Р Е Ш Е Н И Е
142/1.3.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2896 по описа на ШРС за 2016 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от П.П.Н., с ЕГН**********,*** срещу Д.Г.Й.,
с ЕГН**********,***. Ищецът твърди, че на 12.09.2013 год. ответникът издал в
негова полза Запис на заповед, по
силата, на който се задължил да му заплати сумата от 4500 лева с падеж
16.12.2013 год. с място на плащане – гр.Шумен. Тъй като до датата на падежа
ответникът му заплатил единствено част от сумата в размер на 700 лева, а
останалата сума не му била заплатена, ищецът инициирал производство по чл.417
от ГПК пред ШРС, по повод, на което му били издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Тъй като след получаване на поканата за
доброволно изпълнение ответникът е подал възражение за недължимост
на задължението, за ищеца е възникнало задължение да установи претенцията си по
съдебен ред.
С настоящата искова молба предявява положителен
установителен иск срещу ответника, като моли съда да признае за установено, че Д.Г.Й.,
с ЕГН********** дължи на П.П.Н., с ЕГН**********
сумата от 3800 лева - главница, представляваща дължима сума по запис на
заповед от 12.09.2013 год., с падеж 16.12.2013 год., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 17.12.2013 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Молят също ответниците
да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество и направените в настоящото
производство разноски.
В съдебно заседание за ищeца се явява упълномощен представител – адв.Х. П. от
ШАК, който поддържа иска.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения
едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора
ответникът заявява, че счита предявения иск за неоснователен и недоказан.
Твърди, че посочената в записа на заповед сума в размер на 4500 лева не му е
предавана от страна на ищеца, както и че не
е налице валидно каузално правоотношение в този смисъл. В същото време
твърди, че записът на заповед не носи задължителните реквизити по смисъла на
чл.535 от ТЗ. Моли предявения иск да бъде отхвърлен и да бъде осъден ищеца да
му заплати направените по делото разноски.
В съдебно заседание за ответникът се явява
упълномощен представител – адв.К.П. от ШАК, който поддържа отговора на исковата
молба и моли иска да бъде отхвърлен изцяло.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
По силата на Запис на заповед от 12.09.2013 год.
ответникът се задължил да плати на ищеца срещу представяне на записа на заповед
сумата от 4500 лева, като е посочен падеж
на задължението 16.12.2013 год. с място на плащане – гр.Шумен. Тъй като
ответникът заплатил единствено част от сумата в размер на 700 лева, а
останалата сума не била заплатена, ищецът инициирал производство по чл.417 от
ГПК пред ШРС, по повод, на което му били издадени заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист ищецът завел
изпълнително дело №20167750400281 по описа на ЧСИ рег.№775 с район на действие
ШОС, като предмет на делото били сумите по издадения изпълнителен лист, а
именно 3800 лева, представляваща неизплатената част от главницата по издадения
запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.12.2013
год. и сумата от 76 лева, представляваща направени деловодни разноски в хода на
заповедното производство. След получаване на поканата за доброволно изпълнение
ответникът е подал възражение за недължимост на
задължението, с оглед на което за ищеца е възникнало задължение да установи
претенцията си по съдебен ред. Настоящият иск е предявен именно във връзка с
депозираното възражение от страна на ответника в срока по чл.414, ал.1 от
ГПК.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално
Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК; Изпълнителен лист от 18.12.2013
год.; Вносна бележка за заплатена
държавна такса, както и от материалите, приложени по ЧГД №3593/2013 год. по
описа на ШРС.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно трайно установената практика на ВКС предмет
на делото по предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК въз основа на
запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен
ефект. В производството по чл. 422, ал.
1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз
основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна
страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се
защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя
конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да
сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва
възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя,
по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Доказването на
каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е
необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за
обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което
длъжникът черпи релативни възражения, относими към
погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за
доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на
заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК
като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на
установяваното в производството по чл.
422, ал. 1 ГПК менителнично вземане. При заявено от
ответника - издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване
на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които
основава възражението си. В този случай, ако кредиторът - поемател
сочи друго каузално правоотношение, по повод или във връзка с което, според
него, е издаден записът на заповед /в исковата молба или с оглед отговора на
ответника на исковата молба/, ищецът носи тежестта на доказване на
обстоятелствата, на които основава твърденията си. Недоказването и от двете
насрещни страни на поддържаните от тях различни конкретни каузални
правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за
последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния
ефект, тъй като при неоснователност на релативното възражение на ответника
ищецът не дължи доказване на възникване/съществуване на каузално
правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължи
установяването му в хипотеза на липса на относително възражение от ответника. В
този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, Решение № 17 от 16.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 116/2014 г.,
II т. о., ТК, Решение № 38 от
7.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014 г., I т. о., ТК и др., които са
постановени по реда на чл.290 от ГПК и имат задължителен характер, съгласно
указанията, дадени в т.2 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 год. на ОСГТК
на ВКС.
В настоящия случай от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че ищецът не сочи обвързаност на записа на
заповед с конкретно каузално правоотношение. В същото време ответникът, в
отговора на исковата молба също не сочи наличие на каквото и да е каузално отношение, като прави единствено
общо възражение, че не е налице каузално правоотношение, както и че търсената
от ищеца сума не му е била предадена.
Съдът намира за неоснователно направеното от
ответника възражение, че записът на заповед не носи задължителните реквизити по
чл.535 от ТЗ. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че представения
като писмено доказателство по делото запис на заповед от 12.09.2013 год.
съдържа изрично посочените в разпоредбата на чл.535, ал.1 от ТЗ реквизити, като
наименование „запис на заповед“ в текста на документа на български език;
безусловно обещание да се прати определена сума пари /в случай сумата от 4500
лева/; падеж /16.12.2013 год./; място
на плащане /гр.Шумен/; името на лицето на което или на заповедта, на което
трябва да се плати /П.П.Н./; дата и място на издаване
/12.09.2013 год. и гр.Шумен/ и подпис на издателя. Записът на заповед е самостоятелна правна
сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън
съдържанието на документа. В качеството му на абстрактна правна сделка
редовният от външна страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума, което
вземане е предмет на делото в производството по
чл.422, ал. 1 ГПК. Наличието на редовен от външна страна запис на
заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на установяваното по
реда на чл.422, ал. 1 ГПК парично
вземане, освобождава ищеца от задължение да доказва съществуването на каузално
правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед.
Доказването на каузалното правоотношение в този случай би било в тежест на
ответника - издател на записа на заповед, единствено при условие, че същият бе въвел
своевременно в процеса възражения за несъществуване на вземането по записа на
заповед, основани на каузално правоотношение с издателя. В хода на процеса
ответникът не е противопоставял възражения за несъществуване на вземането по
записа на заповед, изведени от конкретно каузално правоотношение, а е изложил
общо твърдение, че между него и ищцата няма други каузални отношения извън
записа на заповед и че не дължи сумата по записа на заповед, тъй като не е
получавал пари от ищеца. Тази процесуалната позиция на ответника следва да се
квалифицира като общо оспорване на вземането по записа на заповед и с оглед
указанията, дадени в Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4
по описа за 2013 год. на ОСГТК на ВКС не създава задължение за ищеца да сочи и
да доказва каузално правоотношение като основание за възникване на вземането,
чието съществуване е доказано с редовния от външна страна и действителен запис
на заповед. Ответникът не е доказал да е погасил вземането чрез плащане или
друг предвиден в закона способ, от което следва извод, че вземането съществува,
а предвид настъпилия падеж на записа на заповед - че същото е изискуемо и
подлежи на изпълнение.
Съдът намира за неоснователни и изложените от
ответника доводи, че записът на заповед
не му е бил предявен за плащане. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че в текста на представения запис на заповед по недвусмислен начин е посочен
падеж на паричното задължение 16.12.2013 год. С оглед тълкуванията дадени в т.3
от Тълкувателно решение №1 от 28.12.2005 год. на ВКС по т.д. №1/2004 год. на
ОСТК, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът
на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването
на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. В същото време не съществува
като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за пращане
и непредявяването на посочения менителничен ефект за
пращане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на
неговия издател по реда на чл.417 от ГПК. Неплатеният на падежа запис на
заповед е несъдебно изпълнително основание и въз основа на него кредиторът може
да се снабди с изпълнителен лист. Още повече, че и подаденото заявление по
чл.417 ГПК само по себе си замества предявяването. В този смисъл е Определение
№ 771 от 29.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 432/2012 г., II т. о., ТК и др.
Съдът намира за неоснователно и твърдението на ответника за погасяване на
задължението по давност. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.531, ал.1 от ТЗ исковете
по менителницата срещу платеца се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
Доколкото записът на заповед е с падеж 16.12.2013 год., се налага извода, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
17.12.2013 год. същата не е била изтекла. Същата не е била изтекла и към датата
на предявяване на настоящия иск – 24.11.2016 год., поради което и възражението
на ответника в този смисъл се явява неоснователно.
Гореизложеното налага извода, че иска на ищеца се
явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло, като се приеме
за установено в отношенията между страните, че Д.Г.Й., с ЕГН********** дължи на
П.П.Н., с ЕГН********** сумата от 3800 лева - главница,
представляваща дължима сума по запис на заповед от 12.09.2013 год., с
падеж 16.12.2013 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 17.12.2013 год. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на правния спор ответникът дължи
заплащане и на направените от ищцовата страна разноски в хода на заповедното
производство в размер на 76 лева, включващи заплатена държавна такса.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски в настоящото производство в размер
на 426 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Г.Й., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА П.П.Н., с ЕГН**********,*** сумата от 3800 лева /три хиляди и
осемстотин лева/, представляваща незаплатена част от главница, представляваща
задължение по запис на заповед от 12.09.2013 год., с падеж 16.12.2013 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 17.12.2013 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.Г.Й., с ЕГН**********,*** да заплати на П.П.Н., с ЕГН**********,*** сумата от 502 лева /петстотин и два лева/,
представляваща направените от негова страна разноски в хода на заповедното и
настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: