Р Е Ш Е Н И Е
171/16.3.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен
съд, девети състав, в публично заседание проведено на двадесет и осми февруари,
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Д. Димитров
при секретаря Т.Т.,
като разгледа докладваното от съдията ГД № 2851/2016 г., по описа на ШРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от „Теси“ ООД гр. Шумен против „Ей си груп – Шумен“
ЕООД, с която е предявен установителен иск, с правно основание чл. 422 вр. чл.
415 ГПК.
Ищецът обосновават
исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Между
страните бил сключен Договор за продажба от 28.01.2014 г., по силата на
който ищецът се задължил да достави стока (отоплителни, водонагревателни уреди,
слънчеви панели и аксесоари) срещу поето от ответника задължение да плати уговорена цена. Ищецът
изпълнил задължението си, като за извършената доставка издал Фактура за сумата
от 9 508,03 лв., с ДДС, и падеж на плащане 15.02.2014 г., намалена с 26,40 лв.,
с ДДС, чрез кредитно известие, която сума не била платена. Твърди, че на
08.04.2015 г. ответното дружество погасило частично дълга - платило сума в
размер на 2 000.00 лева, като остатъкът в размер на 7 481,63 лева останал
дължим. С Нотариална покана от 01.07.2016 г. получена на 15.07.2016 г.,
ответникът бил поканен да изпълни доброволно задължението си в срок от 7 дни.
До завеждане на искова молба плащания не били постъпили. По заявление от ищеца, по реда на чл. 410
ГПК, било образувано ЧГД № 2144/2016 г., по описа на ШРС, и в полза на
Заявителя била издадена Заповед за изпълнение срещу ответника, който в срока на
чл. 414 ГПК възразил писмено и това обуславя правният интерес от предявяване на
иск за установяване на вземането в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ищецът иска постановяване на решение срещу
ответника, с което да бъде признато за установено,
че в негова полза съществува парично вземане, по издадената Заповед за
изпълнение, по обуславящ иск, с правно основание чл. 327, ал. 1
ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и цена 7 481.63 лв. - стойност на получени
стоки, остатък по фактура № 0002002262/12.02.2014 г. и по обусловен иск, с
правно основание чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и цена 1 086.20 лв. - обезщетение за забава, в размер на
законната лихва
върху
главното парично задължение, за периода от 09.04.2015 г. до 25.08.2016 г., ведно със искане за законна лихва върху главницата, от
момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
26.08.2016 г, до окончателното плащане на сумите. Претендира разноски по заповедното и
исковото производства.
В едномесечният
срок по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор и доказателства.
В хода на
проведеното съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове, като прави
искане за постановяване на неприсъствено съдебно решение. Ответникът, редовно
призован, видно от върнатия отрязък на призовката, връчена лично, не се явява в
открито съдебно заседание и не взема становище по предявените с искове.
Относно искането
за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното: Една от
предпоставките за постановяване на неприсъствено СР срещу ответника /наред с:
1/неявяване на ответника в първото по делото съдебно заседание; 2/липса на
искане от ответника делото да се разглежда в негово отсъствие и 3/ищецът да
поиска постановяване на неприсъствено СР срещу ответника/ е непредставяне от
ответника в срок отговор на ИМ. Настоящото производство е по реда на чл. 422
вр. чл. 415 ГПК. Предпоставка за допустимост на това производството е от
ответника да е предявено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, с което да е
оспорено вземането на кредитора. Приетото разрешение в ТР № 4/18.06.2014 г., ТД
№ 4/2013 г., т. 9 ОСГТК, че процесуалните последици от предявяването на иска по
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК настъпват с подаването на исковата молба, но
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
обуславя допустимостта на разглеждане в исковото производство на направените
оспорвания на вземането от длъжника във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Възражението
по чл. 414, ал. 1 ГПК е депозирано по време на висящността на процеса,
адресирано е до съда и е подадено преди да е започнал да тече срокът за отговор
на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. В производството по иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се разгледат
обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за
вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба
или да не е направил подобни възражения в срока за отговор. В този смисъл е ТР
№ 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г., 11.а. ОСГТК. Следователно възможността на
длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК има
правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. По
изложените съображения следва да се приеме, че в производството по иск с правно
основание чл. 422 ГПК постановяване на неприсъствено решение срещу ответника е
недопустимо.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
На 28.01.2014 г.
между „Теси“ ООД и „Ей си груп – Шумен“ ЕООД е сключен Договор за продажба
/лист 7 от делото/, по силата на който
ищецът се задължил да прехвърли собствеността върху договорената между страните
стока (отоплителни,
водонагревателни уреди, слънчеви панели и аксесоари) срещу поето от ответника задължение да плати уговорената цена в размера, по начина и в сроковете, определени в
Данъчна фактура и Заповед за експедиция.
Ищецът доставил на ответника 2 бр. електрически комплект 7.5 kW 400 V/7509-2000 L; 3 бр. термосет EVS2
750-2000
L; 3 бр. високообемен бойлер TESV
EV12/8 S2 1500 120 f45 ТР 2 OF; 1 бр. високообемен бойлер TESY
EV 13/7 S2 1000 105 F44 TPZ, за приемането на които страните
подписали Стокова разписка /лист 12 от делото/. За доставката ищецът издал фактура № 0002002261/12.02.2014 г. /лист 13 от
делото/, за сумата 9 508.03 лв.
с ДДС, с падеж на плащане 15.02.2014 г., намалена със сумата от 26.40 лв. с ДДС,
чрез кредитно известие № 0002008276/29.05.2014 г. /лист 14 от
делото/. Със Споразумение за изплащане на
парично задължение вх. № 150489/01.04.2015 г., /лист 15 от
делото/, ответникът
се задължил да плати на ищеца паричното
задължение в размер на 9 508,03 лв., в продължение на 5 (пет) дни, считано от
01.04.2015 г. по банков път, но не по-късно от 06.04.2015 г.. С Нотариална
покана от 30.06.2016 г. /лист 18 от делото/, чрез нотариус А. А., с район на действие Районен съд
- Шумен и peг. № 019 на Нотариалната камара, получена
на 15.07.2016 г.
/лист 23 от делото/, ответникът бил поканен да изпълни доброволно задължението си в
срок от 7 дни.
По заявление от
ищеца /лист 2 от ЧГД № 2144/2016 г., по описа на ШРС/, по реда на чл. 410 ГПК,
срещу ответника е учредено заповедно производство и в полза на заявителя е
издадена Заповед за изпълнение /лист 50 от ЧГД № 2144/2016 г., по описа на ШРС/,
по силата на която е разпоредено длъжникът да плати, както следва: 1/сумата 7 481.63 лева (седем хиляди четиристотин осемдесет и един лева и
шестдесет и три стотинки), дължима по фактура № 0002002261 от 12.02.2014 г. по
поръчка № 0000002750 от 10.02.2014 г. за сумата от 9 508.03 лв. с ДДС, с
падеж на плащане 15.02.2014 г., намалена със сумата от 26.40 лв. с ДДС чрез
Кредитно известие № 0002008276 от 29.05.2014 г. и 2/сумата 1 086.20 лв. (хиляда
осемдесет и шест лева и двадесет стотинки) - лихва за забава за периода от
09.04.2015 г. до 25.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.08.2016 г. до окончателното изплащане, както и деловодните
разноски в заповедното производство в общ размер на 517.16 лв. Срещу така
издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал
възражение /лист
58 от ЧГД № 2144/2016 г., по описа на ШРС/, че
не дължи.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
С оглед характера на иска по чл. 422
ГПК, а именно положителен иск за установяване съществуването на оспорено
парично притезание, в тежест на ищеца беше, при условията на пълно и главно
доказване, да докаже, че длъжникът не е изпълнил точно задължението
си на падежа, като кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Представената и приета от
съда фактура № 0002002261/12.02.2014 г., не оспорена от ответната страна, съставлява
доказателство за наличието на търговски правоотношения – твърдените от ищеца
сделки, по силата на които ответникът е приел извършените в негова полза
доставки на продадените му стоки, срещу което в негова тежест е възникнало
задължението да плати дължимата по тях продажна цена. Въпреки доказателствената
тежест, която носи, ответникът не е представил доказателства, от които да се
установява, че е изпълнил точно и в срок паричното си задължение към ищеца,
произтичащо от възникналите помежду им търговски правоотношения, обективирани в
издадената от ищеца фактура. От представеното и прието споразумение от
01.04.2015 г. ответникът се е задължил да плати дължимите суми в срок до
06.04.2015 г.. След като не е изпълнил в срок задължението си за плащане на
цената ответникът-купувач е изпаднал в забава /чл. 84 ал. 1 ЗЗД/ и дължи обезщетение
в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 09.04.2015 г. до
28.06.2016 г.
Предвид изложеното, съдът намира
главният и акцесорният искове, за основателни и доказани, поради което следва
да бъде признато за установено по отношение на „Теси“
ООД, че ответникът дължи сумата 7
481.63 лева (седем хиляди четиристотин осемдесет и един лева и шестдесет и три
стотинки), по фактура № 0002002261 от 12.02.2014 г. по поръчка № 0000002750 от
10.02.2014 г. за сумата от 9 508.03 лв. с ДДС, с падеж на плащане 15.02.2014
г., намалена със сумата от 26.40 лв. с ДДС чрез Кредитно известие № 0002008276
от 29.05.2014 г., както и сумата 1086.20 лв. (хиляда осемдесет и шест лева и
двадесет стотинки) – мораторна лихва за периода от 09.04.2015 г. до 25.08.2016
г.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно с уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
Признава за установено, по отношение
на “Теси” ООД, гр. Шумен, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „Мадара” № 48, че „Ей си груп - Шумен” ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен 9700, кв. Херсон, бл. 5,
№ 5, ап. 24, дължи сумата от
7 481.63 лева (седем хиляди четиристотин
осемдесет и един лева и шестдесет и три стотинки), по фактура № 0002002261 от
12.02.2014 г. по поръчка № 0000002750 от 10.02.2014 г. за сумата от
9 508.03 лв. с ДДС, с падеж на плащане 15.02.2014 г., намалена със сумата
от 26.40 лв. с ДДС чрез Кредитно
известие № 0002008276 от 29.05.2014 г., на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1
ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както
и сумата 1086.20 лв. (хиляда осемдесет и шест лева и двадесет стотинки) –
мораторна лихва за периода от 09.04.2015 г. до 25.08.2016 г., на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 294
ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
Осъжда „Ей си груп - Шумен” ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен 9700, кв. Херсон, бл. 5,
№ 5, ап. 24, да плати на “Теси”
ООД, гр. Шумен, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „Мадара” № 48, деловодни разноски в размер на 616.79
лева (шестстотин и шестнадесет лева и седемдесет и девет стотинки), от които 166.79
лева държавна такса, 150 лв. възнаграждение за вещо лице и 300 юрисконсултско
възнаграждение, направени по настоящото дело и 513.16 лева (петстотин и
тринадесет лева и шестнадесет стотинки) по заповедното производство, съразмерно
уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: