Р Е Ш Е Н И Е

32/19.1.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На десети януари две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2538 описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от “Макроадванс“ АД с ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от В.С., чрез юрисконсулта М.К. срещу И.В.В. с ЕГН ********** с адрес ***, ***. Иска се от съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца присъдените по ч. гр.д. № 1877/2016г. на ШРС със Заповед за изпълнение на парично задължение, парични суми, както следва: 4 951.41 евро, представляваща главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 421/TR 3337235 от 27.01.2011г., сключен между ответника и Банка „Уникредит Булбанк“ АД, както и 1 511.82 евро, представляваща законна лихва върху просрочената главница за периода от 28.07.2013г. до 28.07.2016г. Претендират се и разноските в настоящото и заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Уникредит Булбанк“ АД и „Макроадванс“ АД банката прехвърлила изцяло вземането си спрямо ответника, което произтичало от Договор за банков потребителски кредит № 421/TR 3337235 от 27.01.2011г. Длъжника бил надлежно уведомен за прехвърляне на вземането от упълномощения за това цедент на 23.01.2014г. На 03.06.2016г. цесионера изпратил писмо до ответника, че е настъпила предсрочната изискуемост на задължението. Поради неплащането ищеца - цесионер инициирал производство пред съда, като по ч.гр.д.№ 1877/2016г. ШРС била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В издадената заповед № 1029/02.08.2016г. било разпоредено ответника – длъжник да заплати сумата от 4 951.41 евро, представляващо главница по договора за банков кредит и сумата от 1511.82 евро, представляваща законна лихва върху вземането, считано от 28.07.2013г. до 28.07.2016г.

С оглед постъпилото възражение от длъжника срещу заповедта се предявявали и настоящите установителни искове по вземането. Моли се за положително решение по делото и присъждане на разноските в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответника подал писмен отговор, с който се оспорват исковете изцяло. Основния довод изложен от ответника е свързан с изтичане на погасителната давност по отношение на вземането, като в тази връзка се прави и възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че договора бил сключен на 27.01.2011г., като съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишния давностен срок се погасяват всички вземания. Поради това и към момента на образуване на заповедното производство на 01.08.2016г., то давността била изтекла. В заключение се моли исковата молба да се остави без уважение.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, като по делото е депозирано становище, в което се моли за уважаване на исковете и се излагат доводи по съществото на спора.

В съдебно заседание ответника се явява лично, като оспорва исковите претенции и поддържа писмения си отговор. В съдебните прения излага аргументи идентични с тези изложени в отговора. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Видно от представения в исковото производство Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 421/TR 3337235 от 27.01.2011г. (стр.4 от делото) „Уникредит Булбанк“ АД предоставила на кредитополучателя И.В.В. сума в размер на 5 000 евро със срок на действие на договора до 25.01.2021г. В чл.17 от Договора страните уговорили, че при неизпълнение на което и да е задължение по него от кредитополучателя и /или при неплащане на което и да е негово парично задължение, банката може да обяви предсрочната изискуемост на ползвания кредит, ведно с лихвите за просрочие, без предварително предизвестие до длъжника.

На 04.12.2012г. „Уникредит Булбанк“, в качеството си на цедент прехвърлило вземането си от ответника към цесионера „Макроадванс“ АД, ведно с всички обезпечения по него. За уведомяването на длъжника, банката упълномощила цесионера. Уведомлението за извършената цесия било връчено лично на В. на 23.01.2014г. (стр.15 от делото). С последващо Уведомление от 03.06.2016г., цесионера свел до знанието на ответника, че задължението му по договора станало изцяло и предсрочно изискуемо. Уведомлението било получено на 08.06.2016г., видно от приложената обратна разписка (стр.17 от делото).

Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 1029/ 02.08.2016г. по ч.гр.д. № 1877/2016г. на ШРС състав на съда разпоредил длъжника И.В.В. да заплати сума в размер на 4 951.41 евро, представляваща главница по Договор за банков потребителски кредит от 27.01.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.08.2016г. и сума в размер на 1511.82 евро, представляваща договорна лихва за периода от 28.07.2013г. до 28.07.2016г.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и съдът кредитира същото като пълно, обосновано и компетентно дадено. Видно от заключението (стр.43 от делото) И.В. имал размер на непогасени дължими главници по договора към датата на подаване на заявлението в размер на 4 951.41 евро и непогасени лихви за процесния период в размер на 1 511.82 евро.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявяването на установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Предвид подадено в срок възражение от страна на длъжника, то за ищеца е възникнал правния интерес от образуване на настоящото производство, като исковете са допустими.

По основателността на исковете по чл.422 от ГПК: Предмет на исковете е установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, като успешното им провеждане предполага установяване дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка между „Уникредит Булбанк“ АД и И.В.В., усвояването на кредита и факта на настъпила изискуемост на вземането, както и размера на претендираното вземане по неговите отделни пера. Ищецът следва да установи и че между цедента и цесионера е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са били прехвърлени вземанията по договор за кредит с ответника, заедно с привилегиите и обезпеченията, както и че цесията е била съобщена на длъжника от надлежна страна.

В конкретния случай страните не спорят относно валидността на договора за кредит и основанието на дълга. Не се оспорва и заключението по назначената съдебно счетоводна експертиза, според която математически размера на кредита, съвпада с претенцията на ищеца. Съдът намира за доказано по делото, че между страните е налице валидна облигационно-правна връзка, основана на договор за банков кредит, по силата на който ищецът е изпълнил своите задължения, като е предоставил кредит в размер на 5 000 евро, усвоен от кредитополучателя изцяло. Същият е следвало да върне тази сума, ведно с начислени лихви до 25.01.2021г. По делото са налице безспорни доказателства, че ответника в периода 28.02.2011г. – 31.03.2011г. е направил плащания в размер на 160.18 евро, в това число за главница 48.59 евро. Кредитора – ищец е предприел действия по събирането на цялата дължима главница и законната лихва върху нея за периода от 28.07.2013г. до 28.07.2016г. преди изтичане на целия срок на договора, поради което в настоящото производство следва да се изясни въпроса дали е настъпила предсрочната изискуемост на вземането и дали длъжника – ответник е уведомен за горното. Този въпрос следва да се разгледа и във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност върху вземанията от страна на ответника, който е спорния по делото въпрос.

Предвидения в закона давностен срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В хипотезата, когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем, давностния срок започва да тече от настъпване на предсрочната изискуемост на вземането. С Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС има окончателно произнасяне по въпроса относно настъпването на предсрочната изискуемост. В точка 18 на Тълкувателното решение е прието, че по вземане произтичащо от договор за банков кредит ( с уговорка, че целия кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски), то вземането става изискуемо след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора то това уведомяване до длъжника следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В настоящия случай съгласно чл.17 от Договора за банков кредит банката може да обяви целия кредит или част от него за предсрочно изискуем с неплащането или при неизпълнение на което и да е задължение на длъжника по договора, като това става по преценка на банката и без да е необходимо изрично волеизявление от нейна страна. Видно от договора за прехвърляне на вземания от 4.12.2012г. „Уникредит Булбанк“ АД е прехвърлило на „Макроадванс“ АД вземането си спрямо И.В.В.. Съгласно Приложение № 1 към договора (стр.12 от делото) вземането е в размер на 12 410.02лв. Или от това счетоводно записване може да се направи обоснования извод, че банката към тази дата е направила преценката, че кредотополучателя не изпълнява задълженията си по кредита. Предсрочната изискуемост на кредита е обявена на длъжника – ответник на 08.06.2016г., като уведомлението е получено лично от него преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението, че кредитора прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Тези изисквания в настоящия случай са спазени, предвид договореното в чл.17 от договора за кредит № 421/TR 3337235 от 27.01.2011г.

Или по делото е безспорно доказано, че предсрочната изискуемост е настъпила преди момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение - 01.08.2016г., поради което предявения главен иск по чл.422 от ГПК е основателен. В този смисъл е точка 18 от Тълкувателно Решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и постановената задължителна съдебна практика в Решение № 92 от 16.06.2009г. на ВКС по т.д. № 467/2008г. II т.о., Решение № 40 от 17.06.2015г. на ВКС по т.д. № 601/2014г. I т.о., всички постановени по реда на чл.290 от ГПК.

За пълнота следва да се отбележи, че обстоятелството, че банката не е обявила кредита на длъжника за предсрочно изискуем в продължение на пет години не освобождава длъжника от задължението да заплаща месечни погасителни вноски на съответната им падежна дата, тъй като крайния срок на погасяване на кредита е 25.01.2021г. В този смисъл е Решение № 161 от 08.02.2016г. на ВКС по т.д. № 1153/2014г. II т.о. Уговорката за връщане на кредита и изплащането на лихва за периодични вноски до пълното погасяване на задължението не превръща договора за банков кредит в договор за периодични плащания, нито определя по-кратък срок за неговото погасяване, нито отделните плащания имат характер на самостоятелни задължения, за да настъпи погасяване на вземането преди изтичане срока на договора. Ако не е налице обявена предсрочна изискуемост давността по чл.114 от ЗЗД следва да тече от изтичане на срока на договора – 25.01.2021г. Същевременно поради това, че основанието на исковете не е заплащане на отделни месечни погасителни вноски, то съдът намира, че не дължи произнасяне по кои месечни погасителни вноски претенцията е погасена по давност.

По отношение на предявения акцесорен иск за сумата от 1 511.82 евро, представляваща законна лихва върху главницата за периода 28.07.2013г. – 28.07.2016г. : Изводите направени по-горе по отношение уважаването на претенцията по главния иск са съотносими и по отношение на акцесорната претенция. Искът е основателен, тъй като не е настъпила претендираната от ответника погасителна давност към момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК пред съда. Сумата е дължима и поради дължимостта изцяло на главната претенция. Следва да се отбележи, че по иска за лихви се претендира законна, а не договорна лихва, каквото вземане е разпоредено със заповедта. Видно от депозираното заявление по чл.410 от ГПК заявителя – ищец е искал именно произнасяне по законната лихва върху главницата за периода от 28.07.2013г. до 28.07.2016г., като съдът в заповедта си неправилно посочил договорна лихва. Поради гореизложеното съдът намира иска за основателен и същият следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените в исковото производство разноски в общ размер на 1 342.04 лв., от които: сума в размер на 252.82 лв. за заплатена държавна такса, сума в размер на 180 лв. за заплатено възнаграждение за извършване на експертизата от вещо лице и сума в размер на 909.23 лв. за юрисконсулско възнаграждение, съгласно представен списък за разноски.

На основание чл.12 от Тълкувателно решение № 4/2014г. на ВКС, съдът следва да се произнесе и по въпроса за направените от страните разноски в заповедното производство. Предвид, че иска е изцяло основателен, то ответника дължи на ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 898.84 лв., от които сума в размер на 252.81 лв. за заплатена държавна такса и сума в размер на 646.02 лв. за юрисконсулско възнаграждение, съгласно представен списък за разноски.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “МАКРОАДВАНС“ АД с ЕИК 201127485 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от В.С., в качеството му на цесионер по договор за цесия от 04.12.2012г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК 831919536, в качеството му на цедент, СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от И.В.В. с ЕГН ********** с адрес ***, за сумата от 4 951.41 евро ( четири хиляди деветстотин петдесет и едно евро и четиридесет и един евроцента), представляваща дължима и непогасена главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 421/ TR 3337235 от 27.01.2011г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 01.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 1 511.82 евро (хиляда петстотин и единадесет евро и осемдесет и два евроцента), представляваща законна лихва върху просрочената главница за периода от 28.07.2013г. до 28.07.2016г., за които вземания е издадена Заповед № 1029/02.08.2016г. за изпълнение на парично задължение по ГПК по ч.гр.д.№ 1877/2016г. на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.В.В. с ЕГН ********** да заплати на „Макроадванс“ АД с ЕИК 201127485 разноски по настоящото и заповедното производство в общ размер на 2 240.88 лв. (две хиляди двеста и четиридесет лева и осемдесет и осем стотинки), съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: