Р Е Ш Е Н И Е
269/4.5.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на дванадесети април две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д.№ 2775 по описа за 2016 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск, с
правно основание чл.92 от ЗЗД, вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД, както и насрещен иск
по чл.258 и сл. от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът Р.А.Й., ЕГН **********, с адрес ***, излага,
че с ответника „ММС-88“ ООД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.Д.Ж., на
14.07.2016 г. са сключили Договор за СМР, по който договор заплатил цялата
сума за възложената на ответника работа. Твърди се в молбата, че ответникът
следвало да извърши работата в срок от 30 дни, т.е. до 14.08.2016 г., но до
датата на депозиране на исковата молба работата не била завършена. Не била
поставена латексова боя и не е извършено латексово боядисване съобразно
договореното в т.7 и т.8 от офертната цена за вътрешните работи по договора.
Управителят на ответното дружество му заявил, че това ще бъде извършено през
пролетта на 2017 г. Ищецът счита, че не е налице точно изпълнение на договора,
поради което смята, че има основание да претендира предвидената в договора
неустойка. Поради гореизложеното моли съда да постанови решение, по силата на
което да се осъди ответникът да му заплати сумата от 1 248.00 лева,
представляваща уговорена между страните неустойка за неизпълнение на задължения
на ответника по сключен, на 14.07.2016 г., между страните договор за СМР,
съставляваща 10 % от стойността на договора съгласно т. 52 от договора, ведно
със законната лихва, считано от датата на постановяване на решението.
Претендира и разноски. В съдебно заседание ищецът уточнява, че претендира
сумата, като неустойка, изрично уговорена от страните в договора, с оглед
неизпълнение задълженията на ответника да изпълни в срок и качествено
договорените СМР.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, действащ чрез процесуален представител адв. С.И. от ШАК, депозира
отговор, в който изразява аргументи за неоснователност на иска. Заявява, че е
изпълнил точно задълженията си по договора.
В срока
за отговор ответникът предявява и насрещен иск, с правно основание чл.258 и сл.
от ЗЗД, с искане да бъде осъден ответникът по насрещния иск /НИ/, да му заплати
сумата от 1 933.03 лева, представляваща допълнително уговорени, извършени,
на неизплатени СМР, съобразно сключения между страните договор за СМР, описани
по видове в приложена оферта. Ищецът по НИ претендира и обезщетение за забава,
в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното й изплащане, както и присъждане на извършените по
делото разноски. С този иск ищецът по него заявява, че между страните, в
резултат на водени телефонни разговори, е постигната допълнителна уговорка, по
силата но която ищецът по НИ, по искане на ответника, е поел задължение да
извърши допълнителни СМР по същия обект, предмет на процесния договор за СМР.
Ищецът е извършил работата, но ответникът не бил изпълнил насрещното си
задължение да заплати уговорената цена.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът по НИ, представя писмен отговор, в който заявява, че оспорва иска,
сочейки аргументи. В съдебно заседание заявява, че е нямало допълнителни
уговорки за извършване на други СМР и такива СМР не са извършени.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, а се
установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между страните са
налице облигационни правоотношения, основаващи се на сключен на 14.07.2016 г. договор
за извършване на СМР, озаглавен „Договор за строителство“, по силата на който
ищецът, в качеството му на възложител възложил на ответното дружество, в
качеството му на изпълнител, да извърши външни и вътрешни ремонтни работи на
жилище, находящо се в ***. Уговорена е обща стойност на труда на строителните
работи, в размер на 12 484, 89 лева. Няма спор, че възложителят изцяло е
изплатил на изпълнителя уговорената цена на работата. Соченото обстоятелството
се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства /официално
заверени преписи от два броя квитанции/. За да обоснове претенцията си, ищецът
излага твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок всички уговорени в
договора и приложената към същия офертна цена, с дата 11.07.2016 г., строително
монтажни работи, т.е. не е спазил предвидения в договора срок. Съгласно т.2.4
от договора, срокът за изпълнение на обекта е 30 работни, а началото на
строителните работи започват след един ден, считано от датата на превеждане на
аванса, в размер на 6 000.00 лева /т.2.2 от договора/. Няма спор, а се
установява и от квитанция към приходен касов ордер, че ищецът е превел аванса
от 6000.00 лева на изпълнителя на 14.07.2016 г., т.е. уговорения тридесетдневен
срок е започнал да тече от следващия ден и изтича на 25.08.2016 г. /тридесет
работни дни/. В т.5.2. от договора е предвидена санкция за изпълнителя за
неспазване срока по договора, уговорена като неустойка в размер на 0,2 % за
всеки просрочен ден, но не повече от 10 % върху стойността на неразплатената
сума. Така уговорена неустоичната клауза, от една страна е неясна, тъй като не
е уточнено този процент /0,2%/ върху каква сума ще се изчислява. На следващо
място предвиден е лимит на неустойката- 10% върху неизплатената от възложителя
сума, като в случая се установи, че договорената цена на СМР е изцяло изплатена
от ищеца, т.е. отново възниква затруднение при изчислението й. Съгласно
разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че
неустойката е определена имуществена ценност, най- често парична сума, която
длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от
негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав
на неустойката съдържа изрична неустоична клауза, неизпълнение и вина.
Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са
настъпили такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на
неизпълнение на задължението. Предвид изложеното и предвид конкретната
претенция, а именно, че се претендира неустойка за неизпълнение задължение на
изпълнителя да извърши в срок договорените СМР, следва на първо място да се
извърши преценка относно обстоятелството- налице ли е виновно неизпълнение от
страна изпълнителя във времево отношение. От събраните по делото гласни
доказателства, се установи, че действително изпълнителят е завършил работата по
обекта края на месец септември, началото на месец октомври, т.е. след изтичане
на уговорения срок. Съгласно същите гласни доказателства, се установи, че
причината за забавянето е била допълнително заявени от ответника СМР, които
следвало да се извършат преди първоначално уговорените- „Започнахме…Тогава се
оказа, че стените са много криви и така, както се бяхме договорили с шпакловка,
просто нямаше да стане качествено, и нищо нямаше да се получи“- са показания на
свидетеля М.М.. Същият заяви, че ищецът се е съгласил, като заявил, че желае да
се направи мазилка и да се укрепи отвън сградата, като тези допълнителни неща
са забавили извършването на работата по подписания договор, тъй като било необходимо
да се изчака мазилката да изсъхне, за да се пристъпи към следващите дейности,
уговорени изрично в договора. Свидетелите заявиха, че предвид допълнителните
работи е било необходимо да изтече технологично време, за да се пристъпи към
извършване на първоначално уговорените СМР. Според заключението по изслушаната
СТЕ, претендираните като извършени от ответника допълнителни СМР,
представляващи направа на ръчен изкоп, изхвърляне на земни маси, бетон В 20,
транспорт бетон на 15 км., които са свързани с укрепването на пропадащ ляв ъгъл
на сградата, предвид констатацията, че е направен демонтаж и възстановяване на
тротоар, са изпълнени. Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗЗД, ако
неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен,
съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.
Безспорно, в разглеждания казус се установи, че в договора има предвидена
неустойка за неточно, във времево отношение, изпълнение от страна на
изпълнителя, но това неизпълнение съдът, предвид заключението по експертизата,
преценено съвкупно със събраните гласни доказателства, счита, че се дължи на
обстоятелства, за които възложителят е отговорен. Ето защо счита, че в случая
не е налице виновно неизпълнение, във времево отношение, от страна ответника по
договора, за да се реализира и отговорността му да заплати уговореното от
страните обезщетение /неустойка/. Касателно твърденията за некачествено
изпълнение на СМР, съдът не следва да ги обсъжда, тъй като в разглежданата
хипотеза се претендира неустойка за неточно във времето изпълнение, каквато и неустоична
клауза има предвидена в договора. Няма спор в правната доктрина и съдебната
практика, че кредиторът може да иска заплащане на неустойка само в случаите и
при условията, за които е договорена /Решение №111 от 28.07.2009 г. ва ВКС по
т.д.№714/2008 г., II т.о./. Поради
изложеното заключава, че предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Досежно приетият
за съвместно разглеждане насрещен иск на ответника, намиращ своето правно
основание в разпоредбата на чл.258 и сл. от ЗЗД, с искане да бъде осъден
ответникът по насрещния иск /НИ/, да му заплати сумата от 1 933.03 лева,
представляваща допълнително уговорени, извършени, но неизплатени СМР, съобразно
сключения между страните договор за СМР, описани по видове в приложена оферта,
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът по този
иск излага твърдения, че страните, след подписване на договора за СМР от
14.07.2016 г. и след започване работата от строителя, са постигнали договорка,
според която ответникът по този иск възложил на строителя да извърши други СМР,
а именно: вътрешна вароциментова мазилка; демонтаж и възстановяване на тротоар;
направа на ръчен изкоп, изхвърляне на земни маси на 20 м.; бетон В 20,
транспорт бетон на 15 км. Съгласно заключението по приетата СТЕ, по отношение
на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му,
се установи, че СМР, представляващи направа на ръчен изкоп, изхвърляне на земни
маси, бетон В 20, транспорт бетон на 15 км., които са свързани с укрепването на
пропадащ ляв ъгъл на сградата, предвид констатацията, че е направен демонтаж и
възстановяване на тротоар, са изпълнени. От събраните гласни доказателства, се
установи, че след подписване на договора за строителство от 14.07.2016 г. и
започване на работа, строителят установил, че единият ъгъл на сградата бил
напукан, като предложил на ответника по НИ да се укрепи ъгъла, като се изкопае,
излее бетон и т.н., като се оправи и тротоара, тъй като бил хлътнал, поради
което водата отивала към основите. Ответникът приел, като е заявил на строителя
да го направи, като в последствие щял да му плати, след което заминал за
чужбина. От същите показания, се установи, че чрез проведени между управителя
на дружеството и ответника телефонни разговори, била постигната и уговорка да
се направи мазилка на вътрешните стени, тъй като по време на работа се
установило, че стените са криви и нямало да се получи качествен ремонт само с
първоначално уговорената шпакловка. Разпитаният по делото свидетел М.М. заяви,
че предали на ответника завършен обект, който го приел, като имал забележки
единствено за петната в едно от помещенията и за надигната там боя. Същият
свидетел заяви, че по извършените, допълнително уговорени работи, ответникът
нямал забележки, като заявил, че ще плати, като отиде в офиса на дружеството,
тъй като нямал българска валута. Съобразно правната характеристика на договора
за изработка, същият представлява двустранен, неформален, консенсуален,
каузален и възмезден. В разглеждания казус ищецът по НИ излага твърдения за
допълнително устно сключен договор за СМР, който безспорно представлява вид
договор за изработка. Безспорно в случая за този допълнителен договор липсва
изготвена нарочна писмена форма, но същият подлежи на доказване с всички,
допустими от ГПК доказателствени средства. С оглед събраните доказателства,
съдът приема за установено, че въпреки липсата на изрична писмена форма на
договора за допълнителните СМР, тези допълнителни строителни работи са
извършени от ищеца по възлагане на ответника, т.е. приема, че между страните е
налице допълнително сключен договор за изработка, с предмет възлагане от страна
на ответника и приемане от дружеството да извърши следните СМР: вътрешна
вароциментова мазилка; демонтаж и възстановяване на тротоар; направа на ръчен
изкоп, изхвърляне на земни маси на 20 м.; бетон В 20, транспорт бетон на 15 км.
Предвид събраните доказателства, съдът приема и, че работата по допълнително
извършените работи е приета от възложителя без възражения. Непротиворечиви са
събраните в този смисъл гласни доказателства. Няма и наведени възражения от
страна на ответника за наличието на някакви недостатъци по тези допълнителни
СМР. Съгласно текста на разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД, поръчващият трябва
да заплати възнаграждението за приетата работа. Не се установи по безспорен и
категоричен начин каква е била постигната уговорка за възнаграждението
/стойността на извършената работа/, която възложителят следва да заплати на
строителя за извършената работа. Ето защо и
предвид обстоятелството, че искът е установен по своето основание, т.е.
приема, че възнаграждението е дължимо на изпълнителя за извършената работа, то
размерът на същото следва да бъде определено по реда на чл.162 от ГПК. С оглед
принципа за еквивалентност на насрещните престации, на заплащане подлежат
всички извършени работи по действителни цени, които могат да се установят и с
помощта на вещо лице /в този смисъл са и Решение №110/17.08.2011 г. на ВКС по
т.д.№597/2010 г., II т.о., Решение
№117/04.062015 г. на ВКС по гр.д.№6623/2014 г., III
г.о./. Ето защо и предвид приетото и неоспорено в тази му част заключение по
извършената СТЕ, съдът приема, че стойността на извършените и незаплатени СМР
се равняват на сума от 1 739, 38 лева. Предвид изложеното заключава, че
насрещният иск е основателен до размера на посочената сума, като за остатъка,
до пълния претендиран размер, следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът по първоначално предявения иск
следва да заплати на ответника извършените от последния разноски съобразно отхвърления
иск, в размер на 210.00 лева, представляващи половината от заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден да
заплати на ищеца по този иск извършените от последния разноски съразмерно
уважената част от иска, в размер на 393, 54 лева.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът по НИ следва да заплати на ответника извършените от последния
разноски съразмерно с отхвърлената част от насрещния иск, в размер на 58, 10
лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р.А.Й., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „ММС-88“ ООД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.Д.Ж., осъдителен
иск, с правно основание чл.92 от ЗЗД, вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД, за заплащане
на сумата от 1 248.00 лева /хиляда двеста четиридесет и осем лева/,
представляваща уговорена между страните неустойка за неизпълнение на задължения
на ответника по сключен, на 14.07.2016 г., между страните договор за СМР,
съставляваща 10 % от стойността на договора съгласно т. 52 от договора, ведно
със законната лихва, считано от датата на постановяване на решението, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Р.А.Й., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „ММС-88“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от М.Д.Ж., сумата от 210.00
лева /двеста и десет лева/, представляваща извършените от ответника по
първоначално предявения иск разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
Р.А.Й., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ММС-88“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от М.Д.Ж., сумата от 1 739,
38 лева /хиляда седемстотин тридесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/,
представляваща възнаграждение за извършени СМР на жилище, находящо се в ***,
както следва: вътрешна вароциментова мазилка; демонтаж и възстановяване на
тротоар; направа на ръчен изкоп, изхвърляне на земни маси на 20 м.; бетон В 20,
транспорт бетон на 15 км., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната
лихва върху главницата, считано от 16.12.2016 г. до окончателното изплащане на
главното задължение, както и да му заплати сумата от 393, 54 лева /триста
деветдесет и три лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща извършените
по делото разноски съразмерно уважената част от насрещния иск.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ММС-88“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от М.Д.Ж. срещу Р.А.Й., ЕГН **********, с адрес ***, насрещен иск по чл.258 и сл. от ЗЗД,
в останалата му част, до пълния предявен размер, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ММС-88“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от М.Д.Ж., да заплати на Р.А.Й., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 58,
10 лева /петдесет и осем лева и десет стотинки/, представляваща извършените от
ответника по НИ разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: