Р Е Ш Е Н И Е
36/24.1.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание
проведено на седемнадесети януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Димитър Димитров
с участието на секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 2748/2016 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен брачен иск, с правно основание
чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради
дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило след сключване.
Ищцата обосновава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Страните били съпрузи, по
силата на сключен между тях граждански брак на 08.11.2005 г. Бракът бил първи
за двамата, като имали едно малолетно дете – К. П. В.. Твърди, че от 2013 г. са
във фактическа раздяла. Настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака
ищцата обуславя на твърдения от живота на съпрузите сочещи на разпад на
брачната връзка, която не е могла да се съхрани с нужното доверие, взаимно
уважение и разбирателство между партньорите, като отнася причините за това да
са в поведението на ответника. Иска постановяване на положително решение по
делото, като бракът между страните бъде прекратен без произнасяне по въпроса за
вината. Желае да упражнява родителските права върху малолетното дете, като
местоживеенето да бъде определено при нея. На ответника да бъде предоставен
режим на лични контакти с детето както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, както и през коледните или новогодишните празници. Моли
ответникът да бъде осъден да плаща месечна издръжка в размер на 130 лв.,
считано от датата на завеждане на иска – 07.11.2016 г., с падеж 15-то число на
месеца, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Желае да бъде
възстановено предбрачното й фамилно име – „И.“. Твърди, че семейното жилище е
напуснато от страните. Не претендира издръжка и разноски по делото.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът счита, че исковете са допустими. Твърди, че е налице
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Съгласен е бракът да бъде
прекратен без произнасяне по въпроса за вината. Не се противопоставя
родителските права върху роденото от брака дете да бъдат предоставени на
майката, както и местоживеенето да бъде определено при нея. Моли съда да
определи режим на лични контакти между него и детето, както следва: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. на съботния ден до 18 ч. на неделния
ден с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск, както и по време на коледните празници. Съгласен е да плаща месечна издръжка
в размер на 130 лв., считано от датата на завеждане на иска – 07.11.2016 г., с
падеж 15-то число на месеца. Не се противопоставя ищцата да възстанови
предбрачното си фамилно име. Не претендира разноски.
В открито съдебно заседание на 17.01.2017 г. страните представят молба,
в която твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за
прекратяване на брака. Обосновават искането, като заявяват, че са постигнали
споразумение по смисъла на чл. 51 СК относно родителските права върху родените
от брака дете, местоживеенето му, издръжката, режима на лични контакти,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите, фамилното име и
имуществените отношения, представено в писмен вид към молбата.
С определение производството по делото е трансформирано от исково в
охранително, на основание чл. 321, ал. 5 ГПК.
В хода на проведеното съдебно заседание, молителите поддържат молбата за
развод по взаимно съгласие, както и постигнатото по между им споразумение.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Молителите са съпрузи, на основание сключения граждански брак, за което
е съставен Акт за граждански брак № *** г., от длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Шумен. Двамата поддържат молбата за развод по взаимно
съгласие. Решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, като не
желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака.
Съдът намира, че споразумението между страните удовлетворява
съдържателните изисквания на чл. 51 СК: изчерпателно е, не противоречи на
закона и на морала, поради което преценява, че същото следва да бъде утвърдено,
а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 СК.
Относно разноските по делото: При завеждане на исковата молба ищцата е
внесла такса 25 лв., на основание чл. 6, т. 1 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК. При допускане на развод по взаимно съгласие, на
основание чл. 6, т. 3 от Тарифата, се събира такса в размер до 40 лв. Съдът
определя, по тези две разпоредби от Тарифата, окончателна държавна такса в общ
размер на 40 лв., от които 25 лв. внесени при
завеждане на исковата молба и 15 лева - на основание чл. 6, т. 3 от
Тарифата, които следва да бъдат внесени
от молителя П.Г.В., който следва да плати и държавна такса по
споразумението в частта относно издръжката на детето в размер на 2 % върху
тригодишните платежи, в общ размер на 93.60 лв., на основание чл. 7 от същата
Тарифа.
Предвид изложеното, Шуменски районен съд.
Р Е Ш И :
Прекратява гражданския брак между Д.Е.И. - В., с ЕГН: ********** *** и П.Г.В., с
ЕГН ********** ***, сключен на 08.11.2005 г., пред длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Шумен, за което е съставен Акт за граждански
брак № *** г., по взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК.
Утвърждава постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 СК, в
следния смисъл:
Предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето К. П. В., роден
на *** год., ЕГН ********** на майката Д.Е.И. - В., с ЕГН: **********, като определя местоживеенето
на детето при майката.
Определя режим на лични отношения на бащата П.Г.В., с ЕГН ********** с детето К. П. В., с
ЕГН **********, както
следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа на съботния ден до 18.00
часа на неделния ден, с преспиване, както и един месец през лятото когато
майката не е в платен годишен отпуск, както и по време на коледните празници.
Осъжда П.Г.В., с ЕГН ********** ***, да плаща в полза на детето К. П. В., роден на *** год., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Д.Е.И.
- В., с ЕГН: **********, сумата от 130.00 лв. /сто и тридесет лева/,
платими до петнадесето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на
влизане в сила на решението, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, до окончателното плащане на задължението, на основание чл. 143,
ал. 1 и ал. 2 СК.
Ползването на семейното жилище, находящо се в Кралство Испания е
напуснато от молителите.
Постановява след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си
фамилно име “И. ”.
Обявява, че за в бъдеще съпрузите не претендират издръжка един от друг;
движимото и недвижимо имущество придобито по време на брака остава в режим на
СИО; след прекратяването на брака съпрузите няма да имат никакви претенции към
притежаваните от всеки един от тях суми по банкови сметки, както и претенции за
получаване на дял от личното имущество на другия съпруг.
Осъжда П.Г.В., с ЕГН ********** ***, да плати в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, държавна такса по споразумението в размер на 15.00 лв. (петнадесет лева) на основание чл.
6, т. 3 и чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК, както и сумата от 93.60 лева (деветдесет и три лева и шестдесет стотинки) представляваща
дължима държавна такса по споразумението за издръжката, на основание чл. 7 от
Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се връчи на молителите заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: