Р Е Ш Е Н И Е

978/22.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря А. П., като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №2469 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство и образувано въз основа на предявени от С.И.С. с ЕГН:********** и Ц.К.П.-С. с ЕГН: ********** *** срещу М.Ж.М. с ЕГН: ********** *** осъдителен иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД. Ищците твърдят, че с ответника са съсобственици на недвижим имот, представляващ къща с маза, разположена в имот с идентификатор 83510.661.34 и стопански пристройки. С Решение по гр.д.№413/2012г. на РС-Шумен, процесният имот е бил допуснат до съдебна делба при равни квоти между страните и с Решение №638/19.07.2013г. бил изнесен на публична продан. По съдебното производство в тежест на ответника било присъдено обезщетение за ползване след поканата на ищците за периода от 26.04.2012г. до 13.03.2013г. Поради множество отводи на съдебните изпълнители, към момента не е била проведена публична продан и съсобственикът продължава да владее и ползва вещта изцяло, без да допуска ищците в имота. Предвид изложеното, се моли да бъде осъден ответникът да заплати сумата 3212,50 лв., представляваща обезщетение за периода от 14.03.2013 г. до 06.10.2016 г. при месечна сума 75.00 лв., съобразно решението по делбеното производство и на осн. чл.86 от ЗЗД - обезщетение за забавено изпълнение в размер на 569,66лв. за същия период, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата, както и направените разноски.

На основание чл.131 ал.1 от ГПК, на ответника е изпратен препис от исковата молба и доказателствата, като му е предоставен едномесечен срок за отговор. Във визирания срок ответникът депозира отговор, в който прави възражение за неоснователност на иска, поради факта, че имотът не се ползва изцяло от него и че същият е негоден за обитаване, прави и възражение за давност. Не оспорва факта на съсобственост между страните.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:

От приложените доказателства по делото се установява, че страните са съсобственици на недвижим имот, представляващ жилищна сграда– еднофамилна с идентификатор 83510.661.34.1, построена върху държавно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 83510.661.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005 г. на Агенция по геодезия, картография и кадастър – СГКК – Шумен /парцел ХІ-5979 в квартал 202 по плана на гр. Ш./ с площ 480 кв. м. с административен адрес: гр. Ш., ул. *** при квоти 1/2 ид. ч. за М.Ж.М. и 1/2 ид.ч. за С.И.С. и Ц.К.П.-С.. С решение № 638/19.07.2013 г. постановено по гр. д. №413/2012 г. по описа на ШРС, процесният имот е изнесен на публична продан. С решението е била уважена претенция по сметките на осн.чл.346 от ГПК и в полза на ищците по настоящото дело е било присъдено обезщетение за пропуснати ползи относно допуснатия до делба имот за периода 26.04.2012г.-13.03.2013г. в размер на 795.00лв. Ответникът твърди, че е плащал на ищците обезщетение и представя Покана за доброволно изпълнение и приходен касов ордер по ИД 20158770400062 на ЧСИ А. Т., но сумата 750.00лв., посочена в приходния ордер/стр.97/ е по образувано изпълнително дело между страните, а не за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот, поради което и доказателството не е относимо към настоящия спор. В тежест на ответника беше да докаже, че не е препяствал ползването на общата вещ от ищците, като е предложил ползването и от тях или че е заплатил поисканото обезщетение за пропуснати ползи, което в настоящия процес не беше направено.

По делото е назначена СТЕ със задача да даде заключение относно пазарния наем за имота за периода 14.03.2013г.– 06.10.2016г., както и стойността на дължимото на ищците обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС по месеци и като крайна обща сума. Съгласно заключението по експертизата, което съдът приема като безпристрастно и компетентно дадено, средният пазарен наем за ползването на 1/2 идеални части от недвижимия имот за периода 14.03.2013 г. до 06.10.2016 г. е в размер на 51 лв. месечно, като в общата сума е налице техническа грешка и същата следва да бъде 2181.88 лв.

В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля И. Л., които съдът кредитира като незаинтересовани и непротиворечиви. Видно от тях, имотът се ползва от ответника и ищците нямат достъп до къщата.

С разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС е установено правилото, че когато правото на собственост върху вещ се притежава съвместно от няколко лица, а вещта се ползва лично само от един от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. С нормата е предвидено, на собственика, лишен от възможността да се ползва от вещта съгласно нейното предназначение и според обема права, които същият притежава в съсобствеността, да се предоставя паричен еквивалент. Следователно, основателността на иск с правна квалификация чл.31 ал. 2 от ЗС се обуславя от установяването на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещ; лично ползване на общата вещ от един от съсобствениците и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен неползващият съсобственик.

Наличието на първата предпоставка– съсобственост между ищците и ответника върху процесния жилищен имот е установена по делото с влязло в сила решение №1129/12.12.2012 г. по гр. д. №413/2012 г. по описа на ШРС, за допускане на съдебна делба. Съсобственост между страните не е налице по отношение на дворното място, за което също се претендира обезщетение.

Лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС, с оглед приетото Тълкувателно решение №7/2012 г. от 02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. По какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта– чрез непосредствени свои или действия на член на неговото семейство или чрез трето лице, е ирелевантно за личното ползване От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, пречейки им да ги реализират. Личното ползване от страна на ответника на общата вещ е безспорно установено от доказателствата по делото.

Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишените от възможността да ползват общата вещ съсобственици, каквото е направено с исковата молба по делбеното дело, получена на 26.04.2012 г. от ответника. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Обезщетение следва да се присъди за периода 14.03.2013г.– 06.10.2016г., който е последващ присъденото по претенция за сметки в делбеното производство до датата на предявяване на настоящата искова молба.

Относно възражението на ответника, за изтекла погасителна давност, същото е неоснователно, тъй като обезщетението по чл. 31, ал. 2 от ЗС е предвидено като компенсация срещу неправомерното изключително ползване на съсобствената вещ от страна на единия съсобственик. Законът не предвижда, че това задължение за обезщетение е периодично, въпреки, че в някои случаи, какъвто е и настоящият, то се изчислява на базата на евентуално следващия се наем. Отношенията обаче между двамата съсобственици не са отношения по наемен договор, а е задължение за плащане на обезщетение поради неправомерното изключително ползване на общата вещ. Затова и не се погасява с изтичането на тригодишния срок по чл. 111, буква „в“ ЗЗД, а с общата петгодишна давност, съобразно чл. 110 от ЗЗД.

Предвид изложеното, искът по чл. 31 ал. 2 от ЗС следва да бъде уважен за сумата 2181.88 лв.– дължимо обезщетение за периода от 14.03.2013 г. до 06.10.2016 г., в размер на 51 лв. месечно, както и мораторна лихва върху всяка неплатена вноска, от датата на падежа й – първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи, до датата на завеждане на исковата молба /06.10.2016 г./ в размер на 385.69 лв. В останалата си част - до сумите 3212.50 лв. за главницата и до 569.66 лв. за мораторната лихва, исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 564.62 лева, съобразно уважената част на исковете.

Водим от горното, Шуменският районен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА М.Ж.М. с ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на С.И.С. с ЕГН:********** и Ц.К.П.-С. с ЕГН: **********, с адрес ***, сумата 2181.88 лв. /две хиляди сто осемдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение по смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗС за лишаването им от ползване на собствените на ищците идеални части от съсобствен с ответника недвижим имот, представляващ жилищна сграда– еднофамилна с идентификатор 83510.661.34.1, построена върху държавно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 83510.661.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005 г. на Агенция по геодезия, картография и кадастър – СГКК – Шумен /парцел ХІ-5979 в квартал 202 по плана на гр. Ш./ с площ 480 кв. м. с адрес на поземления имот: гр. Ш., ул. ***, ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска– 06.10.2016 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и сумата 385.69 лева /триста осемдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху всяка дължима месечна сума за обезщетение от датата на падежа й /първо число на месеца, следващ този, за който се дължи/ до 06.10.2016 г.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС в останалата му част до пълния предявен размер от 3212.50 лв., както и иска на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва за сумата над 385.69 лв. до пълния предявен размер от 569.66 лв., като неоснователни.

ОСЪЖДА М.Ж.М. с ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на С.И.С. с ЕГН:********** и Ц.К.П.-С. с ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 564.62 лв. /петстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/ представляваща направените по делото разноски от страна на ишците.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: