № 08/003148 от 24.01.2014 г., сключен между „Оптимал
кредит“ ООД и М.И.Т., на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД.
Осъжда М.И.Т., с ЕГН **********, и адрес: ***, да плати на “Еос матрикс” ООД, гр. София, с ЕИК:
131001375, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, кв.
Малинова долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, сумата от 25 лева (двадесет и пет лева), направени по настоящото дело и 25 лева (двадесет и пет лева) по заповедното
производство, деловодни разноски, съразмерно уважената част от иска, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: