Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

329/29.5.2017г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в публичното заседание  на тринадесети април  , през две хиляди и седемнадесета    година , в състав :

                                                                                            СЪДИЯ:   Зара Иванова

при секретаря  А. Пушевска , като разгледа докладваното  от  районният  съдия  бр.д. №2741  по описа за 2016  г., за да се произнесе взе предвид:  

Производство по  чл.50  от СК

Делото е образувано въз основа на искова молба депозирана от Х.Д.Д.  ,  ЕГН **********  с  адрес ***   срещу И.Т.Д.  ,  ЕГН ********** с адрес ***, с която моли бракът им да бъде прекратен  по исков ред , без произнасяне по въпроса за вината . В съдебно заседание   съпрузите  заявяват , че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака им по взаимно съгласие  , като представят Споразумение по чл.50 от СК , което желаят да бъде утвърдено . Във връзка с горното молят съда , по реда на чл.214 ал.1 от ГПК  да допусне промяна в правното основание на иска, като същият се счита заведен по реда на чл.50 СК.

С оглед  становището на страните, съдът с протоколно определение от 13.04.2017г.    , на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение на основанието на първоначално предявения иск от чл.49 от СК на чл.50 от СК.

            След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: от Удостоверение за сключен граждански брак  , издадено въз основа на            Акт  №*** г.. на Община Варна   е видно , че страните са съпрузи от 17.08.1985г.  Съдът констатира  , че молбата за допускане на развод по взаимно съгласие е процесуално допустима , от друга страна споразумението по чл.51 от СК е пълно , уредени са всички лични отношения между съпрузите. Родените от брака деца са пълнолетни  , поради което не е налице необходимост от уреждане на въпросите за родителските права , режима на лични контакти и издръжката им.   Постигнатото между съпрузите съгласие  отговаря на  изискванията на закона и морала ,   поради което няма пречки за одобряването му.

С оглед доходите на страните и на основание чл.6 т.3 от Тарифа  за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 40 лева , от които 25 лева предварително са внесени от  мъжа   , остатъкът до пълния размер , а именно 15 лева е дължим от жената.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И:

            ПРЕКРАТЯВА  сключения на 17.08.1985г.    с   Акт  №*** г.. на Община Варна  ГРАЖДАНСКИ  БРАК  между  Х.Д.Д.  ,  ЕГН **********  с  адрес ***    и И.Т.Д.  ,  ЕГН ********** с адрес *** ,    ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА  постигнатото между Х.Д.Д.  ,  ЕГН **********   и И.Т.Д.  ,  ЕГН ********** , споразумение по чл.51 от СК  както следва:

            1.След прекратяване на брака съпругата И.Т.Д.  ,  ЕГН **********  ВЪЗСТАНОВЯВА   предбрачното си фамилно име  П.  .

2.След прекратяване на брака страните НЕ СИ ДЪЛЖАТ ИЗДРЪЖКА.

           3.След прекратяване на брака , СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ , еднолична  собственост на съпруга преди брака, находящо се в гр. Шумен, община Шумен,  обл. Шумен, ул. *** се предоставя за ползване  на мъжа Х.Д.Д.  ,  ЕГН **********  

ОСЪЖДА И.Т.Д.  ,  ЕГН **********, да заплати по сметка на ШРС , сумата 15   (петнадесет) лева  – остатък от   определената ДТ за водене на делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

СЪДИЯ: