Р Е Ш Е Н И Е

21.02.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 09 (девети) февруари Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2606 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът Е.Б.И. твърди, че предоставил на ответника Д.С.А. сума в размер на 2000,00 щатски долара. Последният се задължил да върне сумата до края на 2011 г. Ответникът, обаче, въпреки отправените му покани, не сторил това и до настоящия момент. На 28.12.2015 г. И. посетил отново А., за да потърси парите си, но последния повикал полицейски служители, пред които признал, че дължи такива на ищеца. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 2145/2016 г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, Д.А. подал възражение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищеца срещу ответника в посочения размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Същият оспорва изцяло иска, като сочи, че не е получавал по никакъв повод парични суми от ищеца, поради което не му дължи и връщане на такива. Моли, претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: по делото е изискано и представено копие на преписка УРИ 1729р-22002/29.12.2015 г. по описа на РУ – гр. Шумен, съдържаща докладна записка, изготвена от полицейски служител, протокол за предупреждение и 2 бр. сведения от Е.И. и Д.А.. Същата е образувана въз основа на възникнал между двамата конфликт, като в сведението си, ответникът сочи: „ Е. ми поиска 2000 долара. . . нямам такива пари“. Ответникът е представил по делото договор за кредит от 03.07.2007 г., документи във връзка с него и постановление на прокурор от 2013 г., които съдът намира, че не са относими по делото.

От приложеното ч.гр.д. № 2145/2016 по описа на ШРС се установява, че ищецът Е.Б.И. подал на 26.08.2016 г. по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1177/29.08.2016 г. за сумата, предмет на предявения в настоящото исково производство иск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и за разноски в размер на 69,29 лв. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 28.09.2016 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Искът е предявен от Е.И. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Д.А. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1177/29.08.2016 г. по ч.гр.д. № 2145/2016 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че иска е допустим.

По основателността на иска:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено, че съществува вземане в полза на ищеца срещу ответника за сума в размер на 2000,00 щатски долара, представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за заем, сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска – 26.08.2016 г. до окончателното плащане.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба вземане по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложената полицейска преписка.

В настоящото производство, ищецът следва да докаже, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, създадено чрез сключване на неформален договор за заем на парична сума. Е. И. твърди, че предоставил на А. сума в размер на 2000,00 щатски долара, която последният от своя страна се задължил да върне до края на 2011 г. Ищецът, обаче, не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. Такива не се съдържат и в приложената полицейска преписка, като описаното по-горе изявление на ответника в никакъв случай не може да се приеме за извънсъдебно признание на факти. Тоест, Е.И. не доказа наличието на сключен с Д.А. договор за заем.

Поради това, съдът намира, че предявения иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.

Предвид отхвърлянето на исковата претенция, в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани направените деловодни разноски по заповедното производство и по настоящото исково производство.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в настоящото исково производство в размер на 400,00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Б.И. с ЕГН **********,*** против Д.С.А. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в размер на 2000,00 (две хиляди щатски долара), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2016 г. до окончателното плащане, представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за заем, за което вземане е издадена заповед № 1177/29.08.2016 г. по ч.гр.д. № 2145/2016 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Е.Б.И. да заплати на Д.С.А. направените разноски по делото в размер на 400,00 лв. (четиристотин лева).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: