Р Е Ш Е Н И Е
109/17.2.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми
състав
На 16 (шестнадесети)
февруари Година
2017
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2850
по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано след
допуснато изменение на иск по чл. 49, ал. 1 от СК в молба с правно основание
чл. 50 от СК.
В съдебно заседание
молителите И.Д.Я. и Ц.С.Я. излагат, че са съпрузи от 03.08.1996 година. От
съвместното им съжителство имали родено едно дете – понастоящем пълнолетно.
Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
брака. В съдебно заседание представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в
което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си.
Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие
без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри
представеното споразумение.
В
първото по делото заседание молителите се явяват лично и всеки от тях
потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи
от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 03.08.1996 г., когато с
акт №***/03.08.1996 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние
в Община Шумен, сключват граждански брак. По време на брака имат родено едно дете
– понастоящем пълнолетния Н.И.Я., роден на *** г. (видно от удостоверение за
раждане от *** ***).
Предвид
изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира,
че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50
от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите
споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи
на закона, поради което следва да бъде утвърдено.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата
за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане
на развода в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на
молителите.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак, сключен на 03.08.1996 г. с акт №***/03.08.1996 г. съставен от
длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, между И.Д.Я. с ЕГН **********,***,
със съдебен адресат – адв. Л.В. от ШАК, гр. Шумен, ул. „***“ № 9-13, кантора 25
и Ц.С.Я. с ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между И.Д.Я. и Ц.С.Я. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както
следва:
1. След
прекратяването на брака Ц.С.Я. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име –
Н..
2. Ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „***“ № 17, ет. 3, ап. 8, индивидуална собственост
на И.Д.Я.,
се предоставя за ползване на И.Д.Я., като Ц.С.Н. СЕ ЗАДЪЛЖАВА ДА ГО НАПУСНЕ в
срок от един месец.
3. Молителите не си дължат издръжка взаимно след
прекратяването на брака.
4. Молителите не притежават движимо и недвижимо
имущество, подлежащо на делба.
5. Молителите се съгласяват, в отношенията помежду
си, че разноските по делото, вкл. и всички държавни такси, се поемат от
молителя И.Я..
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лв., като
ОСЪЖДА И.Д.Я.
да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00
лева и Ц.С.Н. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ШРС сума в размер на 15,00 лева.
Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи
на обжалване.
Районен съдия: