Р Е Ш Е Н И Е
268/2.5.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, IX-ти състав, в публично съдебно
заседание проведено на трети април, две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от
съдията ГД № 2818/2016 г., по описа
на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство, с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл.
ГПК, във фазата по допускане на делба.
Образувано по искова молба от Е.В.К. против Н.Н.К., в която е
обективиран иск, за съдебна делба на
съсобствен недвижим имот, при квоти 7/18
ид. ч. за Е.В.К. и 11/18 ид. ч. за Н.Н.К., първоначално обективно кумулативно
съединен с установителен иск, с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, за възстановяване на запазена
част от наследството оставено след смъртта на общ наследодател - Е. П. К., до размера необходим
за допълване, накърнена с договор за дарение между последната и ответницата, както и иск, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за осъждане
ответникът да плати обезщетение за това, че ищцата е лишена от възможността да
ползват своята идеална част от съсобствения недвижим имот, в размер на 100 лева
месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба, подлежащ на
разглеждане във втората фаза на делбата.
Ищцата обосновава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: Баща й В. Н. В. починал на 15.08.1969 г., като тя била
законен наследник по право на заместване на неговите родители: Н. В. К.,
починал на 22.10.1986 г. и Е. П. К., починала на 14.01.2015 г. Родителите на
баща и по време на брака си придобили собственост върху недвижим имот в гр. Ш.,
***. След смъртта на Н. К. имотът бил наследен от Е. К. /съпруга/ при дял 4/6
ид. ч., Н.Н. /дъщеря/ - дял 1/6 ид. ч. и по заместване от ищцата - Е.К.
/внучка/ с наследствен дял 1/6 ид. ч. С НА № 62/18.01.1994 г., т. I, д. №
98/1994 г. бабата на ищцата - Е. К. дарила на дъщеря си Н.Н. собствените си 4/6
ид. части от наследствения имот. Ищцата счита, че след смъртта на Е. К. нейната
запазена част от наследството е 1/3 ид. ч., което съставлява 4/18 ид. ч. от
целия имот, който е единствено имущество подлежащо на делба, а с извършеното
дарение Е. К. накърнила запазената й част и на основание чл. 30 ЗН моли да бъде
постановено решение, с което извършеното дарение да бъде намалено до размер 2/3
от дарените общо 4/6 ид. ч. което съставлява 8/18 ид. ч. от целия имот. Моли
след възстановяване на запазената й част от наследството да бъде допусната и да
се извърши съдебна делба между нея и ответницата на имота при дялове: 7/18 ид.
ч. за Е.В.К. и 11/18 ид. ч. за Н.К.. Твърди, че ответницата ползва лично целия
съсобствен имот, поради което отправя покана да й плаща обезщетение за ползите,
от които е лишена в размер на 100 лв. месечно, считано от датата на получаване
на исковата молба. Не претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответната страна счита
иска, с
правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК, за допустим, а искът за намаляване на дарението за неоснователен
като моли да бъде отхвърлен. Не спори, че ищцата е законен наследник по
заместване на брат й В. В. и наследява 1/6 ид. ч. от процесния имот. Твърди, че
ответницата също е наследила 1/6 ид. ч., а останалите 4/6 ид. ч., били
собственост на майка и, от които 3/6 ид. ч. - част от прекратената СИО и 1/6
ид. ч. по наследство от съпруга й. Не оспорва, че през 1994 г. майка й
прехвърлила собствените си 4/6 ид. ч. от имота чрез дарение, но тъй като през
всичките години само тя полагала грижи за нея, твърди, че сделката само
формално е обективирана като дарение, а е налице конверсия от договора за
дарение в договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, поради което
счита, че притежава общо 5/6 ид. ч. от собствеността на имота. Моли съдът да
приеме, че извършеното дарение е конвертирано в прехвърляне на частта от имота
срещу издръжка и гледане. В условията на алтернативност, ако не се приемете
наличието на конверсия, се позовава на придобивна давност върху 4/18 ид. ч. от
имота, за които ищцата претендира, че са нейна запазена част, като твърди, че
от момента на дарението е започнала да упражнява непрекъсната фактическа власт
върху тях с убеждение и пълно съзнание на собственик. Моли имотът да се допусне
до делба при квоти: 3/18 ид. ч. за ищцата 15/18 ид. ч. за ответницата.
В хода на проведените по делото съдебни заседания
страните се явяват лично и с процесуални представители, като поддържат
изразените позиции.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Договор за доброволна делба от 01.03.1982г.
/лист 6 от делото/, вписан в Службата по вписвания при ШРС вх. рег. ***, Н. В.
К., съпруг на Е. П. К. – съгласно Удостоверение за
наследници /лист 10 от делото/, придобива в дял жилищен имoт в гр. Ш., ***: първи жилищен етаж, състоящ се от три
стаи, кухня, салон, клозет, баня и две тераси, с вход за етажа от юг, който
води и до тавана, заедно със сутерен от две стаи, тоалетна и мазе до тях, с
отделен вход, който сутерен е свързан с главния вход, заедно с две тавански
стаи със сервизно помещение от южната страна на тавана, ведно с гараж, построен
в южната част на двора, ведно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавно дворно място, ведно с гараж построен от южната
част. Съгласно схема № 15-535194-01.11.2016 г., по описа на СГКК-Шумен, /лист
13 от делото/, по кадастралната карта жилищният имот съставлява самостоятелен
обект с идентификатор 83510.672.119.1.1, в сграда разположена в поземлен имот с
идентификатор 83510.672.119, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - няма, под обекта - няма и над обекта – имот с идентификатор
83510.672.119.1.2. Гаражът, описан в договора за делба не е отразен на
кадастралната карта и не е предмет на исковата молба.
Съгласно Удостоверение изх. № 6962/01.11.2016 г., по
описа на отдел МДТ при Община – Шумен, /лист 4 от делото/, данъчната оценка на
процесния имот възлиза на 66 216.20 лева.
От брака си Н. В. К. и Е. П. К. имали две деца –
ответницата Н.Н.К. и В. Н. В.ев – починал на 15.08.1969 г., който съгласно Удостоверение за наследници /лист 12 от делото/, оставил
единствен низходящ наследник ищцата Е.В.К.. След смъртта на Н. В. К. - починал
на 22.10.1986 г. наследници се явяват Е. П. К. – съпруга, Н.Н.К. – дъщеря и Е.В.К.
– по право на заместване като низходящ на починалия преди това В. Н. В.ев –
син. Преди да почине /14.01.2015 г./ с НА № *** г., по описа на Нотариус в ШРС
/лист 8 от делото/, Е. К. дарила в полза на Н.Н. 4/6 ид. части от процесния
недвижим имот, като си запазила правото да го обитава до смъртта си.
От показанията на допуснатите по делото свидетели Р. Б.,
Д. Г. и Г. И., които съдът кредитира като логични и безпротиворечиви, се
установява, че единствено ответницата е полагала грижи за общата наследодателя на
страните по делото - Е. П. К., като през последните шест години това било
денонощно, както и, че последната, като дъщеря, всеотдайно и докрай, полагала
много добри грижи за майка си. В разговори със свидетелите Д. Г. и Г. И.
наследодателката споделяла, че само на дъщеря си Н.К. можела да разчита да я
гледа, а по въпроса за къщата, че я е прехвърлила „да се грижи на старини за
нея“,
В хода на делото не се установи наследодателят на
страните да има задължения към тях или към трети лица, които да не са
изплатени.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл.
12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното:
При предявен иск, с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл.
ГПК, с оглед особеностите на
производството по съдебна делба, в тежест на всеки от съделителите е доказване
на изгодните за него факти, като всеки е ищец по своя иск и ответник по иска за
делба на всеки от останалите съсобственици, като всяка от страните по делото
следва да установи: съществуването на делбените имоти; наличието на имуществена
общност по отношение на имотите, предмет на делба и начина на възникване на
същата, съобразно твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата
молба; кръга на лицата, участващи в съсобствеността; качеството си на
съсобственик на имота, предмет на делба; както и размер на притежавания дял.
От събраните по делото писмени доказателства, а и от
изявленията на страните, е безспорно наличието на съсобственост върху
единствения наследствен имот, за който в настоящото производство е поискана
съдебна делба, възникнала по изложения в исковата молба способ.
Спорът между страните е относно размерът на
притежаваните дялове в общността, който спор е повдигнат от ответната страна,
която с възражение поддържа, както в отговора на исковата молба, така и в
съдебно заседание, че е налице конверсия от Договор за дарение, обективиран в НА
№ *** г., по описа на Нотариус в ШРС, в договор за прехвърляне на имот срещу
издръжка и гледане, поради което, по искане на страната, в оглед пълно и главно
доказване, съдът е допуснал гласни доказателства чрез разпит на трима свидетел.
Конверсията (превръщане) на недействителните сделки
като правно явление de lege lata няма обща регламентация в българското
законодателство. Основание за съществуването на конверсията би могло да се
търси в три принципа на действащото право: 1/принципът
за автономия на волята на страните (чл. 9 ЗЗД); 2/принципът за тълкуване на
сделките с оглед на действителната обща воля на страните (чл. 20 ЗЗД);
3/принципът, че недействителността е изключение и тежка санкция, която не цели
ограничаването на гражданския оборот въобще, а само да го освободи от сделки,
несъвместими с неговите основни изисквания. В теорията е
прието, че конверсията на недействителната сделка води до установяване
на правни последици между същите страни, макар и пораждани от сделки от
различен тип. За да се извърши конвертирането на недействителната сделка е необходимо
последната да съдържа съществените елементи на другата сделка и правните
последици от втората сделка да са съвместими с целта, която страните са искали
да постигнат чрез извършване на недействителната сделка. Теорията и съдебната
практика безспорно приемат допустимостта на конверсията на нищожните сделки,
както и че конверсията е неприложима при унищожаемите сделки. Чрез конверсията, при наличието на една нищожна сделка, се
признават правните последици на друга сделка, чиито фактически състав и
съдържание са запълнени от действителните елементи на нищожната сделка. Следователно
фигурата на конверсията ще бъде приложима при
кумулативно наличие на следните предпоставки: 1/наличие на недействителна
сделка, по смисъла на някоя от хипотезите по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД; 2/недействителната
сделка да съдържа съществените елементи на друга действителна сделка и 3/страните
по недействителното съглашение да желаят да се позоват на действителността на
втората сделка, т. е. те следва да искат настъпването на правните последици на
действителната сделка, тъй като конверсията не настъпва ipso iure, а само по волята на страните.
Липсата на която и да е от тези предпоставки води до неоснователност.
В процесния
случай се твърди, че обективираният в НА № *** г., по описа на Нотариус в ШРС, Договор за дарение е нищожен поради липса на дарствено намерение у
прехвърлителя. Следователно твърди се нищожност на договор поради липса на
основание, по смисъла на чл. 26, ал. 2 предл. 4 ЗЗД. Основание на
договора е причината страните да се задължат. Предоставянето на имотна облага
другиму винаги се извършва с опредЕ. цел. Тази типична непосредствена цел,
която се преследва, този желан от страните правен резултат, се нарича причина
на сделката. Ако причината е противозаконна, договорът противоречи на закона.
Липсва причина и когато тя е лъжовна – т. е когато в действителност не
съществува. Причината за една сделка не е необходимо да е посочена в договора,
тъй като се предполага. Причината следва да се различава от мотива на сделката,
който е чисто субективен и не влиза в нея. Причината или основанието е не само
характерна, но и постоянна цел на даден вид сделки, заради които те се
извършват. При договорът за дарение основанието /причината/, поради която
прехвърлителят се задължава, е да се надари приобретателят. При този договор
няма размяна на блага от двете страни. Това са т. нар. безвъзмездни сделки,
които са едностранни –другата страна не може да бъде задължена да предостави
имотна облага, без да е изявила воля за това. В НА № *** г., по описа на
Нотариус в ШРС, като причина за задължаването на страните, изрично и еднозначно
е посочено дарствено намерение у
прехвърлителката, както и изявление на надарената, че е съгласно и приема
дарението. Насрещна престация от надарената не е изявена. Като официален свидетелстващ документ НА се ползва с обвързваща
доказателствена сила, по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, относно отразените в
него действия и изявления, извършени от и пред нотариуса. Като официален
документ НА има доказателствена сила спрямо всички, а не само по отношение на
участниците в нотариалното производство, като съдът е длъжен, да приеме за
установени не само следните факти: издаването на акта - от посочения в него
нотариус, на посочената дата и място; че изявлението на нотариуса е именно
това, което е отразено в акта; че при съставяне на акта са присъствали
посочените в него лица, чиято самоличност е била проверена от нотариуса; че
нотариусът е прочел акта на участниците и те са го одобрили; че нотариусът е
проверил собствеността на прехвърлителя въз основа на представените и описани в
акта документи; че описаните в приложната част на акта документи са били представени
пред нотариуса; че актът е подписан от нотариуса и участниците, но и че тези
лица са направили отразените в акта изявления. Предвид, че коментирания НА не е
нищожен на някое от основанията, посочени в чл. 576 ГПК, той има обвързваща
доказателствена сила и тъй като действителността на волеизявленията на
участниците в сделката не се опровергават от други официални документи, то
съдът е длъжен да ги приеме за установени, както са отразени в този официален
документ, без да преценява тяхната достоверност, а относно допуснатите гласни
доказателства, макар и обективни, логични и безпротиворечиви, доколкото не са
достатъчни да ги опроваргаят, съдът цени като мотив на сделката, който е чисто
субективен елемент и не влиза в нея. В този смисъл, възражението за конверсия
от договора за дарение в договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и
гледане, като неподкрепено с доказателства, следва да бъде оставено без
уважение.
Същевременно за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че в отговора на исковата молба ответната страна релевира твърдение,
което би могло да се тълкува в смисъл, че процесния Договор за дарение, е
привиден /симулативен/ на Договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и
гледане, което е различно основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2
предл. последно ЗЗД. При привидните договори също няма намерение за обвързване
от явната сделка, но и двете страни са съгласни да се създаде привидността. За
да се постигне пълно доказване на симулацията страната, която се домогва да я
докаже следва, освен да направи твърдение за симулативност на съгласието, така
и да представи документ т. нар. „Начало на писмено доказателство”, от което
може да се заключи, че симулацията е вероятна и е или изходящ от противната
страна (не от опровергаващата) акт, материализирал се извън документа дал форма
на оспорваната сделка, като съставянето на този документ може да предхожда, да
е по време или да следва съставянето на документа, чието съдържание се иска да
бъде опровергано или удостоверяващ изявление на противната страна пред държавен
орган, което изявления пред държавен орган, може да бъде или дадено от страните
по делото обяснение пред съда по реда на чл. 176 ГПК или изричното признание на
факт, от страна по делото, както и да направи доказателствено искане за разпит
на свидетел. Следователно “Начало на писмено доказателство“ и т. нар. „Обратно
писмо“ е документ съдържащ волеизявление само на една от страните /изходящо от
противната страна, а не от опровергаващата/, от който може да се заключи, че
симулацията е вероятна, при което свидетелските показания са допустими, а съдът
е длъжен да го прецени заедно с другите доказателства по делото, съгласно
изискванията на чл. 127 ГПК. В процесния случай такова “Начало на писмено
доказателство“ изходящо от прехвърлителката и обща наследодателка на страните
по делото - Е. П. К., не е представено, поради което допуснатите свидетелски
показания не са годни за опровергаване съдържанието на НА № *** г., по описа на
Нотариус в ШРС – арг. чл. 165, ал. 2 ГПК.
Относно предявеното от ответната страна, в условията
на алтернативност, възражение за придобивна давност върху 4/18 ид. ч. от имота,
за които ищцата претендира, че са нейна запазена част, обосновано с
твърдението, че от момента на дарението - 18.01.1994 г., е започнала да
упражнява непрекъсната фактическа власт върху тях с убеждение и пълно съзнание
на собственик, което е продължило до подаване на настоящата искова молба –
14.11.2016 г., настоящият състав на ШРС намира следното: Придобивната давност е
оригинерно основание за придобиване право на собственост - способ за
придобиване право на собственост чрез фактическо упражняване съдържанието на
това право след изтичане на определен в закона период от време. Фактическият
състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на
определен срок. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя – арг. чл. 68, ал. 1 ЗС.
Следователно владението има два елемента: обективен елемент /корпус/ -
упражняване на фактическа власт и субективен елемент /анимус/ - намерение за
своене на вещта. Тъй като намерението за своене е факт от душевния мир на
човека, който трудно се доказва, чл. 69 ЗС е установил презумпцията –
предполага се, че владелецът дължи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго. Владението, за да е годно основание за придобиване, следва да
е непрекъснато - да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 ЗС; спокойно;
явно и несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Ако дарението на недвижим имот е извършено при спазване
предписаната от закона форма и дарителят е бил собственик, надареният владее
имота като собственик, придобил това право въз основа на дарението. Той не е
добросъвестен или недобросъвестен владелец. Недопустимо е собственикът да може
да придобие ПС на друго основание, след
като вече го е придобил. Затова при иск за
намаляване дарението и възстановяване запазената част надареният не може да се
позовава, че е придобил собствеността по давност. В този смисъл е Р. № 80/25.06.1965 г., ГД № 58/65 г., ОСГК, както и Р. № 172/12.10.2016
г., ГД № 1424/2016 г., I г. о., по чл. 290 ГПК, в
което изрично е отбелязано, че искът за възстановяване на запазена част се погасява
с общата петгодишна давност, която за наследник
със запазена част започва да тече от момента, на откриване наследството на дарителя /в този смисъл е
Р. № 150/25.11.2016 г., ГД № 1818/2016 г., 2 г. о., по
чл.
290 ГПК/, което в процесния случай е станало
на 14.01.2015 г., поради което възражението е неоснователно, а установителният иск по
чл. 30, ал. 1 ЗН, предявен наред с
главния иск, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, следва да бъде
разгледан по същество.
С този иск ищцата претендира възстановяване на запазена част от
наследството оставено след смъртта на общия на страните наследодател - Е. К., до размера необходим за допълване, като
счита, че тази част е накърнена с Договора за дарение обективираната в НА № *** г., по описа на Нотариус в
ШРС, между
последната и
ответницата. Страните са от кръга
наследници с право на запазена част, съгласно чл. 28 ЗН. Съгласно чл. 29, ал. 1
ЗН, запазената част на низходящите, когато наследодателят не е оставил съпруг,
при две и повече деца е 2/3 от имуществото на наследодателя, като
разполагаемата част е 1/3, или в случая, запазените части на ищцата и
ответницата са по 1/3, съответно разполагаемата част е също 1/3. За да се
прецени доколко предявеният иск е основателен и съответно дали
е накърнена запазената част на ищцата е необходимо да се формира наследствената
маса. На основание чл. 31 ЗН, за определяне
на разполагаемата част и за определяне на запазената част на наследник, следва
да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на
наследодателя, в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и
увеличенията на наследството по чл. 12 ал. 2 ЗН. Към нея се прибавят даренията,
с изключение на обичайните такива според тяхното положение в момента на
подаряване и според стойността им по време на откриване на наследството за
недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите. Предвид, че
процесния имот е бил придобит в режим на СИО, то след смъртта на Н. К. правото
на собственост се е трансформирало в дялова съсобственост, при 4/6 ид. ч. за Е.
К., 1/6 ид. ч. за Н.Н. и 1/6 ид. ч. за Е. К.. По делото не е установено към
14.01.2015 г. - момента на смъртта на Е. К., същата да е притежавала имущество,
както и задължения и увеличения на наследството по чл. 12 ал. 2 ЗН, които да се
извадят, поради което наследствената маса се състои само от частта, с която тя
се е разпоредила с дарението. Следователно в процесния случай стойностното
изражение на масата по чл. 31 ЗН, при данъчна оценка на процесния имот от 66
216.20 лева, съгласно Удостоверение изх. № 6962/01.11.2016 г., по описа на
отдел МДТ при Община – Шумен, е на стойност 44 144.13 лева или 4/6 от същата,
като разполагаемата част, опредЕ. по правилата на чл. 31 ЗН, е 4/18 или на стойност
14 714.71 лева по ДО, колкото са и запазените части за всеки от двамата
съделители. С НА № *** г. Е. К. дарила на дъщеря си Н.Н. собствените си 4/6 ид.
части от наследствения имот. От чистият
актив на наследството ищцата не е получила нищо, следователно запазената й част
е накърнена, поради което следва да се постанови намаляване на дарението с 4/18.
Предвид изложеното предявеният иск, с правно основание
чл. 30 ал. 1 ЗН, за възстановяване на запазената част на ищцата, се явява основателен
и доказан, поради което предявеният иск, с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл.
ГПК, следва да бъде уважен, като съдебната
делба върху процесния недвижим имот, по отношение на които страните са
съсобственици бъде допусната при квоти 7/18 ид. ч. за Е. В.К. и
11/18 ид. ч. за Н.К..
Относно разноските: При предявяване на иска за делба
държавна такса не се внася /арг. чл. 8 ТДТ по ГПК/, но по съединените искове се
дължи такава, определена по общите правила, като при този изход на спора по
отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане, установителен иск, с правно основание чл. 30 ал. 1 ЗН и цена 14 714.71
лева, по ДО
на процесния имот, дължимата такса,
изчислена върху цената на исковата претенция, е в размер на 588.59 лева, по
арг. от чл. 1 ТДТ по ГПК, която следва да бъде възложена в тежест на ищцовата страна,
доколкото от същата не е направено искане за присъждане на разноски в
настоящото производство, а диспозитивното начало в гражданския процес
ограничава възможността на съда да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
Възстановява запазената част на Е. В.К., с ЕГН: ********** и адрес: ***, от наследството оставено от Е. П. К., б. ж. на гр. Шумен, починала
на 14.01.2015 г., накърняването на която
е в размер 14 714.71 лева, определена на основата на ДО, като
отменя дарението извършено от Е. П. К., в полза на Н.Н.К., с ЕГН: ********** и адрес: ***, на 4/6 идеална част от жилищен
имoт в гр. Ш., ***: първи жилищен етаж, състоящ се от три
стаи, кухня, салон, клозет, баня и две тераси, с вход за етажа от юг, който
води и до тавана, заедно със сутерен от две стаи, тоалетна и мазе до тях, с
отделен вход, който сутерен е свързан с главния вход, заедно с две тавански
стаи със сервизно помещение от южната страна на тавана, ведно с 1/2 ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място; по
кадастралната карта, съгласно схема № 15-535194-01.11.2016 г., по описа на
СГКК-Шумен, жилищният имот съставлява самостоятелен обект с идентификатор
83510.672.119.1.1, в сграда разположена в поземлен имот с идентификатор
83510.672.119, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
няма, под обекта - няма и над обекта – имот с идентификатор 83510.672.119.1.2.,
обективирано в НА № *** г., по описа на Нотариус в ШРС и намалява с 4/18 ид. части
дарението извършено от нея в полза на Н.Н.К. на 4/6 идеална част от жилищен
имoт в гр. Ш., ***: първи жилищен етаж, състоящ се от три
стаи, кухня, салон, клозет, баня и две тераси, с вход за етажа от юг, който
води и до тавана, заедно със сутерен от две стаи, тоалетна и мазе до тях, с
отделен вход, който сутерен е свързан с главния вход, заедно с две тавански
стаи със сервизно помещение от южната страна на тавана, ведно с 1/2 ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място; по
кадастралната карта, съгласно схема № 15-535194-01.11.2016 г., по описа на
СГКК-Шумен, жилищният имот съставлява самостоятелен обект с идентификатор
83510.672.119.1.1, в сграда разположена в поземлен имот с идентификатор
83510.672.119, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
няма, под обекта - няма и над обекта – имот с идентификатор 83510.672.119.1.2.,
обективирано в НА № *** г., по описа на Нотариус в ШРС, по иска, предявен от Е.
В.К., с ЕГН: ********** и адрес: ***, срещу
Н.Н.К., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
Допуска съдебна делба на жилищен
имoт в гр. Ш., ***: първи жилищен етаж, състоящ се от три
стаи, кухня, салон, клозет, баня и две тераси, с вход за етажа от юг, който
води и до тавана, заедно със сутерен от две стаи, тоалетна и мазе до тях, с отделен
вход, който сутерен е свързан с главния вход, заедно с две тавански стаи със
сервизно помещение от южната страна на тавана, ведно с 1/2 ид. ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място; по
кадастралната карта, съгласно схема № 15-535194-01.11.2016 г., по описа на
СГКК-Шумен, /лист 13 от делото/, жилищният имот съставлява самостоятелен обект
с идентификатор 83510.672.119.1.1, в сграда разположена в поземлен имот с
идентификатор 83510.672.119, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - няма, под обекта - няма и над обекта – имот с идентификатор
83510.672.119.1.2., при следните квоти: 7/18 ид. ч. за Е. В.К., с ЕГН: ********** и адрес: *** и 11/18 ид. ч. за Н.Н.К., с ЕГН: ********** и адрес: ***.
Осъжда Е. В.К., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, по сметка на РС Шумен, с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, държавна такса, в
размер на 588.59
лева, като следва да представи по номера
на делото документ за внасяне, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд
в 14-дневен срок от уведомяване на страните.
Районен съдия: