Р Е Ш Е Н И Е

 

100/15.2.2017г. ,         Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд                                       седми  състав

На 09 (девети) февруари                                          Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                               Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2517 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 538, ал. 1, вр. чл. 481, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.

         В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищцата Ж.Ч.А. твърди, че по силата на устно сключен договор за наем през 2011 г. предоставила за ползване на ответницата Е.П.С. апартамент, находящ се в гр. Шумен. След приключване на действието на договора, последната останала задължена спрямо ищцата със сума в размер на 3189,44 лв. В хода на предприетите от ищцата действия по доброволно уреждане на спора, С. изявила готовност да плати част от дължимата сума, възлизаща на 2800,00 лв. За обезпечаване на вземането ѝ, същата издала в полза на ищцата запис на заповед за сума в размер на 2800 лв., платима до 01.06.2016 г. Впоследствие, ответницата не изпълнила задължението си за плащане на тази сума. При тези обстоятелства, ищцата депозирала пред ШРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, С. подала възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответницата, че съществува вземането ѝ от последната за парична сума в размер на 2800 лв., представляваща парично задължение по запис на заповед от 06.10.2015 г., въз основа на който са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1575/2016 г. по описа на ШРС, като ответницата бъде осъдена да ѝ заплати направените разноски по настоящото исково производство и по заповедното производство.

         Ответницата, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не подава отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск.

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

         По делото е приложен (като л. 5 от приложеното ч.гр.д. № 1575/2016 г. по описа на ШРС) запис на заповед, издаден на 06.10.2015 г., в който е отразено, че Е.П.С., като издател, поела безусловно и без протест задължението да плати на Ж.Ч.А. сумата 2800 лева. В записа като падеж е посочена датата 01.06.2016 г., а като място на издаване – гр. Шумен.

         Видно от приложеното заповедно производство, въз основа на проверения по реда на чл. 418 от ГПК и оценен като ценна книга документ, са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 865/01.07.2016 г. и изпълнителен лист от 01.07.2016 г. (по ч.гр. д. № 1575/2016 г. по описа на ШРС). Било образувано изп.д. № 20168760400924 на ЧСИ с рег. № 876 с район на действие – ШОС.

         При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

         По допустимостта на иска:

         Искът е предявен от Ж.А. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по нейно заявление в качеството ѝ на кредитор срещу ответницата Е.С. в качеството ѝ на длъжник, на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 865/01.07.2016 г. и изпълнителен лист от 01.07.2016 г. по ч.гр.д. № 1575/2016 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, произтичащо от сключен между страните договор за наем, за гарантиране на изпълнението по който е издаден запис на заповед, въз основа на който са издадени посочените по-горе заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че искът са допустим.

         По основателността на иска:

         Съдът е сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено, че съществува вземане в полза на ищцата срещу ответницата за парична сума в размер на 2800,00 лв., представляваща задължение за плащане на парична сума, за което е издаден запис на заповед от 06.10.2015 г., послужил като основание за издаването на заповед за изпълнение на парично задължение. Разпоредбите, на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 от ГПК, даващи правното основание на иска за съществуване на вземането, както и тази на чл. 414 от ГПК, изчерпват процесуалния ред за реализирането и оспорването на правата по ценните книги като документи по чл. 417, т. 9 от ГПК, като в случай на оспорване, проверката обхваща и самото материалноправно вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по заповедното производство. В процесния случай, ответницата не въвежда в предмета на делото установяване на каузалното правоотношение, поради което съдът не следва да обсъжда този въпрос.

         Предявяването на иска по реда и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и на изпълнителен лист, и образуването по последния на принудително изпълнение, очертава пределите на предмета на настоящото дело във времето, а именно – съществуването на твърдяното вземане. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищцата са записът на заповед, съдържащ волеизявление на посочения като издател Е.С.. Записът на заповед е абстрактна едностранна сделка и ценна книга, но и доказателство за вземането. В случая и не се твърдят не завява релативни възражения, поради което следва да се приеме, че ответницата, издавайки редовен запис на заповед, се задължила да плати на ищцата до 01.06.2016 г. сума в размер на 2800,00 лв.

         Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 538, ал. 1, вр. чл. 481, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на Ж.А. от Е.С. за парична сума в размер на 2800,00 лв., по издаден запис на заповед от 06.10.2015 година.

         При направеното искане от ищцата, без прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на Ж.А. направените разноски по настоящото исково производство в размер на 56,00 лв. и по заповедното производство в размер на 356,00 лв.

         Водим от горното, съдът  

Р   Е   Ш   И   :

 

         На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 538, ал. 1, вр. чл. 481, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.П.С. с ЕГН **********,*** и Ж.Ч.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Т.И. от ШАК, гр. Шумен, ул. „***“ № 2, ет. 2, че съществува вземане на Ж.Ч.А. от Е.П.С. в размер на 2800,00 лв. (две хиляди и осемстотин лева), по запис на заповед с издател Е.П.С., поемател Ж.Ч.А., издаден на 06.10.2015 г. в гр. Шумен, с падеж 01.06.2016 г., съдържащ задължение за плащане на парична сума в размер на 2800 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, въз основа на който са издадени заповед за изпълнение на парично задължение № 865/01.07.2016 г. и изпълнителен лист от 01.07.2016 г. по ч.гр.д. № 1575/2016 г. по описа на ШРС.

         ОСЪЖДА Е.П.С. да заплати на Ж.Ч.А. направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 56,00 лв. (петдесет и шест лева).

         ОСЪЖДА Е.П.С. да заплати на Ж.Ч.А., направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 1575/2016 г. на ШРС в размер на 356,00 лв. (триста петдесет и шест лева).

         Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.  

 

                                                                  Районен съдия: