Р Е Ш Е Н И Е  

09.06.2017 год.  

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд                                                                       седми  състав

На 11 (единадесети) май                                                                           Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                       Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Елена Пенчева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2862 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 249, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

            В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът  В.П.С. твърди, че съжителствал на съпружески начала с ответницата С.О.В. до м. януари 2015 г. Двамата обитавали жилище, собственост на последната, находящо се в гр. Шумен, ул. „Б.“ № 19, ет. 2. По време на съжителството им, ищецът купил и монтирал в описаното жилище два климатика – марка „Дайкин“, модел „***“ и марка „Дайкин“, модел „***“. При раздялата между страните, те постигнали устна уговорка В. да върне описаните климатици на С. до края на м. март 2015 г. Независимо от това и въпреки отправените до нея покани, същата не сторила това. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 2365/2016 г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, С.В. подала възражение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответницата да бъде признато за установено, че ответницата дължи връщане на собствените на ищеца вещи – два броя климатици, предадени ѝ въз основа на сключен договор за заем за послужване, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че по време на съвместното съжителство между страните и при съвместното отглеждане на родените от тях деца, двамата формирали семеен бюджет. Именно чрез парични средства от този общ бюджет и по проект „Енергийна ефективност“ страните съвместно закупили процесните климатици. След настъпилата раздяла между ищеца и ответницата двамата постигнали устна спогодба относно притежаваните от тях движими вещи, като С. нямал претенции досежно климатиците. Освен това, през 2016 г. ответницата продала апартамента, в който те били монтирани. Моли, предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира направените деловодни разноски  

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложените по делото служебна бележка от 03.10.2016 г., изд. от „Импулс“ ЕООД гр. Шумен и фактура № 1007/04.10.2011 г. е, че В.П.С. закупил следните климатични системи: марка „Дайкин“, модел „***“ и марка „Дайкин“, модел „***“. По делото е представен протокол за извършени работи по проект „Енергийна ефективност“ от 28.09.2011 г., в който е отразен монтажа на първия, описан по-горе климатик на адрес гр. Шумен, ул. „Б.“ № 19, ет. 2, ап. 3. Съдът констатира от представените удостоверения за раждане, изд. въз основа на актове за раждане №№ ***/12.12.2011 г. и ***/09.04.2015 г., съст. от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, че С. и С.О.В. са родители на малолетните деца А. и В.. От представеното Решение № 123/18.02.2016 г. по гр.д. № 3012/2015 г. по описа на ШРС се установява, че с цитирания съдебен акт било утвърдено постигнатото между С. и В. споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК относно родителските права и издръжката на децата. Видно от нотариален акт № ***, том 6, рег. № 7986, дело № 795/11.08.2016 г. на нотариус рег. № 024 на НК е, че ответницата и лицето Р.Ц. продали на С. и В. В. апартамент № 3 с идентификатор 83510.660.402.2.3, в ЖСК „***“, с адрес гр. Шумен, ул. „Б.“ № 19.

            От показанията на разпитаните като свидетели Л.П., И.И., Г.Д., С.М. и Ц.Г. се установява, че страните по делото съжителствали на съпружески начала в периода 2009 г. – м. януари 2015 г., като обитавали апартамент, собственост на В.,***. От съжителството им се родили две деца. Свидетелят И. сочи, че ищецът купил от неговия магазин процесните климатици, като единият бил придобит чрез програмата „Енергийна ефективност“. Свидетелите излагат, че двата климатика били закупени от С. през 2011 г. и били монтирани в посоченото жилище, което понастоящем било продадено от ответницата. Свидетелката Д. заявява, че има интимна връзка с ищеца от пролетта на 2015 г., като той ѝ съобщил, че с В. са постигнали уговорка тя и децата да ползват двата климатика до края на м. март 2015 г., след което да му ги върне. Свидетелката сочи, че присъствала на няколко разговора между страните по делото, в хода на които ищецът канил ответницата да му върне климатиците, а последната заявявала, че няма да стори това доброволно. Свидетелите М. и Г. описват, че по време на съжителството им, страните имали общ бюджет, както и че при раздялата помежду им, С. взел своите вещи, които се намирали в жилището. 

От приложеното ч.гр.д. № 2365/2016 по описа на ШРС се установява, че ищецът В.П.С. подал на 26.09.2016 г. по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1336/06.10.2016 г. за връщане на вещите, предмет на предявения в настоящото исково производство иск и за разноски в размер на 470,20 лв. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 03.11.2016 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

            По допустимостта на иска:

            Искът е предявен от В.С. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата С.В. в качеството ѝ на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1336/06.10.2016 г. по ч.гр.д. № 2365/2016 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че иска е допустим.

            По основателността на иска:

            Съдът е сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено, че ответницата дължи връщане на собствените на ищеца вещи – два броя климатици, предадени ѝ въз основа на сключен договор за заем за послужване.

            Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба вземане по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са събраните писмени и гласни доказателства.

            Съдът намира за доказано, че В.С. придобил правото на собственост върху климатични системи: марка „Дайкин“, модел „***“ и марка „Дайкин“, модел „***“. В тази насока, възражението на ответницата, че същите са придобити в резултат на съвместен принос се явява неоснователно. Действително, двамата са съжителствали на съпружески начала, но следва да се отбележи следното: фактическото съпружеско съжителство представлява неформална трайна, интимна, духовна и материална връзка между мъж и жена. Поради неформалния ѝ характер, в тези случаи не намират приложение разпоредбите, уреждащи имуществените отношения между съпрузите, вкл. тези регламентиращи общност на правата. Поради това, следва да се приеме, че придобитите от ищеца климатици, за които същият е извършил плащане с лични средства са негова лична собственост. Установи се и че понастоящем, тези движими вещи са във владение на ответницата.

            В настоящото производство, обаче, ищецът следва да докаже, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, създадено чрез сключване на неформален договор за заем за послужване. В. С. твърди, че предоставил безвъзмездно, за временно ползване на С.В. процесните климатици, като последната от своя страна се задължила да ги върне до края на м. март 2015 г. Ищецът, обаче, не ангажира годни доказателства в подкрепа на твърденията си. Такива се съдържат единствено в показанията на свид. Г.Д.. Същите, обаче, дори и да бъдат кредитирани, предвид обстоятелството, че свидетелката и ищеца понастоящем имат интимна връзка, то в тях Д. сочи факти, съобщени ѝ от С., а не пряко възприети от нея. Тоест, ищецът не доказа наличието на сключен със С.В. договор за заем за послужване.  

            Поради това, съдът намира, че предявения иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 249, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.

            Предвид отхвърлянето на исковата претенция, в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани направените деловодни разноски по заповедното производство и по настоящото исково производство.

            На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените разноски в настоящото исково производство в размер на 480,00 лв.

            Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

            ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.С. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.И. от ШАК, гр. Шумен, ул. „С.“ № 68, вх. 2, ап. 20 против С.О.В. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.С. от ШАк, гр. Шумен, ул. „П.В.“ № 10, ет. 3, офис 10, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 249, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че С.В. дължи връщане на собствените на ищеца движими вещи – климатични системи: марка „Дайкин“, модел „***“ и марка „Дайкин“, модел „***“, предадени ѝ въз основа на сключен между страните договор за заем за послужване, за което вземане е издадена заповед № 1336/06.10.2016 г. по ч.гр.д. № 2365/2016 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА В.П.С. да заплати на С.О.В. направените разноски по делото в размер на 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева).

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.           

           

                                                                                              Районен съдия: