Р Е
Ш Е Н
И Е
74/7.2.2017г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на шести
февруари 2017 година
в открито
заседание, в следния състав:
Секретар : С. Л.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 2644/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове, с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на “***”
ООД, ЕИК : 837068284, със седалище и адрес на управление – гр. ***, срещу Й. М.Х.,
ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК.
Ищецът сочи, че осъществявал
водоснабдителна и канализационна услуга на ответника, през периода 01.10.2014г.
– 19.05.2016г.. Издал за това фактури, по които ответникът дължал сумата от
215,93 лева, представляваща 196,56 лева главница и 19,37 лева лихви за забава,
върху всяко месечно задължение от 01.11.2014г. до 23.08.2016г.. За така
твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧГД №
2127/2016г., ответникът възразил. Поради изложеното ищецът претендира да се
признае за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на
ответника да му заплати разноските в производствата.
Представя и иска допускане на писмени
доказателства.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Твърди, че искът е допустим и
неоснователен, защото част от вземането било погасено – 145,20 лева за периода
17.07.2015г. – 17.11.2015г., по първите три фактури количеството вода било
неправилно служебно начислено – 18.09.; 16.10. и 19.11.2014г.. Признава
вземането по фактури издадени за периода 17.11.2015г. – 16.06.2016г..
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и
отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Представените неоспорени писмени
доказателства – копия от карнети, сочат, че посочената
партида е с титуляр ответника. За твърдяната главница на вземането,
представляваща цена на употребена вода, кредиторът – ищец в производството е
издавал, съобразно общите условия, за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор “***” ООД, фактури /л. 8-29/.
Същите, неоспорени, съдържат дължимата сума за всеки от претендираните периоди,
както и крайна дата за плащане. Съобразно чл. 31, ал. 2 от общите условия
потребителите, следва да заплащат дължимите суми в 30 дневен срок, след датата
на фактурата. Представените копия от карнети,
протоколи и показанията на разпитания свидетел, установяват, че е извършвано в
присъствието на ответницата живуща в жилището, отчитане на разходомерното
устройство, по допустим от общите условия начин, което сочи на неоснователност
на възражението му, за липса на реално потребление, като е начислявана сума, по-малка
от допустимата според посочените условия. На 19.01.2016г. съпругът на
ответницата превел на ищцовото дружество сумата от
145,20 лева, като посочил, че погасява задължения за периода м.01 до м.11.2015г..
Според неоспорени счетоводни записвания на ищеца, сумата била достатъчна за
погасяване на задължения за консумирана вода, по фактури издадени в периода 02.02.2015г. – 01.09.2015г./л.81/, тоест с твърдяното плащане
не е погасено вземане предмет на настоящото производство. Както се посочи
признават се вземания за сумата от 80,01 лева, за периода 17.11.2015г. –
16.06.2016г.. По отношение служебно начисленото количество вода се установи, че
на ответницата е издадено предписание за подмяна на разходомерното
устройство и съобразно чл. 49 от Общите условия, за периода от него, до
подмяната му е начислявано количество вода, посочено в условията, и по малко,
за четири месеца.
Така установената фактическа обстановка,
сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявените установителни
искове – наличие на валидно правоотношение между страните; задължение,
произтичащо от същото, за ответника да заплаща количествата употребена вода, за
съответните периоди; настъпил падеж на тези му задължения и изпадането му в
забава. Исковете следва да бъдат уважени, в предявените размери.
С оглед така посоченият изход на делото,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата
от 208 лева, в настоящото и по ЧГД № 2127/2016г..
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Й. М.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на “***”
ООД, ЕИК : 837068284, със седалище и адрес на управление – гр. ***, срещу нея,
съществува вземане за сумата от 215,93 лева, представляваща 196,56 лева
главница и 19,37 лева лихви за забава, върху всяко месечно задължение от
01.11.2014г. до 23.08.2016г., в едно със законната лихва, върху главницата от 196,56
лева, считано от 24.08.2016г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Й. М.Х., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на “*****” ООД със седалище и адрес на управление – гр.
***, сумата от 208 лева,
представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2127/2016г., по
описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: