Р Е Ш Е Н И Е

 

93/14.2.2017г. ,            Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд                                                                      седми  състав

На 02 (втори) февруари                                                                          Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                Председател Теодора Й.-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Й.-Момова

гражданско дело номер 2633 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявено е искане с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

            В исковата си молба ищецът П.С.С. твърди, че с ответницата Й.В.Й. са родители на детето В., родено на *** година. Преди известно време ответницата напуснала съвместно обитаваното жилище в гр. Шумен и се установила при своя леля в гр. Нови пазар. С. счита, поради обстоятелствата, че Й. е безработна, без жилище, а от друга страна той притежава такива, че е по-пригоден да отглежда детето. Моли съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на детето В. да бъде определено при неговия баща; да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете; на ответницата бъде определен режим на лични отношения с детето; ответницата да бъде осъдена да заплаща на малолетното дете месечна издръжка на дете от родител в размер на 140,00 лв., считано от датата на предявяване на иска – 25.10.2016 г. Претендира и плащане на разноските по делото.

            Ответницата оспорва предявените искове. Излага, че през м. юли 2016 г. била изгонена от ищеца и заедно с детето се установила в жилището на своя леля в гр. Нови пазар. След раздялата С. не се интересувал от детето си, но взел последното на рождения му ден – 21.10.2016 г. и не го върнал на майката. Тя не предприела никакви действия, за да не стресира детето. Й. търсела активно работа, детето можело да посещава детско заведение в гр. Нови пазар. Моли, предявеното искане да бъде отхвърлено като неоснователно.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата Й.Й. предявява насрещно искане с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, позовавайки се на изложените по-горе обстоятелства. Моли съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на детето В. да бъде определено при нейната майка; на последната да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете; на ищеца да бъде определен режим на лични отношения с детето; П. С. да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка на дете от родител в размер на 250,00 лв., както и да ѝ бъдат присъдени деловодните разноски. Предявява и иск за издръжка за минало време – за периода 30.07.2016 г. – 21.10.2016 г. в размер на 250,00 лв. Алтернативно, в случай на уважаване на искането на ищеца, взема становище относно размера на евентуално дължимата от нея издръжка и относно режима на лични отношения с детето.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане №***/22.10.2010 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че Й.В.Й. и П.С.С. са родители на детето В.П.С., род. на *** година. Съдът констатира от представеното извлечение от интернет-страницата на Търговския регистър, че ищецът е едноличен собственик на капитала на „Т-систем“ ЕООД гр. Шумен. По делото е представена служебна бележка № 12/01.02.2017 г., изд. от Детски ясли № 11 гр. Шумен, в която е отразено, че В.С. е записан и посещава детското заведение. Видно от трудов договор № ТД-70/13.01.2017 г. е, че ответницата се намира в трудово правоотношение с „Торъс“ ООД гр. Варна, със срок на договора – 6 месеца, с място на работа в гр. Попово, на длъжността „крупие“ и основно месечно  трудово възнаграждение в размер на 460,00 лв.

            В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен е отразено, че ищецът и ответницата съжителствали съвместно до 03.09.2016 г., след което детето било при своята майка, но от 22.10.2016 г. заживяло при баща си. С. и В. обитавали апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „***“ № 1, ет. 15, ап. 75, собственост на брата на ищеца. Жилището се състояло от три стаи, трапезария с кухня, баня и санитарно помещение. Били осигурени много добри битови условия. Ищецът получавал трудово възнаграждение в размер на 900,00 лв. и допълнителни такива в размер около 800,00 лв. С. наел детегледачка, която му оказвала помощ при грижите, когато детето не било на посещаваната от него детска ясла, а ищецът бил ангажиран. Между бащата и детето била създадена силна емоционална връзка. Заключава се, че ищецът притежава нужния родителски капацитет за отглеждане на детето.

            По делото е изготвен социален доклад и от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ общ. Попово. Понастоящем, Й.Й. съжителствала с мъж – И.Р.Д., като двамата обитавали жилище, собственост на родителите на последния, находящо се в гр. Попово. В същото били осигурени добри битови условия. Съжителят на ответницата нямал нищо против да полага грижи за детето В., като то вече им гостувало веднъж.

            Разпитаните в съдебно заседание В.Д. и Г.Р. (в родство от пета степен по съребрена линия с ответницата) сочат, че след раздялата между страните, ответницата заедно с детето живяла в дома на своята леля и свид. Р.в гр. Нови пазар. Това продължило около един месец, като една седмица след запознанството на Й. с мъж от гр. Попово, тя започнала да живее при него в посочения град, а детето – при баща си в гр. Шумен. Ищецът наел свид. Д. да полага почасово грижи за детето. В. посещавал детско заведение в Тракийския квартал в гр. Шумен, като жилището на С. ***. Ищецът сам полагал грижите за детето – къпел го, готвел му, перял дрехите, почиствал и т.н. В жилището били осигурени много добри условия. С. упражнявал дейност по ремонт на принтери, което му позволявало да работи в дома си, а когато се налагало да отсъства грижите за детето били полагани от свид. Д. От заживяването на детето с баща му през м. ноември 2016 г., ответницата вземала В. със себе си общо четири пъти. Свид. Р. излага, че мъжът, с когото заживяла Й. бил разведен, като имал родени две, ненавършили пълнолетие понастоящем деца. Сочи, че битовите условия в дома на ищеца са по-добри от тези в апартамента в гр. Попово.

            Свидетелите В.С. (баща на ответницата) и Ц.П. (сестра на ответницата) излагат, че страните се разделили през м. септември 2016 г., като сочат съответно края и началото на месеца. Й. заживяла в дома на леля си в гр. Нови пазар, заедно с детето. То било взето от баща си на 21.10.2016 г. за рождения му ден и след това ищецът отказал да го върне на майката. Събев излага, че ответницата поддържала интимна връзка с И. Д. отпреди около шест месеца, а свид. П. сочи, че това се случило преди около четири месеца. Ищецът нямал роднини в гр. Шумен, които да му помагат за отглеждането на детето. От друга страна, битовите условия в апартамента в гр. Попово били много добри. Съжителят на ответницата имал две ненавършили пълнолетие деца, които били отглеждани от майка си. Й. поддържала постоянно телефонна връзка със свид. В. Д., за да осе осведомява за детето си. Освен това, независимо, че била на работа през деня, ответницата се виждала с В. по 2-3 пъти седмично.

            При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

            Предвид обстоятелството, че в настоящото производство, по реда на спорната съдебна администрация, съдът следва да реши въпроса при кой от родителите ще живее за в бъдеще детето и обусловените от това въпроси за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката му, независимо от предявяването на насрещни, взаимно изключващи се искания за това, настоящият състав счита, че изследването на правно значимите и относими към спора обстоятелства следва да бъде извършено общо по отношение на двете насрещни претенции.

            Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на детето В. и за упражняването на родителските права спрямо него са предявени и от двете страни.

            Установи се по делото, че родителите на детето не са сключвали граждански брак и са разделени от 03.09.2016 г. Тогава, Й. напуснала съвместно обитаваното жилище в гр. Шумен и заживяла в дома на своя леля в гр. Нови пазар. Грижите по отглеждането и възпитанието на В. били поети от ответницата. На рождения ден на детето, то било предадено от майката на ищеца и оттогава С. полагал непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. Същият бил подпомаган от детегледачка. От друга страна, Й. се установила в гр. Попово, където съжителствала с друг мъж.

            При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живее детето, но и кой от родителите да упражнява родителските права.

            При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на детето. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен случай, които са от най-разнообразно естество:   възпитателски качества на родителите – в случая съдът приема, че бащата на детето В. притежава родителските качества, необходими за неговото правилно отглеждане и възпитание в пълна степен. Указание в тази насока е фактът, че С. се справя сам с всички домакински дейности, свързани с полагане на грижите за детето. Обстоятелството, че по време на отсъствието му от дома, същият се подпомага от детегледачка не се отразява в никаква степен на тези изводи.   Желанието на родителите – изявена е готовност от страна и на всеки от двамата родители да отглежда и възпитава детето, факт, който е указание за тяхната сериозна загриженост и желание да се изпълни родителският дълг;   полът и възрастта на детето – детето В. е момче на 2 години и четири месеца – възраст, при която ежедневната непосредствена майчина грижа не е незаменима, независимо от пола му;   социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живее детето е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че най-благоприятна за развитието на детето В. е социалната среда в дома на ищеца – среда, в която то е свикнало да живее и е спокойно. От друга страна, в момента социалната среда на ответницата се състои основно от мъжа, с който тя съжителства на съпружески начала – лице, непознато за двегодишното дете. При обсъждане на социалното обкръжение, следва де се вземе предвид и факта, че детето е свикнало с детското заведение, което посещава в гр. Шумен; подкрепа на близки и роднини: в тази насока се установи, че нито идна от страните не разчита на подкрепа от близки и роднини;   жилищно-битови и други материални условия на  живот – установи се, че в жилището на ищеца са осигурени много добри битови условия, превъзхождащи тези, налични в жилището на ответницата. Освен това, С. получава значително по-високи доходи от Й..

            След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на малолетното дете, съобразявайки и становището на социалните работници, изготвили социални доклади по делото, съдът счита, че следва да бъде определено детето В. да живее при своя баща – П.С., който ще упражнява родителските права по отношение на същото, като детето следва да живее в жилището му, по регистрирания от последния постоянен адрес ***.

            С оглед установените по делото обстоятелства, обсъдени по-горе при определяне на местоживеенето и родителските права спрямо детето, съдът намира, че на майката следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване), през четна година – 21.10, през нечетна година – 22.10, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

            Досежно определянето на издръжка на детето по реда на чл. 127, ал. 2 вр.                     чл. 143, ал. 2 от СК:

            При определяне на размера на необходимата за детето издръжка, настоящият състав съобрази възрастта му, нуждите му и материалните възможности на родителите му. Ответницата представя доказателство, че от м. януари 2017 г. получава трудово възнаграждение в размер на 460,00 лв. В социалния доклад, изготвен от ДСП – Попово се сочи, че същата получава и пенсия, и стипендия в общ размер 180,00 лв. Ищецът не представя доказателства за реализираните от него доходи, но също в социалния доклад, изготвен от ДСП – Шумен се излага, че получава месечна сума в размер на около 1700,00 лв. Не са налице алиментни задължения на страните в полза на други лица. Предвид тези обстоятелства, съдът определя обща месечна издръжка за детето В. в размер на 220,00 лв., от които майката следва да заплаща по 115,00 лв. месечно, а останалите 105 лв. следва да се заплащат от бащата. По-голямото парично участие на майката е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от бащата.

            Размерът на така определената издръжка се дължи от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2016 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

            Досежно претенцията на ответницата с правно основание чл. 149 от СК:   предвид обстоятелството, че настоящото производство е за определяне на първоначална издръжка, както и установения със свидетелските показания факт по делото, че родителите на детето са във фактическа раздяла от 03.09.2016 г., съдът намира, че са налице предпоставките на цитирания законов текст. Установи се, че през периода 03.09.2016 г. – 21.10.2016 г. детето В. било отглеждано от своята майка, като не са налице доказателства, че С. плащал издръжка на детето си. Предвид горното, П. С. следва да бъде осъден да заплати издръжка за минало време, за времето от 03.09.2016 г. до 20.10.2016 г. (включително). Съдът, като съобрази установените по-горе обстоятелства относно доходите на родителите и потребностите на детето, определя обща месечна издръжка за този период в размер на 220 лв., от които бащата следва да заплати по 120 лв. месечно. Поради това, ищецът следва да бъде осъден да заплати издръжка в общ размер – 188,00 лв. Искът, в останалата му част – за периода от 30.07.2016 г. и за размер над 120,00 лв. до 250,00 лв. месечно следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

            На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.

            На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на присъдената издръжка с правно основание чл. 149 от СК, в размер на 50,00 лева.

            По разпределението на разноските по делото:

            Претенции за разноски са предявени от двете страни, като не се представя списък на разноските.

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 225,00 лв.

            На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените деловодни разноски, съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете в размер на 72,00 лева.

            Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И :

            На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА детето В. П.С. с ЕГН ********** да живее при родителя си П.С.С. с ЕГН **********,***.

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето В.П.С. с ЕГН ********** на бащата П.С.С. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на майката Й.В.Й. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, със съдебен адресат – адв. Р.М. от ШАК, гр. Шумен, ул. „***“ № 15, с детето В., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване), през четна година – 21.10, през нечетна година – 22.10, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

            ОСЪЖДА Й.В.Й. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето В.П.С. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител П.С.С. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 115,00 лв. (сто и петнадесет лева), считано от 25.10.2016 г., с падеж – 5-то число на месеца, до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК.

            ОСЪЖДА П.С.С. с ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 149 от СК, на малолетното си дете В.П. С. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Й.В.Й. с ЕГН **********, издръжка за периода 03.09.2016 г. – 20.10.2016 г., вкл., в общ размер 188,00 (сто осемдесет и осем) лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за плащане на издръжка за периода 30.07.2016 г. – 03.09.2016 г. и за размер над 120,00 лв. месечно до предявения – 250,00 лв. месечно, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН..

            На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.

            ОСЪЖДА П.С.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху размера на присъдената издръжка с правно основание чл. 149 от СК, в размер на 50,00 лева.

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Й.В.Й. да заплати на П.С.С. направените разноски по делото в размер на 225,00 лв.

            На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА П.С.С. да заплати на Й.В.Й. направените разноски по делото, съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете в размер на 72,00 лв..

            Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

 

                                                                                       Районен съдия: