Р Е Ш Е Н И Е

№196/29.3.2017г.

Шуменският районен съд в публичното заседание на дванадесети януари , през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

Съдия : Зара Иванова

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №2660 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.106 ал.5 и чл.82 ал.1 от СК (отм.).

Депозирана е искова молба от П.Т.И. , ЕГН:********** , адрес *** , съдебен адрес *** срещу Б.В.К. , ЕГН:********** , адрес *** , съдебен адрес *** , пл***. , в която посочва , че по силата на Решение № 114 по гр.д. № 2813/2014г. по описа на ШРС , бракът им с ответницата бил прекратен по взаимно съгласие, като местоживеенето на роденото от брака им дете Л. П. И. с ЕГН ********** било определено при ответницата на адрес гр.Шумен, кв. Дивдядово, ул. *** и упражняването на родителските права по отношение на детето били предоставени на майката. Заявява, че до 13.04.2015г., със съгласие на ответницата, дъщеря им останала да живее при него, като причина за това били неподходящи условия за отглеждане на дете в жилището на ответницата. След развода се променили обстоятелствата при които сключили споразумението, ответницата създавала връзки с различни мъже, с които запознавала и дъщеря им. Ищецът твърди, че в момента ответницата, заедно с дъщеря им, живее с друг мъж в дома му на улица ***в гр.Шумен. Същият имал две деца от предходен брак, с които живеели - син на 14 години и дъщеря на 10 години. Дъщеря им била принудена да спи на дивана в хола в жилището на настоящия партньор на ответницата, като често възниквали конфликти между чуждия човек и общото им дете и между самите деца. Възрастта на децата и различният им пол създавали опасност от възникване на неподходящи отношения между тях, липсвала достатъчна грижа при отглеждането, възпитанието и обучението на детето. Дъщеря им била неспокойна и нервна и това пряко рефлектирало върху успеха и в училище, който се бил влошил. Ищецът излага, че разполагал със собствено жилище в което живеел заедно с неговата майка, осигурил самостоятелна стая за детето, която била напълно обновена. Заявява, че работел по трудов договор, имал добри доходи. В съседния апартамент живеела сестра му със семейството си, като дъщеря му била много привързана към баба си и леля си, тъй като те се грижат за нея от самото й раждане. Желае да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете Л.П. И. с ЕГН ********** на него, да бъде определено местоживеене на дъщеря им в неговия дом, находящ се в гр. Шумен, бул. ***, както и да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца (е приспиване), от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, по три дни през коледните и великденските празници, както и тридесет дни през лятната ваканция, когато той не е в платен годишен отпуск. Моли, да бъде осъдена ответницата да заплаща на детето Л.П. И., чрез него, като неин месечна издръжка в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева, с падеж всяко десето число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба. Моли да му бъдат присъдени направените разноски.

В отговора по чл.131 от ГПК ответницата депозира отговор в който заявява, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен по отношение на исканото изменение. Излага, че тази фалшива загриженост, която бащата декларира се оборва от факта, че същият почти година не бил плащал издръжка за детето си, която била под социалния минимум - 90 лв. Това я принудило да сигнализирам ШРП и чак след образуване на наказателно производство срещу него и малко преди постановяване на осъдителна присъда по НОХД № 1234/2016 г. на ШРС, ответникът платил дължимата сума, и то не от загриженост към детето си, а от страх да не му бъде наложено предвиденото наказание. Заявява, че друго доказателство за неверните твърдения от негова страна е физическото насилие, което същия не се притеснил да упражни спрямо нея пред детето им, за което същият има образувано дело и постановено съдебен акт по гр. дело № 2168/2015г. по описа на ШРС по ЗЗДН. Ищцата твърди, че никога до сега ищецът не е проявявал загриженост за това по какъв начин и с какви средства тя отглеждала детето, не бил питал детето за нуждите му и неговите желания, не знаел, че същото се нуждаело от добри грижи, които освен необходимото внимание включвали и средства за прана, училищни пособия, лекарства, дрехи, извънкласни занимания. Детето им в момента било подложено на ортодонтско лечение, за което ответницата твърди, че само до момента е заплатила 250 лева. Твърди, че един чифт обувки на дъщеря им, подходящи за нейната възраст стрували 99 лв. Именно поради това, и поради обстоятелството, че не е можела никога да разчита на помощ от ищеца, работила понякога и по две смени на ден, и детето никога не било лишавано от внимание и грижи. Заявява, че действително в момента живеела е друг мъж, който имал деца от предходен брак. Действително между децата имало понякога спорове, но те са породени от близката им възраст и не можело да се каже, че оказвали лошо влияние на тяхното дете. Ответницата заявява, че също притежавала самостоятелно жилище и ако дома, в който сега живеели с дъщеря им се окаже неподходящ за нея или тя покаже и най-малкото желание да го напуснели, нямало никакви пречки за това. В момента дъщеря им имала необходимите условия да учи и да се развива добре, поради което моли да бъде оставено без уважение искането на П.Т.И. за възлагане на родителските права по отношение на детето им Л.П. И. с ЕГН **********. Претендира присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание ответницата променя становището си , като заявява , че т.к. иска за уважи мнението на дъщеря си е съгласна родителските права да бъдат предоставени за упражняване на ответника , като бъде постановен същият режим на лични контакти , какъвто е настоящият с бащата .

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено , че с Решение № 114/09.02.2015г. , постановено по гр.д.№2813/2014г. по описа на ШРС бракът между страните е прекратен , като родителските права по отношение на малолетното тогава дете Л.П. И. с ЕГН ********** са предоставени за упражняване на майката , с местоживеене *** и режим на лични контакти с бащата П.Т.И. както следва : всяка събота и неделя от месеца (с преспиване ) , от 8,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя , по три през коледните , новогодишните и великденските празници , както и шестдесет дни през лятото , когато майката не е в платен годишен отпуск .При определяне на начина и режима на упражняване на родителските права , съдът следва основно да се съобрази с интересите на детето , които е необходимо да бъдат преценени с оглед редица обстоятелства , посочени и обобщени със задължителна сила в Постановление №1/12.11.1974г. по гр.д.№3/74 на ПВС . Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на разнообразен комплекс от обстоятелства. В критериите по посоченото ППВС има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет. Според посочената задължителна съдебна практика при решаване на спора за родителски права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По съществени от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата;помощ на трети лица; материалните условия на живот и др. В настоящия случай доколкото има определен първоначален режим на упражняване на родителските права , следва да бъде извършена преценка налице ли е промяна в обстоятелствата обусловили решението на съда . Съдът счита , че е настъпила такава промяна и тя касае предимно обективни обстоятелства , които са довели и до субективна промяна в желанието на детето . От разпитаните по искане и на двете страни свидетели , съдът намира за установено , че и двамата родители обичат детето , правят усилия то да се развива нормално физически и емоционално , то също е привързано към тях и при изслушването му по реда на чл.15 от Закона за закрила на детето , заявява , че се разбира и с двамата си родители , но желае да живее при баща си . Изразеното пред съда желание на детето не е задължително за съда , а отново следва да се изхожда от интереса му , който не винаги съвпада със субективното му желание . В случая основната причина , която води до дискомфорт у детето е установения по делото факт , че майката е заживяла на съпружески начала с друг мъж , който също има две деца и всички живеят заедно . Следва да се подчертае , че тези действия на майката не са морално укорими , напротив , при условие , че няма възможност родителите на детето да живеят заедно , подобна ситуация е оптимален вариант за създаване на семейна среда семейна среда . В случая обаче детето е във възраст , в която трудно възприема нови , непознати хора , в комбинация с обстоятелството , че жилището в което майката и съжителят и живеят , не предлага на детето възможност за усамотяване и спокойствие , което безспорно е необходимо , водят до основателното му желание да живее при баща си , където битовите условия задоволяват стандартни и според съда нормални необходимости . В жилището на бащата живее и неговата майка , т.е. баба по бащина линия , както и в съседство живее сестрата на ответника – Р.Г. . Последната е разпитана като свидетел по делото и от нейните показания , които съдът възприема за достоверни , съдът приема за установено , че от леля си , детето получава значителна помощ при подготовка на уроците си , баба и също полага значителни грижи – физически и духовни . В този „разширен семеен кръг“ Л. се чувства по-спокойна , по –уверена и защитена . Тези изводи се потвърждават и от показанията на св. М.Л. , която е била преподавател на детето през целия начален етап, от 2012 до 2016 година. Тя заявява , че познава лично роднините на Л. от бащина страна - бащата и бабата и вуйната, вуйчото, братовчедите. Заявява , че в дома на бащата има по -сериозна подкрепяща среда. Интересуват се от оценките, интересуват се от здравето на детето. От друга страна твърди , че е запозната с трудностите на майката , а именно , че поради работата и се е налагало да закъснява да се прибере в дома си и Л. да е несигурна в учебния процес .

В заключение , съдът счита , че и двамата родители желаят детето им да живее с тях , като това желание не е изразено само формално , всеки от тях полага усилия да задоволи потребностите на детето , но поради обстоятелството , че битовите условия при бащата са по-подходящи , както и поради наличието на „разширен семеен кръг“ , от когото ищецът получава огромна помощ при отглеждането на детето , счита , че към настоящият момент желанието на детето съвпада с неговия интерес , а именно родителските права да се упражняват от бащата , с местоживеене на детето в неговия дом.

Относно режима на лични контакти , съдът счита , че следва да бъде същият , какъвто е бил до настоящият момент с бащата , с изключение на периода през лятото , който е целесъобразно да бъде скъсен на 1 месец и 15 дни . Такова е желанието на детето , то твърди , че се разбира с майка си и желае да поддържа постоянен контакт с нея и по-конкретно в параметрите на настоящия режим на лични контакти с бащата . В тази връзка следва да се коментират възраженията на бащата , че този контакт е необосновано разширен и майката няма да е в състояние да полага адекватни грижи за детето . Действително от показанията на цитираните по-горе свидетели , съдът приема за доказано , че е съществувал период , в който работното време на майката е налагало детето често да бъде обгрижвано от трети лица и да е без постоянен надзор . Това обстоятелство обаче не следва да се възприема като неглижиране на родителските задължения , защото е в резултат на житейска , финансова необходимост. Майката е предприела действия , които да и осигурят повече свободно време за отглеждане на детето и задоволяване на неговите нужди , поради което счита , че ще е в състояние да се грижи за детето си , в периодите на режима на лични контакти . Такъв по-разширен режим според съда е необходим за да не се прекъсне съществуващата между майката и детето емоционална привързаност , както и да привикне с новата семейна среда , която е изградила майка и . Единствено следва да се намали продължителността на личния контакт през летните месеци , като вместо 2 месеца , като е бил с бащата , да бъде 1 месец и 15 дни , за да е налице известен паритет във времето , през което майката и бащата могат да бъдат с детето на по-продължителни пътувания и др. подобни . В обобщение режимът на лични контакти между детето и майката следва да е при параметри : всяка събота и неделя от месеца (с преспиване ) , от 8,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя , по три през коледните , новогодишните и великденските празници , както и един месец и петнадесет дни през лятото , когато бащата не е в платен годишен отпуск .

Майката следва да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето Л.П. И. , която съобразено с нейните доходи , установени с представеното Удостоверение изх.№58/07.12.2016г. , издадено от ДЯ №*** гр.Шумен , както и потребностите на детето , обусловени от неговата възраст , следва да е в размер на 150 лева . В исковата молба е направено искане , издръжката да бъде присъдена считано от датата на подаване на исковата молба . Доколкото изменението на упражняването на родителските права е изпълняняемо едва след влизане в сила на настоящото решение , от този момент следва да бъде присъдена и издръжката .

На основание чл.78 ал.6 от ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВСС , по сметка на ШРС сумата 216 лева – държавна такса върху размера на издръжката за детето Л.П. И. .

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца извършените деловодни разноски по уважените искове в размер на 430 лева

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 и чл. 56, ал. 6, СК, установените със споразумението по чл. 51, ал. 1, СК, утвърдено с Решение № 114/09.02.2015г. , постановено по гр.д.№2813/2014г. по описа на ШРС , мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на лични отношения, издръжката на детето Л.П. И. с ЕГН ********** и вместо тях ОПРЕДЕЛЯ следните нови мерки:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Л.П. И. с ЕГН ********** на бащата П.Т.И. , ЕГН:********** , адрес *** , съдебен адрес *** , офис 14 , с МЕСТОЖИВЕЕНЕ ***

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката Б.В.К. , ЕГН:********** и детето Л.П. И. с ЕГН ********** , както следва : всяка събота и неделя от месеца (с преспиване ) , от 8,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя , по три през коледните , новогодишните и великденските празници , както и един месец и петнадесет дни през лятото , когато бащата не е в платен годишен отпуск .

ОСЪЖДА Б.В.К. , ЕГН:********** , да заплаща на малолетната си дъщеря Л.П. И. с ЕГН ********** , чрез нейния баща и законен представител П.Т.И. , ЕГН:********** , месечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет деветдесет) лева , считано от влизане в сила на настоящото решение , с падеж – първо число на месеца за който се дължи , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска , до окончателното и изплащане .

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в осъдителната му част решението подлежи на предварително изпълнение.

ОСЪЖДА Б.В.К. , ЕГН:********** , да заплати в полза на ВСС , по сметка на ШРС , сумата 216 (двеста и шестнадесет ) лева – държавна такса върху размера на издръжката за детето Л.П. И. .

ОСЪЖДА Б.В.К. , ЕГН:********** да заплати на П.Т.И. , ЕГН ********** , сумата 430 (четиристотин и триста а) лева – деловодни разноски .

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок , от съобщаването му на страните , пред ШОС

СЪДИЯ: