Р Е Ш Е Н И Е
169/14.3.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и втори февруари през
две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2837 по описа на ШРС за 2016 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство във фазата по допускане на делбата.
Производството по настоящото дело е образувано въз
основа на предявен от Б. Т. Д., с ЕГН********** срещу К.Т.С., с ЕГН**********
иск за съдебна делба на следния недвижим имот: представляващ дворно място с
площ по нотариален акт от 600 м2, за което е отреден парцел XVII- 1249 от
квартал 117 по застроителния и регулационен план на
гр.Шумен, кв.Дивдядово към 1974 год., съставляващ Поземлен имот с идентификатор
83510.680.494 /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин и
осемдесет точка четиристотин деветдесет и четири/ с площ от 632 м2 /шестстотин
тридесет и два квадратни метра/ по
действащата Кадастрална карта на гр.Шумен със съседи: поземлени имоти с
идентификатори 83510.680.493, 83510.680.485, 83510.680.495, 83510.680.478, в
което дворно място са построени сграда с идентификатор 83510.680.494.1 със
застроена площ 64 м2, сграда с идентификатор 83510.680.494.2 със застроена площ
46 м2, сграда с идентификатор 83510.680.494.3 със застроена площ 22 м2, сграда
с идентификатор 83510.680.494.4 със застроена площ 19 м2, при квоти 1/2 ид.ч. за всяка страна.
С оглед указанията, дадени от ШОС с Решение
№183/10.10.2016 год. по ВГД №297/2016 год. в
настоящата инстанция като задължителен необходим другар на страната на
ответника е конституирана и Х. Б.С., с ЕГН**********.
Ищецът Б. Т. Д. твърди, че с ответника К.Т.С. са
съсобственици по наследство на посочения по-горе недвижим имот при равни квоти
между двамата. Тъй като не постигнали доброволно съгласие за подялба на имота,
моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на съсобствения
им недвижим имот при квоти за всеки от съделителите
по ½. ид.част. С исковата молба ищецът е направил и искане
на основание чл.31, ал.2 от ЗС ответникът да му заплаща обезщетение за ползване
на неговата ид.част от недвижимия имот в размер на
200 лева месечно.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично. За
нея се явява упълномощен представител – адв.С. С. от ШАК, като поддържа
иска.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения
едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор, към който са
приложени писмени доказателства. В
отговора ответникът заявява, че счита иска за неоснователен. Прави възражение
за придобиване на посочените имоти поради изтекла в негова полза придобивна давност. Навежда доводи, че упражнява
непрекъсната, явна и несмущавана фактическа власт върху процесните
недвижими имоти с намерение за своене в периода от
придобиването му през 1990 год. до настоящия момент, като се позовава на
изтекла в негова полза придобивна давност – над 10
години. В същото време твърди, че сгради с идентификатор 83510.680.494.2 със
застроена площ 46 м2, идентификатор 83510.680.494.3 със застроена площ 22 м2, и
с идентификатор 83510.680.494.4 със застроена площ 19 кв.м. са построени от
него, поради което представляват лична негова собственост. В тази връзка моли
да бъде признат за собственик на посочените по-горе недвижими имоти, поради
изтекла в негова полза придобивна давност, а в
условията на евентуалност твърди, че следва да се приеме, че част от имотите са
построени от него и представляват негова лична собственост. Моли да бъдат
изключени от делбената маса и искът за съдебна делба
да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът К.С. се явява лично
и с упълномощен представител – адв.Р.К. от ШАК, като поддържат отговора и
направените с него искания и възражения.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени и на конституираната като задължителен необходим
другар на страната на ответника Х. Б.С..
В законоустановения едномесечен срок от нейна
страна е бил депозиран писмен отговор, към който са приложени писмени
доказателства. В отговора заявява, че счита така предявения иск за делба за
неоснователен. Твърди, че от момента на сключване на брака между нея и
ответника на 11.02.2985 год. до момента на завеждане на настоящото производство
през 2016 год. двамата са живели само в жилището на родителите на ответника.
След смъртта на майката на последния през 1990 год. до настоящия момент само те
се грижели за имота, като го владеели и
поддържали. След възникнал пожар през 2000 година със собствени
средства, включително и изтеглен банков кредит възстановили къщата, като
извършили основен ремонт на същата. Счита, че след смъртта на родителите на
нейния съпруг по ясен начин са демонстрирали намерението си да бъдат
собственици на имота, като ищцата по никакъв начин не е заявява подобни
претенции до момента на завеждане на иска. Твърди, че са придобили посочените имоти поради изтекла в тяхна полза
придобивна давност, продължила повече от 10 години.
Също моли иска за делба да бъде отхвърлен, като бъде прието, че заедно с
ответника са единствени собственици на имотите.
Също претендира направените по делото разноски. Моли съда да се произнесе с решение, с което,
в случай, че не приеме възражението им за изтекла придобивна давност и не
отхвърли иска на ищеца, да допусне делба на съсобствения им недвижим имот при
квоти по ½ ид. част за ищцата и за ответника.
В съдебно заседание ответникът Х.С. не се явява
лично. За нея се явява упълномощен представител – адв.Р.К. от ШАК, като
поддържат отговора и направените с него искания и възражения.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата Б. Т. Д. и ответникът К.Т.С. са брат и
сестра, а конституираната в производството като задължителен необходим другар
на страната на ответника – Х. Б.С. е съпруга на ответника К.Т.С..
Бащата на ищцата и ответника – Т. С. Ж. е починал
на 09.05.1986 год., като видно от представеното като писмено доказателство по
делото Удостоверение за наследници
изх.№1402/16.04.2015 год. е оставил за свои наследници: С. Н. Ж. – съпруга
/починала на 13.12.1990 год./, Б.Т.Д. – дъщеря и К.Т.С. – син. Видно от
представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за наследници
изх.№95-Б-180/15.06.2015 год. след смъртта на С. Н. Ж. нейни наследници са Б.Т.Д.
– дъщеря и К.Т.С. – син. Видно от изготвената по ВГД №297/2016 год. по описа на
ШОС справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 год. по
искане №48/06.10.2016 год. ответникът К.Т.С. е в законен брак с конституираната
като страна в процеса Х.Б.С. от 11.02.1985 год.
По силата на Нотариален акт за собственост на
придобит имот по Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои
недвижими имоти №50, том I, дело №156/1963 год. лицето А. Х. Ж. е отстъпило
възмездно и безсрочно на бащата на ищцата и ответника правото да построи
жилищна сграда върху застроително петно по
архитектурен план в дворно место от 1270 кв.метра, съставляващо парцел IV-637 в кв.80 по плана на
кв.Дивдядово, при граници: улица, С. Х. С., наследници на И. К. и парцел XI-637 на А. Х..
По силата на Нотариален акт за собственост въз
основа на обстоятелствена проверка №93, том III, дело №832/1974 год. въз основа на
обстоятелствена проверка наследодателят на страните е бил признат за собственик
по давностно владение върху следния недвижим имот:
Дворно место от 600 кв.метра в гр.Шумен, кв.Дивдядово, за което е отреден парцел XVII-1249 в кв.117 по плана на гр.Шумен, кв.Дивдядово,
при граници за парцела: улица, Д. С. С., Д. С. и парцел XVI, в който парцел Т. С. Ж.
е бил построил къща въз основа на нотариален акт №50, том I, дело №156/1963 год. с
дадено му право на строеж на жилищна сграда.
Видно от Удостоверение №94К198/27.06.2012 год.,
издадено от Община Шумен, въз основа на направени проучвания, относно
възможността за установяване режим на търпимост по смисъла на §16, ал.1 от ПР
на ЗУТ за жилищна сграда, гараж, лятна кухня и стопански постройки, изградени в
парцел УПИ XIII-1408, кв.117 по РП план на кв.Дивдядово с идентификатор 83510.680.494 по
к.к. на населеното место, собственост на наследниците
на Т. С. Ж. с Нотариален акт №93, том III от 1974 год. е установено, че: Жилищна сграда със
ЗП от 64 кв.метра, гараж със ЗП от 22 кв.метра, лятна кухня със ЗП от 45
кв.метра с височина до 2.50 м на 1.50 м от границата на съседния парцел и
стопанска постройка със ЗП от 19 кв.метра са строени в периода 1978-1980 год.
без строителни книжа и че същите са допустими, съгласно действащия ЗРП на кв.
Дивдядово, правилата и нормативите за основно и допълващо застрояване по ЗУТ.
Предвид изложеното в удостоверението е дадено становище, че „Жилищна
страда-494.1, гараж-494.3, лятна кухня-494.2 и стопанска постройка-навес-494.4“
в парцел /УПИ/ XIII-1408, кв.117 по РП план на кв.Дивдядово с идентификатор 83510.680.494 са „търпими
строежи“ по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, не подлежат на премахване и
могат да се ползват по предназначение.
Видно от приложеното като писмено доказателство по
делото Удостоверение рег.№44/21.01.2016 год., издадено от ГД „ПБЗН“ към МВР, на
09.10.2000 год. във времето около 13.10 часа в къща, намираща се на адрес:
гр.Шумен, кв.Дивдядово, ул.“***“ №21 е възникнал пожар, като са били повредени
и унищожени 1 бр.гардероб, 3 бр.табуретки, 2 бр. врати, 2 бр.полилеи, дюшеме и
дрехи. В удостоверението е посочено, че по данни на собственика са унищожени и
около 40 кв.метра мазилка и около 30 метра кабели от ел.инсталация.
С исковата молба ищцата е отправила покана до
ответника на основание чл.31, ал.2 от ЗС ответникът да й заплаща обезщетение за
ползване на нейната ид.част от недвижимия имот в
размер на 200 лева месечно.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално
от: разпита в съдебно заседание на свидетелите Ж. И. Д., К. В. Н., Ц. С. Ц. и
И. В. И., от приетите като писмени доказателства: Нотариален акт за собственост
въз основа на обстоятелствена проверка №93, том ІІІ, дело № 832/1974 год. на
нотариус при ШРС; Скица на поземлен имот с идентификатор 83510.660.494; Скица
на поземлен имот с идентификатор 83510.660.494.1; Скица на поземлен имот с
идентификатор 83510.660.494.2; Скица на поземлен имот с идентификатор
83510.660.494.3; Скица на поземлен имот с идентификатор 83510.660.494.4;
Удостоверение за наследници на Т. С. Ж. изх.№1402/16.04.2015 год.;
Удостоверение за наследници на С. Н. Ж.а изх.№95-Б-180/16.04.2015 год.;
Удостоверение за данъчна оценка, изх.№Д0002580/25.05.2015 год., Пълномощно, Нотариален
акт за собственост на придобит имот по закона за реда на прехвърляне на вещни
права върху някои недвижими имоти № 50, том І, дело № 156/1963 год. на нотариус
при Коларовградски народен съд; Нотариален акт за
собственост въз основа на обстоятелствена проверка №93, том ІІІ, дело №832/1974
год. на нотариус при ШРС; Удостоверение за наследници на Т. С. Ж.
изх.№1402/16.04.2015 год.; Удостоверение изх.№94-К-198/27.06.2012 год.; Молба
декларация от К.т. до Нотариус с рег.№024 на Нотариалната камара с район на
действие ШРС; Скица на поземлен имот с идентификатор 83510.660.494; Скица на
поземлен имот с идентификатор 83510.660.494.1; Скица на поземлен имот с
идентификатор 83510.660.494.2; Скица на поземлен имот с идентификатор 83510.660.494.3;
Скица на поземлен имот с идентификатор 83510.660.494.4; Удостоверение за
данъчна оценка, изх.№Д0003917/18.07.2012 год.; Удостоверение изх.№
94-К-00-15/23.08.2012 год. на Община Шумен; Становище от адв. Гатев от
30.07.2012 год.; Справка по лице издадена от СВ Шумен; Удостоверение
рег.№44/21.01.2016 год., издадено от РС “ПБЗН” Шумен; Приходни квитанции за
платени данъци – 60 бр.; Адвокатско пълномощно, Пълномощно; Справка по лице
издадена от СВ Шумен.
По отношение на събраните в хода на производството
гласни доказателства съдът намира, че същите са непротиворечиви и
последователни, и следва да бъдат кредитирани изцяло. При преценка на същите
съдът съобрази обстоятелството, че всеки един от свидетелите пресъздава
обстоятелства, които пряко е възприел в различни периоди от време, които
кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен
материал.
При преценка на показанията на свидетелите Ж. И. Д.
и К. В. Н. съдът съобрази направеното от страна на процесуалния представител на
ответника възражение, че свидетелите са
присъствали в съдебната зала по време на
изслушване на становищата на страните по даване ход на делото. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че действително посочените свидетели са били въведени
в съдебната зала и са присъствали в същата, но са били отстранени от съдебния
състав непосредствено след даване ход на делото. В същото време същите са
присъствали единствено при изслушване становището на страните по даване ход на
делото и изслушване на евентуалните им възражения по доклада по делото. По
време на престоят им в съдебно заседание не са били обсъждани обстоятелства, за
които впоследствие свидетелите да са давали показания, поради което съдът
намира, че присъствието им в съдебно
заседание преди даване ход на делото и непосредствено след даване ход на
същото, не е нарушило реда за разкриване
на обективната истина по делото и не е довело до компрометиране на
показанията на свидетелите Д. и Н..
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От представените с исковата молба писмени
доказателства и по – конкретно от Нотариален акт за собственост въз основа на
обстоятелствена проверка №93, том ІІІ, дело № 832/1974 год. на нотариус при ШРС,
Нотариален акт за собственост на придобит имот по закона за реда на прехвърляне
на вещни права върху някои недвижими имоти № 50, том І, дело № 156/1963 год. на
нотариус при Коларовградски народен съд и Удостоверение
изх.№ 94-К-00-15/23.08.2012 год. на Община Шумен се установява по безспорен
начин, че наследодателят на страните е бил собственик на следния недвижим имот,
намиращ се на административен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №21: Дворно место с
площ по нотариален акт от 600 кв.метра, за което е отреден парцел XVII-1249 от
квартал 117 по застроителния и регулационен план на
гр.Шумен, кв.Дивдядово към 1974 год., съставляващ Поземлен имот с идентификатор
83510.680.494 /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин и
осемдесет точка четиристотин деветдесет и четири/ с площ от 632 кв.метра
/шестстотин тридесет и два квадратни метра/
по действащата Кадастрална карта на гр.Шумен със съседи: поземлени имоти
с идентификатори 83510.680.493, 83510.680.485, 83510.680.495, 83510.680.478, в
което дворно място са построени: сграда с идентификатор 83510.680.494.1 със
застроена площ 64 кв.метра, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, сграда
с идентификатор 83510.680.494.2 със застроена площ 46 кв.метра, с предназначение друг вид сграда за обитаване, сграда с
идентификатор 83510.680.494.3 със застроена площ 22 кв.метра, с предназначение
хангар, депо, гараж, сграда с идентификатор 83510.680.494.4 със застроена площ
19 кв.метра, с предназначение селскостопанска сграда.
Не съществува спор между страните по делото, че
построените в имота сгради са „търпими строежи“ по смисъла на §16, ал.1 от ПР
на ЗУТ, не подлежат на премахване и могат да се ползват по предназначение. В
този смисъл е Удостоверение
№94К198/27.06.2012 год., издадено от Община Шумен, въз основа на направени
проучвания, относно възможността за установяване режим на търпимост по смисъла
на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ за жилищна сграда, гараж, лятна кухня и стопански
постройки, изградени в парцел УПИ XIII-1408, кв.117 по РП план на кв.Дивдядово
с идентификатор 83510.680.494 по к.к. на населеното
место, собственост на наследниците на Т. С. Ж. с Нотариален акт №93, том III от
1974 год. Нормите на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 год. и §16 от ПР на ЗУТ
са императивни и доколкото по делото се установява по безспорен начин, че
посочените обекти се явяват търпими строежи, се налага извода, че същите могат
да са предмет на съдебна делба. В този смисъл е и константната съдебна практика
и по-конкретно Решение №109 от
08.04.2014 год. на ВКС по гр.д. №7365/2013 год., I г.о., ГК, което е постановено по реда на чл.290
от ГПК.
При определяне квотите между съделителите съдът
съобрази направеното с отговора на исковата молба възражение за придобивна
давност от страна на ответника, което намира за неоснователно и недоказано.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС
сънаследник придобива по давност останал в наследство недвижим имот, ако
упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата
власт на другите сънаследници. Когато един от
наследниците упражнява фактическата власт върху оставен в наследство имот, той
е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и
държател на идеалните части на останалите сънаследници.
За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните
от другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да упражнява
фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е
отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред
тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си. Това
следва да стане с конкретни действия на отричане правата на останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали
достояние на тези сънаследници. В тази насока е
константната съдебна практика на ВКС и по-конкретно Решение №508 от 29.07.2003
год. на ВКС по гр.дело №740/2002 год., І г.о., Решение №238 от 11.04.2000 год.
на ВКС по гр.дело №1031/1999 год., І г.о., Решение №239 от 29.05.1996 год. по
гр.дело №91/1996 год., І г.о., Решение №1135 от 23.12.1998 год. на ВКС по
гр.дело №805/1998 год., І г.о. и др.
Промяната в намерението, с което сънаследникът
упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по
категоричен начин и не може да се предполага. В настоящия случай от страна на
ответника не са представени доказателства, които да установяват, че последният
е държал имота само за себе си. От събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Ж. И. Д., К. В. Н., Ц. С. Ц.
и И. В. И. се установява по безспорен начин, че ищцата се е оженила на
17-годишна възраст, което е станало причина същата да бъде изгонена от дома си.
В същото време от разпита на свидетелката
Ж. И. Д. става ясно, че преди смъртта на техния наследодател двамата са
се сдобрили и ищцата и нейната дъщеря са започнали да посещават имота. В тази
връзка са оказали помощ след станалия пожар на 09.10.2000 год., като са
предоставили свои вещи на местото на изгорелите такива. По делото липсват показания на свидетели, от
които да става ясно, че по някакъв начин ответникът е манифестирал или
демонстрирал пред ищцата намерението си да владее имота само за себе си. В този
смисъл са и показанията на свидетелите Ж. И. Д. и К. В. Н., които заявяват, че
между ищцата и ответника са били водени разговори последният, след
пенсионирането си, да й заплати нейния дял от имота.
От събраните в хода на производството гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Ц. С. Ц. и И. В. И. се установява, че
ответникът е извършвал в имота различни подобрения, като е поддържал същия и е възстановил щетите от
пожара. Но независимо от изложеното, дори да приеме, че само ответникът е
обработвал и обитавал имота, доколкото собствеността не се губи, само поради
неизползването на имота, не бихме могли да приемем, че от негова страна са били
извършени или предприети някакви конкретни действия, които да са достигнали до
ищцата и да са имали за цел манифестиране на желание и намерение от негова
страна да се разпореди с имота само в своя полза. Единственото действие в тази
насока е било опитът на ответника да се снабди с нотариален акт по
обстоятелствена проверка, което обаче не е било финализирано
по неизяснени по делото причини, поради което също не може да бъде възприето,
като действие, което е станало достояние на ищцата. В тази връзка съдът
съобрази и обстоятелството, че в Община Шумен имотът е бил деклариран на името
на двамата и независимо от твърденията на ответника, че той е заплащал
дължимите за имота данъци и такси в представените по делото приходни квитанции
фигурират имената и на двамата сънаследници. В този смисъл е Решение №635 от 25.10.2010
год. на ВКС по гр.дело №1405/2009 год., І г.о., ГК, което е постановено по реда
на чл.290 от ГПК и съгласно т.2 от ТР №1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело №1/2009 год. на ОСГТК има задължителен характер.
Липсата на фактически действия, чрез които
ответникът да е манифестирал спрямо другия сънаследник субективното си
отношение за своене на процесния
имот, както и липсата на доказателства, установяващи, че другия сънаследник е
разбрал за промененото отношение на владеещия сънаследник, да упражнява
фактическата власт само за себе си, дава основание да се приеме, че не е налице
явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС, което от своя
страна да е довело до придобиване на собствеността по давност от страна на
ответника.
С оглед на гореизложеното и най-вече с оглед
извода, че описаният имот не е бил придобит по давност от страна на ответника, налага
извода, че същият е съсобствен на ищцата и ответника
и следва да бъде допуснат до делба при равни квоти: по ½ идеална част по
отношение на всеки от съделителите.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Б. Т. Д., с ЕГН**********
срещу К.Т.С., с ЕГН********** на следния
недвижим имот, намиращ се на административен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №21,
представляващ: Дворно место с площ по нотариален акт от 600 кв.метра /шестстотин
квадратни метра/, за което е отреден парцел XVII-1249 /седемнадесети за хиляда
двеста четиридесет и девети/ от квартал 117 /сто и седемнадесет/ по застроителния и регулационен план на гр.Шумен, кв.Дивдядово
към 1974 год., съставляващ Поземлен имот с идентификатор 83510.680.494
/осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин и осемдесет точка
четиристотин деветдесет и четири/ с площ от 632 кв.метра /шестстотин тридесет и
два квадратни метра/ по действащата
Кадастрална карта на гр.Шумен със съседи: поземлени имоти с идентификатори
83510.680.493, 83510.680.485, 83510.680.495, 83510.680.478, в което дворно място са построени:
сграда с идентификатор 83510.680.494.1 със застроена площ 64 кв.метра
/шестдесет и четири квадратни метра/, с предназначение жилищна
сграда-еднофамилна, сграда с идентификатор 83510.680.494.2 със застроена площ
46 кв.метра /четиридесет и шест квадратни метра/, с предназначение друг вид
сграда за обитаване, сграда с идентификатор 83510.680.494.3 със застроена площ
22 кв.метра /двадесет и два квадратни метра/, с предназначение хангар, депо,
гараж, сграда с идентификатор 83510.680.494.4 със застроена площ 19 кв.метра
/деветнадесет квадратни метра/, с предназначение селскостопанска сграда, ПРИ РАВНИ КВОТИ: ½ идеална част за Б. Т. Д., с ЕГН********** и ½
идеална част за К.Т.С., с ЕГН**********.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: