Р Е
Ш Е Н
И Е
98/14.2.2017г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на тринадесети
февруари 2017 година
в открито
заседание, в следния състав:
Секретар : С. Л.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 2840/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове, с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на “****”
ООД, ЕИК : 837068284, със седалище и адрес на управление – гр. ****, срещу Г.Л.Д.,
ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК.
Ищецът сочи, че осъществявал
водоснабдителна и канализационна услуга на ответника и негов съсобственик, през
периода 04.03.2014г. – 07.06.2016г.. Издал за това фактури, по които ответникът
и брат му дължали солидарно сумата от 349,51 лева, представляваща 387,58 лева
главница и 38,07 лева лихви за забава, върху всяко месечно задължение от
04.04.2014г. до 19.09.2016г.. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на
чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Срещу издадената заповед по ЧГД № 2313/2016г., ответникът възразил. Поради
изложеното ищецът претендира да се признае за установено съществуването на
описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в
производствата.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, ищецът, чрез представител, поддържа заявеното в исковата
молба, а ответникът твърди, че от 2013г. е собственик на 5/6 ид.ч. от имота,
като собственик на 1/6 бил брат му, който и живеел в него и бил потребител на
ищцовите услуги.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения
:
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните, че ответникът и
негов брат – Д. Л.Д. са съсобственици на имот в гр. Ш*. За твърдяната главница на вземането, представляваща
цена на употребена вода, кредиторът – ищец в производството е издавал,
съобразно общите условия, за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор “***” ООД, фактури /л. 13-28/. Същите, неоспорени, съдържат дължимата
сума за всеки от претендираните периоди, както и крайна дата за плащане.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от общите условия потребителите, следва да заплащат
дължимите суми в 30 дневен срок, след датата на фактурата. Представените копия
от карнети и протоколи, установяват, че е извършвано в присъствието на живущ в
жилището, отчитане на разходомерното устройство, по допустим от общите условия
начин. Ответникът не оспорва количеството употребена вода нито дължимоста на
плащането. Със заявление по ЧГД № 2313/2016г. на ШРС, ищецът поискал издаване
на заповед за изпълнение срещу ответника и брат му солидарно да заплатят
исковата сума, като поради липса на възражение от Д. Л.Д., срещу него бил
издаден и изпълнителен лист за претендираната сума от 14.10.2016г.
Така установената фактическа обстановка,
сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявените установителни
искове – наличие на валидно правоотношение между страните; задължение,
произтичащо от същото, за ответника да заплаща количествата употребена вода, за
съответните периоди; настъпил падеж на тези му задължения и изпадането му в
забава. Независимо от това, исковете не могат да бъдат уважени, поради следното
:
Според чл. 121 от ЗЗД освен в
определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници
възниква само когато е уговорена. В случая, двамата ищцови длъжници са
съсобственици, а те не отговарят солидарно, а винаги съобразно дела си в
съсобствеността. Цената на употребявана в съсобствен имот вода, безспорно е „тежест“
по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗС, за която всеки съсобственик отговаря
съобразно частта си. Така, при правилно формулиране на петитума, искът срещу
настоящия ответник би бил основателен за 5/6 от цената на консумираната в имота
вода, независимо дали той го ползва или не. След като, ищецът разполага с
изпълнителен лист срещу един съсобственик за цялото задължение на
съсобствениците, не следва да му се осигурява такъв и срещу другия
съсобственик, отново за цялото, по аргумент на противното от чл. 122, ал. 1 от
ЗЗД и за избягване неоснователното му обогатяване. Ищецът кредитор може и да
има избор от кой от съсобствениците на водоснабден имот да търси цената за
услугите си, но няма възможност да я търси от всички. Липсата на солидарност,
при процесните задължения, споменатия принцип и особено характера на предявения
иск, препятстват възможността за частичното му уважаване до споменатия размер, и
налагат отхвърлянето му като неоснователен.
С оглед така посоченият изход на делото,
сторените от ищеца разноски в настоящото и по ЧГД № 2313/2016г., не следва да
се възлагат върху ответника, а той не е претендирал такива.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
“****” ООД, ЕИК : 837068284, със седалище и адрес на управление – гр. ****,
срещу Г.Л.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422
ГПК, да се признае за установено, че в полза на ищеца срещу ответника
съществуват вземания за сумата от 349,51 лева, представляваща 387,58 лева
главница цена на водоснабдителна и канализационна услуга, през периода
04.03.2014г. – 07.06.2016г. и 38,07 лева лихви за забава, върху всяко месечно
задължение от 04.04.2014г. до 19.09.2016г., в едно със законната лихва върху
главницата от 20.09.2016г. до окончателното плащане, като неоснователни.
Разноски между страните не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: