Р Е Ш Е Н И Е

94/14.2.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На седми февруари две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2495 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 225, ал.1 от КТ и акцесорен иск за лихви по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от А.П.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. И.И. от ШАК срещу „Пуратос България“ АД с ЕИК 113021497, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Р.М.П..

Ищеца излага, че на основание трудов договор № 82/12.03.2012г. заемал длъжността „шофьор“ в ответното дружество с място на работа в гр.*****. Със заповед № 838/08.10.2015г. трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 09.10.2015г. и му било изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на 1 102.10 лв. Законността на уволнението била обжалвана пред Шуменски районен съд, като с Решение по гр.д. № 2845/2015г. на ШРС уволнението било признато за незаконно, била постановена отмяната му и ищеца бил възстановен на предишната заемана от него длъжност при ответника. Тъй като ищецът останал без работа поради уволнението, считано от 09.01.2016г. – датата на изтичане на тримесечното предизвестие по договор до настоящия момент, то за него съществувал правния интерес от предявяване на иска за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа за срок от 6 месеца, което се равнявало на сума в размер 6 612.60 лв. Ответника бил поканен да заплати сумата с покана получена на 28.06.2016г., като това не е сторено до настоящия момент. Поради това се предявява и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за дължимата лихва за забава върху главницата в размер на 173.01 лв. за периода от 10.07.2016г. до момента на предявяване на иска. В заключение се моли за уважаване на претенциите и присъждане на разноските по делото.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника на 20.10.2016г., като в законоустановения едномесечен срок не бил депозиран писмен отговор. Такъв е постъпил на 07.12.2016г. ( извън законоустановения срок изтекъл на 21.11.2016г.) По отношение срочността на писмения отговор, съдът намира следното: Ответника не е ангажирал доказателства за спазен срок за представяне на писмения отговор. Аргументите, които се изтъкват в постъпилите по делото молба и просрочен писмен отговор, касаят допуснато процесуално нарушение при връчването на исковата молба. В съдебно заседание се сочи, че съобщението до ответника било връчено в двора на адреса на управление на дружеството, а не в канцеларията или в помещението, където се намира администрацията му, поради това и книжата по делото били предадени със закъснение на адвоката на дружеството. Съдът категорично не споделя този извод, който не се подкрепя и от доказателствата по делото. Видно от оформения отрязък от съобщението (стр.29 от делото), то е налице спазване на указания в чл.50 от ГПК ред на връчване на съобщения на юридическо лице. С постъпване на писмения отговор извън срока по чл.131 от ГПК е настъпила и преклузия по отношение на направените в него доказателствени искания.

В съдебно заседание за ищеца се явява процесуален представител – адв. И.И. от ШАК, който поддържа иска. В хода на съдебните прения се излагат подробни мотиви за основателността на исковете, като се моли за присъждане на разноски.

За ответникът се явява адв. П.Б. от АК - Перник, който оспорва допустимостта и основателността на исковата молба, излагайки доводи в съдебните прения. Моли за присъждане на разноски, представяйки списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните, както и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и видно от представен по делото Трудов договор № 082 от 12.03.2012г. между страните по делото бил сключен договор, по силата на който ищеца бил назначен на длъжността „шофьор“, с място на работа в гр.*****. Първоначално договорът бил срочен, като след изтичане на срока се превърнал в договор за неопределен срок. Съгласно чл.13 от договора определеното основно месечно брутно възнаграждение било в размер на 760 лв., а допълнителното било в размер на 4.56 лв. или общо 764.56 лв. Между страните не се оспорва обстоятелството, а и видно от Заповед № 838/08.10.2015г. определеното към момента брутно трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 1 102.10 лв. Между страните не е спорно и че законността на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца било предмет на разглеждане на гр.д. № 2845/2015г. на ШРС, като с Решение № 282/08.04.2016г., влязло в законна сила на 06.10.2016г. съдът признал уволнението на ищеца за незаконно, възстановил на работа ищеца и осъдил ответника да му заплати обезщетение по чл.220, ал.1 от ГПК в размер на 2204.20 лв.

С покана до ответника, изпратена на 17.06.2016г., видно от бележка за плащане (стр.14) ищеца поискал обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ да му бъде заплатено в седмодневен срок от получаване. Към настоящия момент ответника не е заплатил претендираната сума.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като съдът изключва от делото Изпълнителен лист № 1933/28.0.2016г. и покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20167740400374 на ЧСИ, като доказателства които са ирелевантни за настоящия спор, тъй като излизат извън предмета на делото.

По допустимостта на исковете: Настоящите претенции са допустими, като предявени от лице, което има правен интерес и отсъстват отрицателни предпоставки, водещи до недопустимостта им. Няма законова пречка исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ да бъдат разгледани в едно производство, а искът по чл.225, ал.1 от КТ да бъде предмет на отделно такова, щом не е бил включен в предмета на разглеждане на исковете по чл.344 от КТ. В този смисъл е и съдебната практика – Определение № 6 от 11.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 689/2010 г., III г. о., Определение № 216 от 01.06.2016г. по ч.гр.д. № 2176/2016г. на ВКС, III г.о. и Определение № 92 от 22.04.2016г. по ч.гр.д. № 1646/2016г. на ВКС, II г.о. По отношение на редовността на исковата молба, съдът намира, че исковите претенции са конкретизирани по своето правно основание и размер, като останалото е по съществото на спора.

По основателността на иска с правно основание чл.225, ал.1 от КТ: За уважаването на иска е необходимо да се докаже, че уволнението е незаконно и уволнения работник или служител е останал незает по трудово правоотношение през определения период от време, като бъде установен размерът на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на трудовия договор. Тежестта на доказване на тези предпоставки за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ се възлага на ищеца.

По отношение на първия елемент от състава на нормата на чл.225, ал.1 от КТ съдът намира, че е налице безспорно доказателство. Видно от приложеното по делото Решение по гр.д. № 2845/2015г. ШРС, уволнението на ищеца е признато за незаконно, като този факт се ползва със сила на присъдено нещо, предвид влизане в законна сила на съдебното решение на 06.10.2016г.

В мотивите на Тълкувателно Решение № 6 от 15.07.2014г. на ВКС по т.д. № 6/2013г. се приема, че оставянето на работа поради уволнението е правнорелевантен факт, елемент от хипотезата на правната норма на чл.344, ал.1, т. 3 от КТ, като от факта на безработица поради незаконното уволнение за ищеца възниква правото на обезщетение. Като елемент на правната норма този факт следва да бъде доказан от ищеца, който се позовава на тази норма. Съдът намира, че настоящия случай такова успешно доказване на този факт беше проведено от ищеца, с установяване на липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата му книжка, предявена на виждане в съдебно заседание и представена по делото. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в нея обстоятелства. Поради горното, съдът намира за безспорно доказан втория елемент от състава на правната норма на чл.225, ал.1 от КТ, а именно че ищеца безспорно е доказал, че не е започнал работа по трудово правоотношение след незаконното си уволнение. В тази връзка неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът би могъл лесно да си намери работа по трудово правоотношение, тъй като имал квалификация за търсена в пазара на труда позиция – шофьор. Закона не предвижда освобождаването отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение по този текст при възможност за намиране на работа, дори и тази възможност да е доказана от работодателя. Законодателят е посочил елементите от състава на правната норма, като този не е сред тях. Поради това и възражението е изцяло неоснователно.

По делото беше установен и размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца. Разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ е категорична, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел на КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основание за последното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Видно от доказателствата по делото последното начислено брутно трудово възнаграждение е в размер на 1 102.10 лв. или работодателят дължи обезщетение за времето от 09.01.2016г. – срокът от който е изтекъл тримесечното предизместие за прекратяване на трудовия договор до 09.07.2016г., който е в размер на 6 612.60 лв.

Поради гореизложеното съдът намира, че са доказани по безсъмнен начин и трите кумулативни предпоставки, при които възниква правото на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, като предявения иск следва да бъде изцяло уважен.

По отношение на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД: Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 19.03.1996г. на ОСГК лихва върху обезщетениепо по чл.225, ал.1 от КТ се дължи от деня на поканата отправена от работника или служителя до работодателя. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснянялото изпълнение на задължението. Предвид това и акцесорния иск следва да бъде уважен в размер на 173.01 лв., считано от 10.07.2016г. (деня, след който задължението е изискуемо) до 12.10.2016г. – датата на предявяване на иска.

По отношение на разноските в производството: На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължащите се държавни такси за двата кумулативно обединени иска в общ размер на 314.50 лв., от които дължавна такса по иска по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 264.50 лв. и държавна такса по иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 50 лв.

Направено е искане от ищеца да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно, предвид представените доказателства за реалното заплащане на същото, видно от списък за разноските по чл.80 от ГПК и от договор за правна защита и съдействие от 11.10.2016г. поради което следва да бъдат присъдени такива в размер на 670 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Пуратос България“ АД с ЕИК 113021497, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Р.М.П. на основание чл.225, ал.1 от КТ да заплати на А.П.Н. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 6 612.60 лв. ( шест хиляди шестстотин и дванадесет лева и шестдесет стотинки), представляваща обезщетение за времето, за което е останал без работа поради незаконното си уволнение, считано от 09.01.2016г. до 09.07.2016г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.10.2016г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА „Пуратос България“ АД с ЕИК 113021497, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Р.М.П. на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на А.П.Н. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 173.01 лв. ( сто седемдесет и три лева и една стотинки), представляваща лихва върху обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, считано от 10.07.2016г. до 12.10.2016г.

ОСЪЖДА „Пуратос България“ АД с ЕИК 113021497 на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Шумен сума в общ размер на 314.50 лв. (триста и четиринадесет лева и петдесет стотинки), представляваща държавни такси за предявените искове и сумата от 5 лева (пет лева) държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „Пуратос България“ АД с ЕИК 113021497 да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на А.П.Н. с ЕГН ********** сума в размер на 670 лв. ( шестстотин и седемдесет лева) брутна сума, представляваща направени в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно списък за разноски по чл.80 от ГПК и представен договор за правна защита и съдействие.

На основание чл.315, ал.2 от ГПК решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните, а именно - 21.02.2017 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: