Р Е Ш Е Н И Е

86/10.2.2017г. , Гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2529 по описа за 2016г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2529 по описа за 2016г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№ 2529/2016г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени брачни искове, с правно основание чл.49, ал.1 от СК от М.Г.Й. с ЕГН: ********** *** срещу Р.Н.Й. с ЕГН: **********. Твърди се дълбоко и непоправимо разстройство на брака на двамата съпрузи, който се иска да бъде прекратен по вина на ищеца и се предявяват съединени брачни искове относно семейно жилище, което се иска да бъде напуснато от ищеца. Иска определяне на наемна цена, в случай, че жилището, което е негова лична собственост бъде предоставено за ползване на ответника при наем в размер на 250лв. месечно. .

Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, в който взема становище по допустимостта на иска. Иска бракът да бъде прекратен по вина на ищецът, като жилището бъде предоставено на нея, както и да запази следбрачното си фамилно име.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак страните са законни съпрузи, сключили граждански брак с Акт №№*** от 04.05.1960г. на Община Шумен, област Шумен. От брака си имат родени две деца, които са пълнолетни към момента. Бракът между страните, който датира от петдесет и седем години, протичал при проблеми. От показанията на свидетелите, които са сестра на ищеца-св.Й. и едно от децата на страните-св.Г., се установи, че между страните възниквали постоянни конфликти, които не беше установено, от какво са били породени. Същите прераствали във взаимни обиди, като някой от съпрузите напускал семейното жилище. Събраните в тази част свидетелски показания са непосредствени, понеже са дадени от членове на семейството и се подкрепят взаимно. Самите съпрузи потвърждават пред съда, че между тях няма взаимно уважение и същите са напълно отчуждени. Установи се, че от двадесет години страните са във фактическа раздяла, като живеят в отделни домакинства. Проблемите, които съществуват към момента, са породени от ползването на семейното жилище и взаимни обвинения за причината за раздялата им, като са ескалирали до нетърпимост между страните.

По делото се установи липсата на разбирателство, доверие и привързаност между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. С оглед гореизложеното, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално, запазването му не е в интерес на съпрузите. Изслушани в открито заседание и двамата съпрузи изразиха категорично становище, че желаят прекратяване на брака.

Относно вината за разстройството на брака: съдът счита, че същата следва да се установи към момента на разстройството на брака, но предвид изминалото време от двадесет години и събраните доказателства, вина на един от двамата съпрузи, не може да бъде доказана с абсолютна достоверност и по категоричен начин. Съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, доколкото решението да се разделят е взето от двамата и съдът счита, че е могъл да бъде постигнат компромис между страните по проблемите между тях, с оглед запазване на семейните отношения. Не се установи конкретно противобрачно поведение на един от двамата съпрузи, поради което следва да се приеме, че вината е на двамата.

Относно ползването на семейното жилище: претенции за ползването му предявяват и двете страни, като ищецът го е напуснал. Семейното жилище, съгласно дефиницията дадена в пар.1 от ДР на СК, представлява жилище, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца, а съгласно ППВС 12/28.11.1971г., съвкупността от жилищни и сервизни помещения предназначени да задоволят битовите нужди на цялото семейство. Установи се, че същото се намира в гр.Шумен, ул.*** и че през изминалите години на фактическа раздяла се е ползвало от съпругата. Установи се, че запазената и заключена от съпругът стая вече е с достъп на ответната страна. Към момента съпругата е в напреднала възраст и съдът намира, че евентуално преместване на друго място би породило неблагоприятни последици за нея. Освен това в жилището живеят пълнолетните синове на страните, които се намират в конфликтни отношения с баща си. Ищецът живее в друг имот и неговите жилищни нужди са обезпечени. Тъй като от брака на страните няма ненавършили пълнолетие деца и вината за разстройството на брака не е на един от съпрузите, основният и решаващ критерий при разрешаване спора за ползване на семейното жилище е жилищната нужда. Съдът като съобрази горното, намира, че ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на съпругата.

Съгласно чл.57, ал.2 СК всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема за предоставеното на единия съпруг за ползване семейно жилище, като в настоящия казус това е поискано от ищецът. С влизане в сила на решението по делото, между страните ще възникнат наемни правоотношения, въз основа на които съпругата ще дължи обезщетение на съсобственика М.Й. по чл. 31, ал.2 ЗС. Установи се по делото, от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, че семейното жилище на страните не е в добро състояние, като ремонт е правен преди много години, а мебелировката е амортизирана. Вещото лице е определило месечен наем в размер на 250лв. месечно, следователно ползващата го съпруга, следва да заплаща съобразно притежавания дял половината от сумата на неползващия съсобственик.

Жената следва да запази брачното си фамилно име, както е пожелала в отговора на исковата молба.

По делото следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 50 лв., които предвид съвместната вината за разстройството на брака следва да бъдат заплатени от двете страни, като се приспаднат внесените от ищеца и ответника по 25 лв. при завеждането на делото. На основание чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски остават в тежест на всяка от страните, както са ги направили.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак, сключен с Акт №*** от 04.05.1960г. на Община Шумен, област Шумен между М.Г.Й. с ЕГН: ********** *** и Р.Н.Й. с ЕГН: ********** ***, като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН по вина на двамата съпрузи.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, намиращо се в гр.Шумен, обл.Шумен, ул.*** на съпругата, като констатира, че съпругът го е напуснал.

ОСЪЖДА Р.Н.Й. с ЕГН: ********** да заплаща на наем за ползване на ½ ид.ч. от семейното жилище в размер 125 лв./сто двадесет и пет лева/ месечно, считано от влизане в сила на настоящото решение до датата на прекратяване на ползването, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна наемна вноска от датата на падежа (всяко 25-то число на текущия календарен месец) до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на наемна цена до пълния предявен размер от 250лв.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50 лв. като ОСЪЖДА Р.Н.Й. с ЕГН: ********** да заплати такава в размер на 25 лв./двадесет и пет лева/ по сметка на РС-гр.Шумен, 180лв./сто и осемдесет лева/ държавна такса върху тригодишните платежи на определената наемна цена, както и 5 (пет) лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: