Р Е Ш Е Н И Е

259/26.4.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2561 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от И.Р.М., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.Г. Г. от ШАК срещу С.Ф.М., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***. Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 27.10.2013 год. От брака си имали родено едно дете – Н. И. Р., с ЕГН**********. След сключване на гражданския брак двамата заживели в дома на родителите на ищеца в с.Градище. В исковата молба излага, че съпругата му страдала от заболяване – „епилепсия“, поради което не работела. Получавала инвалидна пенсия, която използвала за свои лични нужди. Основната издръжка на семейството била осъществява от ищеца, който работел. Твърди, че основните грижи в домакинството и в отглеждането на детето били поети от неговата майка. Първоначално бракът им вървял добре, но от м.март 2016 год. започнали сериозни проблеми. Счита, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да постанови решение, по силата на което: да прекрати гражданския брак между тях, като приеме, че изключителна вина за това има ответницата, да предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете Н. на него, като нейн баща, като бъде определено местоживеене ***, на майката да бъде определен режим на лични контакти с детето – всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа, както и 25 дни през лятото, да бъде осъдена ответницата да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете Н. в размер на 110 лева, чрез неговия баща и законен представител, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, да бъде предоставено ползването на семейното жилище на ищеца.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител – адв.Г. Г. от ШАК, като поддържат предявения иск. Заявяват, че не желаят съдът да се произнася по въпроса за вината.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения едномесечен срок от нейна страна е депозиран писмен отговор, към който са представени писмени доказателства. Едновременно с отговора от страна на ответницата по първоначалния иск е предявен и насрещен иск. В отговора заявява, че оспорва изцяло изложената фактическа обстановка. Твърди, че няма извънбрачна връзка и че причина за влошените им семейни отношения е сериозното вмешателство на майката на ищеца в техния живот. Твърди, че под влияние на своята майка, ищецът се настроил срещу нея, като често и се карал и дори я е удрял. Това я принудило да напусне семейното жилище и да се пренесе при своите родители в гр.Шумен. Моли съда да постанови решение, по силата на което: да прекрати гражданския брак между тях, като приеме, че изключителна вина за това има ищецът по първоначалния иск, да предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете Н. на нея, като нейна майка, като на бащата бъде определен по-разширен режим на лични контакти с детето – всяка неделя от месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч., един ден от новогодишните празници и за Байряма, както и по две седмици през лятото, когато бащата е в отпуск, да бъде осъден ищеца по първоначалния иск да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете Н. в размер на 140 лева, чрез неговата майка и законен представител, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и с упълномощен представител – адв. Е. Х. от ШАК, като поддържат изцяло предявения иск. Също заявяват, че не желаят съдът да се произнася по въпроса за вината за прекратяване на брака.

На ищеца по първоначалния иск са били изпратени препис от насрещния иск, отговора на ответницата и приложените към тях доказателства. В срока за отговор от името на ищеца по първоначалния иск е депозиран отговор на насрещния иск, в който отново излага, че не е съгласен с изложените от ответницата твърдения, като моли предявените от нея искове за предоставяне упражняването на родителските права на нея и за присъждане на издръжка да бъдат отхвърлени.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът и ответницата сключили граждански брак на 27.10.2013 год., за което бил издаден Акт за граждански брак №0465 от 27.10.2013 год. От брака си имали родено едно дете – Н. И. Р., родена на *** год. След сключване на гражданския брак двамата заживели в дома на родителите на ищеца в с.Градище. Ответницата страда от „епилепсия“, с оглед на което й е определена 83 % трайно намалена работоспособност и й е отпусната пенсия поради инвалидност. Поради тази причина не работела, като основната издръжка на семейството била осъществява от ищеца, който работел. След раждането на детето, основните грижи по неговото отглеждане и възпитание били поети от майката на ищеца, като детето и нощно време спяло при нея. Първоначално бракът им вървял добре, но от м.март 2016 год. започнали сериозни проблеми. Тъй като ответницата не била завършила средно образование от м.септември 2016 год. започнала да учи във вечерна форма на обучение в гр.Шумен. Често оставала да нощува дома на родителите си, а в някои случаи и на други места, като не се прибирала при семейството си в с.Градище. След като напуснала семейното жилище, ответницата заминала за Германия, но след няколкодневен престой се завърнала в страната. Детето останало при ищеца, където живее и към настоящия момент. След фактическата раздяла на страните е имало периоди от около седмица, през които ответницата е вземала детето при себе си.

Видно от приложената по делото Етапна епикриза от 06.12.2016 год. ответницата страда от „епилепсия“, като пристъпите й са много редки, с честота един път за последната година. Получавала инвалидна пенсия в размер на 121 лева.

Към датата на завеждане на делото ответникът е работил в Железопътна станция – Горна Оряховица, ЖП участък Шумен, като получавал основно месечно възнаграждение в размер на 436 лева. За кратко работил във Великобритания, като към момента на последното съдебно заседание ищецът не е започнал друга работа.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите С. Х. М., Н. Т. И., Р. Ш. Ш. и Б. И. И., на приетите като писмени доказателства по делото: Удостоверение за раждане №8351141037, допълнително споразумение към трудов договор №II-11/29.01.2014 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Удостоверение за сключен граждански брак №8351130465, вносна бележка за заплатена държавна такса, Разпореждане №**********, Етапна епикриза от 06.12.2016 год., вносна бележка за заплатена държавна такса и социален доклад.

Съдът намира, че показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите кореспондират помежду си, а и се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал. Въпреки, че част от свидетелите се намират в близки родствени отношения с една от страните по делото, показанията им не са противоречиви, а са взаимно допълващи се и еднопосочни, поради което настоящия състав намира, че следва да бъдат изцяло кредитирани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че брака между ищеца и ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила повече от шест месеца, през който период двамата не са поддържали контакти помежду си. От изявленията на двамата, направени в исковата молба, насрещната искова молба, респективно в отговорите, се установява, че и двамата желаят прекратяване на брака. От момента на последната им раздяла ответницата живее при своите родители в гр.Шумен, а ищецът, заедно с детето, продължава да живее в дома на своите родители в с.Градище. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите С. Х. М., Н. Т. И., Р. Ш. Ш. и Б. И. И..

От изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални условия за семеен живот и за отглеждане и възпитание на децата. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла от повече от шест месеца говори за тотално разпадане на връзките между тях – духовни, физически и имуществени, поради което и никой от тях не е положил усилия за продължаване на брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Настъпилата между съпрузите фактическа раздяла е продължила сравнително дълъг период от време – повече от шест месеца, а според константната практика на ВКС такава продължителна раздяла се счита за важно обстоятелство, налагащо прекратяване на сключения брак. Поради изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.

Доколкото в съдебно заседание страните по делото са заявили изрично, че не желаят да бъде изследван въпроса за вината за разтрогване на брака, то на основание разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Предвид обстоятелството, че роденото от брака на съпрузите дете е малолетно, съдът намира, че с решението си следва да се произнесе по въпросите относно упражняването на родителските права, личните контакти, местоживеенето на детето и неговата издръжка. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че претенции в същата насока са направени и от двете страни по делото, съответно в исковата молба и в отговора на исковата молба, респективно в предявения от ответника насрещен иск.

При преценка на въпроса за упражняването на родителските права върху роденото от брака дете следва да бъдат преценени родителските качества на всеки един от родителите, полаганите от тях грижи и умения за възпитание на детето, моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на детето, привързаността му с всеки един от родителите, възможността за помощ от страна на трети лица и др.

Родителските качества имат голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на детето, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на детето. В конкретния случай и двамата родители притежават необходимите качества за отглеждане и възпитание на детето, въпреки, че до настоящия момент непосредствените грижи по неговото отглеждане са били полагани от бабата на детето по бащина линия. От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установява, че всеки един от тях може да разчита на помощ от трети лица при отглеждането и възпитанието на детето.

При преценка моралния облик на родителите съдът намира, че въпреки наведени и от двете страни доводи в тази насока, по делото липсват доказателства за прояви от тяхна страна, които да водят до извода за неморално и порочно поведение, което от своя страна да дава лош пример във възпитанието на детето. В същото време и двете групи свидетели, доколкото едната е ангажирана от страна на ищеца, а втората от страна на ответницата, свидетелстват, че ищецът полага адекватни грижи за детето, в периодите, в които са заедно, както и че ответницата също полага нужните грижи за отглеждане и възпитание на детето, в периодите, когато детето е било при нея.

От изложеното се налага извода, че въпреки, че до момента детето не е било отглеждано нито от майката, нито от бащата, всеки един от тях би могъл да се грижи за него, като притежава нужните родителски качества в тази насока. В подкрепа на този извод са както събраните в хода на производството гласни доказателства, така също и изготвения по делото социален доклад, от който се установява, че и двамата родители имат нужния капацитет и възможности за отглеждане и възпитание на детето.

При преценка привързаността на детето, съдът съобрази обстоятелството, че с оглед ниската възраст на същото и обстоятелството, че до момента е било отглеждано преимуществено от своята баба по бащина линия, не може да бъде направен категоричен извод, че същото е привързано в по-голяма степен към един от родителите си. В тази връзка, съдът съобрази събраните в тази насока гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. Х. М., Н. Т. И., Р. Ш. Ш. и Б. И. И., от които се установява, че детето се чувства добре в дома на своя баща, както и че при вземането и връщането му от неговата майка, то не е плачело, а е било спокойно. В същата насока е и заключението на изготвения по делото Социален доклад.

При преценка на въпроса за предоставянето на родителските права съдът съобрази, че детето е момиче на около три годишна възраст. В този смисъл съдът споделя становището, залегнало в константната съдебна практика, че майката е по-пригодна да отглежда и възпитава дете от женски пол и че децата в ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа. По делото не са налице доказателства за укоримо или непристойно поведение на майката, което от своя страна да наложи извода, че същата няма необходимите качества да отглежда и възпитава детето и че влиянието й върху детето би довело до някакви отрицателни последствия спрямо нея. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че от представената по делото медицинска документация не се установява заболяването на майката да крие някакъв риск или опасност от негативно влияние върху детето или невъзможност същата да полага адекватни грижи за него.

При преценка на възможностите на всяка от страните за помощ от трети лица съдът съобрази, че както бащата, така и майката разчитат изцяло на помощ от страна на своите родители. В този смисъл както майката на ищеца, така също и майката на ответника, в съдебно заседание, заявяват готовност и желание да оказват помощ и съдействие при отглеждането и възпитанието на детето.

При преценка на въпроса за жилищно – битовите условия на всеки един от родителите съдът съобрази заключението на изготвения по делото социален доклад, съгласно който всеки един от родителите притежава възможност да предостави на детето подходящи битови условия за отглеждане и възпитание.

С оглед на всичко гореизложено, преценявайки обсъдените обстоятелства в тяхната съвкупност, съдът намира, че интересите на детето с оглед неговата възраст и пол, техните възпитателски качества и морален оглед, биха били защитени в най-голяма степен, ако родителските права над детето Н. бъдат предоставени на неговата майка. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че след раздялата на родителите, детето е останало да живее в дома на своя баща и преимуществено е било отглеждано от своята баба по бащина линия. В същото време обаче съдът намира, че независимо от факта, че с предоставяне на родителските права на майката за детето ще настъпи промяна, свързана с трайно преместване в нейното жилище, доколкото същото е в прекалено ниска възраст, същата не би се отразила по някакъв негативен начин на неговото възпитание и развитие. В този смисъл следва да бъде отчетен и факта, че след фактическата раздяла между съпрузите, детето е посещавало дома, в който живее майката, прекарвало е един продължителен период в него, заедно с нея и с нейните родители и е свикнало в известна степен с обстановката и обкръжаващата го среда. С оглед на изложеното за съда не съществува съмнение, че тази промяна би навредила по някакъв начин на интересите на детето и би застрашила дори и в минимална степен неговото правилно развитие и спокойствие. В тази връзка съдът съобрази и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. Х. М.и Н. Т. И., които в съдебно заседание заявяват, че при вземане и връщане на детето от неговата майка или нейните родители, то не е плачело, било е спокойно, здраво и се е чувствало добре.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав намира за справедливо и съответстващо на интересите на детето родителските права върху него да бъдат предоставени на неговата майка, да бъде определено местоживеене на детето при нея на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №56, а на бащата да бъде определен подходящ режим на лични контакти с детето.

При преценка на режима на лични контакти съдът съобрази обстоятелството, че доколкото детето е малолетно, на сравнително ниска възраст, то контакта с неговия баща и неговите близки, би му оказал положително въздействие и би спомогнал за неговото правилно възпитание и израстване. При преценка на режима на лични контакти съдът съобрази и факта, че детето до настоящия момент е живяло в дома на бащата, било е отглеждано от неговата майка, което предопределя създалата се емоционална връзка между детето и неговата баба по бащина линия. При преценка на този иск съдът съобрази обстоятелството, че определените мерки за лични контакти трябва да бъдат преди всичко в интерес на детето. Чрез постановените мерки трябва да се осигури възможност на детето да общува максимално пълноценно и с двамата си родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост към детето си трябва да бъде преценявано отново с оглед интересите на самото дете. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, Решение №385 от 23.01.2014 год. на ВКС по гр.дело №2537/2013 год., IV г.о., ГК и др. В тази връзка съдът намира, че на ищеца по първоначалния иск следва да бъде определен по-разширен режим на лични контакти по отношение на детето, който ще спомогне за продължаване и поддържане на честите контакти на детето с неговия баща и с неговите близки. Съдът намира, че с оглед всичко изложено по-горе и най-вече с оглед възрастта на детето следва да се определи режим на лични контакти, по силата на който бащата да взема детето всяка неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, по един ден по време на Новогодишните празници и за празника Байрям.

Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка съдът съобрази възрастта на детето, обичайно необходимото за дете на същата възраст, нуждата от средства за храна, облекло, играчки и други пособия, необходими за интелектуално и културно развитие, както и средствата, необходими за ежедневно посещение на детска градина, доходите на родителите и тяхното здравословно състояние. От материалите по делото и по-специално от приложеното като писмено доказателство Разпореждане №********** се установява, че майката получава пенсия за инвалидност в размер на 121 лева месечно. В същото време същата не работи и не получава други доходи, като разчита на финансова помощ от страна на своите родители. В същото време бащата на детето към настоящия момент не работи и не реализира доходи. Към датата на образуване на делото същият е работил в Железопътна станция – Горна Оряховица, ЖП участък Шумен, като е получавал основно месечно възнаграждение в размер на 436 лева, а за кратко е работил и във Великобритания. В същото време обаче доколкото бащата е в трудоспособна възраст и по делото липсват данни за влошено здравословно състояние следва да се приеме, че същият е в състояние да реализира доходи поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната.

Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед на описаните нужди на всяко едно от децата от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на техните родители, съдът намира, че ежемесечната издръжка по отношение на детето Н. следва да бъде в общ размер на 190 лева. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката и месечните помощи за дете, които тя би получавала. Имайки предвид изложеното относно доходите на ищеца, липсата на други задължения и доказани разходи от негова страна, съдът намира, че същият следва да участва в издръжката със сумата в размер на 115 лева, който размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата собствена издръжка. Останалата част от издръжката в размер на 75 лева по отношение на детето Н., следва да се поеме от майката, която ще полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС №22 от 26.01.2017 год. от 01.01.2017 год. е определен размер на минималната месечна работна заплата за страната в размер на 460 лева. Така определеният размер на издръжката е дължим, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до 10-число на текущия месец, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка.

По отношение задължението на съда, служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище, съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното: Видно от материалите по делото семейното жилище, намиращо се в с.Градище, община Шумен, ул.”***” №14 е собственост на родителите на ищеца. Ответницата го е напуснала и в отговора на исковата молба изрично заявява, че няма претенции относно неговото ползване. Поради изложеното съдът намира, че семейното жилище, следва да бъде предоставено за ползване на ищеца, който и понастоящем живее в него и който е направил искане за предоставяне на ползването с исковата молба.

Досежно фамилното име на ответницата, съдът съобрази обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела фамилното име М.. В същото време обаче в отговора на исковата молба същата заявява, че няма претенции за запазване на фамилното име М.. Въпреки, че не заявява изрично, че иска възстановяване на предбрачното й фамилно име от изложеното може да се направи извод, че това е била действителната воля на ответницата и че същата не желае за в бъдеще да носи брачното си фамилно име М.. При преценка на този въпрос съдът взе предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за възстановяване на фамилното име е предоставено единствено на волята на съпруга, променил фамилното си име при сключване на брака. За запазване носенето на брачното фамилното име или неговата промяна не е необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не изисква и мнение от негова страна по този въпрос. Поради изложеното, доколкото е налице изявление от страна на ответницата, което следва да се тълкува като желае след развода да възстанови предбрачното си фамилно име М., то настоящия състав намира, че искането в тази насока следва да бъде уважено.

Доколкото никоя от страните не изразява претенции за изплащане на издръжка помежду си, съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.

С оглед задължението на съда с решението си да определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе в предвид представените по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждане на делото ищецът е внесъл държавна такса в размер на 25 лева, а при завеждане на насрещния иск – ответницата е заплатила също 25 лева, то същите не дължат заплащане на допълнителна държавна такса. В този смисъл съдът съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която когато няма вина за разтрогването на брака, какъвто е настоящия случай, съдебните разноски по делото остават в тежест на всеки един от тях, както са ги направили. В същото време ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 165.60 лева.

Доколкото от страна на ответницата по първоначалния иск и ищец по насрещния не е направено искане за заплащане на разноски, независимо от изхода от делото, такива не й се дължат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между И.Р.М., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.Г. Г. от ШАК и С.Ф.М., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, сключен с Акт за граждански брак №0465/27.10.2013 год., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да изследва въпроса за вината.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето Н. И. Р., с ЕГН********** на майката С.Ф.М., с ЕГН**********, като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата И.Р.М., с ЕГН********** с детето всяка неделя от месеца, от 09.00 часа до 18.00 часа, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и по един ден по време на Новогодишните празници и за празника Байрям.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Н. И. Р., с ЕГН********** при неговата майката С.Ф.М., с ЕГН********** на адрес: ***.

ОСЪЖДА И.Р.М., с ЕГН********** да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Н. И. Р., с ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител С.Ф.М., с ЕГН********** в размер на 115 /сто и петнадесет/ лева месечно, считано от влизане на решението в сила до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до десето число от месеца, за който се отнася.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: с.Градище, област Шумен, ул.”***” №14 на И.Р.М., като констатира, че С.Ф.М. го е напуснала.

След прекратяване на брака С.Ф.М. възстановява предбрачното си фамилно име М..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50 /петдесет/ лева, която е заплатена от страните изцяло.

ОСЪЖДА И.Р.М., с ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 165.60 лева /сто шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху присъдената с решението издръжка.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението само в частта относно присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: