Р Е Ш Е Н И Е

416/3.7.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и седми юни две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Николова

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2900 описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл. 430 от ТЗ, във връзка с чл.138 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявена от “*** България“ ЕАД с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр.***** ( в качеството му на правоприемник на „*** България“ ЕООД с ЕИК 201058040), чрез юрисконсулт М. В. искова молба срещу С.Н.К. с ЕГН ********** с адрес ***.

В молбата се сочи, че по силата на Договор за кредит от 08.11.2006г. сключен между “******” ЕАД и ******, банката отпуснала сума в размер на 6500 лв. Вземането било обезпечено с договор за поръчителство за цялото задължение, сключен между банката и ответницата. Кредита бил изцяло усвоен от длъжника, който обаче не изплащал вноските редовно. Било сключено допълнително споразумение между банката и длъжника от 02.10.2009г., като срокът на кредита бил удължен до 02.10.2019г. и бил определен по-висок процент на разходите. Предвид забавата на плащанията по кредита над 90 дни, кредита минал в просрочие и остатъка му станал автоматично предсрочно изискуем, считано от 10.06.2011г. На 26.08.2011г. банката предприела необходимите действия, като се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3068/2011г. на ШРС срещу длъжника и срещу поръчителя. В последствие вземането било прехвърлено чрез цесия на „*** България“ ЕООД на 16.08.2012г. и ищеца встъпил в правата на цедента. В последствие „*** България“ ЕАД станал правоприемник на цесионера.

Производството първоначално се развило като продължение на заповедното производство по ч.гр.д.№ 3068/2011г. на ШРС, като били предявени положителни установителни искове за вземанията по изпълнителния лист. В последствие обаче останало висящо по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове. Ищецът формулира петитум, в който отправя искане за осъждането на ответницата да заплати на ищеца, в качеството си на поръчител, сума в размер на 4847.15 лв. – главница по Договор за кредит от 08.11.2006г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземанията, както и сумата от 581.22 лв. лихви за просрочие, ведно с такса закъснение за периода от 10.06.2011г. до 25.08.2011г. Моли се за присъждане на разноски.

В срока на писмен отговор е предявен такъв, като се прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.110 и чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Твърди се, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила на 10.06.2011г., а изпълнителното производство е образувано едва на 10.09.2016г. т.е. в този период е изтекла давността както за главницата, така и кратката тригодишна давност. Прави се възражение за погасяване по давност и на правото на принудително събиране на вземанията срещу поръчителя.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозирано е становище по хода на делото, в което се поддържа изложеното в исковата молба и се представят допълнителни писмени доказателства, касателно датата на настъпване на предсрочната изискуемост на вземането. Моли се да бъдат изцяло уважени претенциите, както и да се присъдят направените разноски.

В съдебно заседание ответницата не се явява лично, за нея се явява адв. Н.И.К. от ШАК, като се оспорва исковата молба и се поддържа писмения отговор. Сочи се, че предсрочна изискуемост е настъпила автоматично на 10.06.2011г., а не както ищецът посочвал в становището си по делото през 2019г. Затова и давността по вземанията е изтекла. В този смисъл моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Договор за кредит за текущо потребление от 08.11.2006г. между „******“ ЕАД и ******, в качеството му на кредитополучател, възникнало облигационно правоотношение, по силата на което банката отпуснала заем на Т. в размер на 6500 лв. за срок 96 месеца при лихва от 12.45 %. Договора бил обезпечен с Договор за поръчителство от 08.11.2006г. (стр.35 от делото) сключен между банката и поръчител - ответницата. Съгласно договора за поръчителство тя отговаряла солидарно за задължението на кредитополучателя, като за горното се съгласила полагайки подписа си под договора. Кредита бил усвоен от кредитополучателя на 08.11.2006г., като Т. не плащал редовно вноските си по него. На 02.10.2009г. било сключено допълнително споразумение между него и банката (стр.47 от делото), с което се определял нов срок на договора, който изтичал на 02.10.2019г., както се увеличавал и годишния процент на разходите. Дадените обезпечения по първоначалния договор за кредит се запазвали, като поръчителя бил солидарно задължен за сумата и при новоопределения срок от 120 месеца. Горното се установява от споразумението, което носи подписа и на поръчителя. На 08.03.2011г. длъжника внесъл последно сума от 203 лв., като след това окончателно престанал да обслужва кредита си. Така съгласно договора, предсрочната изискуемост за остатъка по заема настъпила автоматично при неизпълнението му в рамките на 90 дни, или на 08.06.2011г. По делото е приет договор за покупко-продажба на вземания от 16.08.2012г., сключен между „******“ ЕАД като цесионер и „*** България“ ЕООД, като цесионер. Предмета на договора е прехвърляне на вземанията, посочени в приемо-предавателния протокол, измежду които е вземането и на длъжника Т.. С пълномощно (стр.26 от делото) банката упълномощила цесионера да уведоми всички длъжници по вземанията на кредити, които банката цедирала с Договор за цесия от 16.08.2012г. Видно от известие за доставяне (стр.31 от делото) уведомителното писмо от цесионера било получено от поръчителя на 02.10.2012г. Ищцовото дружество било правоприемник на цесионера и така за него възникнал правния интерес от водене на производството. От представеното по делото писмено доказателство – покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20168760401009 от 23.11.2016г., се установява, че длъжника узнал за размера на дълга си на 23.01.2017г., тъй като поканата му била връчена лично.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието, като пълно и обосновано дадено. Вещото лице заключава, че договорената заемна сума била усвоена напълно от заемателя на 08.11.2006г., тъй като постъпила по разплащателната сметка на Т. на същата дата. Главницата по просрочените вноски с настъпил падеж и неплатени към датата на исковата молба била общо в размер на 4 787.94 лв., като в съдебното заседание се уточнява, че лихвата за забава върху сумата за периода от 10.06.2011г. до 25.08.2011г. била в размер на 104.32 лв. В посочената сума в исковата молба от 581.22 лв. ищеца включвал освен лихвата за забава и договорната лихва. Разликата между установеното от експертизата и погасителния план на банката по отношение на сумата за главница, се дължала на софтуерния продукт използван от банката, който съотнася неправилно суми по лихви и главница. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото и както беше посочено по-горе, съдът го кредитира напълно.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: С Определение № 319/06.02.2017г. настоящия съдебен състав е прекратил изцяло производството по делото, намирайки, че ищеца не е активно легитимиран да води производството. Въззивния съд с Определение № 115/24.04.2017г. по в.ч.т.д. № 49/2017г. потвърдил прекратителното определние в частта за прекратяване на установителните искове, а по отношение на осъдителните искове определението е било отменено и делото продължило в тази му част. Предвид това и предявените искове подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.138 от ЗЗД: В тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка между „******“ ЕАД и поръчителя, усвояването на кредита и факта на настъпила изискуемост на вземането, както и размера на претендираното вземане по неговите отделни пера. Ищецът следва да установи и че между цедента и цесионера е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са били прехвърлени вземанията по договор за кредит с ответника, заедно с привилегиите и обезпеченията, както и че цесията е била съобщена на длъжника – поръчител от надлежна страна.

В конкретния случай страните не спорят относно валидността на договора за поръчителство, а и от доказателствата по делото се установява, че на 08.11.2006г. е възникнало облигационно отношение между „******“ЕАД от една страна и ответника, като поръчител, от друга. По силата на този договор поръчителят се задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му по Договор за кредит за текущо потребление № 11/13061553 от 08.11.2006 г., като при неизпълнение да ги изпълни при договорените условия. С допълнителното споразумение от 02.10.2009г. поръчителя се задължил спрямо кредитора да изпълни условията за кредит при новите условия, при които срока е удължен до 02.10.2019г. и е увеличен годишния процент на разходите на 17.36%. Поради това и съдът приема, за доказано, че ответника има качеството на поръчител, като е обвързан със задълженията предвидени както съгласно договора, така и съгласно закона - чл.138 от ЗЗД. Неизпълненото задължение по главницата, съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза към датата на депозиране на исковата молба в съда, било в размер на 4 787.94 лв.

Основното възражение, въведено от ответника в писмения му отговор е възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията. Счита се, че предсрочната изискуемост е настъпила на основание общите условия към договора за кредит на 10.06.2011г., като давността изтекла преди предявяване на исковете. Ищеца съответно релевира доводи за това, че предсрочната изискуемост не е настъпила, тъй като длъжника не бил уведомен за обявяването й.

По възражението за изтекла давност, съдът намира следното: Предвидения в закона давностен срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В хипотезата, когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем, давностния срок започва да тече от настъпване на предсрочната изискуемост на вземането. С Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС има окончателно произнасяне по въпроса относно настъпването на предсрочната изискуемост. В точка 18 на Тълкувателното решение е прието, че по вземане произтичащо от договор за банков кредит ( с уговорка, че целия кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски), то вземането става изискуемо след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В настоящия случай в чл.19.2 от Договора за кредит за текущо потребление е уговорено настъпване на предсрочна изискуемост на задължението с факта на допусната забава в плащанията на главницата и / или на лихвата над 90 дни. Същевременно обаче, предсрочната изискуемост е обявена на длъжника едва с връчването на 23.01.2017г. на покана за доброволно изпълнение, в която е посочен размера на главното задължение, като от този момент нататък започват да текат погасителните давностни срокове. За пълнота следва да се отбележи, че обстоятелството, че банката не е обявила кредита на длъжника за предсрочно изискуем в продължение на пет години не освобождава поръчителя, който е задължен солидарно с кредитополучателя, от задължението, тъй като крайния срок на погасяване на кредита е 02.10.2019г. В този смисъл е Решение № 161 от 08.02.2016г. на ВКС по т.д. № 1153/2014г. II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Уговорката за връщане на кредита и изплащането на лихва за периодични вноски до пълното погасяване на задължението не превръща договора за банков кредит в договор за периодични плащания, нито определя по-кратък срок за неговото погасяване, нито отделните плащания имат характер на самостоятелни задължения, за да настъпи погасяване на вземането преди изтичане срока на договора. Ако не е налице обявена предсрочна изискуемост давността по чл.114 от ЗЗД следва да тече от изтичане на срока на договора – 02.10.2019г. Поради това и възражението на ответника, че погасителната давност е изтекла се счита за неоснователно.

Така съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответницата за заплащане на посочената в експертизата сума от 4 787.94 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 08.11.2006г., защото между ответницата и банката е възникнало правоотношение по договор за поръчителство; налице е неизпълнение на задължението на кредитополучателя за плащане на месечните вноски по кредита; от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза е установен конкретен размер на дължимата сума; искът е предявен в преклузивния 6-месечен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Поради гореизложеното искът над сумата от 4 787.94 лв. до пълния му предявен размер от 4847.15 лв. следва да бъде отхвърлен.

По отношение на акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ГПК: По отношение на вземането за изтекла лихва за просрочие в размер на 581.22 лв. за периода от 10.06.2011г. до 25.08.2011г., то давността е изтекла. Съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и за други периодични плащания. Искът по чл.86 от ЗЗД е предявен на 25.11.2016г. или към датата на депозиране на исковата молба в съда давността за лихвите е изтекла и в този смисъл възражението на ответника е основателно. Претенцията следва да бъде отхвърлена изцяло.

По отношение на разноските в производството: Направени са искания за присъждане на сторените в производството разноски и от двете страни. Съобразно изхода на делото ответника следва да заплати направените от ищеца разноски в общ размер на 612.03 лв., представляващи държавна такса за завеждане на делото, разноски за юристконсулско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, които са изчислени съобразно уважената част от исковете. Ответника не е ангажирал доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение, поради което и искането за присъждане на разноски не следва да се уважава.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.138 от ЗЗД С.Н.К. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „*** БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 202317122 (правоприемник на „*** България“ ЕООД с ЕИК 201058040), със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от ****** сумата от 4 787.94 лв. (четири хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 08.11.2006г. сключен между „******“ ЕАД и ******, обезпечен с поръчителството на ответника по договор за поръчителство от 08.11.2006г., като вземането е цедирано от банката с Договор за покупко-продажба на вземания от 16.08.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над 4787.94 лв. до пълния му предявен размер от 4847.15 лв., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на С.Н.К. с ЕГН ********** да заплати на „*** България“ ЕАД ЕИК 202317122 (правоприемник на „*** България“ ЕООД с ЕИК 201058040) сумата от 581.22 лв., представляваща лихва за просрочие, включително такса закъснение за периода от 10.06.2011г. до 25.08.2011г., като погасен по давност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Н.К. с ЕГН ********** да заплати на *** България“ ЕАД ЕИК 202317122 разноски по настоящото производство общо в размер на 612.03 лв. ( шестстотин и дванадесет лева и три стотинки), представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсулско възнаграждение, съобразно с уважената част от исковете, съгласно представен списък за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: