Р Е Ш Е
Н И Е
159/9.3.2017г.
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№2667 по описа за 2016 г. на ШРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени положителни установителни искове, с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.240,
ал.1 и ал.2 и чл.92 от ЗЗД, вр. с чл.60, ал.1 от ЗН.
В
молбата си до съда, ищецът „Обединена българска банка“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от законните представители С.П.В.
и Р.И.Т. –, чрез
„АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Г. И Б.“, чрез адв. П.Б.Г., САК, с адрес за призоваване, ***,
твърди, че по силата на сключен на 26.01.2006 г., между банката и Г.Ф.Ч., ЕГН **********
/кредитополучател/ Договор за издаване на кредитна карта VISA ELEKTRON, VISA, MASTERCARD,
ищецът е предоставил на последния кредитна карта с кредитен лимит от 500.00
лева, в последствие увеличен на 4 000.00 лева. Сочи се в молбата, че
кредитният лимит е изцяло усвоен, като е станал предсрочно изискуем, считано от
06.01.2014 г., поради неплащане на погасителните вноски. Кредитополучателят е
починал на 15.07.2013 г., поради което банката е поискала издаване на заповед
за изпълнение срещу наследниците на починалия длъжник, ответници в настоящото
производство- М.К.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, Ф.Г.Ч., ЕГН **********, с
адрес ***, Т.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес:*** /над
партерен/. Преди иницииране на заповедното производство, наследниците били
надлежно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията. По ч.гр.д. №1828/2016
г. по описа на ШРС е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответниците,
като е разпоредено всеки един от тях да заплати съответна на наследствения му
дял сума от задължението на починалия кредитополучател. Ответниците били подали
възражения срещу заповедта, поради което за ищеца се пораждал интерес от
предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията му по издадената
заповед за изпълнение. Поради изложеното
моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде
признато за установено съществуване на вземанията му спрямо ответниците, а
именно: 1/ Да бъде признато за установено, че ответникът М.К.Ч., ЕГН **********
му дължи сумата от 2 062, 47 лева /1/3 от дълга на наследодателя Г.Ф.Ч./,
от която 1 332, 14 лева, представляваща просрочена главница по Договор за
издаване на кредитна карта VISA
ELEKTRON, VISA, MASTERCARD, сключен на 26.01.2006 г.; 600, 83
лева, представляваща договорна лихва за периода от 06.01.2014 г. до 21.07.2016
г.; 129, 50 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 06.01.2014 г.
до 21.07.2016 г.; 2/ Да бъде признато за установено, че ответникът Ф.Г.Ч., ЕГН **********
му дължи сумата от 2 062, 47 лева /1/3 от дълга на наследодателя Г.Ф.Ч./,
от която 1 332, 14 лева, представляваща просрочена главница по Договор за
издаване на кредитна карта VISA
ELEKTRON, VISA, MASTERCARD, сключен на 26.01.2006 г.; 600, 83
лева, представляваща договорна лихва за периода от 06.01.2014 г. до 21.07.2016
г.; 129, 50 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 06.01.2014 г.
до 21.07.2016 г.; 3/ Да бъде признато за установено, че ответникът Т.Г.Ч., ЕГН **********
му дължи сумата от 2 062, 47 лева /1/3 от дълга на наследодателя Г.Ф.Ч./,
от която 1 332, 14 лева, представляваща просрочена главница по Договор за
издаване на кредитна карта VISA
ELEKTRON, VISA, MASTERCARD, сключен на 26.01.2006 г.; 600, 83
лева, представляваща договорна лихва за периода от 06.01.2014 г. до 21.07.2016
г.; 129, 50 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 06.01.2014 г.
до 21.07.2016 г. Ищецът претендира и обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху всяко едно от главните задължения, считано от 25.07.2016
г. до изплащане на задължението, както и присъждане на извършените по делото
разноски.
В
последствие, в писмена молба, представена по делото, ищецът заявява, че
ответникът М.Ч., на 16.11.2016 г. е платила цялата дължима сума, в размер на
8 489, 18 лева, която включва главница, договорни и наказателни лихви,
както и разноските по делото.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът М.К.Ч. представя писмен отговор, в който заявява, че част от иска, а
именно за сума от 166, 66 лева, представляваща част от главното вземане е
недопустим, поради липса на интерес /ответникът не е оспорил във възражението
си по чл.414 от ГПК тази сума, напротив признал я като дължима/. В отговора си
изразява и аргументи за неоснователност на исковете, като прави и възражение за
погасяване на задълженията по давност.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът Ф.Г.Ч. представя писмен отговор, в който заявява, че част от иска, а
именно за сума от 166, 66 лева, представляваща част от главното вземане е
недопустим, поради липса на интерес /ответникът не е оспорил във възражението
си по чл.414 от ГПК тази сума, напротив признал я като дължима/. В отговора си
изразява и аргументи за неоснователност на исковете, като прави и възражение за
погасяване на задълженията по давност.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът Т.Г.Ч. представя писмен отговор, в който заявява, че част от иска, а
именно за сума от 166, 66 лева, представляваща част от главното вземане е
недопустим, поради липса на интерес /ответникът не е оспорил във възражението
си по чл.414 от ГПК тази сума, напротив признал я като дължима/. В отговора си
изразява и аргументи за неоснователност на исковете, като прави и възражение за
погасяване на задълженията по давност.
Касателно
направените възражения за недопустимост на част от главните искове, съдът се е
произнесъл в определението си, постановено по реда на чл.140 от ГПК, като е прекратил
частично производството по отношение претенциите срещу тримата ответници за
признаване за установено, че всеки един от тях дължи на ищеца сумата от 166, 66
лева, представляваща начислена главница по Договор за издаване на кредитна
карта VISA ELEKTRON, VISA,
MASTERCARD
от 26.01.2006 г., като недопустимо. Определението за прекратяване на производството
е влязло в законна сила.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№1828/2016 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.417 и сл. от ГПК са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, в полза на „Обединена
българска банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от законните представители С.П.В.
и Р.И.Т. , срещу ответниците, като е разпоредено всеки
един от тях разделно да заплати следните суми: 1/ М.К.Ч., ЕГН ********** -
сумата от 2 062, 47 лева /1/3 от дълга на наследодателя Г.Ф.Ч./, от която
1 332, 14 лева, представляваща просрочена главница по Договор за издаване
на кредитна карта VISA ELEKTRON, VISA,
MASTERCARD,
сключен на 26.01.2006 г.; 600, 83 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 06.01.2014 г. до 21.07.2016 г.; 129, 50 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 06.01.2014 г. до 21.07.2016 г.; 219, 87 лева-
разноски по делото; 2/ Ф.Г.Ч., ЕГН ********** - сумата от 2 062, 47 лева
/1/3 от дълга на наследодателя Г.Ф.Ч./, от която 1 332, 14 лева,
представляваща просрочена главница по Договор за издаване на кредитна карта VISA ELEKTRON, VISA, MASTERCARD, сключен на
26.01.2006 г.; 600, 83 лева, представляваща договорна лихва за периода от
06.01.2014 г. до 21.07.2016 г.; 129, 50 лева, представляваща наказателна лихва
за периода от 06.01.2014 г. до 21.07.2016 г.; 219, 87 лева- разноски по делото;
3/ Т.Г.Ч., ЕГН **********- сумата от 2 062, 47 лева /1/3 от дълга на
наследодателя Г.Ф.Ч./, от която 1 332, 14 лева, представляваща просрочена
главница по Договор за издаване на кредитна карта VISA ELEKTRON, VISA, MASTERCARD, сключен на 26.01.2006 г.; 600, 83
лева, представляваща договорна лихва за периода от 06.01.2014 г. до 21.07.2016
г.; 129, 50 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 06.01.2014 г.
до 21.07.2016 г.; 219, 87 лева- разноски по делото. Присъдена е и законна лихва върху всички главни
задължения, считано от 25.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането. В
срока по чл.414 от ГПК и тримата длъжници са подали възражение срещу заповедта,
в частта й за сума от 1 895, 81 лева, от която 1 165, 48 лева-
претендирана главница, 600, 83 лева- договорна лихва и 129, 50 лева- наказателна
лихва. От представените по делото писмени доказателства /частно заверени
преписи от Договор за издаване на кредитна карта VISA ELEKTRON, VISA, MASTERCARD и Общи условия на
ОББ АД за дебитни и кредитни карти/, се установи, че на 26.01.2006 г. между ищеца,
в качеството му на банкова институция и Г.Ф.Ч. /картодържател/ е сключен договор, с предмет
издаване на кредитна карта MASTERCARD.
Уговорен е кредитен лимит в размер на 500.00 лева, като са уговорени
възнаградителни и наказателна лихви. В т.5 от договора е предвидено, че
олихвяването се извършва ежемесечно на датата на издаване на извлечението, като
датата на издаване на извлечението е 23 число на съответния месец. Уговорена е
и такса за обслужване на картата. Предвидено е, че договорът влиза в сила от
деня на подписването му до изтичане на два месеца след крайния срок на
валидност на картата. Уговорено е и, че срокът на договора се подновява
автоматично с още две години и два месеца, освен при уведомление от
картодържателя, с което последният заявява, че не желае картата да бъде
подновена, като валидността на картата е две години. Банката предоставя на
картодържателя нова карта, не по- късно от 14 дни преди изтичане срока на
действащата карта. В общите условия към договора са описани правата и
задълженията на страните по договора, като част от основните задължения на
банката са да издаде на картодържателя банкова карта и да му я предаде, заедно
със съответния ПИН- код, като осигури запазването му в тайна от своите
служители и трети лица; да осчетоводява транзакциите, извършени от
картодържателя ежедневно и в хронологичен ред според постъпването им в банката;
да издаде нова карта с нов ПИН- код или само нов ПИН-код, както и да уведомява
картодържателя за всяка промяна в общите условия. Предвидено е, че банката има
право да определя максималните суми /лимитите/ и броя на транзакциите с картата
за определен период или транзакция, като уведомява картодържателя в банковите
салони, на интернет страницата си, с месечните извлечения или по друг подходящ
начин. Част от задълженията на картодържателя, според общите условия, са да
поддържа по сметката си достатъчен авоар за посрещане на всички плащания,
извършени с банковата карта и дължимите на банката такси и комисионни; да не
превишава кредитния лимит по кредитната карта; да погасява в срок всички свои
задължения, произтичащи от използването на картата. Като право на
картодържателя е предвидена възможността да определи лимити на плащане с
картата, които да посочи в молбата за издаване на кредитна карта. Както в
договора, така и в общите условия е предвидено правото на банката периодично и
едностранно да променя кредитния лимит, като осведоми за това картодържателя в
месечното извлечение. Картодържателят не може да превишава текущия кредитен
лимит, като при превишаване на лимита се заплащат такси съгласно Тарифата на
банката. Предвидено е, че лихвите, посочени в договора за издаване на картата,
се начисляват от датата на осчетоводяване на транзакцията в банкакта до датата
на погасяване на дължимите суми. Неустойките и наказателните лихви за просрочие
се начисляват от датата на нарушаване на клауза от договора или от датата на
изпадане в просрочие. В разглеждания случай, ищецът основава претенцията си на
настъпила предсрочна изискуемост на задължението на картодържателя, като излага
твърдения, че кредитният лимит е изцяло усвоен и е станал предсрочно изискуем,
поради неплащане на погасителните вноски, считано от 06.01.2014 г. За
удовлетворяване на вземанията си, ищецът е подал заявление по реда на чл.417 от
ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл.417, т.2 от ГПК- извлечение от счетоводните книги на банката. В
представеното по заповедното производство извлечение е отразено, че към
21.07.2016 г. задълженията на кредитополучателя Г.Ф.Ч. са 3 996, 42 лева-
главница, 1 802, 50 лева- договорна лихва от 06.01.2014 г. до 21.07.2016
г. и 388, 50 лева-наказателна лихва за просрочени главници. В извлечението е
отразено, че кредитополучателят е починал на 15.07.2013 г., като е оставил за
свои законни наследници ответниците в настоящото производство. Няма спор, а се
установява и от приложеното към делото писмено доказателство- копие на
удостоверение за наследници, издадено на 13.04.2016 г. от Община Шумен, че
картодържателят Г.Ф.Ч. е починал на 15.07.2013 г., като е оставил за свои
законни наследници тримата ответници- М.Ч.- съпруга и останалите двама- негови
деца. Няма спор, че наследниците са приели наследството. Ето защо и с оглед
разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН, ответниците отговарят за задълженията, с
които е обременено наследството, съобразно дяловете, които получават. В
разглежданата хипотеза, наследствения дял на всеки един от ответниците е равен
на 1/3 ид.ч. от наследството /арг.от чл.5 и чл.9 от ЗН/.
По отношение
направените от ответниците възражения за неизискуемост на вземанията по
заповедтта, за да се произнесе, съобрази следното: Видно от материалите, приложени
по ч.гр.д. №1828/2016 г. по описа на ШРС, се установи, че заповедта е издадена
по реда на чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на документ- извлечение от сметка,
като заявителят се позовава на постигнати между страните уговорки относно
настъпване предсрочна изискуемост на вземанията по договора за издаване на кредитна
карта. Съгласно ТР№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т.18/, по силата на чл.60, ал.2
от Закона за кредитните институции, банката може да поиска издаване на заповед
за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен
за предсрочно изискуем, поради неплащане на една или повече вноски.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Заповед за изпълнение въз основа на документ
и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на
изпълнение вземания по чл. 418, ал.2 от ГПК. Когато според представения
документи изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство,
настъпването на това обстоятелство трябва да е удостоверено с официален или с
изходящ от длъжника документ – чл. 418, ал.3 от ГПК. Извлечението от
счетоводните книги на банката по чл. 417, т.2 от ГПК установява вземането, но
не представлява документ, удостоверяващ че до длъжника е достигнало
волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата
в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски
или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие,
ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника –
кредитополучател. Предпоставките по чл. 418 от ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение са налице, ако получаването
на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало
страдателно причастие „обявен“ в разпоредбата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ и
съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал.3 от
ГПК. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на
представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за
вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване
и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В разглеждания
казус, се установи, че до ответниците, в качеството на наследници на починалия
картодържател, са адресирани уведомления за предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора за издаване на кредитна карта от 26.01.2006 г. Длъжникът
М.Ч. е получила лично писменото уведомление на 16.05.2016 г. /известие за
доставяне, находящо се на стр.19 от ч.гр.д. №1828/2016 г./. Ето защо счита, че
този длъжник е надлежно уведомен за упражненото право на банката да обяви
цялото задължение за предсрочно изискуемо. По отношение на другите двама
длъжници, също са изготвени писмени уведомления, като съответният служител от
куриерската служба е издал удостоверения, че на 20.06.2016 г. пратката, със
съдържание „Документи- уведом. за ПИ от ОББ АД“, е предадена на куриер за
доставка и е извършен неуспешен разнос. В удостоверението е посочено, че
причината за неуспешната доставка се дължи на факта, че при извършеното
посещение на адреса, получателят е отказал получаването на пратката. Предвид
изричното удостоверяване от страна на служителя на куриерската служба, че
получателите отказват да получат документа и с оглед разпоредбата на чл.44,
ал.1, изр. последно от ГПК, заключава, че връчването на уведомленията е
редовно. Ето защо намира, че възраженията на ответниците са неоснователни, като
приема, че банката е изпълнила задължението си да уведоми длъжниците, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
По отношение на
възраженията на ответниците, че нито те, нито техният наследодател е усвоил чрез
кредитната карта сума над договорената главница в размер на 500.00 лева, за да
се произнесе, съобрази следното: Действително, както е посочено по- горе, в
процесния договор е уговорен кредитен лимит от 500.00 лева, като е предвидено,
че банката има право периодично едностранно да променя разполагаемия кредитен
лимит, според кредитната история на картодържателя. В настоящия случай ищецът
твърди, че разполагаемият кредитен лимит е увеличен на сума от 4 000.00
лева, но доказателства за установяване на тези твърдения не са ангажирани. По
делото не се установи от кой момент банката е увеличила кредитния лимит и
уведомила ли е съобразно договореното картодържателя. Нещо повече, в
уведомленията, адресирани до ответниците, с които банката е заявила, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, ищцовото
дружество е посочило, че кредитният лимит е увеличен на сума от 3 000.00
лева. Не става ясно, как е изчислен размерът на главното задължение, при
положение, че към 04.05.2016 г. кредитният лимит е бил 3 000.00 лева, а
няколко месеца по- късно се е оформил дълг близо от 4 000.00 лева. От
приетото по делото заключение по извършената ССЕ, също не се установява от кога
е увеличен кредитният лимит и как е формирано главното задължение. От същото не
става ясно и как са изчислени размерите на договорните и наказателните лихви-
как се е олихвявал главният дълг, при положение, че за банката е предвидена
възможност едностранно да променя размера на лихвените проценти. ВЛ в
заключението си посочва, че за изчислението си е използвало документите по
делото, както и документи, находящи се при ищеца, без да изброява какви точно.
ВЛ не дава отговор кога са извършвани операции, кога и как е извършено
олихвяваването, какви такси са начислявани, за да се извърши преценка относно
размерът на всяко едно главно и акцесорно задължение. На следващо място,
уговорката за възможността на банката едностранно да променя лихвените проценти
би могла да счете за недействителна, като неравноправна, поради противоречието
й с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., транспонирана в последствие
във вътрешното законодателство /ЗЗП/. В случая не се установи упражнила ли е
банката това си право, кога и как е олихвявала главните задължения, последните
също неустановени по размер. ВЛ в заключението си посочва единствено какви суми
банката е начислила като главни и акцесорни задължения, но не и начина им на
формиране и изчисляване. Нещо повече, в приложението към заключението си ВЛ
посочва, че претендираната в настоящото производство сума като главница, в
размер на 3 996, 42 лева включва всички тегления плюс договорени и
наказателни лихви до датата на първо просрочие- всички плащания, а останалите,
претендирани договорни и и наказателни лихви са начислени след първото
просрочие, като последните също са неизвестно формирани и изчислени /не се знае
върху какви главни задължения и за какъв период са изчислявани/. В настоящия
процес изцяло в тежест на ищцовото дружество, при условията на главно и пълно
доказване, бе да установи както основанието, така и размерът на задълженията
си. В случая ищецът не установи по безспорен и несъмнен начин усвояването на
главния, претендиран от наследодателя на ответниците дълг, за да възникне и
задължението на неговните правоприемници да го погасят. Не се установи, че
действително картодържателят е усвоил сума в размер на исковата претенция и
оттук не се установи и размерът на акцесорните претенции. Ето защо съдът
заключава, че така предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани, поради
което следва да се отхвърлят. Съдът счита изнесеният от ищцовата страна довод
за направено от ответниците признание на иска, тъй като единият от ответниците
е изплатил изцяло претендираните задължения за неоснователен, тъй като по
делото безспорно се установи, че сумата е събрана въз основа на образувано
изпълнително производство, т.е. предвид започнато принудително изпълнение на
вземанията. Съобразно разясненията, дадени в ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът не следва да съобразява принудително събраните суми по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2, вр. с ал.1 от ЗА, ищецът следва да
заплати на процесуалния представител на ответниците Ф.Г.Ч. и Т.Г.Ч. адв. В.В.Т.,
адвокатско възнаграждение за защита в заповедното производство, в размер на
447.00 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, във вр. с
чл.38, ал.2, вр. с ал.1 от ЗА, ищецът следва да заплати на процесуалния
представител на ответника М.К.Ч. адв. К.И.С.а, адвокатско възнаграждение за
защита в заповедното производство, в размер на 447.00 лева.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2, вр. с ал.1 от ЗА, ищецът следва да
заплати на процесуалния представител на ответника М.К.Ч. адв. В.В.Т.,
адвокатско възнаграждение за защита в исковото производство, в размер на 639.00
лева.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2, вр. с ал.1 от ЗА, ищецът следва да
заплати на процесуалния представител на ответника Ф.Г.Ч. адв. К.И.С., адвокатско
възнаграждение за защита в исковото производство, в размер на 639.00 лева.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2, вр. с ал.1 от ЗА, ищецът следва да
заплати на процесуалния представител на ответника Т.Г.Ч. адв. С.А.К.,
адвокатско възнаграждение за защита в исковото производство, в размер на 639.00
лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Обединена българска банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от законните представители С.П.В. и Р.И.Т. , чрез „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО . И Б.,
чрез адв. П.Б. Г., САК, срещу М.К.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, Ф.Г.Ч.,
ЕГН **********, с адрес ***, Т.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес:*** /над партерен/, обективно и субективно съединени положителни
установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.92 от ЗЗД, вр. с
чл.60, ал.1 от ЗН, за признаване за установено съществуване вземанията на ищеца
спрямо ответниците, а именно: 1/ Да бъде признато за установено, че ответникът М.К.Ч.,
ЕГН ********** дължи на ищеца сумата от 1 895, 81 лева /1/3 от дълга на
наследодателя Г.Ф.Ч./, от която 1 165, 48 лева /хиляда сто шестдесет и пет
лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща просрочена главница по
Договор за издаване на кредитна карта VISA
ELEKTRON, VISA, MASTERCARD, сключен на 26.01.2006 г.; 600, 83 лева
/шестстотин лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода от 06.01.2014 г. до 21.07.2016 г.; 129, 50 лева /сто двадесет и девет
лева и петдесет стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода от
06.01.2014 г. до 21.07.2016 г.; 2/ Да бъде признато за установено, че
ответникът Ф.Г.Ч., ЕГН ********** дължи на ищеца сумата от 1 895, 81 лева
/1/3 от дълга на наследодателя Г.Ф.Ч./, от която 1 165, 48 лева /хиляда
сто шестдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
просрочена главница по Договор за издаване на кредитна карта VISA ELEKTRON, VISA, MASTERCARD,
сключен на 26.01.2006 г.; 600, 83 лева /шестстотин лева и осемдесет и три
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 06.01.2014 г. до
21.07.2016 г.; 129, 50 лева /сто двадесет и девет лева и петдесет стотинки/,
представляваща наказателна лихва за периода от 06.01.2014 г. до 21.07.2016 г.;
3/ Да бъде признато за установено, че ответникът Т.Г.Ч., ЕГН ********** дължи
на ищеца сумата от 1 895, 81 лева /1/3 от дълга на наследодателя Г.Ф.Ч./,
от която 1 165, 48 лева /хиляда сто шестдесет и пет лева и четиридесет и
осем стотинки/, представляваща просрочена главница по Договор за издаване на
кредитна карта VISA ELEKTRON,
VISA, MASTERCARD,
сключен на 26.01.2006 г.; 600, 83 лева /шестстотин лева и осемдесет и три
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 06.01.2014 г. до
21.07.2016 г.; 129, 50 лева /сто двадесет и девет лева и петдесет стотинки/,
представляваща наказателна лихва за периода от 06.01.2014 г. до 21.07.2016 г., ведно с обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2016 г. до
окончателното изплащане на главното задължение, присъдени по
ч.гр.д. №1828/2016 г. по описа на ШРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Обединена
българска банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от законните представители С.П.В.
и Р.И.Т. , да заплати на адв. В.В.Т. от САК, ЕГН **********,
с адрес: *** НП, център „В.“, сума в общ размер на 1 086.00 лева /хиляда
осемдесет и шест лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно
отхвърлената част от исковете, определено на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във
вр. с чл.38, ал.2, вр. с ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА „Обединена
българска банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от законните представители С.П.В.
и Р.И.Т. , да заплати на адв. К.И.С., ЕГН **********, с
адрес: *** НП, център „В.“, сума в общ размер на 1 086.00 лева /хиляда
осемдесет и шест лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената
част от исковете, определено на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.38,
ал.2, вр. с ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА „Обединена
българска банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от законните представители С.П.В.
и Р.И.Т. , да заплати на адв. С.А.К.,ЕГН **********, с
адрес: *** НП, център „В.“, сума в размер на 639.00 лева /шестстотин тридесет и
девет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената
част от исковете, определено на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.38,
ал.2, вр. с ал.1 от ЗА.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: