Р Е Ш Е Н И Е
225/11.4.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, девети състав, в публично
съдебно заседание проведено на четвърти април, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията
ГД № 2604/2016 г., по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Х.И.В.,
като законен представител на малолетното дете А. С. К., против С.К.Ш., в която е предявен иск, с правно основание чл.
143, ал. 2 СК, обективно кумулативно съединен с иск, с правно основание чл.
149, ал. 2 СК, за минал период от 24.10.2015 г. до 24.10.2016 г.
Ищцата обосновава исковата претенция на следните
фактически твърдения: Страните били родители на родено извън
брак малолетно дете - А. С. К., като повече от една година били разделени.
Твърди, че от раждането на детето единствено майката полага грижи за детето,
като бащата се е дезинтересирал от него и не участвал по никакъв начин в
издръжката му. Ищцата иска ответникът да бъде осъден да
плаща ежемесечна издръжка на детето,
в размер на 200 лв., чрез неговата майка и законен представител, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 24.10.2016 г., без посочен падеж, до настъпване на
обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване задължението за плащане на
издръжката /до навършване на пълнолетие на детето/, както и
да плати издръжка за минало време, за периода от 24.10.2015 г. до 24.10.2016
г., в общ размер на 2 400
лв. Не претендира разноски.
В
предоставения по чл. 131 ГПК срок, ответникът, чрез назначения му особен
представител адв. К. от ШАК,
не депозира отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищцата,
чрез представителя си, поддържа исковата молба, ответникът,
чрез назначения му особен представител,
оспорва предявените искове по размер.
Социалният работник изготвил
доклада, поддържа становището изразено в
доклада.
Съдът, след като взе предвид допуснатите
и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните нямат сключен граждански брак. Живели са на
съпружески начала, като от съвместното им съжителство имат едно родено дете А. С.
К., роден на *** г. - Удостоверение за раждане на А. С. К., издадено въз основа
на акт за раждане № *** г. на Община Шумен. По делото са ангажирани гласни
доказателства посредством разпит на свидетеля А. И. А.. От показанията му се
установява, че майката живее със свидетеля на семейни начала от 7-8 месеца. Непосредствените
грижи за детето осъществявала от майката, подпомагана от родителите си. Твърди,
че бащата не полага грижи за детето и изцяло се е дезинтересувал. По данни от
родителите на ищцата същият не бил плаща издръжка от детето.
От приетите по делото справки за осигурителния доход на страните изх. № 3258-1/22.03.2017 г.,
със приложена справка от НАП гр. Варна, офис Шумен, за дохода на ищцата се
установява че в периода 01.01.2016 г. – 28.02.2017 г. е осигурявана върху доход
върху средно месечно възнаграждение в размер на 238.90 лв.. За дохода на
ответника, се
установява, че в периода от 01.01.2016 г. – 28.02.2017 г. няма данни за
социално осигуряване.
От приетият по делото социален
доклад изх. № ПР /Д-Н/37-001/29.03.2017 г., по описа на Д ”СП” – гр. Шумен, се установява, че от
08.04.2014 г. родителите на детето не живеят заедно. След раздялата грижи за детето
полага майката. Детето посещава детска градина. Жилището е в добро състояние,
обзаведено с всички необходими вещи и ел. уреди за едно домакинство. Хигиенно –
битовите условия са добри. По данни на близки и Кмета на село Климент, Община
Каолиново, област Шумен ответникът живее в Германия.
Въз основа на установеното,
като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, съдът
извежда следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.
143, ал. 2 СК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи – арг. чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, а общественото
положение на задълженото лице и размерът на доходите му не следва да водят до
присъждане на издръжка в размери, които стимулират към обществено неполезен
начин на живот, към лукс или за използване средствата за цели извън издръжката.
СК не съдържа други ограничения или условия, които да се спазват при определяне
размера на издръжката – в този смисъл са разясненията в ППВС 5/30.XI.1981 г., т. 1.
С
ПМС № 296/30.10.2015 г. е определен праг на бедност за 2016 г. в размер на 300
лв. месечно, като съобразно Конвенцията
за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана
с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр.
55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./ от този размер нагоре следва да
бъде определен размерът на издръжката за едно дете. В тази Конвенция е признато правото на всяко
дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо,
умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. 27 ал. 2 от същата е
посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето.
Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на
задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение
задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности,
във връзка с осигуряване на развитие на детето. Настоящият състав на ШРС намира,
че постановлението за определяне на праг на бедност, макар да не може да служи,
като база за определяне на количеството средства, нужни на едно дете, тъй като
този показател не е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на детето, все пак е минимума, необходим за едно
лице за физическото му оцеляване.
Съдът намира,
че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, а когато
гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в
случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на
издръжката. От събраните по делото писмени
доказателства не се установява размерът на получаваните от ответника доходи, но
независимо от липсата на регистрирани трудови правоотношения, бащата е в
трудоспособна възраст и не страда от заболявания, които да го възпрепятстват да
осъществява обичайните трудови дейности. Нуждите на детето, съобразно
твърденията в исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта разходи.
Детето е на шест години. За да определи размера на месечната издръжка, съдът прецени потребностите
съобразно неговата възраст от средства за прехрана,
облекло, занимателни пособия и други консумативни разходи от
първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание. При така преценените потребности
на детето и
възможностите на страните, съдът определя обща месечна издръжка на детето в
размер на 220.00 лв, от която бащата следва да плаща 120.00 лв, като разликата следва да се
поеме от майката. Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от факта, че в тежест на майката е самостоятелното непосредствено
полагане на грижите за отглеждането и възпитанието на детето и
осигуряване на елементарните им жилищно-битови потребности. Началният момент на дължимост е датата на
подаване на исковата молба – 24.10.2016 г., тъй като се касае за определяне
на първоначална издръжка. В интерес на детето е да бъде определен падеж на задължението, като съдът служебно определя десето число на месеца,
за който се дължи издръжката, както и присъждане на законна
лихва за всяка просрочена вноска. Ето защо предявеният иск
се явява частично основателен, като
за разликата над 120 лв. размерът на издръжката се явява неоснователен.
По иска с правно основание чл. 149 СК.
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да
се претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при първоначално
определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била престирана такава,
съобразно право по закон. Възможността да се търси издръжка „за минало време“
обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като законодателят е
ограничил този период до една година преди предявяване на иска за определяне на
издръжка. От събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е
осигурявал издръжка на детето през минал период от 24.10.2015 г. до датата на
завеждане на исковата молба. За установяване на това обстоятелството ответникът
дължи пълно и главно доказване, което в настоящото производство същият не е
провел. В хода на производството се установи, че в този период ответникът не е
живял с детето и не е полагал за него грижи. По делото не бяха оспорени и
твърденията на ищцата, че грижите по отглеждането на детето са били поети от
нея. При тези доказателства съдът приема за установено липса на престирани
издръжка и грижи, дори и чрез фактически действия, от страна на ответника за
целия процесния период /от 24.10.2015 г. до 24.10.2016 г./, поради което счита,
че искът за издръжка за минало време се явява частично основателен до размер от
110 лева месечно или общо 1320
лева. Съдът отчете
обстоятелството, че ответникът няма алиментни задължения към други лица, както
и, че за процесния период социално-икономическите условия в страната са се
променили, но не особено, поради което детето е имало необходимост от месечна издръжка
в размер на 200 лв., от която бащата следва да плаща 110.00 лв, а разликата следва да се поеме от майката, като за разликата до 1320 лв. размерът на
издръжката за минало време се явява неоснователен. В интерес на детето е служебно да бъде присъждена законна лихва върху дължимата сума,
считано от подаване на исковата молба, до окончателното плащане.
Относно разноските.
В процесния случай исковете са
два и при този изход на делото, относно искът, с правно основание чл. 142, ал.
1 СК, предвид, че е иск за периодични платежи за неопределено време, дължимата
държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години – арг.
чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК или 172.80 лева, а относно искът, с правно
основание чл. 149 СК - 4 % върху цената на
иска, но не по – малко от 50 лева - арг. чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК или 52.80 лева. По делото е назначен
особен представител на ответника, като разноските в размер на 300 лв. са
платени от бюджета на съда. Следователно в тежест на ответника следва да бъдат
възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, общо 525.60 лева и 5 лева такса в случай на служебно
издаване на изпълнителни листи, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 предл.
1-во ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, като дължи служебно произнасяне, дори и да не е направено
искане в тази насока.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
Осъжда С.К.Ш., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
да
плаща в полза на малолетното дете А. С. К., с ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законен представител Х.И.В., с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева, считано от
датата на подаване на искова молба – 24.10.2016
г., с падеж десето число на месеца,
за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание чл. 143, ал. 2 СК, като отхвърля иска в останалата му част над уважения размер от 120 лв. до 200 лв. месечно, като неоснователен.
Осъжда С.К.Ш., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
да
плати в полза на малолетното дете А. С. К., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и
законен представител Х.И.В., с ЕГН: **********, сумата
от 1320 (хиляда
триста и двадесет лева) лева представляваща издръжка за
периода от 23.10.2015 г. до 23.10.2016 г./, ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 24.10.2016 г., до окончателното плащане, на
основание чл. 149 СК, като отхвърля иска в
останалата част над уважения размер от 1320 лв. до 2400 лв., като неоснователен.
Осъжда С.К.Ш., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“
АД – Шумен, общо сумата 525.60 (петстотин двадесет и пет лева и шестдесет стотинки) лева, представляваща държавна такса по
исковете за издръжките и разноски за особен
представител, както и 5.00
лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно присъдените издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: