Р Е Ш Е Н И Е

186/24.3.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2806 описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от “Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявана от Д.Д.М. и Д.Н. Н., действаща чрез гл. юрисконсулт Ж.Ж. срещу В.Г.М. с ЕГН ********** с адрес *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове за вземанията по Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 265/2016г. на РС – Велики Преслав, както и искане за присъждане на разноски в производствата.

В молбата се сочи, че по силата на Договор за кредит от 15.10.2008г. сключен между “Банка ДСК” ЕАД и Д.Н.Д. банката отпуснала сума в размер на 7500 евро със срок от 120 месеца с лихвен процент 7.95 %, съгласно приложение към договора. Вземането било обезпечено с договор за поръчителство за цялото задължение. Кредита бил изцяло усвоен от длъжника, който обаче не изплащал вноските редовно. Предвид това банката упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, за което уведомила длъжника с писмо получено лично от него на 30.03.2016г. Банката уведомила и поръчителя за настъпилата изискуемост. Същевременно поръчителя е правил вноски по кредита по сметка на длъжника, за което били налице писмени доказателства. Поради неизпълнение на задължението по инициатива на Банка ДСК било учредено заповедно производство и образувано ч.гр.д. № 265/2016г. по описа на ВПРС, по което в нейна полза била издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК солидарно срещу длъжниците, включително и срещу поръчителя. Срещу така издадената заповед за изпълнение, поръчителя депозирал възражение в срок, поради което за ищеца възникнал правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли се за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника, произтичащо от Договор за поръчителство от 15.10.2008г. с кредитополучател Д.Н.Д. в следните размери: сума в размер на 4 776.79 евро, представляваща непогасена главница до Договор за кредит от 15.10.2008г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 18.05.2016г. до окончателното погасяване на задължението, сума в размер на 630.02 евро, представляваща непогасена редовна лихва за периода от 25.05.2015г. до 18.05.2016г., сума в размер на 100.86 евро непогасена лихвена надбавка за периода от 25.06.2015г. до 18.05.2016г., 60 евро, непогасени заемни такси по договор за кредит, както и разноски по заповедното и настоящото производство.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения едномесечен срок от нейна страна е депозиран писмен отговор. Излага се, че исковете са допустими, но неоснователни, като основното възражение е, че е изтекъл шестмесечния преклузивен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, както и че поръчителя не е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. В заключение се моли за отхвърляне на исковете, като недоказани, както и да й бъдат присъдени направените разноски.

В съдебно заседание за ищеца се явява упълномощен представител – гл.юрисконсулт Ж., която поддържа исковата молба и излага подробни доводи за уважаването й изцяло, както и присъждане на разноските.

Ответницата не се явява лично, за нея се явява адв. Д.Т. от ШАК, която моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло, като поддържа изложеното в писмения отговор. Моли се за присъждане на разноски в производството.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 109/ 06.06.2016г. по ч.гр.д. № 265/2016г. на РС – Велики Преслав състав на съда е разпоредил длъжниците Д.Н.Д. и В.Г.М. (Д.) да заплатят солидарно следните суми: 4776.79 евро – главница по неизпълнено задължение по договор за кредит и поръчителство, 630.02 евро – неплатена договорна редовна лихва за периода от 25.05.2015г. до 18.05.2016г., 100.86 евро – неплатена лихвена надбавка за забава за периода от 25.06.2015г. до 18.05.2016г., 60 евро – неплатени заемни такси до 18.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.05.2016г. до изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство общо в размер на 820.03 лева. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като заявителя предявил в указания срок исковете си.

Видно от представения в производството Договор за кредит за текущо потребление от 15.10.2008г. „Банка ДСК“ ЕАД предоставила на кредитополучателя Д.Н.Д. сума в размер на 7 500 евро, със срок за ползване 120 месеца. В чл.7 от договора бил уговорен лихвен процент общо 7.95 %, а годишния процент на разходите бил 8.63%. В чл.12 от договора страните се уговорили, че неразделна част от него са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. Договора бил обезпечен с Договор за поръчителство от 15.10.2008г. (стр.24 от делото) сключен между банката и поръчител - ответницата. Съгласно договора за поръчителство тя отговаряла солидарно за задължението на кредитополучателя, като промяната на лихвата била задължителна за страните. За горното поръчителя се съгласил полагайки подписа си под договора. Кредита бил усвоен от кредитополучателя на 15.10.2008г. Димитров не плащал редовно вноските си по кредита, като първото пропуснато плащане било през ноември 2008г. На 17.03.2010г. било сключено допълнително споразумение между него и банката (стр.93 от делото), в което се увеличавал лихвения процент на 10.95 %, а годишния процент на разходите се променял на 11.50%, като срока на договора се запазвал.

Банката изпълнила задължението си да уведоми кредитополучателя за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, като писмото било получено лично от длъжника на 30.03.2016г. Нотариална покана за просрочие била изпратена и на поръчителя. Същевременно поръчителя извършил вноски по кредита чрез упълномощено лице, внасяйки суми по кредита в периода 2012-2013г., като последния превод бил извършен на 04.10.2013г.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието, като пълно и обосновано дадено. Вещото лице заключава, че договорената заемна сума била усвоена напълно от заемателя. Имало просрочени вноски, които към датата на подаване на исковата молба били 10 броя, а кредита е обявен за предсрочно изискуем на 31.03.2016г. Експертизата приема, че договорните и наказателните лихви са правилно изчислени от банката, като разлика в главницата не се отчита.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявяването на установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Тази предпоставка в случая е налице, както са налице положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска, като липсват отрицателни такива.

По основателността на иска по чл.422 от ГПК: От доказателствата по делото безспорно се установява наличие на непогасени задължения за главница и лихви по Договор за банков кредит от 15.10.2008г. и допълнителното споразумение към него от 17.03.2010г., сключен между ищеца и кредитополучателя Д.Н.Д., по който ответницата има качеството на поръчител, солидарно задължен с главния длъжник. Безспорно е установен и конкретния размер на дължимите по кредита суми за главница и лихви, които видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните по делото, съвпадат с вземанията по заповедта, издадена в заповедното производство.

Основното възражение на ответната страна е, че искът е предявен срещу поръчителя след изтичане на 6 – месечния преклузивен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, считано от датата на настъпване на уговорената в чл.19.2 от Общите условия на банката автоматична предсрочна изискуемост на кредита. Така срокът е започнал да тече от момента на настъпване на автоматичната предсрочна изискуемост на кредита, като последица от неплащане на главница и / или лихва по договора в продължение над 90 дни. В този смисъл е поставил и въпрос към експертизата, като заключението на вещото лице е, че за първи път има забава от 90 дни главница и/или лихви по предоставения кредит на 16.04.2009г. Или възражението на ответника е, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 16.04.2009г. и срокът по чл.147 от ЗЗД следва да тече от тази дата.

Предвид направените възражения основните спорни между страните въпроси са как настъпва уговорената с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението и конкретно настъпва ли автоматично, както и от кога тече 6 – месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу поръчителя. По тези въпроси е формирана задължителна практика на ВКС, както с точка 17 от Тълкувателно Решение № 4 от 18.06.2013г. на ОСГТК на ВКС, така и с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС. Според задължителните указания в Тълкувателното решение, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за кредит, става предсрочно изискуемо, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора и кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Това право следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение с уведомяване от кредиторът на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. В Решение № 40 от 17.06.2015г. на ВКС по т.д. № 601/2014г., I т.о. и Решение № 23 от 24.03.2015г. на ВКС по т. д. № 1717/2013г., I т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК се приема, че отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК е изтекъл 6 – месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока (просрочие във вноските). Видно от приложените доказателства по делото, длъжника е получил лично уведомлението от банката, с което кредита е обявен за предсрочно изискуем на 30.03.2016г. (стр.25 от делото). Предсрочната изискуемост е настъпила след упражненото от банката – кредитор право да превърне кредита в предсрочно изискуем при наличие на обективните предпоставки за това – неплащане на погасителни вноски по него и след уведомяване на длъжника и на поръчителя, че кредита е превърнат в предсрочно изискуем. Срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД е започнал да тече след уведомяването на длъжника, а именно от 30.03.2016г. Същевременно заповедното производство е инициирано от банката на 18.05.2016г. с подадено заявление по чл.417 от ГПК пред ШРС, който по подсъдност е изпратил делото в РС – Велики Преслав. Или към този момент не е изтекъл преклузивния срок по чл.147, ал. 1 от ЗЗД, поради което възражението се явява неоснователно. Възражението, че ответника – поръчител не бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, поради което отговорността му отпадала също е неоснователно. Законът не изисква уведомяването на поръчителя, че кредита е обявен за предсрочно изискуем. Достатъчно е уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита да е достигнало до длъжника – кредитополучател. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.

Така съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответницата за посочените суми, включваща главница и лихви по договор за банков кредит за текущо потребление от 15.10.2008г., защото между ответницата и банката е възникнало правоотношение по договор за поръчителство; налице е неизпълнение на задължението на кредитополучателя за плащане на месечните вноски по кредита, продължаващо и понастоящем, което го е превърнало в предсрочно изискуем с уведомяването от банката преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК; от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза е установен конкретен размер на дължимите; искът е предявен в преклузивния 6-месечен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД.

По изложените съображения искът за установяване дължимостта на вземането по главницата следва да бъде уважен изцяло. Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като последица от уважаването на иска главницата следва да бъде присъдена и със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 18.05.2016г. до окончателното ѝ изплащане.

По отношение на иска с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.86 от ГПК: Ищецът следва да докаже изпадането на ответникът в забава, както и размерът на обезщетението. Съобразно петитума на исковата молба лихва за просрочие и такси за закъснение за периода от 25.05.2015г. до 18.05.2016г. се претендират в размерите, за които е налице издадена заповед за изпълнение. Според експертизата претендираните размери са правилно изчислени от банката. Поради това и искът на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен в предявените размери.

По отношение на разноските в заповедното и в настоящото производство: Изходът на спора обосновава и произнасянето на съда за разноските, сторени от ищеца в производствата. По делото има приложени доказателства за направени разноски от 435.58 лв. за заплатена държавна такса, както и 200 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице. Съдът не е обвързан с посочения в списъка на ищеца размер на юрисконсултско възнаграждение, тъй като цитираната разпоредба овластява съда да определи юрисконсултското възнаграждение, което не съставлява сторен от страната разход (както е адвокатското възнаграждение, например), а се присъжда по силата на разпоредбата на закона. Съгласно измененията на чл.78, ал.8 от ГПК с брой на Държавен вестник 8/2017 г., в сила към датата на приключване на съдебното дирене пред ШРС, юрисконсултското възнаграждение се определя в размера, предвиден по чл.37 ЗПП, който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, размерът на юрисконсултското възграждение в исковото производство следва да се определи съобразно материалния интерес. В настоящия случай въпреки, че материалния интерес по делото е над 10 000 лв., то съдът намира, че размера на възнаграждение не следва да се увеличава на основание чл.25, ал.2 от НЗПП, тъй като делото не представлява правна и фактическа сложност и следва да се определи в размер на 150 лв., съобразно чл.25, ал.1 от НЗПП. По отношение на юрисконсулското възнаграждение за заповедното производство, съдът намира на същите основания, че следва да се присъди в размер на 100 лв., определен съобразно чл.26 от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “БАНКА ДСК” ЕАД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявана от Д.Д.М. и Д.Н. Н., действаща чрез гл. юрисконсулт Ж.Ж. СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от В.Г.М. с ЕГН ********** с адрес ***, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 15.10.2008г., обезпечен с поръчителството на ответника по договор за поръчителство от 15.10.2008г., по силата на които се дължат суми в следните размери: 4 776.79 евро (четири хиляди седемстотин седемдесет и шест евро и седемдесет и девет евроцента), представляваща дължима и непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 18.05.2016г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 630.02 евро (шестстотин и тридесет евро и два евроцента), представляваща непогасена редовна лихва за периода от 25.05.2015г. до 18.05.2016г., сума в размер на 100.86 евро (сто евро и осемдесет и шест евроцента), представляващо непогасена лихвена надбавка за периода 25.06.2015г. до 18.05.2016г., както сума в размер на 60 евро (шестдесет евро), представяща непогасени заемни вноски по договора за кредит, за които вземания е издадена Заповед № 109/06.06.2016г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 265/2016г. по описа на ВПРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Г.М. с ЕГН ********** да заплати на “Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК 121830616 разноски по настоящото и по заповедното производство общо в размер на 885.58 лв. ( осемстотин осемдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки), от които 435.58 лв. заплатена държавна такса, 200 лв. възнаграждение за вещо лице и 250 лв. юрисконсулско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: