Р Е
Ш Е Н И Е
72/7.2.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, девети състав, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти януари, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т.Т., като
разгледа докладваното от съдията ГД № 2905/2016
г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск, с правно основание чл. 150 СК, от К. Я. А.,
действаща със знанието и съгласието на своята майка и законен представител - М.Б.
Г., против Я.В.А., за увеличаване на присъдена, в полза на детето К. Я. А., месечна издръжка,
определена с влязло в сила съдебно решение, постановено по ГД № 502/2015 г., по описа на ШРС, от 190 лева на 300 лева, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 25.11.2016 г. до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на задълженията.
Ищцата обосновава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: От постановяването на Решение №
496/18.06.2015г., по ГД № 502/2015 г., по описа на ШРС, с което ответникът е бил
осъден да плаща месечна издръжка в размер на 190 лв., до предявяване на исковата
молба, изминал времеви период от 1 г. и 8 м., през които ищцата пораснала, а с
това нараснали ежедневните потребности и необходимите средства за издръжка.
Твърди, че е ученик, посещавала курсове по английски език и други извънкласни
форми, които намира за необходими. Била родена и израснала в Испания, където
имала приятели и роднини, поради което изпитва необходимост да посещава
периодично тази страна. Често боледувала, което налагало, както лекарства, така
и почивки на море.. След развода с майка и ответникът продал недвижим имот, от
което реализирал доход 59 х. лева, нямал алиментни задължения към други деца и
работел, поради което счита, че е в състояние да плаща искания размер издръжка
от 300 лв. месечно.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът подава
отговор, като намира иск за изцяло неоснователен. Счита, че
изложените в исковата молба предпоставки за изменение на присъдената издръжка
са били предявени в хода на приключилото ГД № 502/2015 г., по описа на ШРС и съдът се е съобразил с тях при
постановяване на Решение № 496/18.06.2015 г.. Не отрича, че е продал недвижим
имот, но твърди, че с получените средства е купил друг имот, като е теглил и
изплаща ипотечен кредит при 125.40 лева месечни вноски. Твърди, че учи като
редовен студент по медицина, за което плаща такса от 800 лева. Намира, че не са налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150
СК и моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез
представителя си, поддържа исковата молба, а ответникът подържа отговора.
Контролиращата страна Д „СП“ Шумен, не се
явява и не се представлява.
Съдът, след като взе предвид
допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата К. Я. А. е родена
на *** г. в Хетафе, Испания. Родителите на ищцата са били в граждански брак,
прекратен с Решение № 496/18.06.2015 г., постановено по ГД № 502/2015 г., по
описа на ШРС. От приложеното ГД № 502/2015 г., по описа на ШРС, се установява, че след
прекратяване на брака родителските права върху малолетното тогава дете са
предоставени на майката, като бащата бил осъден да плаща месечна издръжка в
размер на 190 лв.. Междувременно ищцата е навършила 14 години.
От ангажираните по
делото гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите К. С. Б. – майка
на М.Б. и С. Б. Г. – сестра на М.Б., кредитирани, при
условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че
непосредствените грижи за детето полага майката. Ищцата е в десети клас и учи в
гимназия, като посещава частни уроци по химия и рисуване. Споделяла е, че от
следващия учебен срок има намерение да посещава и уроци по биология, с цел кандидатстване
във ВУЗ. Свидетелите твърдят, че ищцата имала дентални проблеми, лечението на
които траело дълго, като разходите се поемали от майката. Писмени доказателства
за здравословни проблеми на ищцата и за плащания на такива от майката не са
представени, а приложените документи, че ищцата посещава училища «Европа -
Шумен», са за предходната учебната 2015/2016 г.. От показанията на свидетелите,
както и от претите по делото писмени доказателства, представени с исковата
молба, става ясно, че ищцата има освободен от ограничения кръг потребности и
разбирания за стандарт на живот, като: да посещава няколко пъти годишно Испания,
където е родена и където живеят нейни роднини и близки, като лети със самолет;
да задоволява културни потребности, като концерт на великата група «Мегадет» в
София; да ходи през лятната ваканция на почивка с майка си в Слънчев бряг и Сандански,
на екскурзионно летуване в «Рила», на зимен лагер в Царева ливада до Габрово,
както и да ползва мобилен телефон за 800 лева /купен на старо/. От показанията на свидетелката С. Б. се установява, че майката получава допълнителен доход от наем в
размер на 300 лв.. Двете свидетелки твърдят, че от ищцата научили, че
ответникът получава допълнителен доход от наем на жилище в гр. Варна, в размер
на 300 лв.. От
обясненията на ответника, събрани по реда на чл. 176 ГПК, се установи,
че ответникът е запознат с потребностите на ищцата, както и че получава месечен
наем от недвижим имот в гр. Варна, в размер на 200 лв. В частта относно
размера на получавания от ответника наем, съдът не кредитира показанията на
свидетелите доколкото те са баба и леля на ищцата и са научили изложеното от
нея, както и предвид, че тези показания не са подкрепени от други доказателства.
От
приетата по делото справка за осигурителния доход изх. № 14226-1/28.12.2016
г., по описа на ТД НАП гр. Шумен, се
установява, че в периода от месец януари 2016 г. – месец ноември 2016 г.,
ответникът е осигуряван върху среден доход
в размер на 1027.26 лв., а от удостоверение изх. № 40/05.01.2016 г., по описа
на МБАЛ Шумен е видно, че в периода от месец юни 2016 г. – месец ноември 2016
г., майката е осигурявана върху среден доход от 957.61 лв., при осигурителен доход в началото на периода от 876.64 лева.
Представени са и други
неотносими към правния спор писмени доказателства
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, като размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи –
арг. чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите
на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия
на техния живот, а общественото положение на задълженото лице и размерът на
доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които
стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване
средствата за цели извън издръжката. СК не съдържа други ограничения или
условия, които да се спазват при определяне размера на издръжката – в този
смисъл са разясненията в ППВС 5/30.XI.1981
г., т. 1. Предявеният иск е с правно основание чл. 150 СК, за увеличение на
издръжката, дължима от бащата, като страните не спорят, че до момента ответникът е
изпълнявал задълженията си като редовно плащал. В разглеждания случай, от присъждането на
предходната издръжка до иницииране на настоящото производство е изминал период
от около година и пет месеца – искът е предявен на 25.11.2016 г. Изменение на предходно определената издръжка
следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз
основа на които тя е присъдена. Съгласно от Пост. № 5/1970 г., т. 19 на Пленума на ВС
за обобщаване практиката на съдилищата по някои въпроси на задължението за
издръжка, за да се уважи искът по чл. 86 СК (отм.), сега чл. 150 СК, е
необходимо да е налице трайно съществено изменение в нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Следователно основателността на предявената
искова претенция, се обуславя от настъпването, след определяне на предходната
издръжка, на трайни съществени промени в нуждите на детето или във
възможностите на дължащия издръжка родител, а възможностите на родителя,
полагащ грижи за детето, като друго ограничение или условие, което да се спазва
при определяне размера на издръжката, по смисъла на разясненията в ППВС 5/30.XI.1981 г., т. 1., не следва да се
отчитат, поради което съдът намира, че събраните в настоящото производство
доказателства за доходите на майката на ищцата, следва да се ценят като
съпътстващи обстоятелства.
Относно изменение в
нуждите на издържания
Несъмнено ищцата има
нужда от средства за образование, което е предпоставка и база за пълноценно
развитие, поради което са необходими средства за учебни помагала и за участие в
извънучебни мероприятия, но от анализа на доказателства в приобщеното ГД №
502/2015 г. се установява, че при определяне на предходния размер издръжка /на 18.06.2015
г./ от съдебния състав са отчетени ученическия статус, месторождението,
здравословното състояние, културните и образователни потребности на издържаното
дете. Съобразено е, че дължащият
издръжката родител няма други алиментни задължения. През процесния период
несъмнено са настъпили изменения в нуждите на ищцата, при които е присъдена
предходната издръжка, с оглед промяната във възрастта. В настоящото производство доказателства за
наличие на трайно съществено изменение в нуждите на ищцата, съдът не намира да
са представени. При преценка на събраните доказателства, съдът съобрази даденото
тълкуване на закона в ППВС № 5/31.11.1981 г. за изменение и допълнение на ППВС №
5/1970 г., съгласно което нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят при съобразяване на обстоятелството, че издръжката не бива да
стимулира използването й за цели, неприсъщи на предназначението й.
Относно промяна във
възможностите на задълженото лице.
По-големите възможности на дължащия
издръжката родител обуславя присъждането на по-голям размер - в този смисъл са
разясненията в ППВС 5/30.XI.1981
г., т. 1.. При определяне на предходния размер издръжка съдебния състав е съобразил възможностите
на родителите, като е приел, от представените по делото доказателства, че трудовите
доходи на задълженото лице, са между 600 – 700 лева и е съобразил, че двамата родители
реализират доходи от наем на имоти в общ размер 575 лева – т. е. по 287.50 лева
за всеки от тях. Анализът на събраните в настоящото производство доказателства,
относно материалните възможности на ответника, сочи че за периода януари –
ноември 2016г., средният осигурителен доход на ответника е 1027.26 лева, като
същият получава и месечен наем от имот в гр. Варна, в размер на 200 лева – общо
1227.26 лева или месечния му доходът е нараснал с 239.76 лева, което е увеличение
с 24 на сто, спрямо трудовото възнаграждение от 700 лева и полагащата се
½ част от доходи от наеми, които са взето предвид при определяне на
първоначалната издръжка. При тези доказателства съдът счита, че е налице трайно
нарастване във възможностите на ответника, поради което намира, че издръжката
на ищцата следва да бъде увеличена пропорционално на по-големите възможности на дължащия
издръжката родител – или с 46 лева и искът е основателен до 236 лв. месечно, като
следва да се уважи в тази част, а за остатъка до претендираните 300 лв. да се
отхвърли, като неоснователен. Съдът съобразява този увеличен размер на издръжката,
както с изложеното по – горе в смисъл, че тя не бива да насочва издържания към обществено неполезен начин на живот,
към лукс, т. е. да стимулира използването на издръжката за цели, неприсъщи на
предназначението й, така и с това, че с този размер на издръжката се осигуряват
условия на живот на издържаното дете, каквито то би имало, ако родителите биха
живели заедно, а определянето на нисък размер, би попречило за правилното и
хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в
обществото, в който смисъл са задължителните указания дадени в ППВС № 5/31.11.1981
г., т. 1. Съдът намира, че подобен
размер на издръжка няма да представлява затруднение за ответника, предвид
размерите на дохода му. Увеличеният размер на издръжката следва да се дължи,
считано от датата на предявяване на иска – 25.11.2016 год..
Относно разноските.
Страните не претендират разноски.
При този изход на делото, съгласно
разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при иск за периодични платежи за
неопределено време, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на
платежите за три години. В процесния случай в тежест на ответника следва да
бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, 4
% върху сбора на увеличения размер на платежите за три години, общо сумата 66.24
лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5 лева такса в случай
на служебно издаване на изпълнителни листи.
Относно присъдените
издръжки следва да се постанови предварително изпълнение на решението, на
основание 242, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Изменя
размера на постановената по ГД № 502/2015 год., по описа на Районен съд - гр.
Шумен издръжка, дължима от Я.В.А., с
ЕГН: ********** и адрес: ***2, в полза на К.
Я. А., с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител М.Б.
Г., с ЕГН **********, като я увеличава от 190,00
лв. (сто и деветдесет лева) на 236,00 лв. (двеста тридесет и шест лева), считано от датата на предявяване на исковата молба
– 25.11.2016 год., с падеж - първо число на текущия месец, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва при забава, до настъпването на законно
основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.150 вр.
чл.143, ал.2 от СК, като отхвърля
предявеният иск за разликата над 236 лв. до пълния предявен размер от 300 лв.,
като неоснователен.
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно присъдената издръжка,
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Осъжда Я.В.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***2, да плати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, общо сумата 66.24 лева (шестдесет
и шест лева и 24 ст.), на основание чл.
78, ал. 6 ГПК и 5.00 лева такса
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от 14.02.2017 г., на основание чл. 315, ал. 2
ГПК.