Р Е Ш Е Н И Е

463/17.7.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На единадесети юли през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.Кръстева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 2758 по описа на ШРС за 2016 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК.

„Т. С.“ ЕАД, с първоначалната искова молба и коригирана искова молба вх. № ***., сочи, че ответникът Д.К.Й., ЕГН ********** бил потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т.42 от Допълнителните разпоредби от Закона за енергетиката, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ул. „С. В.“ № ***, ет. З, надпартерен апартамент, абонатен номер № ***, за периода от юни 2013г. до април 2015г. Поради неизплащането на дължимите суми за потребената топлинна енергия за абонатен номер № ***, ищецът му изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението. Поради неизпълнението му, било инициирано заповедно производство пред СРС чрез депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за сумата от 2884,53лв., от които 2518,74лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за горепосочения период и сума в размер на 365,79 лв., представляваща лихва за забава от 31.07.2013г. – 05.07.2016г ., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по заповедното производство.

С определение от 09.08.2016г., образуваното ч.гр.д. № ***/2016г. по описа на СРС, било изпратено по компетентност на ШРС, където било образувано гр.д.№ ***/2016г. на ШРС.

С разпореждане на съдебен състав на ШРС по гр.д.№ ***/2016г. на ШРС от ***г., искането на „Т. С.“ ЕАД било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №*** от ***г . по ч.гр. д. № ***/16 на ШРС .

В срока по чл.414 от ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. Поради това е налице правен интерес от предявяване на исковете в настоящото производство. Ищецът, с молбата си /и с коригираната молба /, прави искане за конституиране на трето лице – фирма, извършваща според него дялово разпределение на топлинната енергия на процесния период-„Б. Б.“ ООД-С., БУЛСТАТ *** .

С определение № 10 /***г. е конституирано като трето лице -„Б. Б.“ ООД-С., БУЛСТАТ ***.

Ищцовото дружество моли за уважаването на исковете, както и присъждане на направените разноски в настоящото и заповедното производства.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковете. В отговора ответникът сочи, че исковете са неоснователни, доколкото ищецът претендира вземания по отношение топлоснабден имот, за който не представя доказателства, че е собствен на ответника. Твърди, че претенцията на ищеца е неясна и противоречива, не става ясно за кой имот е претенцията и дали в действителност претендираното количество топлинна енергия е доставяна в този имот. Прави възражение и за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на съдебните разноски.

Третото лице, „Б. Б.“ ООД-С., БУЛСТАТ *** е депозирало становище, в което се сочи, че дялово разпределение на сграда –етажна собственост, находяща се в гр.С., община С, ул.“С. В.“ № ***, ет.З, не се осъществява от тях.

В първото съдебно заседание, за ищцовото дружество, не се явява представител. В съдебно заседание за ответника също не се явява представител, като е депозирана молба. В съдебно заседание не се явява представител за третото лице-помагач.

В последното по делото съдебно заседание на 11.07.2017г. не се явява представител на ищеца и на ответника. Ответникът депозира молба със становище преди съдебното заседание. Ищецът депозира молба със становище по делото, след приключване на съдебното заседание заседание .

Съдът, преценявайки поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото гр.д.№ ***/2016г. на ШРС, се установява, че на основание чл.410 от ГПК, съдът е издал на ***г. заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която е разпоредил длъжникът – ответник да заплати на кредитора – ищец сумата от 2884,53лв. от които 2518,74лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот находящ се в гр.С., ул. „С. В.“ № ***, ет. З, надпартерен апартамент, абонатен номер № ***, и за сума в размер на 365,79 лв., представляваща лихва за забава от 31.07.2013г. – 05.07.2016г ., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по заповедното производство.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, своевременно е направено възражение срещу заповедта, като ищецът е предявил иск в месечния срок по закон.

Видно от Нотариален акт /стр. 68/ за продажба на недвижим имот № ***, том ***VIII, дело № ***/1997г. на Нотариус при СРС, ответникът е станал собственик на апартамент, находящ се в гр.С., ул. „С. В.“ № ***, ет.3 (надпартерен етаж), заедно с таванско помещение № ** и избено помещение № **, при съседи на жилището: север- К. М., изток-ул.“С. В.“ , юг – Б. и В. А..

По делото е представено удостоверение /стр. 69/ от „Т. С.“ ЕАД, съставено от представители на ищеца и на етажната собственост, видно от което е декларирано, че апартамента, описан в нотариален акт за собственост на ответника, бил идентичен с ап.11 в информационната система на „Т. С.“ ЕАД, поради което фактурите с абонатен №*** били издавани за апартамент № 11.

От Протокол от 08.11.2001г. на Общото събрание на етажните собственици и приложения към него списък на собствениците/стр. 63 и стр. 64/ се установява, че е взето решение за сключване на договор с „Т. с“ ЕООД за доставка и монтаж на индивидуални разпределители, отчитане на водомерите и разпределение на топлинна енергия. Съгласието на собствениците с решението, е удостоверено със списък на съсобствениците, в който същите са се подписали, като подписът от името на ответника Д.К.Й., ЕГН ********** е положен под № 12.

Приложена е молба – декларация /стр. 67/ от ответника, вх.№ ТО 9946/ 10.10.2002г., в която моли за откриване на партида на адреса, на който живее – гр.С., ул.“С. В.“ № ***, вх.1, ет.3, ап.12.

С писмения отговор се представя декларация от управителя на етажната собственост (стр.127), в която е посочено, че ответникът Д.К.Й. фигурира като собственик на апартамент № 12 във входа. Представена е и книга на етажните собственици, заведена на 01.02.2011г., в която е описано, че ответникът, заедно с другите членове на семейството си, живее в апартамент № 12, с начална дата на обитаване 1998г. По делото е приложено / стр. 65/ съобщение към фактура № ***, с дата на данъчно събитие 31.07.2015г., на което няма посочен абонатен номер или точен адрес, включително и име на длъжник за предоставеното отопление . Приложено е и извлечение от сметки по месеци, с твърдение от страна на ищеца /в искова молба вх. ***/***г./,че са за абонатен № ***.

По делото е назначена и изслушана съдебно- счетоводна експертиза, в заключението на която експертът сочи, че са издадени фактури, които не са платени, на стойност: 1082,81лв. за периода от м.06.2013г. до 30.04.2014г.;на стойност 1393,56лв. за периода от 11.05.2014г. до 30.04.2015г.; за дялово разпределение - на стойност 18,36лв. за периода от 06.2013г. до 30.04.2014г. и на стойност 24,01 лв. за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.

Посочен е общ размер на дължимите суми - 2476,37лв., в това число 1268,25лв. за отопление и 935,05лв. за подгряване . Общият размер на лихвата за забава възлиза на 394,96лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като съдът приема от правна страна следното:

Предявените искове са допустими и е налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, в което е депозирано възражение от длъжника.

Предмет на иска с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК, е установяване на вземането на кредитора, за което е издадена заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск кредиторът – ищец следва да докаже съществуване на вземане, в случая - основанията за заплащане стойността на доставена от него топлоенергия за битови нужди за имот, в сграда – етажна собственост, находяща се в гр.С., ул.“С. В.“ № ***, ет. З, надпартерен апартамент, без да е посочен номер на апартамент, абонатен номер *** както и обезщетение за забава на плащане на същото. От приложеното по делото от страна на ищеца удостоверение / стр. 69/ от „Т. С.“ ЕАД, може да се предположи, че става дума за апартамент № 11, доколкото с това удостоверение ищеца декларира, че апартаментът, описан в нотариален акт за собственост на ответника, бил идентичен с ап.11, в информационната система на „Т. С.“ ЕАД, поради което фактурите с абонатен номер *** били издавани за апартамент № 11. С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест, като е указано, че върху ищеца лежи тежестта да докаже съществуването на въпросното вземане, че ответникът е бил собственик на процесното жилище в периода, за който се претендира вземането, че претендираните количества топлоенергия са действително доставени от тяхна страна и консумирани от ответника Д.Й. като потребител на топлинна енергия. В тази връзка, съдът намира, че ищцовото дружество не успя да докаже по безсъмнен начин, че ответникът е получил топлинна енергия на посочения от ищеца абонатен номер, респективно, че е собственик на апартамент № 11, за ползването на който е доставяна топлинната енергия за абонатен № *** и е възникнало задължението за плащане.

Индивидуализацията на апартамента под № 11 е направена от ищеца – кредитор в представеното удостоверение за идентичност на апартамент (стр.69 от делото ). Безспорно е, че съгласно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената. В § 1, т.42 от Закона за енергетиката се регламентира, че потребител на енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление.

По делото не беше установено ответникът да е потребител на енергия за битови нужди през исковия период за абонатен номер № ***, респективно апартамент № 11. В приложения по делото Нотариален акт от ***г., няма отразен номер на апартамент. По делото обаче са приложени доказателства, че ответникът е подал молба през 2002г. до „Т. С.“ЕАД за откриване на партида на адрес - апартамент № 12 в етажната собственост. От представената Книга на собствениците на етажната собственост е видно, че ответникът е посочил, че живее в домакинство с още двама члена в апартамент № 12. Ищцовото дружество е открило партидата и всички фактури са били издавани не за апартамент 12, а за апартамент 11, за който обаче не са налице доказателства да е собствен на ответника или да се ползва от него на друго основание. В тази връзка представените по делото извлечение от сметки и фактура, са частни документи и не обвързват съда с доказателствена сила относно получена топлоенерегия на абонатен номер № *** за апартамент № 11, съгласно посоченото в удостоверение на „Т. С.“ ЕАД .

Съдът приема, че в настоящото производство недоказана остава материалната легитимация на ответника да отговаря по настоящия иск. Съгласно доказателствена тежест на ищеца , доколкото това е благоприятно за него обстоятелство бе да установи, при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик на процесното жилище с абонатен номер, на който е доставена топлоенергията. Това обаче не е направено по годен начин. Представените документи не установяват, че собственик на процесното жилище с абонатен №***, в документацията на ищеца, е именно ответникът Д.К.Й.. От ищеца не са представени удостоверителни документи, които безспорно и категорично да установяват тази връзка. Поради липса на уточнение кой точно номер апартамент притежава ответника, представеният по делото Нотариален акт №***, том ***VIII, дело №***/1997г. не е такъв документ. Годни доказателства за установяване на собствеността на процесното жилище, при липса на нотариален акт, могат да бъдат справка по партидата на имота от Агенцията по вписванията или техническа експертиза, установяваща идентичност на посочения в Нотариален акт №***, том ***VIII, дело №***/1997 г. апартамент и този, по отношение на който се претендира в настоящото производство, че е собствен на ответника с абонатен №***. Подобно доказателство не е ангажирано пред настоящия съд. В този смисъл съдът намира, че по отношение на ответника не е налице пасивната материална легитимация по иска за установяване на вземането за ползвана топлинна енергия, доставена от „Т. С.“ ЕАД на ответника, в качеството му на собственик на топлоснабден имот с абонатен номер № ***.

По отношения на предявения акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД, съдът намира, че същият е неоснователен, доколкото е неоснователен искът за главното вземане и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на делото, съдът не следва да се произнася по възраженията за изтекла погасителна давност на вземанията.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 450 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело, съгласно представено адвокатско пълномощно и списък за разноските. Искането за присъждане на разноски, направени от ответника по ЧГД № 57 по описа за 2015г. в размер на 825,87лв., съдът намира за неоснователно, доколкото същото касае отношения между страните, ирелевантни за настоящия спор .

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. –С.“ ЕАД, ЕИК *** , представлявано от Г. Б. , чрез процесуален представител Полина Николова, адрес: гр.С., ул.“Я“№ *** срещу Д.К.Й. с ЕГН **********,***, искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на “Т. С.“ ЕАД сумата от 2884,53лв. от които 2518,74 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за горепосочения период и сума в размер на 365,79 лв., представляваща лихва за забава от 31.07.2013г. – 05.07.2016г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по заповедното производство, за които суми има издадена заповед за парично вземане по реда на чл.410 от ГПК №*** от ***г. .по ч.гр. д. № ***/2016г. на ШРС.

ОСЪЖДА “Т. С.“ ЕАД с ЕИК ***, да заплати на Д.К.Й., с ЕГН **********, сумата от 450лв. (четиристотин и петдесет) лева, представляващи направените от ответника съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно пълномощно и представен списък за разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Б. Б.“ ООД-С., БУЛСТАТ ***.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :