Р Е
Ш Е Н
И Е
118/21.2.2017г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесети февруари 2017
година
В публично
заседание в следния състав:
Секретар: С. Л.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 2861/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск, за
установяване съществуването на вземане, с правно основание чл. 422 от ГПК.
Искова молба от Б.П.Б.,
ЕГН : **********, с адрес ***, срещу “****” ООД, ЕИК : ******, със седалище и
адрес на управление – гр. ****, с посочено правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът сочи, че се
намирал в трудово правоотношение с ответника, за периода 04.05.2012г. –
28.04.2014г., прекратено на 28.04.2014г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от
КТ. Работодателят не му заплатил сумата от 8501,53 лева, трудово
възнаграждение, за периода 01.12.2013г. – 31.03.2014г.. За сумата му била
издадена заповед по ЧГД № 2222/2016г., срещу която ответникът възразил. Иска да
се признае за установено съществуване на описаното вземане.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Не оспорва
вземането. Иска постигане споразумение с ищеца.
В открито заседание,
страните редовно призовани, чрез представители, ответникът признава иска, а ищецът
прави искане за произнасяне с решение при признание на иска.
Така предявената
молба се явява допустима, разгледана
по същество е основателна, по следните съображения :
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът, основавайки решението си на признание
на иска, следва да уважи предявения, предвид наличието на предпоставките за
постановяване на такъв вид решение, като се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 8501,53 лева представляваща неплатени
трудови възнаграждения за 01.12.2013г. – 31.03.2014г., в едно със законната
лихва от 02.09.2016г./подаване заявлението по чл. 410 ГПК, в ШРС/, до
окончателното плащане.
В тежест на
ответника следва да се възложат и разноските в настоящото и по ЧГД № 2222/2016г.
разноски, в размер на 400 лева.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от
340,06 лева държавна такса.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че в полза на Б.П.Б., ЕГН : **********, с адрес ***,
срещу “****” ООД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление – гр. ****,
съществува вземане за сумата от 8501,53 лева представляваща неплатени трудови
възнаграждения за периода 01.12.2013г. – 31.03.2014г., в едно със законната
лихва от 02.09.2016г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА “****” ООД, ЕИК : ******,
със седалище и адрес на управление – гр. ****, да заплати на Б.П.Б., ЕГН : **********,
с адрес ***, сумата от 400 лева, представляваща разноски в производството по
настоящото и по ЧГД № 2861/2016г., по описа на ШРС.
ОСЪЖДА “****” ООД, ЕИК : ******,
със седалище и адрес на управление – гр. ****, да заплати по сметка на ШРС,
сумата от 340,06 лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – гр.
Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: