Р Е Ш Е Н И Е

280/12.5.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: М.Найдева

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2833 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, както и осъдителни искове по чл.222, ал.1 от КТ, по чл.220, ал.1 от КТ и по чл.128, т.2 от КТ.

Ищцата твърди, че работила в ответното дружество на длъжност “Отчетник начисление трудови възнаграждения”, с място на работа “В и К Шумен” ООД по силата на трудов договор № 74-ТД/11.07.2014г. Със заповед № 1596/16.09.2016г. на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ ответникът прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от 17.09.2016г. В исковата молба се излага, че реално съкращаване на щата не е извършвано, тъй като не се сочи с какъв акт и на какво основание е извършвано съкращаване. Излагат се твърдения, че на длъжността на ищцата е назначен друг служител, който изпълнява същите функции. Също така работодателят не е изпълнил изискването да се запознае със здравословното й състояние, съгласно Наредба № 5/1987г. Поради това и уволнението било в нарушение на чл.333 от КТ, тъй като ищцата се ползвала със закрилата на този текст от кодекса. Иска се осъждането на ответника да й заплати трудовото възнаграждение за м.септември 2016г. което било в размер на 379.50 лв., обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 630 лв., обезщетението по чл.23, ал.1 от Колективния трудов договор, във вр. с чл.222, ал.1 от КТ дължимо при уволнение при съкращаване на щата в размер на 261.30 лв., както и обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 600 лв. В заключение моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока на писмен отговор е депозиран такъв, като в него се оспорват изцяло изложените от ищцата твърдения. Сочи, че работодателят е спазил всички процедури по издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се, че главният иск, а съответно и акцесорните за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение са неоснователни. По отношение на предявените по чл.220, чл.222 и чл.128, т.2 от КТ, счита, че са погасени поради плащане и моли за отхвърлянето им изцяло.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, за нея се явява упълномощения й адвокат – адв. Д.М. при АК-София, който поддържа исковата молба и моли за постановяване на положително решение по делото. В срока за писмени бележки не са представени такива.

В съдебно заседание за ответното дружество се явява юрисконсулт Д.К., като се оспорва изцяло исковата молба и се излагат аргументи за това. Моли се същата да не бъде уважавана и да им бъдат присъдени разноските направени в производството. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на упълномощения от ищцата адвокат. В представените по делото писмени бележки се поддържат доводите развити и в писмения отговор.

От събраните по делото доказателства се прие за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и от доказателствата по него се установява, че същите били в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 74 - ТД/11.07.2014г., като ищцата заемала длъжността “Отчетник начисление трудови възнаграждения” с място на работа “В и К-Шумен” ООД. В договора се посочвало, че същия се сключва за срок от шест месеца в полза на работодателя, като се определя възнаграждение в размер на 570 лв. и отпуск в размер на 28 работни дни. След изтичането на договора същия станал безсрочен. С Допълнително споразумение № 118/06.112014г. основното трудово възнаграждение на ищцата било уговорено в размер на 600 лв.

Видно от Заповед № 1460/01.09.2016г., издадена от Управителя на „В и К Шумен“ ООД, считано от 01.09.2016г. се правила промяна в щатните бройки на дружеството от 544 на 543, като съкращението е извършено в „Централно управление“ на дружеството, като единствената бройка “Отчетник начисление трудови възнаграждения” била съкратена. На 01.09.2016г. влязло в сила ново щатно разписание, в което длъжността на ищцата не съществувала.

По делото е представено Искане изх.№ 2499/02.09.2016г. от „В и К Шумен“ ООД (стр.218 от делото), за даване на предварително съгласие от „Синдикален орган“ за уволнение, получено на 02.09.2016г.

Видно от представеното по делото Предизвестие № 1595/16.09.2016г. ищцата била уведомена, че поради съкращение на щата, ще бъде освободена от заеманата от нея длъжност. Лицето отказало да получи предизвестието, поради което било прочетено на глас в присъствието на други двама свидетели, които удостоверили горното с полагане на подписи. Със Заповед № 1596/16.09.2016г. трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ – съкращение на щата, като следвало да се изплатят обезщетение в размер на едно брутно възнаграждение за неспазен срок на предизвестието, както и обезщетение по чл.23, ал.1 от Колективния трудов договор в размер на 50% от минималното трудово възнаграждение за бранша. Предвид отказа на ищцата да получи екземпляр от заповедта, същата била изчетена на глас в присъствието на същите двама свидетели, които положили подписите си.

По делото е представен фиш за заплата на ищцата, от който се установява, че дължимото й трудово възнаграждение, както и обезщетенията, предвидени по колективен трудов договор и за неспазено предизвестие й били начислени и изплатени чрез удръжка в полза на ВСК. По делото са представени и доказателства, удостоверяващи извършено на 18.01.2017г. изплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 522.21 лв.

От страна на ответника се представят амбулаторен лист № 2741 от 14.09.2016г. за извършване на вторичен преглед при лекар и издаване на направление за хоспитализация за планов прием по клинична пътека 016 с диагноза „други видове стенокардия“. С исковата молба е представена и Епикриза от УСБАЛ по кардиология – гр.Плевен, в която се посочва, че лицето е постъпило за хоспитализация на 18.09.2016г. и е изписана на 21.09.2016г. В последното съдебно заседание се представя Трудов договор на ищцата с Основно училище „П.В.“ – *** от 16.01.2017г. (стр.236 от делото)

Предвид нуждата от специални знания е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която сочи, че брутния размер на трудовото възнаграждение на ищцата за м.септември е 346.50 лв., а нетното е 271.62 лв., като същото е включено във ведомостта за същия месец. Размерът по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестието възлиза на 630 лв. в брутен размер и 567 лв. в нетен размер, като също е начислено от работодателя. Размерът на обезщетението по чл.23, ал.1 от Колективния трудов договор е в брутен размер на 216.30 лв., а в нетен – 194.67 лв. Размерът на обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ е брутен размер е 630 лв., а в нетен – 522.21 лв., като вещото лице сочи, че няма информация по делото дали ищцата е постъпила на работа при друг работодател. Размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ месечно е 630 лв., а за шестмесечен период – 3780 лв. (след изправяне на техническа грешка от вещото лице в съдебно заседание).

Въз основа на горната фактическа обстановка и преценените доказателства в съвкупност и поотделно, както и разпоредбите на закона, съдът прави следните правни изводи.

По основателността на исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ: По делото безспорно е установено, че между страните е съществувало трудовоправно отношение основано на Трудов договор № 74 – ТД/11.07.2014г., като ищцата е заемала длъжността „отчетник начисление трудови възнаграждения“. В настоящия случай, като основание за уволнението в Заповед № 1596 /16.09.2016г. се посочва разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2, предл.второ от КТ – съкращаване на щата. Поради това от страна на работодателя следва да бъде безспорно доказано, че съкращението е реално (трудовата функция е действително премахната), че фактическото премахване на длъжността е извършено от компетентния орган по надлежния ред преди извършване на уволнението, както и че е съкратена единствена щатна бройка, която е заемала ищцата, за да не е задължен да извърши подбор.

От представените две щатни разписания действащи към 01.06.2016г. и към 01.09.2016г. се установява, че към 01.09.2016г. щатната бройка за длъжността „Отчетник начисления трудови възнаграждения“ е съкратена, като съкращението е извършено на основание издадена Заповед № 1460/01.09.2016г. на Управителя на дружеството. Или по делото безспорно е доказано, че към момента на уволнението действа ново щатно разписание, изготвено по надлежния ред, предвиждащо изменение на управленската структура със закриване на едно работно място, поради което не е извършван подбор от страна на работодателя.

Основното възражение на ищцата е, че съкращаването на щата е фиктивно, а не реално, тъй като нейната длъжност след уволнението е заета от друго лице, което изпълнявало същите трудови функции.

Видно от представената длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност, същата следвало да обработва и начислява работните заплати, въз основа на заповеди, рапорти, болнични листа и други; за подпомага годишните ревизии, да извършва тримесечни и текущи отчети и справки; да подготвя и представя в НОИ преписки за служители на предприятието, както и да представя в НОИ болнични листове, да води дневници за болнични листове, извънреден труд; да изготвя документи свързани с личния състав и да изготвя на хартиен носител ведомости за заплати и други.

По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „Ръководител ТРЗ и ЧР“ (съществувала и преди уволнението на ищцата), в която са включени и част от трудовите функции изпълнявани от ищцата, а именно обработването и начисляването на работните заплати ежемесечно въз основа на заповеди, рапорти и форми 76; извършване на текущи, тримесечни, годишни справки и отчети; участването в годишните ревизии. Следва да се отбележи обаче, че тази длъжност ( съответно длъжностна характеристика за нея ) са фигурирали както по новото, така и по старото щатно разписание. В нея са включени управленски функции, каквито не са предвидени за длъжността „отчетник начисления трудови възнаграждения“, която длъжност съдът намира, че по-скоро подпомага ръководителя ТРЗ в работата му. Затова и твърдението, че е назначено друго лице, което изпълнявало трудовите функции на ищцата съдът намира за недоказано по делото. Дори и да приемем, че трудовите функции на ищцата са разпределени между други служители, то това също е форма на реално съкращаване на щата.

По отношение на възражението, че в заповедта за уволнение бланкетно е посочено съкращение на щата, без да е посочено коя длъжност и кога е съкратена, съдът намира същото за неоснователно. Такова изискване не е предвидено в закона. Процесната заповед за уволнение е мотивирана в достатъчна степен и непосочването факта кога е съкратена длъжността на ищцата не води до незаконосъобразност на заповедта или до нарушаване на правото на защита на работника или служителя.

Ищцата въвежда възражение, че е извършено грубо нарушение при уволнението й, тъй като се ползвала от особената закрила на чл.333 от КТ, която произтичала от заболяването й - исхемична болест на сърцето, за което работодателят не поискал информация от нея, съгласно Наредба № 5/1987г. Възражението обаче е оборено от доказателствата по делото и е неоснователно. В Наредба № 5/1987г. изчерпателно са изброени болестите, при които работниците или служителите, боледуващи от тях имат закрилата по чл.333 от КТ, като измежду изброените е и исхемична болест на сърцето. Работодателят е изпълнил задължението си да събере допълнителна информация от работника, дали страда от някоя от болестите. В Декларация от 14.07.2016г. (стр.70 от делото), попълнена лично от ищцата, същата е посочила, че не страда от никое от изброените заболявания. Следва да се отбележи, че епикризата представена по делото с диагноза ИБС – нисък риск, е поставена след престой в болницата в период последващ уволнението, поради което и не обосновава соченото нарушение. Въведеното твърдение, че работодателя е узнал за състоянието й от останалите колеги и затова е следвало да поиска съгласие от синдикалния орган не почива на правни аргументи. При промяна в обстоятелствата декларирани от лицето, инициативата за отразяване на каквито и да е промени в декларираните данни е у декларатора, т.е. следва да произтича от ищцата.

За пълнота следва да се отбележи, че работодателят е отправил искане за даване на предварително съгласие до синдикален орган (стр.218 от делото), като е посочил основанието чл.333, ал.4 от КТ, във връзка с чл.68 от КТД. Възражението по отношение на това доказателство е въведено в хода на производството, поради което и съдът не следва да го обсъжда, като преклудирано. Съдът следва да се произнася само по въведените с исковата молба доводи за незаконност на уволнението. За прецизност следва да се посочи, че работодателят е извършил законосъобразно предвидената в колективния трудов договор процедура, като е изискал предварителното съгласие на синдикалния орган, поради което уволнението е извършено при съобразяване със закрилата давана от чл.333, ал.4 от КТ.

Поради изложеното, съдът намира, че доколкото оспорваното от страна на ищеца уволнение е било законно, то искът с правно основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ за отмяна, като незаконосъобразна на Заповед № 1596/16.09.2016г. за прекратяване на Трудов договор № 74-ТД/11.07.2014 г. и отмяната на уволнение, извършено със същата заповед е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Доколкото исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност и за обезщетение за оставане без работа са обусловени от уважаването на иска за признаване на незаконосъбразността на уволнението и предвид отрицателния изход на този иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът намира, че следва да бъдат отхвърлени и последните две искови претенции.

По основателността на иска по чл.128, т.2 от КТ: Съгласно заключението по приетата и неоспорена от страните експертиза нетното възнаграждение на ищцата за м.септември 2016г. възлиза на 271.62 лв. Съгласно находящата се в трудовото й досие декларация подписана от нея (стр.39 от делото), същата е дала съгласието си последното трудово възнаграждение за м.септември 2016г. да бъде удържано за сметка на дължимия от нея заем към ВСК, учредена в дружеството – работодател. Поради наличието на такава декларация, то е неоснователно твърдението й, че не е давала съгласие изплащането на заплатата й да стане по посочения начин. Налице е доказателство за изплащане на сумата, видно от представеното по делото доказателство – фиш за трудови възнаграждения (стр.8 от делото), видно от който възнаграждението й е удържано като вноска заем към ВСК. Поради това и претенцията по чл.128, т.2 от КТ се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По основателността на иска по чл.222, ал.1 от КТ: В периода от уволнението си до 16.01.2017г. ищцата не е започнала работа по друго трудово правоотношение. Според заключението на вещото лице обезщетението е начислено във ведомостите на ответника, като след направените удръжки по ДОО и ДЗПО, нетния му размер възлиза на 522.21 лв. Видно от платежно нареждане от 18.01.2017г. (стр.195 от делото) същото е изплатено по банков път на ищцата изцяло. Поради това претенцията се явява неоснователна, като погасена чрез плащане. Направеното искане обаче за присъждане на законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до датата на изплащане на вземането е основателно, тъй като е налице забава в изпълнението от страна на работодателя да изплати обезщетението. Така дължимата сума за периода от 16.11.2016г. – датата на завеждане на исковата молба до 18.01.2017г. – датата на плащането е в размер на 9.30 лв. и в този размер следва да се присъди на ищцата.

По основателността на исковете по чл.220 от КТ и по чл.220 от КТ, във връзка с чл.23 от КТД: Доводите на съда по отношение на неоснователността на тези претенции са идентични с изложените по отношение на иска по чл.128, т.2 от КТ. Видно от приложения фиш за работна заплата начисленото обезщетение по чл.220 от КТ, чийто размер съвпада с установения по експертизата такъв, е изплатено на ищцата изцяло, чрез направена удръжка за дължимите от нея вноски към ВСК.

Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, то ищецът, въпреки че предявените от него искове са отхвърлени не дължи заплащане на държавна такса и разноски по делото. Същите следва да останат за сметка на държавата. В същото време обаче безплатността на производството за работника и служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но тя не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото и е била защитавана от юрисконсулт, какъвто е настоящия случай. Поради изложеното и на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 490 лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък.

По делото е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца - адв. Д.М.. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Срокът за предявяване на искане по чл.78, ал.5 от ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноските. Затова и съдът намира искането за допустимо. По основателността му: Съобразно т. 3 от Тълкувателно № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. В настоящия случай е налице такава сложност, предвид предявените многобройни искове, така също по делото са проведени две съдебни заседания. Затова и искането следва да се остави без уважение.

По отношение на разноските, които ответника следва да заплати на ищцата по отношение на иска по чл.222 от КТ, който е погасен поради плащане в хода на съдебното производство, съдът намира, че същите са в размер на 75 лв., съгласно списък за разноски и адвокатско пълномощно (стр. 244 от делото).

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ж.П. с ЕГН ********** с адрес *** срещу “Водоснабдяване и канализация Шумен” ООД с ЕИК 837068284, представлявано от К.Г.М.иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнение, извършено със Заповед № 1596/16.09.2016 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ж.П. с ЕГН ********** с адрес *** срещу “Водоснабдяване и канализация Шумен” ООД с ЕИК 837068284, представлявано от К.Г.М.иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на предишната заемана от нея длъжност „Отчетник начисление трудови възнаграждения“ с място на работа “Водоснабдяване и канализация Шумен” ООД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ж.П. с ЕГН ********** с адрес *** срещу “Водоснабдяване и канализация Шумен” ООД с ЕИК 837068284, представлявано от К.Г.М.иск с правно основание иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 600 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ж.П. с ЕГН ********** с адрес *** срещу “Водоснабдяване и канализация Шумен” ООД с ЕИК 837068284, представлявано от К.Г.М.иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата дължимото нетно трудово възнаграждение за периода за месец септември 2016г. в размер на 379.50 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ж.П. с ЕГН ********** с адрес *** срещу “Водоснабдяване и канализация Шумен” ООД с ЕИК 837068284, представлявано от К.Г.М.иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 630 лв., представляващо обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ж.П. с ЕГН ********** с адрес *** срещу “Водоснабдяване и канализация Шумен” ООД с ЕИК 837068284, представлявано от К.Г.М.иск с правно основание чл.222 от КТ във връзка с чл.23 от КТД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 261.30 лв., представляващо обезщетение в размер на 50% от минималното трудово възнаграждение за бранша за лица с трудов стаж под 10 години, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на задължението, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ж.П. с ЕГН ********** с адрес *** срещу “Водоснабдяване и канализация Шумен” ООД с ЕИК 837068284, представлявано от К.Г.М.иск с правно основание чл.222 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 600 лв., представляваща обезщетение за уволнение поради съкращаване на щата, като погасено чрез плащане, извършено на 18.01.2017г.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация Шумен” ООД с ЕИК 837068284, представлявано от К.Г.М.да заплати на С.Ж.П. с ЕГН ********** с адрес *** сума в размер на 9.30 лв. (девет лева и тридесет стотинки), представляващо законна лихва върху 522.21 лв.( нетната сума на обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ) за периода от 16.11.2016г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до 18.01.2017г. – датата на изплащане на главницата .

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК С.Ж.П. с ЕГН ********** да заплати на “Водоснабдяване и канализация Шумен” ООД с ЕИК 837068284 сумата от 490 лв. (четиристотин и деветдесет лева), представляваща направени разноски за юрисконсулско възнаграждение, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК “Водоснабдяване и канализация Шумен” ООД с ЕИК 837068284 да заплати на С.Ж.П. с ЕГН ********** сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени от ищцата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по иска по чл.222 от КТ, съгласно списък за разноски по чл.80 от ГПК и адвокатско пълномощно.

Останалите разноски по делото остават за сметка на държавата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: