Р Е Ш Е Н И Е

70/6.2.2017г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, девети състав, в публично заседание проведено на тридесет и първи януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Д. Димитров

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 2581/2016 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Д.С.А., против С.Ж.А., в която са предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединение искове, както следва: конститутивен иск за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му на основание чл. 49, ал. 1 СК; за обявяване, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът, на основание чл. 49, ал. 3 СК; небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне, както следва: 1/иск за предоставяне на ищцата Д.С.А. упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им дете – Д. С. А., 2/иск за определяне местоживеенето на детето при майката; 3/иск за определяне режим на лични отношения на бащата С.Ж.А. с детето Д. С. А., на основание чл. 127, ал. 2 СК; 4/иск за увеличение на присъдената с Решение по ГД № 1473/2015 г., по описа на ШРС, месечна издръжка дължима от бащата С.Ж.А. на детето, чрез майката Д.С.А. от 140 лв. на 150 лв., с падеж десето число на месеца, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.10.2016 г., ведно със законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска, на основание чл. 150 СК; 5/иск за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата, на основание чл. 53 СК; 6) иск за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ***, на основание чл. 56, ал. 5 СК.

Ищцата основава исковите си претенции и обосновава съществуващия за нея правен интерес от провеждане на исковото производство, излагайки следните фактически твърдения:

Страните били съпрузи, по силата на сключен между тях граждански брак на 29.07.2006 г. Бракът бил първи за двамата, като от брака имали едно малолетно дете – Д. С. А.. Твърди, че от 2013 г. са в фактическа раздяла с ответника. Настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака ищцата обуславя на твърдения от живота на съпрузите сочещи на разпад на брачната връзка, която не е могла да се съхрани с нужното доверие, взаимно уважение и разбирателство между партньорите, като отнася причините за това да са в поведението на ответника. Иска постановяване на положително решение по делото, като бракът между страните бъде прекратен по вина на ответника. Желае да упражнява родителските права върху малолетното дете и местоживеенето му да бъде определено при нея. На ответника да бъде предоставен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч. без преспиване, както и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Моли присъдената с Решение № 1761/11.11.2015 г. по ГД № 1473/2015 г., по описа на ШРС месечна издръжка от 140 лв., която е присъдена в тежест на ответника, да бъде изменена на 150 лв., считано от завеждане на исковата молба – 19.10.2016 г., с падеж десето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпването на законните основания за изменение или прекратяване на същата. Желае да бъде възстановено предбрачното й фамилно име – „Й.“, както и да й бъде предоставено семейното жилище, собственост на нейната майка. Не претендира издръжка. Прилага писмени доказателства. Претендира разноски по делото.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответната страна, чрез особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, подава писмен отговор на исковата молба. Намира исковете за допустими и вероятно основателни. Възразява брака да бъде прекратен по изключителната вина на ответника, както и че родителският му капацитет е дискредитиран.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, ищцата, чрез процесуален представител адв. Д. от ШАК, поддържа предявения иск и моли за положително произнасяне. Ответникът, чрез процесуален представител адв. Г. от ШАК, поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак № *** г., от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен. Бракът е първи и за двамата. Съпрузите са родители на детето Д. С. А., родено на *** г., установимо от Удостоверение за раждане, съставено въз основа на Акт за раждане № 0430/18.04.2007 г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен. Семейното жилище, на адрес: гр. Шумен, ***, е собственост на майката на ищцата, като ответника го е напуснал доброволно. От допуснатите по делото гласни доказателства посредством разпит на свидетелите Ц. В. И. и Д. Д. С. – майка на ищцата, кредитирани по реда на чл. 172 ГПК, решаващият състав приема за установено, че постепенно, след сключване на гражданския брак, между съпрузите е настъпило дълбоко непоправимо разстройство по вина на ответника, който не полагал грижи за семейството и пиел. Последвала фактическа раздяла - от края на 2012 г., когато ответникът напуснал семейното жилище и заминал да работи в чужбина. От тогава до момента ищцата няма връзка с него и не получава издръжка за себе си и детето. Ищцата продължила да живее при майка си в гр. Шумен. Между съпрузите окончателно е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност, уважение и единство, както и желание за полагане на общи грижи и подкрепа. Конкретните причини и вина за това има ответникът. Вследствие необмислени прояви на ответника и последвалото огорчение на ищцата, партньорите не са били склонни да постигнат компромис помежду си, отчитащ нуждите и желанията на всеки от тях. Поведението на ответника се отразило върху нормалното протичане на брака и е довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот. От съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че ответникът е причина за разпада на брачната връзка - напускайки семейното жилище е създал предпоставки и допуснал отчуждението на съпругата си. Като последица от преживяното, съпрузите не са в състояние да изпълняват вменените им съгласно чл. 17 СК задължения за осигуряване благополучие на семейството, като брачният им съюз е лишен от съдържание и не отговаря на закона.

По делото е установено, че след като ответникът напуснал семейното жилище, от края на 2012 г. грижи за отглеждането и възпитанието на детето е полагала майката, подпомагана от своята майка. След този момент, до предявяване на исковата молба и понастоящем, грижи за детето продължава да полага майката, която живее при баба си, а бащата от края на 2012 г. живее и работи в чужбина. От допуснатия по делото социален доклад на Д „СП“ – Шумен се установява по положителен начин твърденията на ищцата относно нейното местоживеене, в което съществуват добри условия за отглеждане на дете. При отглеждане на детето ищцата може да разчита на помощ от майка си. Ответникът отсъства и не може да бъде изготвен социален доклад.

Предвид установеното от фактическа страна, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения съдът формулира следните изводи от правна страна:

Съдът намира, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. Изводите в тази насока съдът основава на събраните в хода на делото гласни доказателства. Предвид установеното, съдът счита, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен. За да се произнесе по въпроса за вината, на основание чл. 49, ал. 3 СК, съдът кредитира, при условията на чл. 172 ГПК, събраните по делото гласни доказателства, от които се установява, че ответникът с поведението си е изпразнил брачната връзка от съдържание и допринесъл за разстройството на брачните отношения, като е пиел, не работел, не поддържа контакт със семейството си, не помага за разходите в семейството, нито съдейства за осигуряване на по-добър живот на детето и съпругата си. С оглед изложеното съдът приема за доказано, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по вина на ответника, който е причина за разстройството на брачната връзка. В хода на производството не се събраха доказателства за виновно поведение на съпругата, с което последната да е съпричинила дълбокото и непоправимо разстройство на брака и съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд, по настоящия адрес на детето, който се произнася относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.

Решаващо значение при предоставяне родителските права на единият родител имат интересите на детето. По делото е установено, че до настоящия момент детето живее с майката, която полага преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност същата да ги полага и за напред или които да опровергаят родителските й качества. Ответникът, чрез назначения му особен представител, изразява съгласие родителските права върху детето да бъдат предоставени на майката. Съобразявайки горното, както и възрастта на детето, от възможността за обгрижването и възпитанието му, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на ищцата.

В интерес на детето е неговото местоживеене да бъде определено при майката.

На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето. Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от ищцата. Детето е на десет години. Не са налице конкретни данни за влошено здравословно състояние. Режимът на лични отношения следва да бъде съобразен с възрастта на детето и факта, че бащата по данни на свидетелите живее извън страна, което затруднява контактите на бащата с него. С оглед това съдът намира, че на бащата следва да бъде дадена възможност за лични контакти всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 17 ч. без преспиване, както и 15 дни през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск. Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК, като родителят, осъществяващ режима на лични отношения, е свободен да прецени по какъв начин ще го упражнява в рамките на предоставените му от съда часове.

Относно искът за изменение на предходно определената издръжка.

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. С ПМС № 296/30.10.2015 г. е определен праг на бедност за 2016 г. в размер на 300 лв. месечно. От този размер нагоре следва да бъде определен размерът на издръжката за едно дете, съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. В същата е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. 27 ал. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето. Съдът намира, че постановлението за определяне на праг на бедност, макар да не може да служи, като база за определяне на количеството средства, нужни на едно дете, тъй като този показател не е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на детето, все пак е минимума, необходим за едно лице за физическото му оцеляване.

Съдът съобрази, че изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които е присъден определеният размер. Следователно основателността на предявената искова претенция, с правно основание чл. 150 СК, се обуславя от настъпването, след определяне на предходната издръжка, на трайни съществени промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител, като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето. В разглеждания случай, от присъждането на издръжката на детето до иницииране на настоящото производство е изминал период от около една година, през който период неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето, при които е присъдена предходната издръжка, с оглед възрастта му и променената икономическа конюнктура в страната. Предвид нарасналата му възраст е нараснала и нуждата му от облекло, храна и други текущи разходи, налагани от ежедневието на дете от неговата възраст. Несъмнено детето има нужда от средства за образование, което е предпоставка и база за неговото пълноценно развитие, поради което са необходими повече средства за учебни помагала и мероприятия. От гласните доказателства по делото се установява, че ответникът се е установила да живее в Чужбина. Тъй като по делото няма данни в момента той да реализира доходи, съдът преценява неговите възможности на база минималната месечна работна заплата, която от 1.01.2017 г. е 460 лв, съгласно Постановление № 372/22.12.2016 г. на МС за определяне нов размер на МРЗ за страната, като предходно определената издръжка е била определена при минималната месечна работна заплата за страната в размер на 380 лева, съгласно ПМС № 139/04.06.2015 г.. Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице промяна в обстоятелствата, при които е бил определен размера на досегашната издръжка, поради което съдът приема, че предявеният иск се явява доказан по основание. При това положение, предвид възрастта на детето и неговите нужди, както и материалните възможности на родителите, съдът намира, че за издръжката на детето е необходима минимум сумата 300 лв. месечно, от която бащата следва да плаща 150 лв., а останалата част, ведно с непосредствените грижи, да се поеме от майката. Ответникът е трудоспособен и е в състояние да поеме по-висок от предходно определения размер. Увеличеният размер на издръжката следва да се дължи, считано от датата на предявяване на иска – 19.10.2016 год. С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на 150 лв. месечно, като следва да се уважи.

Съгласно чл. 242, ал. 1 предл. 1-во ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като дължи служебно произнасяне, дори и да не е направено искане в тази насока.

Семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ***, предвид че е напуснато от ответника доброволно, следва да се предостави на ищцата,

Предвид липсата на спор между страните, относно фамилното име на съпругата следва да се постанови решение, с което след прекратяване на брака, да се допусне възстановяване на предбрачното такова от „А.“ на „Й.“, на основание чл. 53 СК.

Относно разноските по делото.

При решаване на дело по молба за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, се събира такса до 50 лв., но не по – малко от 20 лв.. Предвид характера, вида и броя на исковите претенции съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде заплатена поравно от страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искове за периодични платежи за неопределено време, какъвто е искът, с правно основание чл. 150 СК, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години. В процесния случай в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, в размер на 4 % върху сборът на увеличения размер на платежите за три години - общо сумата 14.40 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителни листи.

С оглед отправеното искане направените по делото съдебно-деловодни разноски от ищцата следва да се възложат в тежест на ответника, поради което последният следва да плати сумата от 1 225.00 лв., включваща 25 лв. внесена държавна такса, 600 лв. платено адвокатско възнаграждение и 600 лв. платено адвокатско възнаграждение за особен представител на ответника, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, като оставя без уважение искането за сумата от 5.00 лв. представляваща такса превод към банка.

По изложените съображения, Шуменски районен съд

Р Е Ш И :

Прекратява гражданският брак между Д.С.А., с ЕГН: ********** и адрес: *** и С.Ж.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сключен пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, за което е съставен Акт за граждански брак № *** г., поради дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл. 49, ал. 1 СК, като обявява, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът, на основание чл. 49, ал. 3 СК.

Предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето Д. С. А., с ЕГН **********, роден на *** г., на майката Д.С.А. с ЕГН: ********** и адрес: ***, на основание чл. 59, ал. 2 СК, като определя местоживеенето на детето при майката.

Определя режим на лични отношения на бащата С.Ж.А., с ЕГН: ********** с детето Д. С. А., с ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 17 ч. без преспиване, както и 15 дни през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск.

Изменя размера на постановената по ГД № 1473/2015 год., по описа на Районен съд - гр. Шумен издръжка, дължима от С.Ж.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, в полза на малолетното дете Д. С. А., с ЕГН: **********, роден на *** г., чрез неговата майка и законен представител Д.С.А. с ЕГН: **********, като я увеличава от 140,00 лв. (сто и четиридесет лева) на 150,00 лв. (сто и петдесет лева), считано от датата на предявяване на исковата молба – 19.10.2016 год., с падеж - десето число на текущия месец, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.150 вр. чл. 143, ал. 2 СК.

Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Предоставя ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. ***, на ищцата Д.С.А. с ЕГН: **********.

Постановява след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име „Й.“, на основание чл. 53 СК.

Осъжда С.Ж.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 14.40 лева (четиринадесет лева и четиридесет стотинки), представляваща държавна такса по иска за изменение на присъдена издръжка, на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляваща държавна такса дължима при решаване на дело по молба за развод, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК вр. чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и 5.00 лева (пет лева) такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Осъжда С.Ж.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати на Д.С.А., с ЕГН: ********** и адрес: *** сумата 1 225.00 лева (хиляда двеста двадесет и пет лева), представляваща разноски по делото, за което има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Препис от решението да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Районен съдия: