Р Е Ш Е Н И Е

 

128/23.2.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На седми февруари                                              две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:                      Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2607 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:  

          Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

          Производството е образувано по искова молба от Р.Я.П. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, офис 1 срещу Ч.Д.Д. с ЕГН ********** ***. 

            Ищцата твърди, че е собственик на лозе от един декар в землището на гр.Шумен, местността „Чифутлука“ при граници – М.М., Г.К. и от двете страни А.Г.. Собствеността  придобила по наследство от нейния баща Я.С.Д., който бил собственик въз основа на Нотариален акт № 137, том IV, дело № 1149/1964г. по описа на РС – Шумен.  Ищцата била единствен наследник, тъй като брат й се отказал с отказ, вписан в ШРС под № 60, стр.195 от 1996г., а по-късно и майка й починала.  Твърди се, че през 1970г. баща й изградил в лозето масивна постройка, която била узаконена от Община Шумен. Родителите й живеели там, като след смъртта на баща й, майка й заживяла при нея в гр.Шумен и започнали по-рядко да посещават лозето. Към момента вилата не съществувала, тъй като била разграбена и съборена.  При подаване на заявление за издаване на скица на имота до СГКК ищцата установила, че имота бил идентифициран като част от имот с идентификатор 83510.655.511 по кадастралната карта на Шумен, с площ 4200 кв.м. в местността „Новоселски път“, чийто собственик бил ответника, видно от Нотариален акт № 104, том I, дело № 96/2015г. на Нотариус рег. № 222 на НК на РБ. Това пораждало правния й интерес от водене на делото, като иска да бъде призната за собственик по отношение на ответника на 998 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор 83510.655.511 по кадастралната карта на Шумен, целия с площ 4200 кв.м. в местността „Новоселски път“, при граници: 83510.655.388; 83510.655.385; 83510.655.384; 83510.655.374 и 83510.655.347, представляващ бивш пл.№ 541 в местността „Игрището“, идентичен с лозе от един декар в местността „Чуфутлука“ в гр.Шумен, при граници: М.М., Г.К. и от двете страни А.Г., както и да бъде осъден да й предаде владението върху имота.

            В срока по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор, в който ответника сочи, че иска е изцяло неоснователен. Твърди, че върху имота единствени права на собственост има той, тъй като те произтичат от реституирането на имотите, принадлежащи на неговата баба в реални граници. Представя и писмени доказателства. Моли иска да бъде отхвърлен.

 В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. Р.К.  от ШАК, като поддържат исковата молба и молят за положително решение по делото, както и присъждане на разноските. В писмените бележки по делото се доразвиват доводите, изложени в исковата молба и в съдебно заседание.

            В съдебното заседание ответникът се явява лично, като оспорва иска. Моли за отхвърляне на същия, тъй като от доказателствата по делото се установява, че липсва идентичност между неговия и имота на ищцата. В представените в срок писмени бележки излага същите  аргументи и моли съда да не уважава предявения иск.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Нотариален акт  за собственост по обстоятелствена проверка № 137, том IV, дело № 1149/ 26.07.1964г. на Коларовския народен съд (сега Шуменски районен съд) се признавало правото на собственост на наследодателя на ищцата – баща й Я.С.Д.,  върху лозе от един декар в землището на Коларовград, местност „Чифутлука“ при граници: М.М., Г.К. и от двете страни А.Г..

С акт за узаконяване № 793 от 04.02.1993г. на Община Шумен била узаконена постройка за сезонно ползване, представляваща масивна постройка от 26 кв.м. на един етаж с мазе, без тавански складови помещения и със скатен покрив от дървена конструкция в имот пл.№ 541, местност „Игрището“ в гр.Шумен на името на Я.С.Д..

            От Удостоверение за наследници № 3628/17.09.2016г. на Община Шумен е видно, че Я.С.Д. е починал на 29.06.1996г., като към момента  единствения наследник на наследодателя се явява ищцата Р.Я.. Представено е и Удостоверение № 60/30.09.1996г. на ШРС за вписан отказ от наследството на Я.Д., направен от неговия син – С.Я.С..

Ответника представя спогодба (стр.35 от делото), одобрена от съда на 21.10.1957г. по гр.д. № 9107/1957г. на Коларовския народен съд, с която в дял на М.П.А. и Т.С.А.  се давало и те получавали следните недвижими имоти: 6 дка от нивата в землището на гр. Коларовград, местността „Чели Баба“,  цялата от 27 дка, при граници за тази част: А.Д., наследниците на К.М. и път; 1 декар от  парцел от същата нива в местността „Келеме“, цялото от 7 дка, при граници за тази част: М.М., Л.А. и В.А.; 1.4 дка от лозе в същото землище и местност, цялото от 5 дка, при граници за тази част М.М., Л.А. и В.А..

Видно от представеното Удостоверение за наследници № 1882/03.06.2013г.  М.П.А.  починала на 27.02.1969г. и неин единствен наследник била дъщеря й Т.С.Д. (майка на ответника). На горепосочените лица било признато право на възстановяване собствеността върху нива общо от 7.000 дка и лозе общо от 1.4 дка, находящи се в местността „Чели баба“ в землището на гр.Шумен, намиращи се в терен по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ, съгласно две Решения под № 10а от 17.05.1996г. на Поземлена комисия в гр.Шумен

Със Заповед № РД-25-140-6 от 14.06.2013г. на Кмета на Община Шумен по §4к от ПЗРЗСПЗЗ било наредено да се въстанови собствеността на Т.С.Д. на поземлен имот с идентификатор 83510.655.501 с площ от 4200 кв.м. в местността „Девизионна болница“ („Чели баба“), при съседи 83510.655.290; 655.502 и 655.459.

С Протокол № 2 от 27.03.2014г. е допуснато  изменение на ПНИ за местност „Девизионна болница“ трансформиран в кадастралната карта по § 4к, ал.8 на ЗСПЗЗ, което следва да се извърши от Агенция за кадастъра – Служба по геодезия, картография и кадастър Шумен. Със Заповед № 18-15052/15.12.2014г. на Началника на СГКК – Шумен били нанесени нови обекти в кадастралната карта, а именно поземлен имот 83510.655.511 с площ от 4200 кв.м.

С Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 104, том I, рег. № 1111, дело № 96 от 2015г. на Нотариус  К.М., свид.  Т.С.Д.  дарила на ответника  Ч.Д.Д. – неин син, следните имоти: поземлен имот (нива)  от 4 200 кв.м. в местността „Чели Баба“ с идентификатор 83510.655.501, лозе от 0.700 дка и поземлен  имот (нива)  от 4 200 кв.м. в местността „Новоселски път“ с идентификатор 83510.655.511 и лозе от 0.700 дка, всички находящи се в терен по § 4 на гр.Шумен, в местността „Чели баба“.

Предвид нуждата от специални знания по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която става ясно, че посоченото в Нотариален акт № 137/1964г. лозе от един декар в местността „Чифутлука“ в землището на гр.Шумен съответства на пл. № 541 в местност „Игрището“ в гр.Шумен и същия имот (вече под № 2324 бивш 2393а) с площ 998 кв.м. попада в част от имот с идентификатор 83510.655.511 по КККР на гр.Шумен с площ от 4200 кв.м. в местност „Новоселски път“.  

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпитите на свид. Т.Х.Ч., свид. С.А.И. – първа братовчедка на ищцата, свид. Т.С.Д. – майка на ответника и свид. Р.Г.Г. – леля на ответника.  От разпита на свид. Ч. се изяснява, че имота й е съседен на този на наследодателите на ищцата в местността „Чели Баба“, като закупили имота си от дядо А., който притежавал лозя. Свидетелката заявява, че никога не е виждала и не познава майката на ответника. Свид. И. разказва, че често посещавали лозето на нейния чичо – Я. и описва състоянието му през годините. Свид. Д. сочи, че нейната наследодателка – Т., имала имоти в местността „Чели Баба“ или „Кече Баир“. През 1957г. след като баща й починал имотите били поделени между наследниците, като през 1973-1974г. им били взети части от тях, като им оставили по един декар. След като им били възстановени имотите преписала всичко на сина си. Свид. Р.Г. казва, че въпреки, че нямал собственост върху имотите за тях се грижил нейния баща – Г.К.. Имали огромно лозе и вила там, но после им взели имотите по § 4 и били възстановени в последствие в местността „Чели Баба“. Съдът кредитира показанията на всички свидетели, като кореспондиращи с доказателствата по делото и съобразявайки роднинските им връзки.

При така установената фактическа обстановка, съдът, приема от правна страна следното:

 За успешното провеждане на иск с правно основание чл.108 от ЗС следва да се докаже по безсъмнен начин, че ищецът е собственик на процесния имот, че имота се владее от ответника  и че това владение е без правно основание. Тези три предпоставки следва да са налице кумулативно, като липсата на някоя от тях води до неоснователността на претенцията.

По делото е безспорно установено, че процесния имот към момента се владее от ответника, като същия не само не оспорва това обстоятелство, но и въвежда твърдения за собственост върху същия.

 Ищцата се легитимира, като собственик на процесния имот по наследство останало от нейния баща, който с нотариален акт № 137/1964г. на Коларовския народен съд (сега Шуменски районен съд), издаден по реда на обстоятелствената проверка по чл.483 от ГПК (отм.) е признат за собственик по давностно владение. Този нотариален акт не е оспорен от ответника по съответния ред, поради което констатациите по него за собственически права следва да се зачитат от съда изцяло. Налице са и други доказателства за непрекъснатото и необезпокояване на правото на собственост върху имота от наследодателя в периода от 1964-2014г. Така от писмените доказателства по делото, както и от неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза,  приетата от съда като компетентна и пълно дадена, се установява категорично, че в парцелния списък на Земеустройствения план от 1964г.(стр.74 от делото) срещу имот № 2393а в местността „Чуфутлука“ е записан като собственик Я.Д.. Вещото лице е проследило измененията в имота, през годините. Налице е пълна идентичност между имота, описан в нотариалния акт № 137/1964г. и имота, описан в акт за узаконяване на постройка № 793/04.02.1993г., като вече имота е с № 541 в местността „Игрището“ . Така е посочен имота и в скицата, приложена към акта за узаконяване (стр.12 от делото), издадена от компетентния орган – Общинския народен съвет.  Вещото лице сочи, че през 2014г. имота е с идентификатор 83510.655.373.  Следва да се отбележи, че в Заповед № 18-15052 от 15.12.2014г. на Началника на СГКК Шумен, като носител на вещни права върху имота е посочен наследодателя на ищцата,  като без да е изследвана собствеността на същия,  имота е заличен и е станал част от новообразуван  имот с идентификатор 83510.655.511 с площ 4200 кв.м. и имота, заедно с още пет имота  е заличен от кадастралната карта и включен в новообразувания имот 83510.655.511. Представено е и доказателство, че за него е начисляван данък, видно от данъчно съобщение от 18.03.1998г. (стр.13 от делото), от което следва, че същия не е бил одържавяван.  

Основното възражение на ответника е, че неговия имот, представлявала територия по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ и му е възстановен в стари реални граници. Или е налице спор дали имотът, придобит по наследство от ищцата попада в  категорията на земите предоставени за ползване на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния и Министерския съвет. Единствено в този случай и при наличието на предвидените от § 4а - § 4к от ПЗРЗСПЗЗ предпоставки  имотът, може да бъде реституиран.  В настоящия случай по делото липсват доказателства ищцата или нейния наследодател да са имали статут на ползватели по смисъла на § 4 от ПЗРЗСПЗЗ. Поради това не се доказа от ответника основанието да е обезщетен именно  с процесният имот. 

С оглед на гореизложеното, предвид доказване на активната материално-правна легитимация на ищеца и осъществяваното от ответника без основание владение, предявения иск по чл.108 от ЗС следва да бъде уважен. Следва единствено да се отбележи, че за точната индивидуализация на процесния имот към момента, се възприема изцяло скицата към техническата експертиза, където имотът е защрихован в розов цвят, а имота, в който се намира  83510.655.511 е оцветен в жълт цвят. В скицата са координирани и ъглите на позиционирания имот.

Предвид изхода от делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер общо на 1235.22 лв., от които 97.22 лв. за заплатена държавна такса, 850 лв. адвокатско възнаграждение, 200 лв. възнаграждение за вещото лице и 88 лв. деловодни разноски за удостоверения и такси, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и представено адвокатско пълномощно.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ч.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, че Р.Я.П. с ЕГН ********** *** е собственик на ЛОЗЕ от един декар в землището на гр. Коларовград (сега гр.Шумен) в местността „Чуфутлука“, при граници: М.М., Г.К. и от двете страни А.Г., съгласно описание в Нотариален акт № 137, том IV, дело № 1149/1964г. на Коларовградски народен съд ( сега Шуменски районен съд), представляващо реална част в размер на 998 кв.м. от имот с идентификатор 83510.655.511 по КККР на Шумен целия с площ от 4 200 кв.м., при съседи 83510.655.388, 83510.655.385, 83510.655.384, 83510.655.374, 83510.655.371, 83510.655.347, 83510.655.310, която реална част е защрихована в розов цвят на скицата на вещото лице, находяща се на лист 75 от делото, съставляваща неразделна част от съдебното решение.

ОСЪЖДА Ч.Д.Д. с ЕГН ********** ДА ПРЕДАДЕ на  Р.Я.П. с ЕГН **********  владението върху ЛОЗЕ от един декар в землището на гр. Коларовград (сега гр.Шумен) в местността „Чуфутлука“, при граници: М.М., Г.К. и от двете страни А.Г., съгласно описание в Нотариален акт № 137, том IV, дело № 1149/1964г. на Коларовградски народен съд ( сега Шуменски районен съд), представляващо реална част в размер на 998 кв.м. от имот с идентификатор 83510.655.511 по КККР на Шумен целия с площ от 4 200 кв.м., при съседи 83510.655.388, 83510.655.385, 83510.655.384, 83510.655.374, 83510.655.371, 83510.655.347, 83510.655.310, която реална част е защрихована в розов цвят на скицата на вещото лице, находяща се на лист 75 от делото, съставляваща неразделна част от съдебното решение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ч.Д.Д. с ЕГН ********** да заплати  на Р.Я.П. с ЕГН **********  сума в общ размер на 1235.22 лв. ( хиляда двеста тридесет и пет лева и двадесет и две стотинки),  съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и адвокатско пълномощно.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: