Р Е Ш Е Н И Е

95/14.2.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На седми февруари две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2641 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявени от А.П.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. И.И от ШАК срещу “Пуратос България“ АД с ЕИК 113021497 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Р.М.П. искове за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № 1034/25.08.2016 г., с която е прекратено трудовото му правоотношение, както и възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „Шофьор” в «Пуратос България» АД с място на работа в гр.Шумен.

В исковата молба се излага, че ищецът заемал длъжността „шофьор” при ответника, с място на работа Шумен на основание сключен Трудов договор № 082/12.03.2012г. С предходна Заповед № 838/08.10.2015г. ищецът бил уволнен и трудовото правоотношение между страните било прекратено. Уволнението било обжалвано от него и с решение № 282/08.04.2016г. по гр.д. № 2845/2015г. по описа на ШРС, било признато за незаконно, била отменена цитираната заповед, като бил възстановен на предишната заемана от него работа, като ответника бил осъден да му заплати сума в размер на 2 204.20 лв., представляваща обезщетението за неспазен срок на предизвестието. Решението влязло в законна сила след въззивно обжалване на 06.10.2016г. На 13.10.2016г. ищецът получил съобщение от ШРС за окончателния резултат от обжалването, като имал на разположение четиринадесетдневен срок за явяване на работа. На 21.10.2016г. ищецът уведомил работодателят си, че ще се възползва от възможността да заеме предишната си работа и ще се яви на 24.10.2016г. При явяването му на работа обаче му била връчена Заповед № 1034/25.08.2016 г., с която правоотношението между страните се прекратявало на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ, считано от 25.08.2016г., поради незаемането на длъжността в двуседмичния срок по чл.345, ал.1 от КТ. Горното обосновавало незаконосъобразност на уволнението, като се моли за неговата отмяна и възстановяването на ищеца на предходната му работа, както и присъждане на направените в производството разноски.

Препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея били редовно връчени на ответното дружество, като въпреки предоставения му по чл.131 от ГПК срок, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове. Писмен отговор е постъпил след срока, като съдът се е произнесъл с нарочно Определение № 3192/19.12.2016г. по редовността на писмения отговор и е върнал същия на страната, като просрочен.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв. И.И от ШАК, като поддържа исковата молба и моли за уважаването на исковете, излагайки доводите си в хода на съдебните прения. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание за ответника се явява адв. П.Б. от АК-Перник, редовно упълномощен, като се моли за отхвърляне на претенциите, като се излагат аргументи в хода по същество.

От събраните по делото доказателства се прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото Съдебно решение № 282/08.04.2016г. по гр.д. № 2845/2015г. на ШРС е отменено предходно уволнение на А.П.Н. и същия е възстановен на работа на предишната заемана от него длъжност „шофьор“ с място на работа в гр.Шумен. Решението било обжалвано пред въззивната инстанция и потвърдено с Решение № 142/25.07.2016г. по в.гр.д. № 301/2016г. на ШОС. От страна на ответника била депозирана касационна жалба срещу въззивното решение, като състав на ШОС приел с Разпореждане от 15.09.2016г., че касационната жалба е просрочена и върнал същата на страната. Така първоинстанционното решение по трудовия спор влязло в законна сила на 06.10.2016г.

От представеното по делото съобщение (стр.19 от делото) се установява, че съдът уведомил ищеца за влизане в сила на решението, с което бил възстановен на работа, като било получено от процесуалния представител на ищеца на 13.10.1016г.

Ищеца уведомил писмено работодателя си за датата, на която ще се яви на работа на работното си място в гр.Шумен, а именно 24.10.2016г., като уведомлението било получено от служител на ответника на 21.10.2016г.

При връщането му на работа на 24.10.2016г. му била връчена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 1034/25.08.2016г., на основание чл.325, ал.1, т. 2 от КТ, тъй като работникът не се явил в двуседмичен срок, считано от 25.08.2016г. да заеме длъжността, на която бил възстановен. Заповедта била връчена на ищеца на 24.10.2016г. срещу подпис.

Въз основа на горната фактическа обстановка и преценените доказателства в съвкупност и поотделно, съдът прави следните правни изводи:

По основателността на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ: Трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ – поради възстановяването на работника на длъжността заемана преди незаконното му уволнение и неявяването на същия в двуседмичен срок от получаване на съобщението му за възстановяването.

Между страните по делото не се спори, а и от приложеното съдебно решение по гр.д. № 2845/2015г. ШРС по безсъмнен начин се установява, че уволнението на работника е признато за незаконно от съда и същия е възстановен на предишната заемана от него работа.

По делото не се спори и относно това, че работника е поел инициативата за заемане на длъжността „шофьор“, за което е уведомил надлежно работодателя си.

Единствения спорен момент е началния момент, от който започва да тече двуседмичния срок по чл.345, ал.1 от ГПК. Ищецът сочи, че това е датата на получаването на съобщението за влизане в сила на решението по делото, изпратено от съда. Ответника твърди, че това е датата, на която ищецът е узнал за възстановяването, като считат, че в тази връзка са налице безспорни доказателства.

Съгласно чл.345, ал.1 от КТ при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от съда, той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не е спазен по уважителни причини. За приложението на чл.345, ал.1 от КТ има постановена задължителна съдебна практика. Приема се, че двуседмичния преклузивен срок тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа. Ако не е изпратено такова съобщение – от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа. Ако е узнал по друг начин, независимо от впоследствие полученото съобщение от съда, срокът тече от узнаването. В този смисъл са Решение № 228/29.09.2016г. на ВКС по гр.д. № 1559/2016г., IV г.о., Решение № 179/26.05.2014г. на ВКС по гр.д. № 7263/2013г. IV г.о., Решение № 264 от 27.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 1467/2010г. III г.о., Решение № 440 от 10.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 537/2009г. IV г.о.

В настоящия случай от всички доказателства по делото се установява по безсъмнен начин, че в случая е налице хипотезата, при която ищецът е узнал за възстановяването си на работа от изпратеното до него съобщение от ШРС, което му е връчено на 13.10.2016г. От тази дата е започнал да тече двуседмичния срок по чл.345, ал.1 от КТ, който е изтекъл на 27.10.2016г. С уведомяването от страна на работника на своя работодателя за намерението да се яви на работа в този срок, както и фактическото му явяване на работното място е налице пълно изпълнение на задължението от страна на ищеца.

В настоящия случай не намира приложение и хипотезата, при която ищецът е узнал по друг начин за влязлото в сила решение. По делото са представени изпълнителен лист № 1933 от 28.07.2016г. и покана за доброволно изпълнение до ответника „Пуратос България“ АД, като ответникът сочи, че след като ищецът се е снабдил с изпълнителния лист, то той е знаел, че решението е влязло в сила. Този извод не само противоречи на доказателствата по делото, но не почива и на правни аргументи, тъй като изпълнителния лист е издаден на подлежащо на изпълнение осъдително решение на въззивния съд по отношение на имуществената претенция за обезщетението по чл. 220, ал.1 от КТ, а не поради влизане в сила на решенията по инстанциите. Същевременно ответника е депозирал касационна жалба срещу решението на ШОС на 14.09.2016г. (стр.16 от делото), което влиза в очевидно противоречие с развиваната от ответника теза, че решението към този момент е влязло в законна сила. Докато съдебния акт не е влязъл в законна сила, то работника не би могъл да действа съобразно с установеното от съда правно положение, нито за работодателя възниква задължението да се съобразява с това правно положение. Едва след влизане в сила на акта на съда силата на присъдено нещо обвързва страните да съобразяват занапред своето поведение. Предвид това приетата в Заповедта за прекратяване дата от която ищецът е следвало да се яви на работа – 25.08.2016г., като дата на която решението не е влязло в законна сила е правно ирелевантна.

Поради гореизложеното съдът намира, че към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е изтекъл преклузивния срок по чл.345, ал.1 от КТ. Предвид това и уволнението на ищеца на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и ищецът бъде възстановен на предишната заемана от него работа на длъжността „шофьор“.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ШРС сума в размер на 60 лв., представляващи държавна такса по всеки от исковете в размер на по 30 лв.

Направено е от ищеца искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените такива в размер на 500 лв., съобразно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК и адвокатско пълномощно.

Поради гореизложеното и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на А.П.Н. с ЕГН ********** с адрес *** извършено на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ със Заповед № 1034/25.08.2016г. на „Пуратос България“ АД с ЕИК 113021497 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Р.М.П. и ОТМЕНЯ Заповед № 1034/25.08.2016г. на „Пуратос България“ АД с ЕИК 113021497, като незаконосъобразна.

ВЪЗСТАНОВЯВА А.П.Н. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор“ в „Пуратос България“ АД с ЕИК 113021497 с работно място гр.*****.

ОСЪЖДА „Пуратос България“ АД с ЕИК 113021497 на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 60 лв. (шестдесет лева), представляваща държавна такса по предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, както и сумата от 5 лева (пет лева) държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „Пуратос България“ АД с ЕИК 113021497 на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на А.П.Н. с ЕГН ********** сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно списък за разноски по чл.80 от ГПК и адвокатско пълномощно.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Шуменски Окръжен съд, считано от датата на обявяването му - 21.02.2017г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: