Р Е Ш Е Н И Е

 

109/17.2.2017г.,      Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд                                                        седми състав

На 16 (шестнадесети) февруари                                             Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                   Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2850 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано след допуснато изменение на иск по чл. 49, ал. 1 от СК в молба с правно основание чл. 50 от СК.

            В съдебно заседание молителите И.Д.Я. и Ц.С.Я. излагат, че са съпрузи от 03.08.1996 година. От съвместното им съжителство имали родено едно дете – понастоящем пълнолетно. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В съдебно заседание представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

            В първото по делото заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 03.08.1996 г., когато с акт №***/03.08.1996 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, сключват граждански брак. По време на брака имат родено едно дете – понастоящем пълнолетния Н.И.Я., роден на *** г. (видно от удостоверение за раждане от *** ***).

            Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

            На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите.

            Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът  

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 03.08.1996 г. с акт №***/03.08.1996 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, между И.Д.Я. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Л.В. от ШАК, гр. Шумен, ул. „***“ № 9-13, кантора 25 и Ц.С.Я. с ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО  СЪГЛАСИЕ.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между И.Д.Я. и Ц.С.Я. споразумение по               чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

            1. След прекратяването на брака Ц.С.Я. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – Н..

            2Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „***“  № 17, ет. 3, ап. 8, индивидуална собственост на И.Д.Я., се предоставя за ползване на И.Д.Я., като Ц.С.Н. СЕ ЗАДЪЛЖАВА ДА ГО НАПУСНЕ в срок от един месец.

            3. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

            4. Молителите не притежават движимо и недвижимо имущество, подлежащо на делба.

            5. Молителите се съгласяват, в отношенията помежду си, че разноските по делото, вкл. и всички държавни такси, се поемат от молителя И.Я..

            ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА И.Д.Я. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева и Ц.С.Н. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева.

            Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.  

 

                                                                                          Районен съдия: